№ 110284
гр. София, 02.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Частно
гражданско дело № 20241110144161 по описа за 2024 година
Със заявление, подадено от ***** с ЕИК: ***** е поискано издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу В. К. В. с
ЕГН: ********** за сумата от 1 714,66 лева (хиляда седемстотин и четиринадесет лева
и 66 стотинки), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от
19.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 76,82 лева (седемдесет и шест лева и
82 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 16.09.2023 г. до 05.11.2023
г., сумата 452,12 лева (четиристотин петдесет и два лева и 12 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.09.2023 г. до 16.07.2024 г., сумата
307,19 лева (триста и седем лева и 19 стотинки), представляваща такса за разглеждане.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъде
частично отхвърлено за сумата от 307,19 лева (триста и седем лева и 19 стотинки),
представляваща такса за разглеждане.
Подаденото заявление е редовно от външна страна, доколкото заявителят е
индивидуализирал вземанията в достатъчна степен.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл. 411,
ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи,
когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е
настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
1
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения
размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана
съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги,
които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същата не
представляваа и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални
условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носо
допълнителни ползи за него.
По същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК - оскъпява
се кредита, което води до неоснователно обогатяване.
Ето защо, процесната сума, начислена в тежест на длъжника за допълнителна
услуга е недължима.
Предвид изложеното е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и
заявлението следва да бъде отхвърлено в тази част.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление, подадено от ***** с ЕИК: ***** е
поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК срещу В. К. В. с ЕГН: ********** в частта, в която е поискано издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу В. К.
В. с ЕГН: ********** за сумата от 307,19 лева (триста и седем лева и 19 стотинки),
представляваща такса за разглеждане.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
В случай, че настоящото разпореждането влезе в сила, заявителят има
право в едномесечен срок да предяви осъдителен иск.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3