Решение по дело №870/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 89
Дата: 13 януари 2020 г. (в сила от 17 февруари 2020 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20191100900870
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 май 2019 г.

Съдържание на акта

     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………../13.01.2020г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 870 по описа за 2019г, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на З. „ Б.И.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и  адрес  на управление:***, с която се иска ответникът З. „А.Б.“, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, да бъде осъден на основание чл. 411 КЗ да заплати сумата от 36 585,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за вредите по лек автомобил „Волво ХС 60“ с рег. № ******* и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до изплащане на задължението. Претендират се направените в настоящото производство разноски, включително адв. възнаграждение.

С исковата молба ищецът твърди, че на 14.10.2015г. на ул. „Княжевска“ №29 настъпва ПТП с участието на лек автомобил „Волво ХС 60“ с рег. № *******, собственост на Р.П.и управлявано от Г.Г., и лек автомобил „Пежо 306“, с рег. № *******, собственост на М.Д.и управлявано от И.А.Д.. Съгласно протокол за ПТП от 14.10.2015г, причините за произшествието се дължат на противоправното поведение на И.А.Д., който поради неосигурена маневра движение на заден ход, реализира ПТП с движещия се зад него лек автомобил Волво, което от удара се отклонява на ляво и се удря в крайпътен стълб и бордюр. Последното МПС е застраховано по застраховка „Автокаско“ в З. „Б.И.“ АД. След направена оценка на щетата е изплатено обезщетение на пълномощника на застрахованото лице в размер на сумата от 36 585,00 лева. Виновния за ПТП водач има сключена задължителна застраховка ГО при ответното дружество. След изплащане на обезщетението, ищецът се суброгира в правата на застрахования. Въпреки това ответника отказва плащане по регреса. По изложените съображения се иска уважаването на иска.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение между дружеството и сочения за виновен водач. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача на лек автомобил „Пежо 306“, с рег. № *******. Евентуално твърди, наличие на съпричиняване, тъй като водача на пострадалия автомобил се движел с несъобразена скорост и не е могъл да контролира управляваното от него МПС. Твърди прекомерност на определеното и изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, несъответстващо на средните пазарни цени. Оспорва, че плащането на застрахователното обезщетение е извършено на правоимащо лице.  Претендира разноски.

С допълнителната искова молба ищецът уточнява, че плащането е извършено на пълномощника на собственика на автомобила.

С допълнителния отговор се оспорва съдържанието, авторството и датата на пълномощното.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже: настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени имуществени вреди на застрахования в ищцовото дружество лек автомобил; виновното и  противоправно поведение на водача на лек автомобил „Пежо 306“, с рег. № ******* И.Д. за настъпване на ПТП; наличие на застрахователно правоотношение по застраховка "Автокаско" между ищеца и собственика на увредения лек автомобил; размерът на причинените имуществени вреди; изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на МПС за вредите, нанесени в резултат на ПТП.

В тежест на ответника е да докаже твърдяното съпричиняване.

От представените по делото застрахователен договор „Автокаско“ за л.а. лек автомобил „Волво ХС 60“ с рег. № ******* и добавъците към него, се установява, че между собственика на посочения лек автомобил и З. „Б.И.“ АД е сключен договор за застраховка „АвтоКаско”, с действащо застрахователно покритие към датата на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно договора Лекия автомобил е застрахован за риска „ПТП”, със застрахователна сума 53 000 лева.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на лек автомобил „Пежо 306“, с рег. № ******* и ответното дружество, обективиран в застрахователна полица № BG/01/115001458734, със срок на действие, който обхваща датата на настъпване на процесното застрахователно събитие.

Спорът между страните се концентрира относно механизмът на настъпване на събитието и чие е противоправното поведение, в причинна връзка с което са настъпили вредите, в частност налице ли е допринасяне от страна на пострадалия.

От представените по делото писмени доказателства (протокол за ПТП №1622455/14.10.2015г.; АНП №15-4332-021821/14.12.2015г, показанията на свидетелите Г.Г. и И.Д., както и заключението на СТАЕ), съдът приема описания в протокола за ПТП механизъм на настъпване на ПТП, а именно, че то е резултат от противоправното поведение на водача на лек автомобил „Пежо“, И.А.Д., който поради неосигурена маневра движение на заден ход, реализира ПТП с движещия се зад него лек автомобил „Волво“, което от удара се отклонява на ляво и се удря в крайпътен стълб и бордюр. Вещото лице е категорично, че от моментна на възприемане на лекия автомобил „Пежо“ като опасност, водачът на лекия автомобил „Волво“, не е могъл да предотврати настъпването на произшествието чрез задействане на спирачната система или предприемане на спасителна маневра.

От заключението на САТЕ приета и неоспорена от страните се установява, че щетите, установени по л.а. Волво съответстват на така възприетия механизъм на събитието. Стойността на нанесените щети по средни пазарни цени възлиза на 31 117,19 лева без ДДС, 37 340,53 лева с вкл. ДДС.

От представените по делото опис по щета, оценка и платежно нареждане от 08.12.2015г се установява, че ищцовото дружество след оглед на автомобила и оценка е изплатило за пълномощника на собственикаН.К.Т.застрахователно обезщетение в размер на 36 570,00 лева. 

Следователно по делото е установено, че в срока на действие на имуществената застраховка „Каско“, настъпва застрахователно събитие, което е покрит риск. В изпълнение на задълженията си по договора ищецът изплаща застрахователно обезщетение, с плащането на което се суброгира в правата на удовлетворения пострадал, срещу прекия причинител на вредата, респ. застрахователя на гражданската му отговорност до размера на платеното.

Ответникът не твърди и не доказва способ за погасяване на задължението.

Следователно искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед уважаването на претенцията по чл. 411 КЗ, на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху сумата от датата на исковата молба (09.05.2019г.) до окончателното ѝ изплащане.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има само ищеца. последният доказва направата на такива в общ размер на сумата от 4113,40 лева (за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за САТЕ). Съдът не присъжда депозита за призоваване на свидетеля, тъй като последния не е платен на свидетеля и подлежи на възстановяване на страната, която е го направила.

При тези мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „А.Б.“, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З. „ Б.И.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и  адрес  на управление:***, както следва: на основание чл. 411 КЗ сумата от 36 585,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за вредите от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.10.2015г. в град София по лек автомобил „Волво ХС60“ с рег. № *******, ведно със законната лихва от 09.05.2019г. до окончателното плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4113,40 лева – разноски за производството.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на преписа.

 

СЪДИЯ: