№ 21286
гр. София, 24.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110122296 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по подадена от М. В. А., чрез адв.Ц. И. - С
при САК, искова молба срещу “П Н” ЕООД. В исковата молба са изложени
подробни аргументи за основателността на предявените искови претенции.
Претендират се и разноските по производството.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез адв. А. С. при САК е
постъпил отговор, с който се оспорват като неоснователни предявените
искове. Изложени са подробни фактически и правни съображения. Отправя се
и искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.49 вр. чл.45 , вр. чл.52 от ЗЗД за сумата в общ размер на
10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди изразяващи се в уронване на честта, достойнството и
доброто му име, причинено унижение, обида и емоционален стрес, вследствие
на две статии, публикувани в електронната медия *****, собственост на
ответника, като претендираното обезщетение за едната от статиите,
публикувана на 12.11.2022г., със заглавие „ИЗВЪНРЕДНО: Президентството
се тресе след шокиращ сигнал за областния управител от Х! М. А. уличен в
огромна далавера, прибирал по 100 бона на месец рушвет от контрабандисти
на парфюми“, е в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от
12.11.2022г., до окончателното изплащане на задължението, както и
обезщетение в размер на 5000 лв. за втората статия, публикувана на същата
1
дата, със заглавие „БОМБА В ПИК: Човек на Ц, приятел на Б Р, полицаят,
разпоредил ареста на Б и настоящ шеф на МВР - Х - част от престъпната
схема на областния М. А. за контрабанда! Групата разпъвала чадър и върху
канали за цигари и наркотици“, е в размер на 5000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 12.11.2022г., до окончателното изплащане на задължението.
Разпоредбата на чл.45 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана
да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорност на причинителя
да заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички
вреди пряка и непосредствена последица от увреждането. Вреда по смисъла на
нормата е всяка неблагоприятна последица за признати и защитени от закона
права и интереси на увредения, които могат да бъдат имуществени и
неимуществени. Пораждането на деликтната отговорност по чл.49 ЗЗД е
предпоставено от наличието на възлагане осъществяването на конкретно/и
лице/а извършването на конкретна дейност, от която се твърди да са
произтекли вредите, чието обезщетение се претендира; наличието на
противоправно деяние-действие или бездействие във връзка с
осъществяването на възложената работа, настъпила вреда и причинно-
следствена връзка между деянието и вредата. Фактическият състав на
отговорността по чл.49 ЗЗД не изисква непременно наличието на вина у
конкретното лице/а, извършващо възложената дейност, т.к. същата
отговорност е обективна /за чужди неправомерни/противоправни действия.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по
настоящото производство са обстоятелствата, че на 12.11.2022г., на интернет
страницата на ответника - https://*****/, са били публикувани процесните
статии с посочените по-горе заглавия, както и че статиите са с посоченото в
исковата молба, съдържание. По делото не се оспорва изрично от ответната
страна, а и от събраните гласни доказателства, се установява, че статиите
изхождат именно от дружеството - ответник, собственик на електронната
страница, на която същите са били публикувани на посочената в исковата
молба, дата.
От показанията на разпитания по делото свидетел, служител на ответника -
св. Н, се установява по безспорен начин, че ответникът е възложил на свои
служители, заемащи съответните длъжности при него, да подготвят и
публикуват на електронната му страница - *****., процесните две статии.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. Н, в частта им, съдържаща
сведения за създадената вътрешна организация на дейността при ответника, а
в останалата им част, свързана с изложеното от този свидетел, във връзка с
процеса по подготвяне, в т.ч. предварително проучване на относимата
информация от няколко независими източници, публикуването на процесните
две статии, както и последващото поведение във връзка с осигуряването на
възможността за опровергаване на съдържанието на публикуваното, съдът
следва да цени същите съобразно с останалия събран по делото,
доказателствен материал. Това е така, тъй като показанията на св. Н, в частта
им съдържаща общи сведения относно създадената организация на работа при
ответника, възпроизвеждат непосредствените му възприятия като служител
при ответника. Показанията на свидетеля, свързани с процесните две статии,
2
и по -конкретно в частта на същите /на показанията/, относно твърденията за
осъществено предварително проучване на относимата информация от няколко
независими източници, както и последващото поведение във връзка с
осигуряването на възможността за опровергаване на съдържанието на
публикуваното, съдът следва да съпостави с останалите събрани по делото
доказателства. Това е така, тъй като свидетелят не е бил непосредствено
ангажиран в процеса на подготовка и публикуване на процесните две статии,
като в тази връзка следва да се отчита и евентуалната заинтересованост на
същия свидетел, с оглед обстоятелството, че e служител при ответника.
Не следва да бъдат споделени като основателни възраженията, наведени с
отговора на исковата молба, че ищецът не е посочил кои конкретни думи,
фрази и изрази от съдържанието на двете публикувани статии, са неверни и
позорящи, както и кои от тях му приписват извършването на престъпление и в
този смисъл са клеветнически.
В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че в публикуваните
статии, се съдържат клеветнически твърдения, че ищецът използвал
несъществуващи връзки между него, митнически служители и служители на
МВР - на местно и на национално ниво, за покровителстване на контрабанден
канал за фалшиви парфюми, за което е получавал подкупи в посочения в
статията, размер. Сочи се още и че в процесните статии са налице твърдения,
че ищецът е оказвал влияние за предотвратяване на проверки срещу
контрабандисти на парфюми; че е упражнявал влияние спрямо служители на
МВР, да не изпълняват правомощията си по закон; разпъвал е “чадър” над
местната мафия в гр. Х и е участвал в “престъпната схема”. Като на стр.9-11 от
исковата молба са посочени и конкретните цитати от публикуваните статии в
горепосочения смисъл.
Свободата на словото във всичките му форми е един от основополагащите
принципи на демократичното общество. Разпоредбата на чл.39, ал.1 КРБ
постановява, че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява
чрез слово-писмено, устно, чрез звук, изображение или по друг начин, а
съгласно чл.41, ал.1 КРБ всеки има право да търси, получава и разпространява
информация. Като израз на свободата на словото тези права не са абсолютни,
а ограничени до пределите предписани в чл.39, ал.2 и чл.41, ал.1, изр.2 КРБ-не
могат да бъдат насочени или да се използват за накърняване правата и доброто
име на другиго, за призоваване към насилствена промяна на конституционно
установения или обществения ред, националната сигурност, към извършване
на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността,
срещу народното здраве и морала. Ограниченията кореспондират на
конституционно признатите и защитени права на гражданите за
неприкосновеност на личния и семеен живот, чест, достойнство и добро име
/чл.32, ал.1 от Конституцията/.
По идентичен начин е уредбата и в чл.10 от ЕКЗПЧОС, която в ал.1
прогласява правото на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да
разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и
независимо от границите. Пределите, до които се простира са установени в
ал.2 -ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и
3
отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения
или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност,
териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на
престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или
на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна
информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на
правосъдието.
В Решение № 7/1996г. на КС е дадено тълкуване на правото на свободно
изразяване на мнение и свързаните с него права и свободи, прогласени в чл.39-
41 от Конституцията, както и на случаите, когато са допустими техните
ограничения. Съдът приема, че правото на свободно изразяване на мнение
може да бъде ограничено заради друго, конкуриращо право и това е на лично
достойнство, чест и добро име, които също са конституционно защитени. По
въпроса относно съотношението между тези конкуриращи права е проведено
разграничение между информация и идеи, които се правят публично в
контекста на политическия и въобще обществения дебат и такива, които не
попадат в този контекст, като е постановено, че принадлежащите към първата
категория се ползват с по-висока степен на защита.
В практиката на ЕСПЧ се приема, че гарантираното от чл.10 ЕКЗПЧОС право
на свободно изразяване не се отнася само към общоприети и добре посрещани
идеи и информация, но и към такива, които накърняват, шокират или
смущават. Трябва да се отчита справедливия баланс между свободата на
словото в контекста на правото на обществото да бъде информирано и
защитата на репутацията на гражданите, както и границите на допустимата
критика по отношение на лицата, заемащи политическа длъжност в това им
качество, които са приети за по-широки, отколкото за частните лица. За
разлика от последните, политикът съзнателно и неизбежно се излага на близко
наблюдение на всяка негова дума и действие, както от журналистите, така и от
цялото общество. Той трябва да проявява по-висока степен на толерантност,
особено когато сам прави публични изявления, допускащи критика.
Същевременно чл.10, § 2 ЕКЗЧПОС дава възможност за защита репутацията
на другите, т.е. на всички, включително на лицата, заемащи политическа
длъжност, дори когато те не действат като частни лица, като в тези случаи,
изискванията за такава закрила трябва да се преценяват във връзка с
интересите на откритата дискусия по политически/обществени въпроси.
Направено е разграничение между изразяване на фактически твърдения и
оценки /мнения/, като ЕСПЧ сочи, че докато съществуването на фактите може
да бъде доказано, истинността на оценъчните съждения не се поддава на
доказване и поставянето на изискване за доказване истинността на оценъчни
съждения нарушава самата свобода на изразяване на мнение, която е
съществен елемент на правото, гарантирано от чл.10 ЕКЗЧПОС.
Идентично разграничение е направено и от ВКС в множество съдебни
решения по различни казуси във връзка изнесена информация в упражняване
правото на свобода на словото, границите, до които се простира и кога те са
нарушени чрез засягането на чужди права. При твърдения от претендиращия
4
обезщетение от кои конкретно изрази и действия е засегнат, на преценка
подлежи кои от тях представляват твърдения за факти и кои оценка на факти.
На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те могат да
ангажират отговорност само ако са неверни и позорят адресата /клевета/,
защото накърняват конституционно признатите му права. Оценките и
мненията не представляват конкретни факти от обективната действителност и
могат да ангажират отговорност само ако са направени в превратно
упражняване правото по чл.39, ал.1 от КРБ и представляват обида или
клевета. В своята практика ВКС е подчертавал, че признатото и гарантирано в
чл.39, ал.1 КРБ право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент
на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие по поставения
обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а
свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име /Решение
№ 484/09.06.2010г. по гр.д.№ 1438/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение №
129/11.08.2020г. по гр.д.№ 2704/2019г. на ВКС, IV г.о., Решение №
85/23.03.2012г. по гр.д.№ 1486/2011г. на ВКС, IV г.о. и др./.
От събраните по делото доказателства, се налага безспорния извод, че към
датата на публикуване на статиите, ищецът е обществено известна личност в
политическата система, в т.ч. е бил обществено известен в региона
/последователно е заемал политически длъжности в общинската и областната
управа на гр. Х/. Затова на преценка подлежи дали направените изявления по
адрес на ищеца съставляват оценка или мнение, които макар и негативни са в
рамките на допустимата свобода на словото, или са унизителни за честта и
достойнството, респ. обективират твърдения за злепоставящи доброто име
факти, с което се накърняват конституционно защитените му права по чл.32,
ал.1 от Конституцията. Както бе посочено даването на мнение или оценка не
подлежи на проверка за достоверност, тъй като са израз на личната позиция на
лицето. То е противоправно само, ако оценъчното изявление е обидно или
клеветническо. Когато се изнасят твърдения за осъществили се факти, те
могат да бъдат верни или неверни и в този смисъл подлежат на проверка за
истинност. Ако фактите са верни съобщаването за тях или разпространението
им е правомерно, дори и да са позорящи този, за когото се отнасят. Обратно,
ако са неверни и по същността си позорящи изнасянето им е неправомерно,
т.е. противоправно по чл.45 ЗЗД.
В случая така направените изявления имат не само оценъчен характер, но и
съдържат знание за факти, които с оглед вложения смисъл и дадената
квалификация обективно са в състояние да засегнат честта, достойнството и
доброто име на ищеца, защото освен, че поставят личността му в негативна
светлина, му се приписва и извършването на престъпление.
В конкретния случай, съдът намира, че употребените в съдържанието на
двете статии, публикувани на електронната страница на ответника *****, на
12.11.2022г., с посочени заглавия, фрази и изрази, изразяват негативно
отношение към ищеца, като съдържат твърдения за осъществени от негова
страна /не едно, а няколко/ противоправни деяния /клевета/, като създадените
5
внушения относно личността на ищеца, са подкрепени и от думи и изрази:
“престъпна схема”, “разпънат чадър над мафията” и пр., които макар и по
своето семантично значение да не представляват обида с оглед на
общоприетите и утвърдени в обществото разбирания за значението на думите
и изразите, въпреки това, употребени в контекста на съдържанието на двете
публикувани статии, същите се явяват унизителни за честта и достойнството
на ищеца /обида/, тъй като служат за подсилване на внушението на
позорящите, клеветнически твърдения за извършени противоправни деяния от
негова страна.
Съдът намира, че при осъществената преценка и анализ на доказателствената
съвкупност по делото, се формира правния извод за недоказаност на
истинността на изложените в двете публикувани статии, клеветнически
твърдения, а именно, че ищецът използвал несъществуващи връзки между
него, митнически служители и служители на МВР - на местно и на
национално ниво, за покровителстване на контрабанден канал за фалшиви
парфюми, за което е получавал подкупи в посочения в статията, размер; че
ищецът е оказвал влияние за предотвратяване на проверки срещу
контрабандисти на парфюми; че е упражнявал влияние спрямо служители на
МВР, да не изпълняват правомощията си по закон; разпъвал е “чадър” над
местната мафия в гр. Х и е участвал в “престъпната схема”, поради което
следва да се приеме, че е налице противоправност у ответника. В Решение №
439/20.01.2016г. по гр.д.№ 2773/2015г. на ВКС, IV г.о. е прието, че публично
разпространено изявление за извършено от дадено лице престъпление,
съставлява изявление, съдържащо твърдение за осъществено престъпно
деяние от това лице, т.е. твърдение за факт, осъществил се в обективната
действителност. То не може да се окачестви като оценъчно съждение, като
оценка на факт, нито като изразяване на мнение или критика по политически
или други обществено значими въпроси. Когато това твърдение е невярно-
лицето не е извършило престъплението, което му е приписано /а то може да
бъде установено единствено с влязла в сила присъда или по реда на чл.124,
ал.5 ГПК/, изявлението е клеветническо-опозоряващо доброто му име в
обществото, накърняващо честта и достойнството му, т.е. противоправно по
смисъла на чл.45 ЗЗД. Поради това публичното разпространяване на такова
клеветническо изявление, с което някому се приписва престъпление, което той
не е извършил, винаги излиза извън границите на добросъвестното
упражняване правото на изразяване и разпространяване на мнение и на
свободата на словото, прокламирани в чл. 39 КРБ и чл.10 ЕКЗПЧОС. Такава е
и настоящата хипотеза.
Неоснователни са и доводите за липса на противоправност, тъй като
изявленията са основани на обективни данни създали убеждението на
ответника за тяхната достоверност. В съдебната практика /Решение №
557/28.01.2011г. по гр.д.№ 1599/2009г. на ВКС, III г.о./ се приема, че не е
налице основание за ангажиране отговорността по чл.45 ЗЗД, когато
изнесените твърдения изхождат от други лица и авторът на изявлението е
възпроизвел коректно предадената информация с посочване от кого изхожда,
защото липсва съзнание за оклеветяване. Ако информацията е невярна
6
отговорността е на лицето, което я е предало на автора. Както по делото се
твърди от ответника, че същият преди публикуване на процесните две статии
е провел добросъвестно журналистическо разследване, както и че
публикуваната информация е била общодостъпна и известна преди
публикуването й, в други конкретно посочени електронни медии - ***.bg и
др., както и в изпратен сигнал до Президентството на РБ от сдружение “Б ла”,
както и че освен посочените източници на информация, ответникът е
използвал и източници от МВР /съобразно с показанията на св. Н, който сочи,
че му е известно обстоятелството, че източник на информацията, съдържаща
се в процесните статии е извършена “неофициална” проверка от органите на
МВР/. Съдът намира изложените съображения на ответника за неоснователни.
По делото не се събраха доказателства, които да потвърдят показанията на св.
Н в тази тяхна част. Действително представени и приети по делото са
разпечатки от публикации в различни електронни медии, на информация,
свързана с ищеца, както и представен писмен /нечетлив/ текст на изявление,
обозначено, че изхожда от “Б ла”, като не става ясно, кой е автор на посочения
там текст, както и дали съдържащото се волеизявление е подписано и от кого
и в този смисъл се пораждат основателни съмнения относно неговата
автентичност. По отношение на представените разпечатки от публикации,
съдържащи информация за ищеца в други електронни медии, съдът намира, че
от съдържанието на процесните две статии, публикувани от ответника ясно
личи, че същите не възпроизвеждат предадена от другиго информация, респ.
няма конкретно позоваване на източника, а дори и в някои части да
съответства на това, което му е било известно, то е поднесено в най-общ вид и
пречупено през субективните му съждения. По отношение на обективираните
твърдения в свидетелските показания на св. Н, че освен посочените по-горе
източници, ответникът е използвал и информация от осъществена
неформална, “неофициализирана” проверка на органите на МВР, съдът
намира същите за неверни, доколкото по делото по безспорен начин се
установи от изисканата по официален път информация, че по отношение на
ищеца не са били извършвани, каквито и да било проверки от органите на
МВР, както и че липсва оперативна информация за такива.
От събраните по делото гласни доказателства - показанията на св.Я. и св. М.,
се установяват претърпените от ищеца в резултат на публикуваните от
ответника статии, негативни психо-емоционални преживявания, стрес,
притеснения за създадената професионална репутация и пр. Съдът кредитира
показанията на тези двама свидетели, тъй като същите са ясни, конкретни и
безпротиворечиви. Св. Я. е работила в областната администрация в гр. Х, като
е имала преки наблюдения не само относно личността на ищеца, но и във
връзка с осъществяваната от последния професионална дейност. Същата е
възприела непосредствено проявлението на претърпените от ищеца,
неимуществени вреди, като в показанията си потвърждава, че същият е
ползвал правото си на платен отпуск непосредствено след публикуването на
процесните статии, с оглед гарантиране на безпристрастност и липса на пряка
възможност за оказване на влияние при предприемане на проверка от
компетентните органи във връзка с изнесените клеветнически твърдения.
7
Показанията й се подкрепят и от св. М., от чийто сведения се установява
характера и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, в
т.ч. върху професионалната му и обществена репутация в региона на гр. Х.
Настъпването на твърдяните неимуществени вреди, техния интензитет и
продължителност, както и обстоятелството, че същите са в причинно-
следствена връзка именно с публикуваните от ответника статии, се установява
по безспорен начин и от събраните писмени доказателства - документ от
проведен психологически преглед, амбулаторен лист за назначена терапия,
както и от заключението на вещото лице по допуснатата СППЕ.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са налице елементите от
фактическия състав за възникване на отговорността на ответника по чл.49, вр.
чл.45 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, като следва да
бъдат съобразени всички относими факти и обстоятелства, свързани с
естеството на причинените вреди, тяхната продължителност,
продължителността на възстановителния процес и пр. При определяне на
размера на обезщетението решаващият съдебен състав взе предвид
показанията на разпитаните по делото свидетели - св. Я. и св. М.,
кредитирайки същите изцяло като логични и последователни. Разпитаните
свидетели са познавали в достатъчна степен ищеца, в проекцията на личните
им, в т.ч. и колегиални взаимоотношения, като по несъмнен начин са отчели
настъпилите промени в емоционалното състояние и поведението на същия,
както и обстоятелството, че са настъпили именно в резултат на публикуваната
статия. Съдът съобрази и обстоятелството, че към момента на публикуване на
процесните статии, ищецът е бил публична длъжност и е политическа
длъжност, с оглед на което и като публична политическа личност, същият е
следвало да бъде наясно с повишения обществен интерес и отзвук от
публикуваната за него, информация. Съдът съобрази и естеството на
публикуваната информация, като от съдържанието на същата става ясно, че
интерпретира актуална в публичното пространство, в частност в
политическото такова, тематика. Правото на изразяване и свободата на
словото, с която разполага ответникът, като медия, чиито публикации
достигат до неограничен кръг от субекти, създава за същия един относително
по -висок критерий при проучването и публикуването на информация за
конкретни лица, в т.ч. публични личности, какъвто е ищецът. В тази връзка,
настоящият съдебен състав намира, че ответникът е нарушил установените си
права, свободата на изразяване и журналистическата етика, като с
твърденията, които са изложени в публикуваните статии неоправдано е
засегнал личният живот и достойнство на ищеца, изнасяйки неверни,
позорящи твърдения, част от които му приписват извършване на
противоправни деяния /престъпления/, както и обидни изрази, подсилващи
създадените внушения относно личността му, в резултат на което за ищеца
възникнали твърдяните в исковата молба, неимуществени вреди. Съдът
намира, че в настоящата хипотеза, при отчитане на съществуващия баланс
между обществения интерес от информираност и завишените стандарти по
8
отношение на лицата, заемащи политически длъжности и правото на защита
на личния живот и достойнство на личността, превес следва да бъде отдаден
на последните.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по см. на чл.52
ЗЗД, сумата от 1500 лв., за всяка една от двете публикувани на 12.11.2022г.,
статии на електронната страница на ответника *****., или в общ размер на
3000 лв., до която предявената искова претенция следва да бъде уважена, като
за горницата до пълния предявен размер от 10 000 лв.,/ или от 5000 лв. за
всяка една от двете статии/, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските.
С оглед изхода на настоящия правен спор, съобразно с размера на уважените
искове, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 867,90 лв., включващи държавна такса, депозити за
свидетели и вещо лице, както и адвокатско възнаграждение. На основание
чл.78, ал.3 ГПК, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции, в
полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, отправеното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, за
основателно. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на
производството, обема на осъществената процесуална защита, броя на
проведените открити съдебни заседания по делото, намира че справедливия
размер на адвокатското възнаграждение е 1500 лв., поради което съобразно с
отхвърлената част от исковете, следва да се присъдят на ответника разноски в
размер на 1053,50 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, “ П Н” ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от управителя С
В К, да заплати на М. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Х, ул. ***, сумата в
размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди изразяващи се в уронване на честта, достойнството и
доброто му име, причинено унижение, обида и емоционален стрес, вследствие
на две статии, публикувани в електронната медия *****, собственост на
ответника, за статия, публикувана на 12.11.2022г., със заглавие:
„ИЗВЪНРЕДНО: Президентството се тресе след шокиращ сигнал за
областния управител от Х! М. А. уличен в огромна далавера, прибирал по 100
бона на месец рушвет от контрабандисти на парфюми“, ведно със законната
лихва, считано от 12.11.2022г., до окончателното изплащане на задължението,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 1500 лв. до пълния
предявен размер от 5000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, “ П Н” ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от управителя С
9
В К, да заплати на М. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Х, ул. ***, сумата в
размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди изразяващи се в уронване на честта, достойнството и
доброто му име, причинено унижение, обида и емоционален стрес, вследствие
на две статии, публикувани в електронната медия *****, собственост на
ответника, за статия, публикувана на 12.11.2022г., със заглавие: „ БОМБА В
ПИК: Човек на Ц, приятел на Б Р, полицаят, разпоредил ареста на Б и
настоящ шеф на МВР - Х - част от престъпната схема на областния М. А.
за контрабанда! Групата разпъвала чадър и върху канали за цигари и
наркотици“, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2022г., до
окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 1500 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П Н” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от управителя С В К,
да заплати на М. В. А., ЕГН **********, сумата от 867,90 лв., разноски за
държавна такса, депозити за свидетели и за вещо лице, както и адвокатско
възнаграждение, сторени в настоящото производство, съобразно с уважената
част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, М. В. А., ЕГН **********, да
заплати на П Н” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*** представлявано от управителя С В К, сумата от 1053, 50 лв, разноски за
адвокатско възнаграждение, сторени в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10