№ 43310
гр. София, 03.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110122807 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 118698/28.04.2023г. на СРС,
подадена от И. В. срещу Б. П. В..
С отговора на исковата молба ответникът Б. П. В. е предявил срещу ищцата И. В.
насрещни искове.
На основание чл. 211, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от ответника насрещни искове.
УКАЗВА на ищцата по първоначално предявените искове И. В. чрез адв.
Валентина Нилсен – АК-София, в седмодневен срок от съобщението да представи
доказателства за учредена в полза на адв. Нилсен представителна власт по делото или
осъществените от нея действия да бъдат потвърдени, като в същия срок бъдат представени и
доказателства за заплатена такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК в размер на 0,40 лева за разпечатване
на отговора на насрещната искова молба за ищеца по насрещните искове. При неизпълнение
на указанието за представяне на пълномощно съдът ще приеме, че липсва надлежно подаден
отговор на исковата молба, а при неплащане на таксата ще постанови определение по чл. 77
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на:
Дата: 06 февруари 2024г.
Час: 09:30
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцата И. В. е предявила срещу ответника Б. П. В. искове с правно основание по чл.
30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да ù заплати, както следва:
1
17598,00 лева, представляващи половината от получената от ответника наемна
цена за отдаването под наем за периода 01.05.2018г.-01.05.2019г. на съсобствения на
страните недвижим имот – жилищна сграда № 12, тип „близнак“, разположена на
югозападната граница на УПИ ХVII-2201, кв. 63 по плана на град София, м. „Вилна
зона Симеоново – север“, находяща се на адрес в град София, кв. Симеоново, ул.
„Симеоновско шосе“ № 102В, със застроена площ от общо 339,14 кв.м., състояща се от
сутерен, първи етаж, втори етаж и тавански етаж, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба /28.04.2023г./ до окончателното ù изплащане;
5342,95 лева за лихва за забава върху посочената главница за периода
01.05.2020г.-27.04.2023г.;
1200,00 лева, представляващи половината от получената от ответника наемна
цена за отдаването под наем за периода 01.05.2018г.-01.05.2019г. на съсобствения на
страните недвижим имот – апартамент в град София, ж.к. „Младост“ 4, бл. 426А, ет. 8,
ап. В30, идентификатор 68134.4089.9.1.24, ведно със законната лихва от подаването
на исковата молба /28.04.2023г./ до окончателното ù изплащане;
364,32 лева за лихва за забава върху посочената главница за периода
01.05.2020г.-27.04.2023г.
Основателността на исковете си ищцата обосновава с обстоятелството, че с
ответницата били бивши съпрузи, като описаните имоти придобили по време на брака си.
Същият бил прекратен с развод през 2016г. На 02.05.2019г. ищцата продала на ответника
дела си от къщата. Що се касае до апартамента, то още от фактическата им раздяла през
2015г. ответникът я лишил от достъп до него, като не предоставял нито дял от получавания
наем, нито обезщетение за ползване. С нотариална покана от 02.04.2015г. тя го поканила да
ù заплаща обезщетение за ползването на имотите, но до депозиране на исковата молба нито
получила доход от наема, нито обезщетение за лишаването ù от ползване. Поради това с
исковата молба иска да получи половината от получените от ответника доходи от наем за
посочения в исковата молба период.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. П. В. чрез адв. П. В. – АК-София, е
депозирал Отговор, вх. № 210655/25.07.2023г. на СРС, с който оспорва исковете по размер.
Твърди, че, след приспадане на платените от него данъци и разходи за поддръжка на двата
имота, на ищцата се дължала сумата от общо 11657,51 лева, които заявява, че превежда по
нейна сметка.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът Б. П. В. чрез адв. П. В. – АК-София, е
предявил с подадения отговор на исковата молба насрещни искове с правно основание по
чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу първоначалната ищца И. В., уточнени с Молба, вх.
№ 239532/28.08.2023г. на СРС, и Молба, вх. № 258436/19.09.2023г. на СРС, като иска тя да
бъде осъдена да му заплати, както следва:
1584,22 лева, представляващи половината от заплатения от него във връзка с
получените наеми за периода по исковата молба данък върху доходите на физическите
2
лица по повод отдаването под наем на къщата в град София, кв. Симеоново, ул.
„Симеоновско шосе“ № 102В, сграда 12, както и сумата от 1610,18 лева,
представляваща направени от него разноски за поддръжка на същата;
108,00 лева, представляващи половината от заплатения от него във връзка с
получените наеми за периода по исковата молба данък върху доходите на физическите
лица по повод отдаването под наем на апартамента в град София, ж.к. „Младост“ 4,
бл. 426А, ет. 8, ап. В30,, както и сумата от 669,50 лева, представляваща направени от
него разноски за поддръжка на същия.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответницата по насрещните искове И.
В. чрез адв. Валентина Нилсен – АК-София, е подала Отговор на насрещна искова молба,
вх. № 310856/02.11.2023г. на СРС, с който оспорва предявените насрещни искове като
неоснователни. Твърди, че именно неправомерното поведение на ответника, изразяващо се в
отдаване само от него под наем на имотите, е довело до необходимостта да заплати само той
дължимия данък. Ако той не бил сторил това, то договорът щял да се сключи и от двамата
съсобственици, съответно всеки би получил дължимия му наем и всеки трябвало да плати
данък върху своя доход. Ако съдът уважал претенцията по първоначално предявените
искове, за ищеца по насрещните такива щяло да е налице основание да претендира
възстановяване на надвнесени данъци по установения за това ред. Исковете за суми за
поддръжка се оспорват като недоказани, част от подобренията се изразявали в покупка на
мебели и монтиране на движими вещи, за което нито съсобственичката В. била давала
съгласие, нито били неотделимо прикрепени към имота. Сочените от ищеца по насрещните
искове разходи нямали характер нито на подобрения, нито на необходими разноски.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
първоначално заявените искове с правно основание по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за
ищцата. Същата следва да установи, че за процесния период описаните в исковата молба
имоти са били съсобствени между страните, като тя е притежавала по 1/2 от тях, че
ответникът е сключил договори за наем, че е получил плащания по тях и размера на същите.
По исковете за лихви следва да се установи неплатено на падежа парично задължение и
продължителността на забавата. Доказателствената тежест по насрещните искове с правно
основание по чл. 30, ал. 3 ЗС е за ищеца по тях. Същият следва да докаже, че през процесния
период имотите са били съсобствени, че ответницата притежава половината от тях, че е
извършил разноски по поддръжката на съсобствените имоти, които подлежат на
възстановяване от ответницата съобразно дела ù. По исковете с правно основание по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД доказателствената тежест е за ищеца, който следва да докаже, че е заплатил
съответните сочени от него данъци върху доходите от наем, че в тази връзка ответницата е
спестила за себе си заплащането на данъци, с което се е обогатила, като за това не е налице
правно основание. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните по делото не спорят, че в рамките на процесния период са били
съсобственици на посочените в исковата молба имоти при равни дялове, че ищцата по
3
първоначално предявените искове не е ползвала в този период същите, като те са отдавани
под наем от ответника по първоначално предявените искове, за което е получавал съответен
доход от наем.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от страните по делото писмени доказателства, тъй
като същите са относими, допустими и необходими за решаване на правния спор, с
изключение на приложените към отговора на исковата молба вносни бележки за сумата от
11657,51 лева, тъй като същите не са заверени съобразно изискванията на чл. 183 ГПК. В
случай, че те не бъдат заверени до първото по делото заседание, делото ще бъде решено без
тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания по т. 1 и т. 2 от исковата
молба, доколкото съответните документи са приложени към отговора на исковата молба.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
4
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата ù може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ет. 2, ст. 204. За
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на
доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
На ответника и ищец по насрещните искове да се връчи разпечатка на отговора на
насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5