РЕШЕНИЕ
№ 570
гр. Бургас, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120107105 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на Р. С. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ***, против „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73Г, представляван от С.П.П., с която са предявени
обективно съединени искове за прогласяване нищожността на клаузите на чл.1, ал.3 и чл.4,
ал.2 от сключения между страните договор за паричен заем № *** - 01.03.2021г., поради
противоречие с добрите нрави и с императивните разпоредби на чл. 10а, чл.19, ал.4 от ЗПК,
както и на чл. 143, ал.1 и чл.146, ал. 1 от ЗЗП, а също и за осъждане на ответното дружество
да му върне сумата от 141,96 лева, с която се е обогатило неоснователно, получавайки я при
начална липса на основание - въз основа на горепосочените нищожни договорни клаузи за
дължимост на неустойка и такса за експресно разглеждане на документи, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 01.11.2022г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с „Вива кредит“ ООД договор за
паричен заем, последното му е предоставило кредит в размер на 400 лв. По договора
заплатил 400 лв. главница, 25,18 лв. лихва, 56,77 лв. неустойка и 85,19 лв. такса за експресно
разглеждане на документи. Счита, че клаузите на чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от договора за заем -
за дължимост на неустойката и таксата за експресно разглеждане са нищожни, а платеното
въз основа на тях подлежи на връщане, като получено без основание. Излага подробни
съображения за нищожност на клаузите поради противоречие с добрите нрави и
1
императивните норми на чл. 10а, чл.19, ал.4 и чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит, както и на чл. 143, ал.1 и чл.146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. С тези
мотиви моли исковете да се уважат. Ангажира доказателства и претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в
който са изложени продробни съображения за недопустимост на установителните искове.
Счита претенциите за неоснователни. Признава, че между страните е сключен договор за
паричен заем № ***, сключен от разстояние, с който на ищеца е отпусната сума в размер на
400 лв., която той се задължил да върне на 7 двуседмични вноски от по 72,91 лв., в която е
включена част от дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Признава, че
по договора ищецът е погасил посочените в исковата молба суми за главница, лихва, такса
експресно разглеждане и неустойка. Излага подробни съображения за това, че клаузата за
неустойка и такса за експресно разглеждане не противоречат на добрите нрави и посочените
императивни норми. Счита, че платените въз основа на тях суми не подлежат на връщане.
Сочи и че заемателят е разполагал с гарантирана от закона възможност да се откаже от
договора в 14-дневен срок, но не го е сторил. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски.
БРС е сезиран с обективно кумулативно съединени установителен иск с правно
основание чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че
между страните е сключен договор за паричен заем Standard 14 № *** от 01.03.2021 г., с
който ответникът се е задължил да предаде в собственост на ищеца сумата от 400 лв., а
последният се е задължил да я върне в срок от 7 седмици, при фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40,32 % и годишен процент на разходите в размер на 49,33 %. Съгласно
чл. 1, ал. 2 от договора преди подписването му заемателят доброволно е избрал да се ползва
от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричния
заем. За извършената от кредитора допълнителна услуга се дължи такса за експресно
разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 85,19 лева (ал. 3), платима разсрочено
на равни части, включени в размер на погасителните вноски (ал. 4). В чл. 4, ал. 1 на
договора за заем е посочено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на
заемната сума да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител -
физическо лице или банкова гаранция, които следва да отговорарят на редица предвидени в
договора условия. В ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 56,77 лв., която се
заплаща разсрочено, на равни части към всяка от погасителните вноски.
Страните не спорят относно валидността на договора за заем, както и че ищецът е
платил по договора следните суми: 400 лв. - главница, 25,18 лв. - договорна лихва, 56,77 лв.
2
- неустойка и 85,19 лв. - такса за експресно разглеждане на документи.
Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В чл.16 от Закона за потребителския кредит е
предвидено задължение на кредитора преди сключването на договор за кредит да направи
оценка на кредитоспособността на потребителя, включително и да извърши справки в
съответните бази данни. В настоящия случай в договора е предвидено заплащането на такса
за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 85,19 лева, което е
действие по отпускане на кредита. Следва да се посочи, че по естеството си тази дейност на
кредитора представлява вменено му по силата на закона задължение, а не допълнителна
услуга по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗПК. Предвиждането на такава такса в чл.1, ал.3 от
договора противоречи на императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което
клаузата е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, неравноправна е клауза в
договор, сключен с потребител, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В настоящия
случай клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора предвижда заплащането от кредитополучателя на
неустойка в размер на 56,77 лева при неизпълнение на задължението му за предоставяне на
обезпечение. Уговореният размер на неустойката, надвишаващ повече от два пъти
възнаграждението по договора, е необосновано висок, тъй като неустойката е уговорена
като санкция за заемателя при неизпълнение не на неговото основно парично задължение по
договора, а на задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението на което е
обективно невъзможно в така уговорения кратък срок и при указаните в договора условия.
Съдът намира, че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, поради
което е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Освен това, така уговорена,
неустойката излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, поради което е нищожна (в този смисъл е Тълкувателно решение № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС). Видно е от погасителния план към договора за кредит, че неустойката е
включена към месечните погасителни вноски, което също дава основание да се приеме, че
тази неустойка е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, а целта й е допълнителното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Дори
при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със съответната
възнаградителна лихва отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана
неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза и на добрите нрави,
поради което е нищожна.
Горното води до извод за основателност на претенциите за нищожност на
клаузите на чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от процесния договор. Между страните не се спори, че
ответникът е получил сума в размер на 56,77 лева за неустойка за непредоставяне на
обезпечение и 85,19 лева за такса за експресно разглеждане. Тъй като и двете клаузи са
нищожни, липсва основаните за получаването на посочените суми и ответникът дължи
3
връщането им на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се
дължат деловодни разноски в размер на 100 лева за държавна такса.
С оглед изхода на спора, на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът трябва да
бъде осъден да заплати на адв. М. В. М. – АК - П., претендираното адвокатско
възнаграждение за два иска в общ размер на 600 лева, определен съобразно НМРАВ в
редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на чл. 1, ал. 3 и на чл. 4, ал. 2 от
договор за паричен заем Standard 14 № *** от 01.03.2021г., сключен между Р. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., *** и „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73Г, предвиждащи заплащането на такса за
експресно разглеждане на документите в размер на 85,19 лева и на неустойка за
непредоставяне на обезпечение в размер на 56,77 лева, поради противоречието им със
закона и с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73Г, представляван от С.П.П., да заплати на Р. С.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., *** сумата от 141,96 лева (сто четиридесет и един лева и
деветдесет и шест стотинки), представляваща сбор от платените от него на основание
нищожните клаузи от договор за паричен заем Standard 14 № *** от 01.03.2021г. суми за
неустойка и такса за експресно разглеждане, с които ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.11.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 100 лева (сто лева),
представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73Г, представляван от С.П.П., да заплати на адв.
М. В. М. от АК-П., с адрес на кантората гр. П., ***, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата в размер на 600 лева (шестстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4