№ 258
гр. Благоевград , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20211200500346 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на К. ВЛ. Л.,гр.Банско,
ул.“Б.“№24а, против решение №500791/15.02.21г на РС-Разлог по гр.д.
№12/19г, подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл.
ГПК.
С атакуваното решение брака между страните прекратен поради
дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на съпруга със всички
произтичащи от това последици, като ползването на семейното жилище е
предоставено на съпругата за срок от една година от влизане в сила на
решението и в тежест на съпруга са възложени разноските.
Недоволен от атакувания акт в частта му досежно
вината,предоставянето на семейното жилище и разноските е останал
жалбоподателя, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни
съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и постановяване
развода по вина на съпругата, семейното жилище да се предостави на
въззивника, като разноските се възложат на съпругата.
1
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа
атакувания акт и настоява за неговото потвърждаване,за което също подробно
се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка
досежно вината по ал.3 на чл.49 СК, произнасяйки се по иска за развод по
ал.1 на цитираната норма, както и относно предоставянето на семейното
жилище по реда на чл.56, ал.3 СК.Поради това настоящият състав намира за
безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към
констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора
първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че е налице
дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните по вина на
жалбоподателя.
Анализирани са показанията на разпитаните свидетели, според които
напоследък отношенията между страните се отличават с напрегнатост,
неразбирателство и чести конфликти в къщи.Налице са убедителни данни за
често отсъствие на въззивника от дома и дезинтересиране от семейните
проблеми, при което повечето от семейните задължения се поемали от
въззиваемата,вкл. относно детето, и всичко това се отразявало негативно
върху отношенията и малката. Същевременно се доказа упражняван от
жалбоподателя физически и системен психически тормоз върху въззиваемата
и нейните близки, някои от които пред детето.Св.Д. излагат непосредствените
си впечатления от телесните увреждания на въззиваемата – синини по тялото,
а също и за психическите й травми(вж. също у-ние УРИ 3794-00-
1053/25.02.19г на РУ на МВР-гр.Банско, експертизата и социалния доклад).
Противопоставянето на въззиваемата на поведението на жалбоподателя,
от една страна и от друга - опитите й да промени неговото отношение, се
оказали безуспешни.На това сочи двукратното й завръщане в семейното
жилище с цел заздравяване на семейството, след като е била принудена за
2
кратко да го напусне през 2015г и 2016г, заедно с детето.По делото не се
спори, че септември 2018г тя окончателно напуснала семейното жилище и
заживява на квартира в гр.Банско.
В свидетелските показания на В. и В. Д. се съдържат категорични данни
за поддържани от жалбоподатели извънбрачни връзки преди и след
фактическата раздяла, индивидуализирани в нужната степен.Според
представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.№41-20-
8994/07.07.20г от Община-Банско, от лятото 2020г въззивника е баща на още
една дъщеря – В.К. Л.а с ЕГН ... и по този въпрос не се спори.
Безспорно е също, че двамата съпрузи и роденото от брака дете са
живели в гр.Банско, ул.“Б.“№24а, ет.2, собственост на родителите на
жалбоподателя.Според свидетелските показания то се състои от две спални,
хол, кухня, коридор,баня и тоалетна. Именно от него въззиваемата се изнесла
с детето на квартира.
Свидетелските показания очертават отношенията между страните по
време на фактическата раздяла, продължаваща и понастоящем, като крайно
влошени, посредством изложените факти.
При така установеното РС законосъобразно е счел брака за дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на въззивника. Изложените в тази връзка
съображения се споделят изцяло от настоящият състав, тъй като са основани
на закона, теорията и константната съдебна практика.Ето защо и по арг. на
чл.272 ГПК настоящият състав препраща към първоинстанционните мотиви.
Несъстоятелни са оплакванията за необоснованост на
първоинстанционния акт досежно вината.РС правилно и законосъобразно е
приел въззивника за виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака.Тези изводи се обосновават от поведението му в семейството и извън
него, негативното му отношение към въззиваемата, често изразявано чрез
вербални и физически действия пред детето, с произтичащото от това
отчуждение, противоречия относно семейната общност и пр.Двукратното
напускане на въззивницата, подробно описано от свидетелите, не подкрепя
въззивната теза и не индицира вина от нейна страна, тъй като се установи, че
е в резултат на неговото поведение и отношение.Следва да се отбележи, че
3
виновното поведение не се обуславя само и единствено от извънбрачни
връзки, а и от други факти и обстоятелства, лишаващи брачната връзка от
смисъл и съдържание.
Автономната преценка на гласните доказателства по реда на чл.172 ГПК
от настоящия състав, разкрива обективността и достоверността на изнесеното
от свидетелите Д. досежно вината.Показанията им са подробни, логически
последователни, взаимно допълващи се и кореспондират с останалия
доказателствен материал.Същевременно показанията на Н. и Е.Л.и не сочат
убедително на противобрачно поведение на въззиваемата и отсъствие на
такова у въззивника. Доколко съдържат данни в тази насока, те са бегли,
повърхностни и не се подкрепят от други доказателства.Оттук и
несъстоятелността на оплакванията за необоснованост.
Обстоятелството, че свидетелите и на двете страни са техни близки
роднини, не налага цялостното им игнориране, тъй като е житейски логично
най-близките хора в казус като разглеждания да са в течение случващото се в
бившето семейство.
В частта им относно извънбрачните връзки на жалбоподателя,
показанията на Д. се подкрепят от удостоверението за съпруга и родствени
връзки на въззивника, изрично сочещо го за баща на още едно дете, родено по
време на фактическата раздяла 2020г. Дори да се възприеме тезата на
въззивника за отсъствието на поддържаните брачни провинения преди
фактическата раздяла, то раждането на второто му дете по време на
последната, установява по категоричен начин не само наличието на
извънбрачна връзка, но и консумирането й в цялост.Доводите на въззивника
за ирелевантност на тези факти, възникнали по време на фактическата
раздяла, са изцяло несъстоятелни. Напротив, според доктрината и
константната съдебна практика съжителството на съпругът с друга жена и
раждането на детето от нея по време на фактическата раздяла са достатъчни
за обосноваване неговата вина и допринасят за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака(така Р702/05.01.11г по гр.д.№1036/09г, ІV ГО;
Р160/14.05.14г по гр.д.№5764/13г, ІV ГО на ВКС и др.).
Същевременно за противобрачно поведение на въззиваемата липсват
каквито и да е доказателства.
4
По жалбата срещу решението по иска по 56 СК:
Според чл.56, ал.3 СК при наличието на непълнолетни деца и семейното
жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави
ползването му на другия, комуто са предоставени родителските права за срок
от една година.От доказателствата по делото се установи, че семейното
жилище по см. на §1 от СК се намира в гр.Банско, ул.“Б.“№24а, ет.2,
собственост на родителите на жалбоподателя и се състои от две спални, хол,
кухня, коридор,баня и тоалетна.
Меродавен в случая е броя на помещенията(жилищни и сервизни) към
момента на раздялата или развода, като преустройства, изменения и промяна
предназначението им е недопустима (Р234/15г по гр.д.№5665/14г, ІІІ ГО на
ВКС и др.). Следователно, ползването на семейното жилище следва да се
предостави в настоящия си вид.Съпоставката на описаните от свидетелите
жилище и индивидуализацията на отделните помещения, тяхното
предназначение, достъп и пр., функционални характеристики, сочи на
невъзможността от обособяване на два дяла за ползване, които да отговарят
на изискванията за самостоятелни жилища.Оттук и невъзможността да бъде
разпределено.
Освен това, анализа на доказателствения материал разкрива
изключително конфликтни и влошени отношения между страните, явно
датиращи отпреди раздялата и ескалирали по време на нея. Това неминуемо
ги поставя в условията на перманентна тревожност, нестабилност и
напрежение, рефлектиращо негативно върху тях, околните и най-вече детето,
което състояние очевидно продължава и понастоящем.При така установените
недопустимост на разпределение на жилището и нетърпимост в отношенията
между страните, съвместното ползване от двамата съпрузи е
изключено.Особено при липсата на каквито и да е техни волеизявления в тази
насока.По делото не се установи влошено здравословно състояние у
страните.
Раждането на второто дете на въззивника допълнително препятства
съвместното обитаване на семейното жилище.
Обстоятелството, че след фактическата раздяла въззивника е останал в
5
семейното жилище, а въззивницата е заживяла с детето под наем, очертава в
нужната степен жилищната й нужда.Последната е предпоставка, а не
критерии за разрешаване спора за ползването на семейното жилище.
Критериите са посочени в нормата на чл.56 СК, като водещ се явява интереса
на ненавършилото пълнолетие дете А.. Несъмнено оставането му в
жилището, в което е живяло до раздялата на родителите си с този от тях,
комуто са предоставени родителските права, е в изключителен негов интерес.
Последното се подкрепя от неговата възраст, пол и въобще състоянието му,
подробно описано от вещите лица и социалните работници(вж.експертизата и
социалния доклад).
По тези съображения решението в частите му досежно вината и
ползването на семейното жилище е правилно и законосъобразно, което налага
потвърждаването им.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
По отношение на разноските:
Разноските за първоинстанционното производство са правилно
определени и възложени на въззивника.Според представените доказателства
общо платената от въззиваемата сума в брой за адвокатско възнаграждение
възлиза на 1 500лв(вж.договорите за правна защита и съдействие), поради
което подлежат на овъзмездяване от противната страна. Обосновано е
игнорирано ищцовото възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Преценката на фактическата и правна сложност на делото, обусловена от
доказателствените факти и обективиращите ги доказателства,
правопораждащите факти и пр., сочат на пълно съответствие между
платеното възнаграждение за адвокат и положените от последния усилия при
упражняване на процесуалните права, с оглед ответната защита.Поради това
атакувания акт и в тази му част ще следва да се потвърди.
По същите съображения неоснователно се явява и направеното от
въззивника възражението по чл.78, ал.5 ГПК пред въззивния съд.Ето защо и
по арг. на чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателя дължи на въззиваемата
направените по делото разноски пред настоящата инстанция, които според
6
доказателствата възлизат общо на 960лв с ДДС(вж. договора от 29.03.21г,
фактура №1067/29.03.21г и вносната бележка от 05.04.21г).
В останалите части първоинстанционния акт е влязъл в сила и е извън
предмета на въззивната проверка.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №500791/15.02.21г на РС-Разлог по гр.д.
№12/19г в обжалваните части.
ОСЪЖДА К. ВЛ. Л.,гр.Банско, ул.“Б.“№24а, да заплати на Я.Н. Д.,
гр.Банско, ул.“Б.“№4, сумата от 960лв, представляващи направени по делото
разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7