М О
Т И В
И :
Първоначалното обвинение
срещу подсъдимия Д.Г.Т. е по чл.195,ал.1,т.3 и т.4,предл.2-ро, във връзка с
чл.194,ал.1 от НК, затова, че на 11.06.2017г. в гр.Павел баня, общ. Павел баня,
чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот/срязване на
мрежа на прозорец/ и чрез използване на техническо средство/нож/, е отнел чужди
движими вещи- 1бр. дамско портмоне на стойност 10 лева, 3бр. секретни ключа на
обща стойност 10.50 лева и пари- 520 евро на стойност 1017.03 лева, всичко на
обща стойност 1037.53 лева/хиляда тридесет и седем лева и петдесет и три
стотинки/, от владението на Д.Р.С., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
В
с.з. подсъдимият частично се признава за виновен и потвърждава някои от
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а
представителят на РП-Казанлък поддържа обвинението срещу него.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства: справка от „В.“ЕООД,
справка от „Т.“ЕООД, справка от „А. Б.“ЕООД, справка от Агенция по вписванията,
справка от „А. б.“, заверен превод на банково удостоверение от банка „Е.“,
свидетелство за регистрация на лек автомобил, фактура, вносна бележка и показанията на свидетелите С., П., К. и К., кореспондиращи
частично с обясненията на подсъдимия, съдът намира за установена следната
фактическа обстановка: В
периода от юни 2009г. до началото на месец декември 2016г. Д.Г.Т. живял на
съпружески начала с Д.Р.С. в дома на последната в гр.П. б. на ул.„Р.“№**. След
като се разделили подсъдимият заживял в гр.Р.. На 11.06.2017г. Т. отишъл в гр.П. б. и около 21.00 часа, след
като се убедил, че пътната врата е заключена и в че в дома е тъмно, прескочил
оградата на дома на С. на горепосочения адрес, проникнал в къщата през прозорче
на избеното помещение, като за целта свалил металната му решетка, която не била
завинтена и влязъл в къщата. От мазето отишъл в спалнята, намираща се на първия
етаж и от нощното шкафче взел намиращи се там 1бр. дамско портмоне, 3бр.
секретни ключове, пари- сумата от 520 евро/левова равностойност от 1017.03 лева
към момента на деянието/ и големия талон на лек автомобил „Фолксваген Бора“ с
рег.№ ****. Т. излязъл от входната врата на къщата, която отключил с намиращи
се вътре в ключалката резервни ключове. С тях заключил и се скрил в двора, до
гаража. През това време в къщата пристигнал синът на С.Т.П.. Същият паркирал
пред къщата лек автомобил марка „Фолксваген Бора“ с рег.№*****, който бил закупен
по времето, когато подсъдимия и С. живеели заедно, и двамата имали устна
уговорка Т. да получи автомобила, макар и няколко месеца по-късно. Подсъдимият
се възползвал от това, че Т.П. не заключил входната врата на къщата, влязъл
отново вътре, взел ключовете за автомобила и с него потеглил за град Р.. Свидетелят
П. чул шум от тръгващото МПС и първоначално помислил, че някой се шегува с
него, вземайки автомобила му. Разбирайки обаче, че в къщата е проникнато по
неправомерен начин, той незабавно се обадил на тел.112 за да подаде сигнал. На
място пристигнал патрул от Участък „Полиция“ град Павел баня. Междувременно П.
установил, че в къщата липсва големия талон на автомобила, както и синьо
портмоне на майка му с намиращи се в него пари, поради което веднага й се
обадил по телефона и я уведомил за случая. Още на 11.06.2017г. Д.Р.С. подала
заявление до РУ-Казанлък за това, че на същата дата около 21.45ч. е бил
откраднат л.а.„Фолксваген Бора“ с peг.№ *****, нейна собственост, който се
намирал паркиран пред дома й, като по-късно допълнила сведенията с установените
други липсващи вещи.
На следващия ден- 12.06.2017г.
полицейски служители се свързали по телефона с Т. и го призовали да се яви в
град П. б.. Същият отишъл до полицейския участък заедно с автомобила- „Фолксваген
Бора“ с peг.№***** и след проведен разговор с него признал, че въпросната вечер
около 20.30ч. бил дошъл в гр.П. б. в дома на С., за да провери, дали неговите
вещи са все още там. Заявил, че след като установил, че вещите му ги няма, взел
сумата от 250 евро намираща се на маса в дома на С., а след това, тъй като
нямало с какво да се прибере, взел автомобила, още повече, че по неговите думи
имал уговорка със С. автомобила да му бъде прехвърлен като собственост.
Т. доброволно предал
лекия автомобил, ведно с ключ за него, свидетелство за регистрация част 1, портмоне
и сумата от 250 евро.
Видно от заключението на
назначената оценителна експертиза общата стойност на отнетите вещи е 1037.53лв.
Досъдебното производство
било частично прекратено,относно деянието, свързано с автомобила- по чл.346,ал.1
от НК и чл.323, ал.1 от НК като постановлението за частично прекратяване е
влязло в сила на 19.03.2018г.
Действайки по горния начин Д.Г.Т. е осъществил, от
обективна и субективна страна, престъпния състав на чл.194,ал.1 от НК.
От обективна страна
отнемайки вещите, предмет на престъплението и установявайки трайна власт върху
тях същият е осъществил изпълнителното деяние „отнемане“.
От субективна страна той
е действал умишлено- съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, като
е предвиждал неговите последици и е искал настъпването им.
Съдът
намира,че обвинението срещу Д.Г.Т. по
чл.195,ал.1,т.3 и т.4,предл.2-ро, във връзка с чл.194,ал.1 от НК не е
доказано по несъмнен начин. Действително подсъдимият е проникнал в къщата,
собственост на пострадалата Д.Р.С., но е напълно възможно преди това друг да е
срязал мрежата на прозореца с нож, тъй като никакви доказателства в тази посока
не са налице. Не е изготвен протокол за оглед на местопроизшествието и поради
това съдът намира за доказано единствено, че Т. е отнел дамско портмоне, 3бр.
секретни ключове и пари- 250 евро. Недоказано се явява твърдението на Д.Р.С. за
това подсъдимия да е откраднал сумата 520 евро, което съда приема за голословно
такова, защото не кореспондира с други доказателства по делото. Предвид горното
и съобразно общата стойност на изброените вещи и с оглед на факта, че Д.Г.Т. е
върнал отнетите от него вещи преди приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд настоящият състав счита, че следва да оправдае Т. по
обвинението по чл.195,ал.1,т.3 и т.4,предл.2 от НК, както и да го признае за
виновен и да го накаже за това, че е осъществил деяние по чл.197,т.2, във
връзка с чл.194,ал.3 от НК.
При определяне на вида
и размера на наказанието на Д.Г.Т. съдът взе предвид следното:
1) подсъдимия е пълнолетен гражданин;
2) с деянието по чл.197,т.2,
във връзка с чл.194,ал.3 от НК са причинени имуществени вреди, които той възстановил;
3) деянието е извършено умишлено и за него
се предвижда наказание пробация или глоба от сто до триста лева;
4) подсъдимия не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от
НК.
Следователно налице са основанията на
чл.78а от НК за освобождаване на Д.Г.Т. от наказателна отговорност и налагане
на същия на административно наказание- глоба.
При определяне размера на глобата,
съдът приема за смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства: чистото съдебно
минало, невисоката степен на обществена опасност на дееца и на деянието,предмет
на наказателното производство, както и добрите му характеристични данни, а
доказателства за отегчаващи вината му такива не се събраха.
На
Т. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите над отегчаващите
вината му обстоятелства, съобразени както с имотното му състояние, така и с
оглед целите на чл.12 от ЗАНН, а именно-
глоба в размер на 1000/хиляда/ лева.
Налице са основанията на чл.189,ал.3,
във връзка с чл.189,ал.1 от НПК, за заплащане от подсъдимия на направените по
делото разноски в размер общо на 67.96 лева, от които 57.96 лева по сметна на
ОДМВР-Стара Загора и 10.00 лева по сметка на Районен съд-Казанлък.
Воден от горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: