Решение по дело №247/2021 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 20
Дата: 31 януари 2022 г.
Съдия: Стефан Марков Стойков
Дело: 20211850200247
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. К., 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20211850200247 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на СТ. СВ. Д., ЕГН ********** от с. Х. общ. Б. против
Наказателно постановление № 21-0286-000271 от 26.05.2021 г., издадено от Началник РУ на
МВР гр. К., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени наказанията
„Глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП изцяло, като посочва, че на 11.06.2020 г. е
закупил моторното превозно средство, но на 18.06.2020 г. е заминал за Русия, където е
останал до 29.09.2020 г.. Твърди, че е искал да сложи бензин в автомобила и на излизане от
бензиностанцията е спрян от служители на полицията.
Иска намаляване на глобата и връщане на книжката, като посочва, че получава
пенсия в размер малко над наложената глоба.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно уведомен се явява като поддържа
жалбата си, без да посочва различни аргументи.
Въззиваемата страна – РУ на МВР К., редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 28.05.2021 г.,
връчено е на жалбоподателя на 03.08.2021 г., /видно от отбелязване в представен оригинал
от жалбоподателя/, докато жалбата е заведена в регистратура на съда на 04.08.2021 г., тоест
1
в цитиранията по-горе срок.
По същество е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение серия GA № 351936 от 20.03.2021 г.,
съставен срещу жалбоподателя за това, че на същата дата, около 12.36 часа, като водач на
товарен автомобил „Мерцедес 308Д Спринтер“ с рег. № ВТ **** ВН, собственост на А.Б. от
Д.О. в района на с. П., ул. „Е.“ пред № 6 управлява МПС, което е със служебно прекратена
регистрация.
В АУАН е посочено нарушението - управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, което е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Препис от съставения АУАН е връчен на жалбоподателя, което е удостоверено с
негов подпис.
По идентичен начин, словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и
в обжалваното НП, като в обстоятелствената част е посочено допълнително, че НП се издава
на основание постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 21.05.2021 г.
на РП К. № 365/25.05.2021 г.
На жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП.
В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд не са събирани гласни
доказателства, доколкото липсва оспорване на фактите, така както са отразени в
обжалваното НП и приложения АУАН.
С оглед на това от фактическа страна съдът приема за установени фактите, описани в
АУАН, а именно:
Към 20.03.2021 г. регистрацията на превозното средство, управлявано от
жалбоподателя е била прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а именно чрез служебно
вписване на това обстоятелство в автоматизираната информационна система. Основание за
това действие на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР е изтичането на двумесечния срок,
определен в същата разпоредба, в който лицето, придобиващо право на собственост над
регистрирано превозно средство е длъжно да заяви това пред надлежните органи –
съответните звена на „Пътна полиция при СДВР или ОД на МВР /по постоянен адрес или
седалище на приобретателя/. Прекратяването на регистрацията е извършено на 12.08.2020 г.
с отбелязване в информационната система на МВР. Задължението за регистриране на
превозното средство във връзка с промяна в собствеността – чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, е
възникнало след като на 11.06.2020 г., жалбоподателя е придобил правото на собственост
над автомобила. Извършената промяна в собствеността на превозното средство е
регистрирана в сектор ПП при ОДМВР В.Т. на същата дата.
По случая е налице произнасяне на прокурор при РП К., който с постановление от
21.05.2021 г. по пр.пр. № 365/2021 г. е отказал да образува ДП по преписката и е изпратил
2
същата на РУ на МВР К. за преценка дали да бъде реализирана административно-
наказателна отговорност за нарушение на ЗДвП.
Описаните обстоятелства съдът установи без никакви противоречия от приобщените
писмени доказателства – посочените по-горе АУАН и НП, договор за продажба на МПС рег.
№ 5244 от 11.06.2020 г. на нотариус Р.Р. – рег. № 104 на Нотариална камара и справка на
Отдел „Пътна полиция“ при СДВР от АИС-КАТ за регистрация на товарен автомобил
„Мерцедес 308Д Спринтер“ с рег. № ВТ **** ВН, като не са събирани гласни доказателства,
предвид липсата на каквото и да е оспорване на изложените в АУАН и НП факти.
Материалната компетентност на Б.Д. – актосъставител, произтича от заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.
189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, са определени лицата, имащи право да съставят актове
за установяване на административни нарушения по ЗДвП, а посоченото лице е младши
автоконтрольор и съгласно т. 1.3. има право да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП.
Материалната компетентност на лицето, заемащо длъжността Началник РУ на МВР
Г., е установена със същата заповед т. 2.8., съгласно която лицето, заемащо такава длъжност
има право да издава НП за нарушения на ЗДвП.
По същество, след преценка на изложените обстоятелства, съдът счита, че
основателно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управление на моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред, поради което следва да бъде потвърдено обжалваното НП.
От обективна страна се установи без съмнение, че на 20.03.2021 г. жалбоподателят е
управлявал описаното МПС в с. П., като в този момент превозното средство е било с
прекратена регистрация, поради което правилно е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, определящ, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства, които са регистрирани. Служебно, на 12.08.2020 г., е
прекратена регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС със съответното
отбелязване в автоматизираната информационна система, което е извършено от
компетентната контролна служба на МВР на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
предвиждаща: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.“
Нарушението е формално, поради което от субективна страна е било необходимо
деецът да е съзнавал наличие на обективните признаци на нарушението – управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Такива представи са налице у
жалбоподателя, след като от негова страна са извършвани съзнателни действия по
управление на превозното средство, а така също жалбоподателят е имал представа, че
правото на собственост над управляваното МПС е придобито от него на 11.06.2020 г., когато
е сключил описаният по-горе договор за продажба, но в същото време като приобретател на
3
правото на собственост не е заявил това обстоятелство пред контролните органи, като
следва да се отбележи, че срокът за това е едномесечен, а изрично законът е предвидил
двумесечен срок, с изтичането на който настъпват неблагоприятните последици, изразяващи
се в прекратяване регистрацията на придобитото превозно средство.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за отсъствието му от страната,
след като от месец септември 2020 г. до месец март 2021 г. е имал достатъчно време да
изпълни задълженията си, а видно от приложената справка и към месец август 2021 г.
жалбоподателя не е изпълнил задължението и автомобилът не е пререгистриран.
Правилно е определена и нормата, даваща основание за санкциониране на това
нарушение – чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, който определя, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Наложените на жалбоподателя наказания са в минималните размери, предвидени в
посочената разпоредба, поради което не може да се обсъжда въпроса за съответствие на
нарушение и наказание съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0286-000271 от 26.05.2021 г.,
издадено от Началник РУ на МВР гр. К., с което на СТ. СВ. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4