№ 318
гр. гр. Лом, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Д.а
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д.а Гражданско дело №
20241620102155 по описа за 2024 година
Делото е образувано по предявена искова молба от „В и К“ ООД - *****,
със седалище и адрес на управление: *****, ул. *********, БУЛСТАТ
*********, представлявано от управителя *********, срещу Д. Б. А., ЕГН
********** от *********, за установяване дължимост на суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ЧГД 1053/2024г. по описа на РС Лом – първоначално обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл.79, ал. 1 вр. чл.86 ЗЗД,
производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е неизправен длъжник-
потребител на „В и К“ ООД - ***** /абонатен № *********/. Срещу
длъжника било образувано ч.гр.д. № 1053/2024г. по описа на РС Лом. До
13.05.2024г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер
на 416,72лв. за имот, находящ се в *********, като в сумата са включени
главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност за
консумираната вода съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти“ на
дружеството. Твърди се в исковата молба, че задължението, представляващо
главница в размер на 373,91лв., е за периода от 02.12.2021 г. до 14.03.2024г.,
като претендираната законна лихва в размер на 42,81 лв. е за периода от
03.01.2022 г. до 13.05.2024г.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за
установено, че Д. Б. А., ЕГН ********** от ********* дължи на „В и К” ООД
със седалище и адрес на управление: *****, ул. *********, БУЛСТАТ
*********, представлявано от управителя *********, следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД 1053/2024г. по описа
на РС Лом, а именно: сумата в общ размер на 416,72 лв. /четиристотин и
шестнадесет лева и седемдесет и две стотинки/, от които: главница в размер на
1
373,91 лв. /триста седемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/ за
периода от 02.12.2021 г. до 14.03.2024г., лихва в размер на 42,81 лв.
/четиридесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ за времето от
03.01.2022г. до 13.05.2024г., в едно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 15.05.2024 г., до изплащане на
вземането.
Претендират се и разноските, сторени в производството. Наведено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Съгласно мотивите на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС възражението по
чл.414, ал.1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса,
адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече срокът за
отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Възможността на длъжника да
обоснове оспорванията си във възражението по чл.414, ал.1 ГПК има
правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК.
Независимо от депозиране на обосновано възражение по чл.414, ал.1 ГПК
ответникът по иска може да подаде и писмен отговор на исковата молба.
Следователно съдът следва да вземе предвид и направените от ответника
обосновани възражения в заповедното производство, които са своевременно
депозирани (видно от върнатия отрязък от съобщение – заповедта по
заповедното производство е връчена на длъжника на 23.05.2024г., а
възражението е подадено на 19.06.2024г., т.е. спазен е едномесечния срок за
депозирането му). Ответницата във възражението си е заявила, че не живее в
*********, както и че е продала имота с договор за покупко-продажба от
09.08.2005г., заверен от нотариус. Сочи, че купувач е лице на име *********.
Твърди се от ответницата, че оттогава до сега (момента на депозиране на
възражението по чл.414 ГПК - 19.06.2024г.) никой не я е търсил за неплатени
данъци на имота, нито за изразходена ел. енергия. Единствено ВиК през 2010г.
е предявило претенция, като делото било прекратено (чгд 759/2009г.). По
своята същност депозираното възражение по чл. 414 ГПК сочи на оспорване
на исковите претенции на ищеца и в частност наличието на облигационна
връзка и основание за заплащане на претендираните суми.
Преди първото редовно ОСЗ е депозирана молба от страна на назначения
по реда на чл. 94 и сл. от ГПК процесуален представител на ответницата, в
която се сочи, че не е налице облигационна връзка между страните. Твърди се,
че са нарушени разпоредби от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите на ВиК ******** (одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09
от 11.08.2014 г. - т. 25), че ответницата не е присъствала при отчитането на
показанията на индивидуалния й водомер (изобщо не е извършвано отчитане
за процесния период, а и преди това), да й се монтира водомер с първоначална
проверка преди монтаж, одобрен по реда на Закона за измерванията и
подзаконовата уредба към него, да се отчитат показанията на индивидуалния й
водомер ежемесечно, в нейно присъствие след предварително обявяване
датата на отчитане, вкл. и в извънработно време, да й се издаде ежемесечна
фактура. Твърди се, че е нямало отчитане показанията на водомера от
2
инкасатора и той си е вписвал каквито намери за добре показания, без реално
да преглежда показанията на водомера.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява, като
е отправена писмена молба, депозирана преди ОСЗ, с която се иска делото да
се гледа в негово отсъствие, ищецът поддържа претенцията си, изложени са
съображения в подкрепа на твърденията и направените възражения.
Ответникът в съдебно заседание, редовно призован, се явява и се
представлява от назначения по реда на чл. 94 и сл. ГПК процесуален
представител адв. Р.Б. от АК Монтана. Иска се отхвърляне на исковата
претенция поради липса на облигационна връзка.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск,
който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със
сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника
съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от
наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига
стабилизирането на заповедта за изпълнение като титул за осъществяване на
принудително изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК. Ищецът цели установяване съществуване на вземане, като
предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като
особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно”,
производство, искът по чл. 422, ал.1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с
общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени
именно от протеклото заповедно производство. Предвид това в изпълнение на
задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска,
с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът констатира, че е налице издадена заповед за
изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
23.05.2024г., който в срока по чл. 414 ГПК (на 19.06.2024г.) е депозирал
възражение по чл. 414 ГПК. С разпореждане от 11.07.2024г. заповедният съд е
указал, че дружеството - заявител може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок срещу длъжника, като довнесе дължимата се държавна
такса. Посоченият съдебен акт е връчен на заявителя на 08.08.2024г. В срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК (на 05.09.2024г. видно от пощенското клеймо) е
предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането на ищеца срещу
длъжника, предмет на издадената заповед за изпълнение. Спазен е срокът за
предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция е
допустима. Налице е и правен интерес от търсената защита. Искът е предявен
от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното настоящият състав приема,
3
че са налице всички положителни и липсват отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят
неговата допустимост. Предвид това съдът следва да разгледа исковата
претенция и да се произнесе по нейната основателност.
За основателността на предявените претенции ищецът следва да установи
следния фактически състав: между ответника и ищеца да е съществувало
валидно облигационно отношение в сочения период, по силата на което
ищецът е изпълнявал своите задължения да престира на ответника
съответната услуга, настъпила изискуемост на вземанията, неизпълнение от
страна на ответника на неговите задължения за заплащане на цената на
доставената услуга, т.е. липса на заплащане от страна на ответника.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
съдът е указал доказателствената тежест на страните. Указано е на ищеца, че
следва да докаже в условията на пълно и главно доказване фактите, които
сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч. ищцовото дружество следва да
установи, че между страните през исковия период е съществувало договорно
правоотношение, по силата на което е предоставило ВиК услуги за процесния
период на адреса на процесния имот, качеството на ответника като потребител
на ВиК услуги за имота, както и размера на претендираното вземане, настъпил
падеж, за които твърдения следва да представи доказателства. В тежест на
ищеца е да установи изпадане на ответника в забава за плащане на главното
задължение. Посочено е в доклада, че ищецът не сочи и не представя
доказателства за наличието на облигационна връзка и за качеството на
ответника като потребител на ВиК услуги за имота, за твърдяната настъпила
изискуемост на вземанията си. Указано е с доклада, че в тежест на ответника е
да докаже, че е изпълнявал задължението си за заплащане на доставяната
услуга, респ. погасяване чрез други способи, като ответникът носи тежестта
да докаже възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи,
правопогасяващи).
По делото не се спори, че ищецът е дружество, което предоставя
водоснабдителни и канализациони услуги (ВиК оператор). От страна на
последния са представени приложимите общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператора. Не се спори и че ползвателите на
ВиК услуги, предоставяни от ищеца, имат качеството на потребители.
По делото се установи, че на 09.08.2005г. между Д. А. като продавач и
********* като купувач е сключен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 09.08.2005г. с предмет – едноетажна жилищна
сграда, находяща се в *********, състояща се от ********* с уговорена
продажна цена от 800лв. В договора е посочено, че същият ще се сключи под
формата на нотариален акт, когато продавачът се снабди с необходимите
документи. По делото няма данни дали е бил сключен окончателен договор
между страните. Заверено копие от предварителния договор е приложено към
материалите по делото от ответната страна.
По делото ответницата е заявила, че не живее в *********.
4
Претенцията на ищеца касае периода 02.12.2021г. до 14.03.2024г.–
досежно главницата, и от 03.01.2022г. до 13.05.2024г. – касателно мораторната
лихва върху главницата.
В конкретния случай, както е указано с доклада по делото, ищецът следва
да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между
страните за процесния период.
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/ обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при
спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.1 от ЗРВКУ
този закон урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на
водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от
експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни
услуги, наричани по-нататък „В и К оператори“. В ал. 2 на цитираната
разпоредба се сочи, че водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги
са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и
селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в пар. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция
на понятието „потребители на ВиК- услуги“ - това са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги.
В разпоредбата на чл. 3, ал.1 от приложимата за процесния период
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот
и присъединени към едно водопроводно отклонение. В този смисъл е и чл.2,
ал.1 от Общите условия на ищеца, които са общодостъпни и са публикувани в
сайта на ВиК ******** и са представени по делото от последния в заверен
препис. Съгласно цитираната разпоредба потребители на ВиК услуги са: 1.
юридически или физически лица - собственици, ползватели и притежатели на
вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги; 2.
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост; 3. предприятия, ползващи вода от водоснабдителните
мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други
5
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
По делото не се оспорва, че общите условия на оператора на ВиК услуги
са влезли в сила.
Видно от цитираната нормативна уредба качеството „потребител“ на ВиК
услуги възниква единствено по отношение на определена категория лица -
носители на вещни права или концесионно право, като никакви други
облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно основание,
включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи
съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна
мрежа, не могат да обосноват възникване на правоотношение с оператора на
ВиК мрежата, а са относими единствено в отношенията между
собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето, което
фактически ползва имота. Т.е. по силата на законовата разпоредба
облигационните правоотношения между страните възникват с придобиването
на собствеността, респ. на вещното право на ползване, респ. на правото на
стоеж за имота.
В настоящия случай въпреки указаната доказателствена тежест и
предоставената възможност за снабдяване с необходимите доказателства,
ищецът е бездействал, като не е представил доказателства, от които да се
установи с категоричност наличието на облигационно правоотношение с
ответника, качеството му на потребител на ВиК услуги за процесния имот
през процесния период. Поради това искът е неоснователен само на тези
основания.
Освен това следва да се посочи, че обстоятелството, че през 2005г. е
сключен предсварителен договор за покупко-продажба на сграда, намираща се
на адрес в *********, не е доказва, че към процесния период (посочен по-
горе) ответницата е притежавала вещно право върху имота, находящ се на
сочения от ищеца адрес, на който се твърди, че са предоставяни ВиК услуги от
него. Още повече, че принципно към момента на сключване на предварителен
договор не се изисква продавачът да притежава в партимониума си правото на
собственост върху предмета на сделката. Такова изискване има при
изповядване на окончателната сделка.
С оглед това, че предпоставките за възникване на твърдяното право на
ищеца следва да са налице кумулативно, е безпредметно да се обсъжда
липсата или наличието на останалите предпоставки от фактическия състав,
който следва да е осъществен, за да е основателна ищцовата претенция.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ВиК
оператора последният издава ежемесечни фактури при наличие на
6
консумация и/или служебно начисляване па количества. В ал. 2 е посочено, че
потребителите са длъжни да заплашат дължимите суми за ползваните от тях В
и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Ищецът не е
депозирал и доказателства за настъпила изискуемост на вземането си.
С оглед горното и предвид акцесония характер на задължението за лихва
за забава върху главницата, следва, че претендираната мораторна лихва за
посочения по-горе период и претендиратана законна лихва от деня на
депозиране на заявлението в съда-15.05.2024г., до окончателното изплащане
на вземането, също се явяват неоснователни.
Гореизложеното обоснова неоснователността на предявените от ищеца
искове, предмет на издадената по ЧГД 1053/2024г. по описа на РС Лом заповед
за изпълнение № 753 от 17.05.2024г., поради което същите следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно цитираното ТР в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена
последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на
вземането – изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се
провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на
иска за установяване на съществуването на вземането препятства влизането в
сила на заповедта за изпълнение съгласно чл.416 ГПК. Ако не е образувано
изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск
е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то
същото подлежи на прекратяване на основание чл.422, ал.3 ГПК. По тези
съображения при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта
за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца не се следват разноски. Ответната
страна е защитавана от адв. Р.Б., който е назначен по искане на Д. А. и на осн.
чл. 95 ГПК след изтичане на срока за ОИМ. Същият е депозирал становище,
явил се е в съдебно заседание и е изложил своите съображения и възражения
относно претенцията на ищеца, като делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност.
Съгласно чл. 78, ал. 7 ГПК когато делото е решено в полза на лице, на
което е предоставена правна помощ, изплатеното адвокатско възнаграждение
се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ (НБПП)
съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска.
Следователно съдът съгласно чл. 78, ал. 7 от ГПК присъжда разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на НБПП, което е надлежна страна да ги
получи по правилата на чл.78, ал.1, ал. 2 и ал.3 от ГПК в зависимост от изхода
на делото, като значение има и фактът на кого е предоставена правната
помощ. В хипотезата когато правната помощ е предоставена на ответника и
искът бъде отхвърлен, тогава ищецът заплаща в полза на НБПП адвокатско
възнаграждение.
Така следва на основание чл. 3, ал.1, т. 1 и чл. 25 от Наредбата за
7
заплащане на правната помощ да бъде определено възнаграждение в размер
на 200 лв., които ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметката на Национално бюро за правна помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „В и К” ООД със седалище и адрес на
управление: *****, ул. *********, БУЛСТАТ *********, представлявано от
управителя *********, срещу ответницата Д. Б. А., ЕГН ********** от
*********, искове, с които се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ЧГД 1053/2024г. по описа на РС Лом, а именно: сумата в общ размер
на 416,72 лв. /четиристотин и шестнадесет лева и седемдесет и две стотинки/,
от които: главница в размер на 373,91 лв. /триста седемдесет и три лева и
деветдесет и една стотинки/ за периода от 02.12.2021 г. до 14.03.2024г., лихва в
размер на 42,81 лв. /четиридесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ за
времето от 03.01.2022г. до 13.05.2024г., в едно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.05.2024 г., до
изплащане на вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА „В и К” ООД със седалище и адрес на управление: *****,
ул. *********, БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя
*********, да заплати по сметката на Националното бюро за правна помощ,
сумата 200 /двеста/ лева за сторените пред първата инстанция разноски за
процесуално представителство от страна на адвокат Р. Б. от АК Монтана като
процесуален представител, назначен на осн. чл. 95 ГПК на ответника Д. Б. А.,
ЕГН ********** от *********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, да се отдели ЧГД № 1053/2024г. по
описа на PС Лом от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8