№ 201
гр. Шумен, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. М.
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500335 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №186/27.06.2022г. по гр.д.№469/2022г., поправено с решение
№204/12.07.2022г. и изменено в частта за разноските с определение №561/12.07.2022г. на
НПРС, М. Е. М. е осъден да заплати на С. М. Е. издръжка в общ размер на 1600лв. за
периода 01.10.2021г.-31.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022 г. до
окончателното плащане, като искът с правно основание по чл.144 от СК е отхвърлен в
останалата част до пълния претендиран размер на месечна издръжка от 250 лв., а именно за
размер от 50 лв., както и за заплащане на издръжка за периода след месец май 2022г..
Присъдени са и следващите се такси и разноски.
Недоволен от решението в осъдителната част останал ответникът М. Е. М., който го
обжалва като незаконосъобразно и при несъобразяване на приетите по делото
доказателства. Неправилни се явявали изводите на съда, че можел да заплати присъдената
издръжка без особено затруднение. Ищцовата страна не провела пълно и главно доказване
на твърдението си, че ответникът може да дава издръжка в поискания размер без особени
затруднения. Видно от съдържанието на представеното от ответника предизвестие
№8/27.05.2022г., трудовото му правоотношение се прекратявало на основание чл.328,
ал.1,т.2 от КТ , считано от 27.05.2022г.. Не било съобразено и обстоятелството, че в периода
25.10.2021г. до 31.03.2022г. ищцата е била в дистанционна форма на обучение/в електронна
среда/, поради което и в този период не е имала разходи за път от гр.Н.п. до гр.Ш., за храна
докато е на училище. Не бил взет под внимание и фактът, че ищцата с поставена диагноза
1
„Miastenia gravis“, още през м.януари 2020г., била преустановила медицинската терапия,
независимо че била диспансеризирана, и като такава същата можела да получава
лекарствата чрез РЗОК с отстъпка. Сочи също, че съдът определил размерът на дължимата
издръжка на 200лв. месечно, като този размер надвишавал минималния размер на
издръжката, който към датата на подаване на въззивнната жалба възлизал на 177.50лв., но
безусловният размер на този вид издръжка се отнасял само в случаите на присъждане на
таказа за непълнолетно дете, а в хипотезата на чл.144 от СК, съдът държал сметка за
възможностите на задължение родител, както и това, че дължимостта и в конкретиката на
казуса не била безусловна. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в
обжалваната част и постановено друго, с което заявената претенция с правно основание
чл.144 от СК бъде изцяло отхвърлена.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба в срок, с който взема
становище по неоснователността й.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
възражението и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред
двете инстанции, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а и видно от представеното удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №298/17.09.2003г. на община Нови пазар,
ответникът е баща на ищцата, като последната е навършила пълнолетие на 14.09.2021г.. Не
се спори, а и видно от решение №48/15.02.2016г., бракът между родителите на С. е
прекратен, считано от 15.02.2016г., като последната живее със своята майка.
Съгласно служебна бележка №328/05.04.2022г., издадена от ППМГ“Нанчо Попович“-
гр.Шумен, ищцата през учебната 2021/2022г. е редовна ученичка в 12“д“ клас, а съгласно
служебна бележка №433/16.05.2022г. ищцата през периода от 25.10.2021г. до 31.03.2022г. се
е обучавала от разстояние в електронна среда. Същата не е получавала стипендии и е
допуснала 42бр.отсъствия по уважителни причини и 0.5 по неуважителни.
Видно от епикриза от 12.03.2019. на МБАЛ-Шумен и представените амбулаторни
листи, ищцата е с диагноза „Miastenia gravis“. Съгласно отразеното в рецептурната й
книжка, както и в приложението към писмо от 02.06.2022г., издадено от РЗК-Шумен,
последното преписание и отпускане на лекарства е от 20-21.02.2020г.. Представени са
доказателства/амбулаторни листи, рецепти/ касаещи и други заболявания на ищцата, но
същите нямат хроничен характер.
Съгласно представеното по делото удостоверение №13/18.04.2022г., майката на
ищцата за 2020г. е с основна заплата-610лв., за 2021г.-650лв., до 31.03.2022г.-650лв. и от
01.04.2022г.-710лв. Съответно за периода м.11.2021г.-м.04.2022г., ответникът е реализирал
средно месечно брутно възнаграждение в размер на 1267.39лв., нетно такова в размер на
983.47лв/удостоверение изх.№С-012/12.05.2022г./…Ответникът е представил по делото и
2
предизвестие от работодателя си „Макс Електроникс“ЕООД-гр.София, с което е уведомен,
че след изтичане на уговорения срок от 30 календарни дни, считано от 28.05.2022г.,
трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1,т.2 от КТ. Със
заповед №С-008/24.06.2022г. трудовото правоотношение на М. е прекратено, считано от
27.06.2022г., като същият е регистриран в БТ-Шумен, считано от 01.07.2022г.. Съгласно
разпореждане от 08.07.2022г. на НОИ, ТП-Шумен, му е отпуснато парично обезщетение за
безработица в размер на 36.35лв. дневно.
Съгласно показанията на свид.Д.К./баба на ищцата/, С. си закупувала учебници във
връзка с обучението, а във връзка с явяването на зрелостни изпити посещавала и частни
уроци, за които заплащала по около 25-30лв. на час. Имала намерение да кандидатства и във
висше учебно заведение.
Съгласно справка от 03.06.2022г. от НСИ, общият доход средно на лице от
домакинството от регулирано провежданото изследване „наблюдение на домакинските
бюджети“ е както следва: 678.87лв.-средно на месец през четвърто тримесечие на 2021г. и
668.51лв.-средно на месец през първото тримесечие на 2022г..
Пред настоящата инстанция е депозирана декларация от ищцата досежно липсата на
доходи, притежавани недвижими имоти и МПС, от които да се издържа.
Не са ангажирани доказателства родителите на ищцата да имат алиментни
задължения към ненавършили пълнолетие деца или други лица.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск с правно
основание чл.144 от СК за частично основателен и доказан. Установи се, че ищцата С. М. Е.
не е навършила 20 годишна възраст, в периода 01.10.2021г.до 31.05..2022г. е учила редовно
в средно учебно заведение, не е реализирала доходи, и няма имущество, от което да се
издържа. Предвид това, като взе предвид нуждите й и съобразявайки материалните
възможности на родителите, съдът намира, че ответникът следва да заплаща на дъщеря си С.
месечна издръжка за правнорелевантния период в размер на 160лв.. При определяне на този
размер, съдът съобрази обстоятелството, че ищцата е била ученичка в 12 клас, което е
налагало нуждата от закупуване на учебници, учебни помагала и допълнителни пособия за
учебния процес, в същото време, с оглед възрастта й, следва да се събразят и необходимите
средства във връзка с абитурентния й бал. От друга страна, по делото се установи, че през
по-голяма част от претендирания период /25.10.2021г. до 31.03.2022г./ същата е била онлайн
форма на обучение, поради което и не е имала разходи за транспорт, в какъвто смисъл са
налице твърдения в исковата молба. По делото не са представени доказателства и досежно
необходимостта от заплащане на разходи/уроци, кандидатстудентски изпити/ във връзка с
твърдяното намерението на ищцата да продължи образованието си, като и пред настоящата
инстанция не бяха ангажирани такива досежно започване на обучението й във висше учебно
заведение. Не са нагажирани и доказателства досежно наличието на разходи във връзка с
установеното заболяване на ищцата. Както бе посочено по-горе, съгласно отразяването в
рецептурната книжка, последното отпускане на лекарства на Е. е през м.февруари 2020г.,
съответно посочените медикаменти напълно се заплащат от Здравната каса. Що се касае до
3
възражението на жалбоподателя, че при определяне размера на дължимата издръжка,
първоинстанционният съд не бил съобразил обстоятеството, че трудовото му
правоотношение било прекратено, то следва да се отбележи, че прекратяването не касае
процесния период, а и съгласно представеното разпореждане, получаваното от него
обезщетение е в размер около този на трудовото му възнаграждение/ удостоверение изх.
№С-012/12.05.2022г./.
Съдът намира, че издръжка в посочения размер не би съставлявала особено
затруднение за ответника, а и същата се дължи до завършване средното образование на
ищцата.
Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата, издръжка за периода
01.10.2021г.-31.05.2022г., в размера над 1280лв. до 1600лв., като вместо това бъде
постановено друго, с което претенцията за заплащане на издръжка бъде отхвърлена в
размера над 1280лв. до 1600лв./в размер над 160лв. до 200лв. на месец/. В останалата
обжалвана част, с която ответникът е осъден да заплати на дъщеря си издръжка за периода
01.10.2021г.-31.05.2022г. в размер на 1280лв., решението се явява павилно и следва да бъде
потвърдено.
Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски и
държавна такса, като бъде отменено в частта, с която М. Е. М. е осъден да заплати на
адв.Ив.Д. при ШАК адвокатско възнаграждение в размера над 192лв. до 240лв., съответно в
частта с която е осъден да заплати държавна такса в размера над 51.20лв. до 64лв..
В необжалваната част, първоинстанционното решение е влязло в законна сила
Пред настоящата инстанция и двете страни са били представлявани по договори за
правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗА, поради което с оглед изхода на спора, в
полза на процесуалния представител на жалбоподателя се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 60лв., а в полза на процесуалния представител на въззиваемата,
такова в размер на 240лв., определени на основание чл.7, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Е. следва да доплати на М.
разноски за първа инстанция в размер на 50.40лв., с оглед отхвърлената част от претенцията.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №186/27.06.2022г. по гр.д.№469/2022г., поправено с решение
№204/12.07.2022г. и изменено в частта за разноските с определение №561/12.07.2022г. на
НПРС, в частта, с която М. Е. М. е осъден да заплати на С. М. Е. издръжка за периода
01.10.2021г.-31.05.2022г. в размера над 1280лв. до 1600лв., осъден е да заплати държавна
такса в размера над 51.20лв. до 64лв. и е осъден да заплрати на адв.Ив.Д. при ШАК
адвокатско възнаграждение в размера над 192лв. до 240лв., като вместо това в тази част
постановява:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Е. с ЕГН********** от гр.Н.п...., чрез адв.Ив.Д. при
ШАК, съдебен адрес: гр.Н.п. срещу М. Е. М. с ЕГН********** от гр.Нови пазар,
ул.“Шейново“№27, чрез адв.Г.К. при САК, съдебен адрес: гр.Н.п.... иск за заплащане на
издръжка на основание чл.144 от СК за периода 01.10.2021г.-31.05.2022г., в размера над
1280лв. до 1600лв..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата, обжалвана част.
В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С. М. Е. да доплати на М. Е. М. сумата от 50.40лв., деловодни разноски
пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА С. М. Е. да заплати на адв.Г. Р. К. при САК, адрес: гр.Н.п.... служебен
№**********, адвокатско възнаграждение в размер на 60лв..
ОСЪЖДА М. Е. М. да заплати на адв.И.К. Д. при ШАК, адрес: гр.Н.п., адвокатско
възнаграждение в размер на 240лв..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5