Решение по дело №303/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, подадена от пълномощник, против Решение № 62 от 05.03.2025 г., постановено по АНД № 1494/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 24-0804-007021 от 20.08.2024 г. на Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на М. М. Х., с [ЕГН], за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът предупреждава М. М. Х. с [ЕГН], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че: са налице обективните и субективни признаци на извършеното деяние, което било безспорно доказано, видно от приложените по делото доказателства; деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не можело да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение, поради което не можело нарушителят да бъде предупреден по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН и съответно издаденото НП следвало да бъде потвърдено. Счита, че в конкретния случай, не е било необходимо закупуването на МПС да бъде извършено с нотариална заверка на подписите на страните. Посочва, че превозното средство е ново, категория L, като за първоначалната му регистрация приложим бил редът по чл. 12, ал. 1 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. Счита, че е налице непредпазлива форма на виновно поведение на водача и по аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, деянието му е съставомерно и наказуемо. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно решението на Районен съд – Сливен и да реши делото по същество, като потвърди като законосъобразно наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител, който заявява, че поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея. Изразява становището си по същество, като счита, че са налице основания, обосноваващи отмяна на първоинстанционното решение и моли съда да постанови съдебен акт в този смисъл. В случай, че насрещната стара претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на същото.

Ответникът по касационната жалба – М. М. Х., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита, че касационната жалба е основателна. Посочва, че във въззивното производство е установено, че превозното средство от техническата гледна точка е следвало да бъде регистрирано с български регистрационни номера за движение по пътната мрежа като леко триколесно превозно средство. Счита, че от материалноправна гледна точка и с оглед обществения интерес, допускането на движение на множество такива подобни аналогични превозни средства и тяхното несанкциониране по същество, създава предпоставки за възникване на множество пътни инциденти, някои от които със сериозен травматизъм, поради което не са налице основанията да бъде приложена разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН и е следвало наказателното постановление да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 19.07.2024 г., около 13:15 часа п. с. св. Д. К. се движел със служебен автомобил в гр. Сливен, по ул. „Банско шосе“, когато видял, че в другата посока към КАТ-Сливен се движи електрическа карго триколка, червена на цвят. Превозното средство било без регистрационен номер и св. К. го спрял за проверка до завод „Светлина“, като поискал съдействие от екип от РУ-Сливен. Около 13:36 часа на място пристигнали полицейските служители, които установили, че водач на електрическата карго триколка е М. Х., а ППС е с рама № .................... Водачът на ППС го бил натоварил със зърно и го използвал, за да го превози до отглежданите от него животни. След извършена справка било установено, че електрическата карго триколка не е регистрирана по надлежния ред, а водачът не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.

За констатираното на М. М. Х. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Материалите от административнонаказателното производство били изпратени до РП – Сливен. Образувано било Бързо производство № 1026/2024 г. по описа на РУ-МВР Сливен, вх. №3825/2024 г. на РП – Сливен за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С Постановление от 30.07.2021 г. БП № 1026/2024 г по описа на РУ-МВР Сливен, вх. № 3825/2024 г. на РП – Сливен било прекратено. Препис от Постановлението и копия от материалите по ДП били изпратени на Началник Сектор „Пътна полиция“ Сливен, ОД на МВР Сливен, с оглед преценка за ангажиране на административнонаказателна отговорност на М. М. Х.. Издадено било процесното НП.

Районният съд е приел, че електрическата карго триколка от техническа гледна точка е следвало да бъде регистрирана с български регистрационни номера за движение по пътната мрежа като леко триколесно моторно превозно средство от типа L2e-U. Приел е, че санкционираното лице е извършило описаното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като установеното управление е предприето по обективни причини, наказаното лице не е преследвало неправомерна цел и от извършеното нарушение не са настъпили допълнителни неблагоприятни последици. Формирал е извод, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като нямало данни Х. да е извършвал други нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като Районният съд приел, че деянието следва да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност. С такива мотиви Районният съд е отменил обжалваното НП, като предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. При нарушаване на тази императивна забрана, законодателят е предвидил санкциониране на водача с нормата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Настоящата съдебна инстанция намира, че административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. М. Х., е извършено. От събраните по делото пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства е установено, че ответникът по касация е управлявал на посочената дата, място и час електрическа карго триколка, която е следвало да бъде регистрирана.

В процесния случай ответникът по касация е управлявал леко триколесно моторно превозно средство от типа L2e-U, което е следвало да бъде регистрирано. Съгласно § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. Съгласно § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП регистрация е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Според чл. 140, ал. 2, изр. първо от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. В чл. 1, ал. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства са посочени неподлежащите на регистрация по реда на тази наредба категории. В т. 9 от същата норма са посочени индивидуални електрически превозни средства по смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП. Според дадената в § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП дефиниция индивидуално електрическо превозно средство е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания. Видно от заключението, приложено по делото пред първоинстанционния съд, управляваната от М. Х. електрическата триколка карго е: леко триколесно МПС от типа L2e-U; с маса от 150 кг; с височина на точка на сядане по –голяма от 540 мм; с повече от едно място за сядане; с конструктивна скорост от 25 км/ч до 45 км/ч, същото не е индивидуално електрическо превозно средство и е следвало да бъде регистрирано.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателствата е установено по безспорен начин, че на посочената в АУАН и в НП дата, място и час Х. е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В хода на административнонаказателното производство са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1 и на чл. 57 от ЗАНН; нарушението е описано точно и ясно, по начин санкционираното лице да разбере за кое деяние е санкционирано и да организира защитата си в пълен обем, както е и сторило. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин извършването на процесното административно нарушение от ответника по касация, за което законосъобразно е бил санкциониран.

При постановяване на решението си Районният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и случаят следва да се квалифицира като маловажен, без да отчете ограничението въведено с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, с която законодателят е изключил приложението на чл. 28 и 58г от ЗДвП за нарушенията по същия закон. Към датата на постановяване на решението на Районния съд – 05.03.2025 г. нормата на чл. 189з, от ЗДвП е била действаща, но към датата на постановяване на настоящото решение е постановено Решение № 4/30.4.2025 г. по к. д. № 29/24 г. на КС на РБ, с което е прието, че нормата на чл. 189з от ЗДвП, е противоконституционна досежно установената неприложимост на чл. 28 от ЗАНН за нарушения от сочения вид. Доколкото решенията на КС имат действие занапред, то в тежест на настоящата инстанция е да извърши проверката съгласно ТР 1/2007 г. по т. д. 1/2007 г. на ВКС дали са налице признаците на маловажност по чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно ТР 1/2007 г. по т. д. 1/2007 г. на ВКС преценката за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, това е основание за отмяна на наказателното постановление. Настоящият касационен състав не споделя извода на Районния съд, че нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай. Съгласно §1, т. 4 от ДР ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Въпреки наведените твърдения, че санкционираното лице не е знаело за необходимостта от регистрация, за което не е получило информация и от продавача, и с оглед характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не може да бъде споделен изводът за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, поради което настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Този извод се подкрепя и с оглед постигане на посочената в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, цел на закона, а именно - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства, като съответства и на предвиденото с чл. 12 от ЗАНН - административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че като е отменил НП, прилагайки нормата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, Районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който страда от пороците, сочени като отменителни основания, поради което следва да бъде отменен и да се постанови нов, по съществото на спора, с който се потвърди НП.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 62 от 05.03.2025 г., постановено по АНД № 1494/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0804-007021 от 20.08.2024 г. на Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на М. М. Х., с [ЕГН], за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Решението е окончателно.