№ 301
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова С.
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500240 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Рива кредит“ ООД против Решение №
3981/28.11.2022г., пост. по гр.д.№ 8819/2022, ПдРС, с което е отхвърлен предявеният
от жалбоподателя против ответника Х. С. М. иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК,
вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 300
лева, представляваща главница по недействителен договор за кредит № ***/*** г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 18.02.2022
г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1329/25.02.2022 г. по ч. гр. д. №
2301/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, I бр. с-в.
Жалбоподателят „Рива кредит“ ООД е обжалвал изцяло решението с мотиви, че
същото е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че от представените писмени
доказателства по делото се установява наличието на договорно отношение между
страните. Твърди, предаването на заемната сума да се установява от представената
разписка. Твърди, че не може да представи договора за кредит, цитиран в разписката,
поради което и същият се явява недействителен. При това положение счита, че се
дължи връщане на чистата сума по кредита – 300лв. Моли съда да обезсили
обжалваното решение и да уважи в цялост предявения иск. Претендира разноски за
1
двете инстанции.
Въззиваемата страна Х. С. М., чрез особения си представител адв. К. В. оспорва
подадената въззивна жалба, като поддържа правилност и законосъобразност на
постановеното решение. Счита, че правилно първоинстанциннният съд е приел, че в
тежест на ищеца е доказване на твърдението за наличие на облигационно
правоотношение между страните. На следващо място поддържа, че правилно съдът е
приел, че при непредставяне на твърдения за сключен договор, няма как същият да
бъде преценяван за съответствие със ЗПК, респ. за приложение на чл.23 от същия.
Счита за правилни и изводите на съда, че само от разписката не може да се направи
извод за предаване на сумата на извъндоговорно основание. Моли за потвърждаване на
решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от част от постановеното съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от
ГПК - установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед по реда на
чл.410 от ГПК. Предвид приложеното ч.гр.д.№ 16768/19, ПРС, по което е издадена
заповед за изпълнение въз основа на заявление на „Рива кредит” ООД против Х. С. М.
за процесните суми, се доказва допустимостта на предявения установителен иск по
чл.422 от ГПК.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения
установителен иск, като е приел, че ищецът не доказва наличие на облигационни
отношения по процесния договор. Поради непредставяне на този договор е приел, че
не може да извърши преценка за характера му, респ. за приложение на ЗПК. Приел е и
че признанието на ищеца за наличие на договор, не позволява сумата да се присъди
като платена при начална липса на основание.
Пред въззивната инстанция не се повдига спор относно фактическата
обстановка, установена и от първата инстанция, а именно разписка, издадена от
2
ответницата М., че е получила сумата от 300лв. по договор за кредит № ***/***г.
Самият договор за кредит не е представен по делото. Първоинстанционният съд, в
разпореждането за насрочване на делото е разпределил доказателствената тежест и е
указал на ищеца, че следва да докаже твърдението си относно сключване на процесния
договор, както и че не сочи доказателства в тази насока. Въпреки тези указания,
доказателства по делото не са ангажирани.
Оплакванията на жалбоподателя са изключително правни и са свързани с
твърдението за нищожност на договора за заем, поради противоречие със ЗПК, поради
което счита и че длъжникът следва да върне чистата сума по кредита.
Настоящата инстанция намира, че липсата на доказване на облигационното
отношение между страните, основано на сочения договор за кредит изключва
възможността за преценка дали същият попада в приложното поле на ЗПК, а от там и
на разпоредбите за връщане на заемните средства в случай на недействителност на
договора. В този смисъл и напълно споделя изводите на първата инстанция в тази
насока. Намира и също така, че не може да бъде обсъждано връщането на процесната
сума на основание неоснователно обогатяване – като дадена без основание, доколкото
производството е особено – по чл.422 от ГПК и съдът е обвързан с установяване на
основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение.
По изложеното намира, че предявения установителен иск е недоказан, поради
което и 8следва да бъде отхвърлен. Постановеното първоинстанционно решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3981/28.11.2022г., пост. по гр.д.№ 8819/2022,
ПдРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3