Определение по дело №952/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са искове с цена общо в размер на 46356.45 лв., от която главница 36033.78 лв. с ДДС, представляваща стойността на доставени и неизплатени за периода от 31.07.2008 г. до 31.07.2012 г. канцеларски консумативи и материали, и 10322.67 лв.- лихви за забава върху неизплатената главница към 18.12.2012- датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане, с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че има предмет на дейност търговия с канцеларски консумативи, комуникационни средства, офис оборудване и обзавеждане, търговия със стоки собствено и чуждо производство и други дейности, незабранени със закон. Занимавал се с продажба на канцеларски консумативи, комуникационни средства и офис оборудване и обзавеждане. Негов клиент бил ответника, с когото имал установени търговски взаимоотношения и постигнати договорености, по силата на които ищецът продавал на ответника необходимите му канцеларски консумативи и материали. Съгласно договореността между странÞте и установената отчетност, след всяка продажба ищцовото дружество изготвяло надлежна фактура, с описани вид, количество, единичната цена и стойност с включен ДДС, на закупените от ответника канцеларски консумативи и материали. Така изготвяната фактура след съставянето й, незабавно била предавана на ответника, който следвало в деня, следващ датата на издаване на фактурата, съгласно разпоредбата на чл. 327 от ТЗ, да преведе по банков път, с платежно нареждане, по сметка на ищеца съответната фактурирана сума. Процесните фактури били осчетоводени и включени по надлежния ред в Дневника за продажби на ищеца за съответните периоди, а дължимото ДДС било внесено в приход на републиканския бюджет. В изпълнение на договореностите от 31.07.2008 г. до 31.07.2012 г. ищцовото дружество доставило на ответника канцеларски консумативи и материали на обща стойност 36033.78 лв. с ДДС, за което са били изготвени съответните данъчни фактури, подробно описани в исковата молба. В деня на съставянето им, фактурите били предавани на ответника, който не изпълнил задължението си да извърши плащания по тях, поради което дължал на ищцовото дружество към датата на завеждане на исковата молба сумата в размер на 36033.78 лв. с ДДС, представляваща неизплатени суми по описаните фактури. Ответникът дължал на ищцовото дружество и лихви за забава върху неизплатените суми по процесните фактури към 18.12.2012 г.-датата на завеждане на исковата молба, в общ размер на 10322.67 лв., подробно описани по фактури и периоди. Така, общият размер на дължимата от ответника сума била 46356.45 лв., от която главница- 36033.78 лв. с ДДС и 10322.67 лв. лихва за забава. С писмо от 08.02.2010 г. ищцовото дружество поканило ответника да заплати дължимите суми към датата на получаване на писмото. С писмо с изх. № 85/11.02.2010 г. ответникът признал задълженията си и поискал разсрочване на плащанията, поради финансови затруднения. Въпреки многократните покани към ответника да заплати дължимите суми, към завеждане на исковата молба, същият не е изпълнил задълженията си. Искането е да се постанови решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 46356.45 лв., от която главница 36033.78 лв. с ДДС, представляваща стойността на доставените и неизплатени от ответника по процесните фактури за периода от 31.07.2008 г. до 31.07.2012 г. канцеларски консумативи и материали, и лихви за забава върху неизплатената сума по процесните фактури към 18.12.2012 - датата на завеждане на иска, на обща стойност 10322.67 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 36033.78 лв. с ДДС, от деня на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Сочи доказателства и прави доказателствени искания. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа иска.

В писмен отговор ответникът по иска изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни по размер. Прави възражение, че част от претенцията на ищеца за главница и част от обезщетението за забава, били погасени като изплатени. Задължението по фактура № 7385/31.07.2008 г. на стойност 634.91 лв. с ДДС, било изплатено изцяло по сметка на ищеца, с платежни нареждания от 22.02.2012 г. за 200 лв. и от 04.05.2012 г. за 434.91 лв. Задължението по фактура № 7673/29.08.2008 г. на стойност 1563.68 лв. било изплатено частично, по сметка на ищеца, с платежно нареждане от 10.05.2012 г. за 300 лв., а неплатената част възлизала на 1263.68 лв. Невярно било твърдението на ищеца, че падежът на плащанията се определял от чл. 327 от ТЗ, тъй като във всяка фактура било уговорено, че плащането става изискуемо 7 дни от деня на издаването й. Твърди, че писмо изх. № 85/11.02.2010 г. било ирелевантно за предмета на спора, тъй като се отнасяло за плащания по други фактури, за различен период от време и за различна сума. Ответникът прави възражение за погасяване по давност на част от претендираната главница и част от претендираното обезщетение за забава, поради изтекъл тригодишен срок на давност, като счита, че били налице обстоятелства, които определяли сделката, сключена между страните по делото, като сделка на периодични плащания, попадаща в приложното поле на чл. 111 б „в” вр. чл. 111 б. „б” от ЗЗД. Нямало данни давността да е прекъсвана преди датата на подаване на исковата молба и към тази дата били погасени по давност вземанията, изискуеми три години назад. Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца за вземанията по плащания, чийто падеж е настъпил преди 18.12.2009 г. В съдебно заседание се излагат сходни съображения. Пълномощникът на ответника обяснява, че отношеÝията между страните датирали от 2005 г. и до 2012 г. като всеки месец на 29- 31 число били извършвани доставки и плащания, за които била издавана фактура. Признава, че дължимата от ответника на ищеца главница била в размер на 33835.19 лв. Сочи доказателства. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че между страните по делото е имало трайни търговски отношения, датиращи от 2005 г., при които ищецът ежемесечно доставял на ответника канцеларски материали и консумативи. След всяка продажба, ищцовото дружество изготвяло надлежна фактура, с описани в нея вид, количество, единичната цена и стойност с включен ДДС, на закупените от ответника канцеларски консумативи и материали. Така изготвяната фактура била предавана на ответника, който следвало да преведе по сметка на ищеца, съответната фактурирана сума. В периода от 31.07.2008 г. до 31.07.2012 г. ищецът доставил на ответника канцеларски консумативи и материали, за което били съставени 49 броя данъчни фактури, както следва: № */31.07.2008 г., № */29.08.2008 г., № */30.09.2008 г., № */31.10.2008 г, № */28.11.2008 г., № */29.12.2008 г., № */30.01.2009 г., № */27.02.2009 г., № */31.03.2009 г., № */30.04.2009 г., № */30.05.2009 г.,№ */30.06.2009 г., № */31.07.2009 г., № */31.08.2009 г.,№ */30.09.2009 г., № */30.10.2009 г., № */30.11.2009 г.,№ */30.12.2009 г., № */29.01.2010 г., № */26.02.2010 г.,№ */31.03.2010 г., № */30.04.2010 г., № */31.05.2010 г.,№ */30.06.2010 г., № */30.07.2010 г., № */31.08.2010 г.,№ */30.09.2010 г., № */29.10.2010 г., № */30.11.2010 г.,№ */30.12.2010 г., № */31.01.2011 г., № */28.02.2011 г.,№ */31.03.2011 г., № */29.04.2011 г., № */31.05.2011 г. № */30.06.2011 г., № */29.07.2011 г., № */31.08.2011 г., № */30.09.2011 г., № */31.10.2011 г. № */30.11.2011 г.,№ */30.12.2011 г., № */31.01.2012 г., № */29.02.2012 г.,№ */30.03.2012 г.,№ */27.04.2012 г., № */31.05.2012 г.,№ */29.06.2012 г. и № */31.07.2012 г., всички на обща стойност 36033.78 лв. с ДДС.

Съгласно заключението на вещото лице- първоначално и допълнително, което не е оспорено от страните и се приема от съда в частта, с която се установява, че процесните фактури са били осчетоводени при ответното дружество като е извършено счетоводно записване по дебита на счетоводна сметка 601 „Разходи за материали” и 453/1 – „ДДС върху покупките” по кредита на счетоводна сметка 401 „Доставчици” контрагент ищцовото дружество „Д.” ЕООД. С това счетоводно записване било отразено задължението на ответника към ищеца в размер на 36033.78 лв. за доставени канцеларски консумативи и материали по процесните 49 броя фактури. Вещото лице е установило, че били извършени плащания, както следва: по фактура № */31.07.2008 г., задължението в размер на 634.91 лв. било платено на 22.02.2012 г. в размер на 200 лв. и на 04.05.2012 г.- в размер на 434.91 лв. По фактура № */29.08.2008 г., /погрешно е посочена дата 31.07.2008 г./, задължението в размер 1563.68 лв. е било платено- на 10.05.2012 г. в размер на 300 лв. и на 04.02.2013 г.- в размер на 1263.68 лв. Ответникът не изпълнил задължението си да извърши плащания по останалите издадени от ищеца фактури, които възлизат общо на сумата 33835.19 лв. Така, към датата на проверката на вещото лице, крайното салдо по сметка 401 „Доставчици” контрагент „Д.” ЕООД е кредитно в размер на 33835.19 лв., показващо размера на задължението на ответника към ищеца. Вещото лице посочва също, че процесните фактури били осчетоводени по дебита на сметка 411 „Клиенти”- аналитична партида „П.” , по кредита на сметка 702 „Приходи от продажби на стоки” и сметка 4532 „Начислен данък за продажбите”, с което счетоводно записване било отразено вземане от клиента във връзка с извършена продажба на канцеларски консумативи и материали. Фактурите били включени в дневника за продажби на ищцовото дружество за съответните данъчни периоди и участвали при определяне на дължимия ДДС по справка декларация за ДДС. Съдът не приема първоначалното заключение на вещото лице, в частта, с която е изчислен размера на мораторната лихва, без да вземе предвид отложения срок на плащане по отделните фактури. Съдът приема допълнителното заключение на вещото лице, от което се установява, че размерът на дължимата мораторна лихва по процесните фактури, съобразена с извършените частични плащания и седемдневния период на отложено плащане във всяка процесна фактура, възлиза на 10165.81 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства- 49 броя фактури, покана от 08.02.2010 г. от „Д.” ЕООД до „П.” гр. К. за заплащане на суми по фактури към датата на поканата, писмо от „П.”- гр. К. с изх. № 85/11.02.2010 г., признанията на ответната страна и заключението на вещото лице.

Довода на ответника, че писмо на „П.”- гр. К. с изх. № 85/11.02.2010 г. било неотносимо към спора, е несъстоятелен, тъй като по делото не се твърди и не се установява между страните да са съществували други търговски отношения, същото съдържа обяснения за част от фактурите по поканата на ищеца, а и изхожда по време, следващо непосредствено датата на поканата на ищеца за заплащане на дължимите суми.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове са основателни, но завишени по размер, а част от претенциите относно мораторната лихва- погасени по давност, каквото възражение се прави от пълномощника на ответната страна. Съображенията на съда за това са следните:

Както вече се посочи, между ищеца и ответника са възникнали и съществували трайни търговски взаимоотношения, породени от множество договори за търговска продажба на стоки- канцеларски материали и консумативи. В случая, договорите са доказани чрез издаваните за всяка продажба фактури, отразяващи съществените елементи от съдържанието на договора за търговска продажба- продавач и купувач, предмет на продажба, цена на стоката. В изпълнение на сключените договори ищецът, в качеството на продавач, е доставил и предал на ответника- купувач видове и количества стоки, отразени в отделните фактури, а за ответника е възникнало насрещно задължение да заплати цената на получените стоки в размер и в срок, съобразени с условията на фактурата. Основанието за плащане е предаването на стоките и изтичането на уговорения срок за отложено плащане, отразен във фактурите. Безспорно е, че в периода от 31.07.2008 г. до 31.07.2012 г. ишецът е доставил на ответника описаните във фактурите стоки, които били осчетоводени в счетоводствата при ищеца и при ответника по надлежния ред. Ответното дружество е извършило плащане по две от фактурите от 31.07.2008 г. и от 29.08.2008 г., а по останалитефактури неплатената сума възлиза на 33835.19 лв., за която не е доказано наличие на снования, освобождаващи ответника от задължение за плащане на сумата. От това следва, че ответникът дължи на ищеца посочената сума, за което е налице и признание в съдебно заседание.

Неоснователно е възражението на ответника по иска, че в случая се касае до периодични плащания и поради това била приложима тригодишната погасителна давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД, респ., че част от претенцията за главница била погасена по давност. За да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен характер, или да е установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. В случая се касае до множество отделни договори за продажба между страните, поради което и задължението за плащане по фактурите, не произтича от общ юридически факт. Това, че на ответника са доставяни сходни по вид стоки, ежемесечно в продължение на години, не прави платежите периодични. Поради това, съдът счита, че в случая е приложима общата 5- годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, респ. претенциите на ищеца за неплатените суми по процесните фактури, не са погасени по давност. Основателно е обаче възражението на ответника за погасяване по давност на претенцията за мораторна лихва с оглед разпоредбата на чл. 111 б. „в” от ЗЗД. Поради това и с оглед заключението на вещото лице, дължимата от ответника на ищеца мораторна лихва, се следва върху сумите по фактурите за периода от 18.12.2009 г. до 18.12.2012 г. и възлиза на сумата в размер на 3534.87 лв.

С оглед изложеното, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 33835.10 лв., дължима по процесните фактури за периода от 30.09.2008 г. до 31.07.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска- 18.12.2012 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер следва да се отхвърли. Ответникът следва да заплати на ищеца и сумата в размер на 3534.87 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.12.2009 г. до 18.12.2012 г., като в останалата част следва иска по чл. 86 от ЗЗД да се отхвърли като погасен по давност.

При този изход на делото разноски се следват в полза на ищеца по компенсация в размер на 2800 лв., съразмерно уважената част от иска.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „П.” със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „Б.” № *, с ЕИК *, да заплати на „Д.” ЕООД със седалище и адрес на управление с. E., община Н., област С., с ЕИК *, представлявано от управителя З.Й.Д., чрез адв. Е. П. от АК- К., с адрес за призоваване гр. К., ул. „Д.” комплекс „П.” вх. офис*, сумата в размер на 33835.10 лв. с ДДС, представляваща стойността на доставени и неизплатени за периода от 30.09.2008 г. до 31.07.2012 г. канцеларски консумативи и материали, и 3534.87 лв., представляваща лихви за забава върху неизплатената главница за периода от 18.12.2009 г. до 18.12.2012- датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска- 18.12.2012 г. до окончателното й изплащане, както и 2800 лв. разноски по делото, като отхвърля исковете в останалата им част до пълните предявени размери до 36033.78 лв. с ДДС- главница, представляваща стойността на доставени и неизплатени за периода от 31.07.2008 г. до 31.07.2012 г. канцеларски консумативи и материали, и мораторна лихва- до размера на 10322.67 лв.

Решението може да обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: