Определение по дело №176/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20207200700176
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 март 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Русе, 31.07.2020г.

 

Административен съд - Русе, 6 ти състав, в закрито   заседание  на  тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година              

 

                                               Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 176 по описа за 2020г., прецени следното:

         Производството по настоящето дело е преразпределено на настоящия съдебен състав след отвод на първоначално определения докладчик.

Образувано е по повод депозирана в съда искова молба от адв.В.С.С. в лично и служебно качество, рег.№ **********, от гр.София, против Държавата чрез МФ, респективно Директора на РДГ Русе - МЗХ, Изпълнителна агенция по горите, с която предявяват искове за заплащане на имуществени щети за периода от 2006г. до днес в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва и разноските, както и за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва и разноските, начиная от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че през 2014г е направила опит да извърши санитарна сеч на останала в наследство и възстановена гора от 193,155 дка в м.Селището,землище Сваленик,обл.Русе, при което е констатирано разминаване между описанието на вида дървета, строежа,положението, наклона, почвата и предоставеното право на ползване. Посетила директора на РДГ-Русе с искане грешките да бъдат изправени и да бъдат издадени нови документи с таксационни характеристики с вярно съдържание. Поискала да бъдат обединени в един общ двата потодела 59е и 59 ж. Твърди ,че не успяла да извърши санитарна сеч, поради това,“че не е гора, а издънки“ и,че е държавна собственост и е дадена за ползване на ГС“ Дунав“ Русе. Извършила повторна справка чрез ОСЗГ с.Иваново и служители заявили, че имота е възстановен в нови граници по силата на решение по чл.13 ал.6 ЗВСГЗГФ. Веднага сигнализирала РДГ-Русе и получила писмо изх.№ РД 143/14.11.2014г., че са коригирани таксационните  описания, но твърди, че било отказано обединяване в един на двата подотдела с мотив, че това е работа на „частна фирма“. Счита този отказ за незаконен, тъй като създавал възможност за държавните органи за злонамерено посегателство и представлявало сериозно нарушение на правото на собственост.

 Счита също,че нямало промяна в таксационните описания на имота, тъй като макар и записано като частна собственост, като начин на ползване е заявено „за нуждите на горското стопанство“. Според ищцата тази формулировка не позволявала на частни лица и фирми да извършват законна сеч.

На 22.08.2019г посетила ОСЗ в с.Иваново и получила документи за данъчна оценка,скици и извадка от партида „ регистър на земеделски земи,гори и земи в ГФ“ за имот №00089 ,открита на 08.11.2006г., който документ отново съдържал „ за нуждите на горското стопанство“ като начин на ползване.Отново възразила на 03.12.2019г. пред директора на РДГ-Русе, който отказал да поправи документа. Обяснено й било, че това се тълкувало , че „ имота е в горска територия“. Възразява срещу това неправилно тълкуване. Счита поправката за „привидна“ и въпреки ,че е била сезирана администрацията на РДГ отказва да извърши поправката.  Твърди, че ответника възпрепятства правото и на собственост през 2006г и през 2014г. и до днес,  чрез откази на лесовъди в региона на гр.Русе да извършат оценка и маркиране на дървета за санитарна сеч, чрез привидни правни деяния и отказа да обедини двата подотдела в един общ горски масив. Изложила е твърдения за причинените й вреди от издаването на документи с невярно съдържание относно таксационните описания на имота и от отразеното в регистъра на земеделските земи, гори  в ГФ. Посочила е ,че протоколът за въвод във владение се разминавал с действително възстановената горска площ, защото включвал в територията пещери в скални образования,земи засети с лозя от неизвестни лица, което изключвало законосъобразното действие по възстановяването на собствеността.

 Именно на база тези фактически твърдения е претенцията й за имуществени вреди от 200 000лв, макар че твърди че ако е била реализирала санитарна сеч на гората и нейната продажба  би получавала повече от 100 000лв на всеки 5-6 години и още 100 000лв за неимуществени вреди.  

С определение от 22.04.2020 г. съдът е дал указания на ищцата за отстраняване на нередовности в исковата молба, касаещи както коректното посочване на ответника, така и уточняване на исковите претенции, включително и посочване ясно и точно кои документи счита за издадени с невярно съдържание и от кой орган и да уточни периода на претендираното обезщетение с начална и крайна дата. Съдът в мотивите на определението си от 22.04.2020г. е указал на ищцата, че с оглед на твърденията й ответник се явава РДГ-Русе, представлявано от директора.

 В дадения срок ищцата е депозирала заявление вх. № 1850/12.06.2020г., в което подробно обяснява, че е исковата й молба е с правно основание чл. 4 пар.3, ал. 2 и ал. 3 от Договор за Европейския съюз и чл. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 57 от Конституцията на Р България. В отговор на указанията на съда е заявиля, че исковата й молба не следвала разпоредбите на чл. 203 и сл. АПК и чл. 127 и сл ГПК, а правното й основание се извеждало от цитираните от ищцата решения на СЕС като част от първичното общностно право. Според нея материалната и процесуална легитимация на ответника е на Държавата чрез МФ, поради което поддържа исковата си молба именно срещу Държавата в лицето на МФ. Посочила е ,че в първоначалната си искова молба в скоби е поставила РДГ-Русе, с цел да даде възможност на дл.лица там да се поправят.

По отношение на уточняване на исковите си претенции ищцата отново е преповторила изложението си от исковата молба, без да уточни относно кои документи счита, че са издадени с невярно съдържание и от кой орган са издадени.Поддържа, че основанието е отказа начиная от 2006г до днес да се обединят двата подотдела в един общ горски масив, както и посочването в таксационните описания на имота, че е държавна собственост, който документ е съществувал от 2006г до края на 2014г.Посочила е и ,че поддържа първоначално заявеното, че протоколът за въвод във владение се разминавал с действително възстановената горска площ, защото включвал в територията пещери в скални образования,земи засети с лозя от неизвестни лица и отново преповтаря първоначално изложеното в исковата молба.    

Съдът отново е дал указания с определение от 15.06.2020г.да се уточнят точно документите и органите, които са ги издали и отново точно да се уточнят сумите на претендираното обезщетение за имуществени вреди и по отношение на неимуществените вреди периода за който се претендират с начална и крайна дата. 

Във всяко едно от определенията на съда относно изпълнението на указанията ищцата е изрично предупредена,че ако в дадения й срок не отстрани нередовностите в исковата молба, същата ще бъде оставена без разглеждане и делото ще бъде прекратено.

В заявлението си вх.№ 2289 от 09.07.2020г. ищцата категорично заявава,че поддържа исковата си молба така както е предявена и отново посочва като ответник Държавата чрез МФ. Посочва, че в исковата си молба е  посочила незаконни действия и бездействия , които следва да се установят от съда.

Настоящия състав на съда намира, че указанията не са изпълнени.

Към настоящия момент е в сила разпоредбата на  чл. 205, ал. 2 АПК, която създава задължение за съда, пред който е предявен иска по чл. 203, ал. 1 АПК, да укаже на ищеца необходимостта от посочване на надлежния ответник по иска му, когато от исковата молба е очевидно, че искът е насочен срещу друго лице.

В изпълнение на процесуалното си задължение, визирано в чл.205, ал.2, изр.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), с нарочно определение  от 22.04.2020 г., съдът е указал на ищеца, че искът следва да бъде предявен срещу юридическо лице, чийто орган е причинил вредата- РДГ-Русе, представлявано от директора. Определен е 7-дневен срок за отстраняване на нередовността. Тази нередовност не е отстранена с постъпилите допълнително заявления от 12.06.2020г и от 09.07.2020г., в които ищцата е заявила, че поддържа първоначално предявената ИМ срещу Държавата чрез МФ.

При тези данни, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба – върната на ищеца.

По реда на чл.1, ал.2 ЗОДОВ вр. чл.203 и сл. АПК, административните съдилища разглеждат искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, чийто незаконосъобразни действия или бездействия (в настоящия случай) са причинили вредата. Изясняването на въпроса дали се касае за отменен,нищожен или оттеглен адм.акт или за фактическо действие или бездействие на конкретен административен орган е важно не  само за конкретизиране на ответната страна, но и с оглед предмета на доказване. Ищцата многократно е заявила ,че действията и бездействията, които счита за незаконни , както и отказите ,които счита за такива и документите с „невярно съдържание“ изхождат от РДГ-Русе. Независимо ,че и съдът й е указал кой е надлежния ответник, ищцата посочва като процесуално легитимен ответник Държавата в лицето на МФ, който не е надлежен ответник в случая.

С нормата на чл.205, ал.2, изр.2 от АПК, при неотстраняване нередовност в исковата молба, свързана с неправилно посочване на ответника по такъв иск, производството се прекратява.

Допълнително следва да се посочи, че в първоначално депозираната искова молба и в двете уточнения,  макар и многословни, обстоятелствата са неясни и неконкретни и не са изпълнени два пъти даваните указания от съда  

В първоначалната искова молба и в т.2 заявлението от 15.06.2020г. са посочени отново „таксационни описания на имота“ и се твърди, че този документ е просъществувал от 2006 г. до края на 2014 г., но не е индивидуализиран документа, в който се съдържат „таксационните описания на имота“ и кой е органа-издател. Твърди се , че през 2014г. и „откорегирана явна фактическа грешка“ и имотът е записан като частна собственост, но  отказа на РДГ  да бъдат обединени в двата потодела 59е и 59ж в един общ горски масив е незаконно и е злоупотреба със служебно положение, както и че на 03.12.2019г директора на РДГ-Русе е отказал да поправи данните от „регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ“ партида № 000089 относно „ за нуждите на горското стопанство“, като развива терминологични несъответствия в тълкуването на думите.

В последното заявление от 09.07.2020г. се сочи, че ответника е Държавата,която възпрепятства правата на собствениците да ползват необезпокоявано своята собственост чрез деяния- действия и бездействия и създадени от негови длъжностни лица документи с невярно съдържание. Общо твърдяните  незаконни действие и бездействия не се конкретизират и уточняват. В съдебната практика и доктрината безпротиворечиво се приема, че незаконосъобразното действие/ бездействие за вредите от което може да се претендира обезщетение, е само фактическо (материално) действие, което се предприема без правно основание (нормативен или административен акт). То не може да бъде правно действие, тъй като в този случай то би било или административен акт, или процедурен акт по издаването му - чл.21, ал.5 от АПК, чиято незаконосъобразност не може да бъде установявана отделно. В тези случаи, като положителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо административният акт да е бил отменен или обявен за нищожен – арг. от чл.204, ал.1 от АПК. Ищцата не е посочила кой е отменения адм.акт.

От многословното изложение в исковата молба и допълненията към нея, не става ясно кои са конкретните незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на длъжностни лица от посочения ответник,вкл и от указания от съда като надлежен такъв, от които се претендира да са причинени вреди и не са изпълнени указанията на съда от 22.04.2020г. и от 15.06.2020г .

Въпреки изрично дадените указания от съда не са посочени конкретни административни актове  индивидуализиране като вид,дата на издаване, орган издател,съдържание, от които да са произтекли вредите , а се излагат твърдения за актове, чието издаване принципно се следва в различни административни процедури. Не се твърди и конкретно отменени административни актове , което с разпоредбата на чл.204 АПК е въведено като основание за допустимост на исковата молба

На следващо място ищцата не е изпълнила указанията на съда относно претендираните имуществени и неимуществени вреди. Не е уточнена сумата на имуществените вреди – 200 000 лв. или 100 000 лв. и не е посочено за какъв период се претендира присъждането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, коя е началната дата и коя крайната дата на претърпените вреди, не е посочена и причинно следствената връзка.

С исковата молба се индивидуализира предметът на делото - спорното материално субективно право, като основание и петитум, и изложеното определя границите на решаващата дейност на съда, както и предопределя границите на защита на ответника и неговите процесуални действия

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъдат давани допълнителни указания , при положение, че законът не го вменява, а чл. 127 от ГПК конкретно урежда, че исковата молба освен обстоятелствата, на които се основава иска, трябва да съдържа и съответстващ им петитум. Даването на по- подробни указания би означавало съдът да толерира недопустимо едната от страните по делото, а на самостоятелно основание ищцата претендира обезщетение в лично и служебно качество като адвокат, като във връзка с последното претендира и задълбочени познания по европейско право

Неизпълнението на дадено указание по реда на чл.129 ал.2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 2,т.4 ГПК, приложим за исковите производства, съгласно чл. 1, ал.2 вр. чл.2 ал.3 от ЗОДОВ, вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК,  също обуславя прекратяване на производството на основание  чл. 129, ал. 3 ГПК

С нормата на чл.205, ал.2, изр.2 от АПК, при неотстраняване нередовност в исковата молба, свързана с неправилно посочване на ответника по такъв иск, производството се прекратява

При тези данни, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба – върната на ищеца.

          Водим от горното и на основание чл.205, ал.2, изр.2 АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №176 по описа за 2020 г. на Административен съд-Русе., като оставя без разглеждане исковата молба на В. С.С. за заплащане на обезщетение от 200 000 лв. за причинени имуществени вреди и от 100 000лв за причинени неимуществени вреди.

РАЗПОРЕЖДА връщане на исковата молба на В. С.С.

Настоящото подлежи на обжалване на обжалване с частна жалба до върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщението.

 

                                                                       СЪДИЯ: