Р Е Ш Е Н И Е
№….........../…………………..2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на 28.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №
18986 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на К.Т.Т., ЕГН:********** против Прокуратурата на
Република България с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми:
1.
сумата от 15 000.00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
обичайните психически страдания, стрес, чувство за безизходица и липса на
справедливост, както и за претърпени неимуществени вреди вследствие на
заболяване с диагноза „Разстройство в адаптацията-прогресиращо депресивно
разстраойство“, които са пряка последица от незаконно повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК, за което
ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № ***/2019 г. по описа
на ВРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в
сила на присъдата до окончателното й заплащане;
2. сумата от 1250.00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство, защита и съдействие по ДП №
2633/2017 г. по описа на I РУ на МВР-Варна и НОХД № ***/2019 г.
на ВРС във връзка с незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД № ***/2019 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на влизане в сила на присъдата до окончателното й
заплащане;
Ищецът претендира и съдебно-деловодни разноски.
Ищецът
твърди, че като непълнолетен на 20.12.2017 г. е бил задържан в Първо РУ в гр.
Варна с 1.12 гр. кокаин, за което било образувано ДП № 2633/2017 г. за
престъпление по чл. 354а от НК. Посочва, че с постановление от 28.11.2018 г.
ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а от НК. На
02.05.2019 г. ищецът бил привлечен отново като обвиняем за престъпление по чл.
354а от НК, а на 05.06.2019 г. повторно са били предявени материалите от ДП.
Ищецът
навежда твърдения, че през месец юли 2019 г. е получил обвинителен акт за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, по който било образувано НОХД № ***/2019 г., 23 състав по описа на ВРС. В
тази връзка се посочва, че на 07.10.2019 г. ищецът е бил оправдан от съда на
основание чл. 304 от НК по гореописаното обвинение и го признал за виновен за
маловажен случай – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с чл. 3, т. 1, предл.
1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, като му било наложено
наказание „Обществено порицание“. Още се посочва, че присъдата на съда била
влязла окончателно в сила на 21.10.2019 г.
Ищецът
посочва, че с факта на повдигане на обвинение, за което е бил оправдан,
прокуратурата е станала причина за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в обичайните психически страдания, стрес, чувство за безизходица и липса на
справедливост, както и за претърпени неимуществени вреди вследствие на
заболяване с диагноза „Разстройство в адаптацията-прогресиращо депресивно
разстраойство“, които са пряка последица от незаконно повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК за един
относително продължителен период от време, близо две години.
По
същество ищецът моли за уважаване на предявените претенции.
Ответникът е депозирал писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер. Посочва, че оправдаването на ищеца по първоначално
повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 3 от НК не заличавало факта, на
деянието (държането на кокаин от 1.12 грама), извършено от ищеца, макар и
преквалифицирано в по-леко наказуем състав по чл. 354а, ал. 5 от НК. В този
смисъл ответникът посочва, че ищецът е бил признат за виновен за същите факти и
обстоятелства, за които му е било повдигнато обвинение - като време, място и начин на извършване.
Поради тази причина ответникът счита исковата претенция в тази част за
неоснователна. Посочва още, че няма данни ищецът да е предал сумата от 5000. 00
лева, което да е във връзка с процесното наказателно производство. Заявява, че
е ищецът декларативно е заявил наличието на претърпени вреди, без да са били
налице конкретни доказателства. В тази връзка заявява, че липсват доказателства
за причинна връзка между процесното обвинение и здравословното състояние на
ищеца. Възразява се и срещу размера на претендираното обезщетение с твърдения,
че е твърдено завишено и несъответен на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Прави се
и възражение, че ищецът виновно е допринесъл за увреждането, тъй като е бил признат за винове по
чл. 354а, ал. 5 от НК.
По същество моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание
ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове. Моли за
уважаването им. Претендира разноски. Ответникът поддържа писмения отговор.
Оспорва исковете. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По
делото се установява, че за периода от края на 2017 г. до настоящия момент
срещу ищеца, са били образувани редица наказателни производства, извършени от
него престъпления като непълнолетен, като някои от тях са все още висящи (НОХД
№ ***/2019 г.по описа на ВРС;НОХД № ***/2018 г.по описа
на на ВОС), а други са приключили с влязъл в сила съдебен акт – НОХД ***/2019 г., НОХД №
***/2019 г. - и двете по описа на ВРС (л.85). По-конкретно, предмет на НОХД № ***/2019 г. на ВРС
е повдигнато обвинение за извършено престъпление „грабеж“ по чл. 198, ал. 1, вр.с чл. 20, ал. 2, вр. с
чл. 18, ал. 1 от НК, което производство към настоящия момент не е приключило с
окончателен съдебен акт. Другото висящо наказателно дело № 1042/2018 г.по описа
на ВОС, образувано на 04.09.2018 г., е с предмет обвинение за извършено от
ищеца на 01.02.2018 г. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, вр. с чл. 18, вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК-опит за убийство в съучастие с други лица, като ищецът е
най-тежката процесуална мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от
01.02.2018 г. Отделно срещу ищеца е водено наказателно преследване за извършено
от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр.с чл. 194, ал. 1 от НК (зломна кражба), за което е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт
на 25.09.2019 г., постановено по НОХД № ***/2019 г. по
описа на ВРС, 32 състав. Ищецът е признат за виновен и за извършено от него
престъпно деяние по чл. 198, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20 от НК по НОХД № 37***35/2019 г. на
ВРС, 38 състав (грабеж), с влязъл в сила акт на съда на 20.08.2019 г.
Ищецът,
в случая, е предявил иск по реда на ЗОДОВ по повод водената срещу него
наказателна репресия от органите на досъдебното производство за извършено от
него престъпление като непълнолетен, а именно, че на 20.12.2017 г. в гр. Варна
без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество кокаин с
общо нетно тегло 1.12 грама, на стойност 100.80 лева. По делото няма спор, че
по повод на това деяние, на 20.12.2017 г. е било образувано досъдебно
производство № ***/2017 г.по описа на Първо РПУ-гр. Варна
първоначално срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 354А, ал. 3 от НК. За първи път ищецът е бил привлечен като обвиняем на 28.11.2018 г. в
извършване на престъпление по чл. 354А, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК и му е била
наложена процесуална мярка за неотклонение „подписка“. Постановолението за
привличане е било връчено на обвиняемия в присъствието на упълномощения от него
адвокат и неговата майка. В същия ден ищецът е бил разпитан от разследващите
органи. С постановление от 02.05.2019 г. ищецът е бил привлечен повторно като
обвиняем за престъпление, което е било преквалифицирано от разледващия орган по
чл. 354А, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, с мярка за неотклонение
„подписка“. Обвинителният акт е бил внесен в съда за извършено престъпление по
чл. 354А, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК. Наказателният съд е
стигнал до извод, че ищецът е автор на инкриминароното деяние, но е приел, че
случаят е маловажен по смисъла на дефинитивната разпоредба на чл. 93, т. 7 от НК, която хипотеза изрично е предвидена в наказателноправната норма на чл. 354,
ал. 5 от НК, поради което съдът е преквалифицирал противоправното поведение на
ищеца под диспозицията на нормата на чл. 354, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1, предл.
1 от НК. В този смисъл, наказателният съд е оправдал ищеца по първоначално
възведеното му обвинение за извършено престъпление чл. 354А, ал. 3, т. 1 от НК.
Присъдата е била протестирана от ответника пред Окръжен съд Варна, който е
потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Така присъдата е влязла в сила на
23.10.2019 г.
В хода на проведеното съдебно дирене
по настоящото дело са събрани и редица други писмени доказателства, като
релевантните, с оглед предмета на доказване, са медицинско удостоверение от
19.12.2018 г.(л.65), етапна епикриза от 05.12.2018 г. (л.66), медицинска
справка (л.67), медицински документ от 28.10.2019 г. (л.70-71) и от 20.01.2020
г. (л. 96), разписка за получена сума от сътрудник в адвокатско дружество „*** и Ко“ (л.73).
От представените медицински документи може да се заключи, че ищецът страда, както към 05.12.2018 г.,
28.10.2019 г., 20.01.2020 г. така и към настоящия момент от „разстройство в
адаптацията“ по смисъла на медицинската наука „психиатрия“. По-конкретно от
представеното медицинско удостоверение (л.65), издадено от д-р ***-психиатър към
ДКЦ „Света Марина“ ЕООД-гр. Варна, се установява, че към 19.12.2018 г. ищецът
диагностициран с „разстройство в адаптацията“, като психиатърът е посочил, че
това е в резултат на продължителния престой в затвора и липса на лечение, като
симтоматиката на болестта се изразява в подтиснато настроение, тревожност,
безсъние, липса на апетит. Това състояние е диагностицирано и по- рано на
05.12.2018 г. със същите симптоматични проявления, от д-р ***-психиатър,
видно от издадената от нея етапна епикриза, вкл. се описват последиците върху
вегетативно-нервната система на ищеца – тежест в областта на гърдите, сърцебие,
усилено потене. От всички представени медицински документи следва да се приеме
и че към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящия съдебна
инстанция, ищецът все още страда от това заболяване.
Съдът е приел като писмено
доказателство и представената от ищеца разписка за получена сума от 16.10.2019
г., от която е видно, че сътрудник в
адвокатско дружество „*** и Ко“ е получил сумата от
5000.00 лева за заплащане на адвокатски хонорари за водене на дела.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените от ищеца искови
претенции за неимущесвени и имуществени вреди се основават на разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, в хипотезата свързана с отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от
прокуратурата при обвинение
в извършване на престъпление, когато лицето бъде оправдано.
По отношение на иска за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът стига до правния извод,
че същият е частично основателен, по следните съображения:
Ищецът е оправдан по повдигнато
му обвинение за извършено престъпление, квалифицирано от държавния обвинител по
чл. 354А, ал. 3, т. 1, предл. 1, вр. с чл. 63, ал. 1,т. 3 от НК. Оправдаването
на ищеца е резултат от това, че съдът по НОХД № ***/2019 г. по описа на
РС-Варна е преквалифицирал извършеното от ищеца
деяние от такова по чл. 354А, ал. 3 от НК в по-леко наказуемо деяние по
смисъла на чл. 354А, ал. 5 от НК, без съществено изменение на обстоятелствата.
Или казано по друг начин – ищецът е оправдан по повдигнатото от поркуратурата
обвинение, не поради това, че не е автор на деянието, а поради преквалифициране
на наличното деяние от по-тежък към по-леко наказуем състав. Въпреки това,
настоящият съдебен състав намира, че предпоставките в закона за реализиране на
отговорността на ответника са изпълнени, тъй като разпоредбата на чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ не разграничава случаите, които са причина за постановяване на
оправдателна присъда. С оглед обстоятелството, че ищецът е оправдан по
повдигнаото от прокуратурата обвинение за извършено престъпление по чл. 354А,
ал. 3, т. 1 от НК, съдът намира, че са изпълнени всички юридически факти от
фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ. В този смисъл, съдът счита, че искът се явява доказан по своето
основание.
Обстоятелството, че авторството
на описаното в обвинителния акт престъпно деяние е било доказано от държавния
обвинител (самият ищец признава вината си в о.с.з. пред наказателния съд-л.24),
както и съответно фактът, че ищецът е бил признат за виновен, но по
привилегирован по-леко наказуем престъпен състав, е от значение при определяне
размера на дължимото от държавата обезщетение. Ищецът се е защитавал по
конкретно повдигнато и квалифицирано от прокуратурата престъпление, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ със срок до три години и „пробация“ с
оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, вр. с чл. 354А, ал. 3, т. 1 от НК. Ищецът търпи неимушествени вреди от това, че е бил привлечен като обвиняем,
а след това е бил внесен обвинителен акт в съда, с твърдения, че е извършил
деяние, осъществяващо състава на по-тежко наказуемо престъпление, което в
действителност не е извършил, с оглед на факта, че извършеното от него
противоправно деяние, макар и престъпно, представлява маловажен случай, тъй
като е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид – арг. от чл. 93, т.9 от НК. Поради
маловажността на случая, е наложено наказание „обществено порицание“,
предвидено в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 354А, ал. 5 от НК.
От незаконосъобразно повдигнато и
квалифицирано от прокуратурата престъпление по чл. 354А, ал. 3, т. 1 от НК
ищецът неименуемо търпи неимуществени вреди, изразяващи се в страховите
представи, които е изпитвал от вероятността да му бъде наложена предвидената за
този престъпен състав по-тежка наказателноправна санкция и държавна репресия. В
случая, ищецът следва да бъде обезщетен за претърпените от него обичайни
неимуществени вреди, изразяващи се типичните безпокойства, стрес и страхови
представи, които всеки средностатистически човек би изпитал при подобни
обстоятелства.
Остават недоказани твърденията на
ищеца, че психичното разстройство, от което страда „разстройство в адаптацията“
е в пряка причинно-следствена връзка с процесното незаконно повдигнатото
обвинение по чл. 354А, ал. 3, т. 1 от НК, доколкото по делото се установи, че срещу ищеца са били образувани няколко
наказателни производства за извършени престъпления, които са се развивали
успоредно с процесното обивнение, предмет на ДП № 2633/2017 г. и НОХД № ***/2019
г. на ВРС. Ищецът е извършил в съучастие с други лица две престъпления, за
които е признат за виновен с влязъл сила съдебн акт, а именно: за кражба на сумата от 5589.07 лева, извършена
на 02.09.2017 г. и грабеж чрез заплаха на сумата от 9861.50 лева, извършен на
01.10.2017 г. Отделно от това се установява, че срещу ищеца е внесен
обвинителен акт с твърдения за извършен
опит за убийство, предмет на разглеждане по НОХД 1042/2018 г. по описа
на ОС-Варна, с наложена от 01.02.2018 г. процесуална мярка за неотклонение
„задържане под стража“ (л.45-52).
Ето, защо, настоящият съдебен
състав стига до извода, че не се установи пълно и главно от ищеца, че
настъпилото невротично заболяване се явява пряка последица от процесното
незаконосъобразно обивнение за извършено престъпление по чл. 354А, ал. 3, т. 1
от НК, предмет на НОХД №***/219 г. на ВРС, доколкото се установява, че са
налице множество фактори, които са повлияли неблагоприятно на психиката му.
Следва да се отбележи, че съдът изрично е уведомил ищеца, че не сочи
доказателства за този твърдян от него съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2
от ГПК.
С оглед горните мотиви, съдът
като взе предвид, че от образуване на процесното досъдебно производство на
20.02.2017 г. до оправдаването на ищеца по повдигнатото му от прокуратурата
по-тежко наказуемо престъпление, са изминали две години и половина, наред с
обстоятелството, че е била наложена през този период най-леката процесуална
мярка за неотклоенение, предвидена в закона, съдът намира, че сумата от 800.00
лева се явява напълно справедливо обезщетение за претърпените от него обичайни
неимуществени вреди, изразяващи се стрес и безпокойствия. Искът за разликата
над сумата от 800.00 лева до предявения размер от 15 000.00 лева следва да бъде
отхвърлен, като недоказан.
По отношение на иска за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1250.00 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство, защита и съдействие по ДП № 2633/2017 г. по описа на I РУ на
МВР-Варна и НОХД № ***/2019 г. на ВРС, съдът намира същият за недоказан. По
делото е представена разписка от 16.10.2019 г., от която се установява, че
адвокатско дружество „*** и Ко“ е получило сумата от 5000.00 лева, представляваща дължими адвокатски
хинорари за водене на дела. Разписката удостоверява единствено факта на
получаване на парична сума от горецитираното дружество, но в нея не е посочен
нито авторът на плащането, нито са индивидуализирани делата, поради което този
документ не е от естество да установи пълно и главно предявения иск. Доколкото
по делото не са събрани други доказателства в подкрепа на наведените от ишеца
твърдения, въпреки дадените указания по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, искът за
имуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80
от ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са
350.00 лева за заплатено адв. възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 13.11.2019 г., както и сумата от 10.00 лева за заплатена държавна
такса. Съобразно уважената част от предявените искове, на ищеца се следват
разноски в размер на 17.72 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.Т., ЕГН:********** сумата от 800.00
(осемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в обичайните психически страдания, стрес, които са пряка
последица от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в
сила присъда по НОХД № ***/2019 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на влизане в сила на присъдата 21.10.2019 г. до
окончателното й заплащане, като ОХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от
800.00 лева до предявения размер от 15 000.00 лева, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, вр. с ал. 3 от ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Т.Т., ЕГН:**********
против Прокуратурата на Република България осъдителен иск за заплащане на сумата от 1250.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство, защита и съдействие по ДП № 2633/2017 г. по описа на I РУ на
МВР-Варна и НОХД № ***/2019 г. на ВРС във връзка с незаконно повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК,
за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № ***/2019 г. по описа на
ВРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в
сила на присъдата до окончателното й заплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА
ЗАПЛАТИ на К.Т.Т., ЕГН:********** сумата от 17,72
(седемнадесет лева и седемдесет и две стотинки) лева, представляващи
съдебно- деловодни разноски направени от ищеца в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: