№ 194
гр. Б.С., 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело №
20241410102074 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.22 от ЗПК за прогласяване
недействителността на Договор за потребителски кредит №720031253745/13.08.2023г.
сключен между А. И. А., ЕГН ********** и „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че на 13.08.2023 г. ищеца е сключил с ответника Договор
за потребителски кредит №720031253745, съгласно който последния му е предоставил в заем
сумата от 9799,35 лв., като действително получената сума била в размер на 6600 лв., а
3199,35 лв. били за застрахователна премия, при фиксиран ГЛП – 26,53 % и ГПР от 29,96 %.
Посочва, че според погасителния план е следвало да внесе 55 месечни вноски по 309,68 лв.,
като сумата включвала главница, лихва и застраховка „живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ“, която
била присъединена към главницата, съгласно чл.7.1 от договора.
Поддържа, че процесния договор е нищожен, тъй като съдържал неравноправни
клаузи: ГПР – 29,96 % - съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя като в ал.4 е посочен
максимално допустимият размер – пет пъти размера на законната лихва; по този начин ГПР
е завишен по скрит начин, тъй като не била включена застрахователната премия
Поддържа се, че съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко от тези императивни изисквания водело до настъпването
й.
Посочва се, че съгласно чл.11 ал.1 т.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа и ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
1
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин.
Спазвайки го потребителят получава информация, какъв е размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Поддържа, че в процесния случай липсвало методика на
формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формирал същия. Като по
този начин ответника е поставен в невъзможност да разбера какъв е реално процентът на
оскъпяване на ползвания от финансов продукт. В случая е посочено ГПР 29,96 %, но от
съдържанието на договора не можело да се направи извод за това които разходи се заплащат
и как е формиран ГПР.
Сочи, че за да е налице недействителност на договора за кредит следвало да се имат
предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22 съгласно който, когато не
са спазени изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и чл.20 ал.2 и чл.12 ал.1-9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Съгласно ЗПК договорът следвало да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, както и ГПР и общата сума, която е
дължима.
Цитирани са разясненията на дадени в ТР №1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС, ОСГТК
за добрите нрави. Изтъква се, че кумулирането на застрахователната премия по сключената
застраховка, на стойност 3199,35 лв., водело до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото
посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като
ГПР от 29,96 % нараствало допълнително и обогатявало неоснователно кредитора като
въвежда допълнителен източник на доход на икономическа по –силната страна, извън
посочените ГЛП и ГПР.
Посочва, че застрахователните премии представлявали общ разход по кредита за
потребителя, който следва да бъде включен в състава на ГПР съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, в
случаите, когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за
получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретни
параметри. Сочи се още, че при наличие на посочените в закона условия, застрахователната
премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се
заплащала пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено
потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от
търговеца – кредитор за сметка на потребителя.
Поддържа, че сключването на договора за застраховка представлявало условие за
отпускане на процесния кредит. Посочва още, че формално процесният договор покривал
изискуемите по чл.11 ал.1 от ЗПК реквизити, но вписаните параметри не кореспондирали на
изискуемото съдържание по т.10 – ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
По тези и други подробно изложени съображения се иска съда да прогласи
недействителността на кредита. Претендира разноски.
2
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника е подал отговор, с който оспорва
предявеният иск като неоснователен. Посочва, че договорът за кредит е сключен от
разстояние по реда на ЗПФУР, чрез използването на електронната страница на банката -
ответник и имейла на ищеца, като средство за комуникация от разстояние. Поддържа, че
същият е сключен по инициатива на ищеца, като сам е избрал размера и срока на кредита.
Сочи, че застраховката е допълнителна услуга, която кредитополучателят имал възможност
сам да „включва“ или да „изключва“ на всяка една стъпка от процеса на кандидатстването и
преди одобрението на кредита. Посочва се още, че кредитополучателят имал възможност да
„включва“ или да „изключва“ застраховката и след като бъде одобрен за исканата сума и
срок и кредиторът е определил приложимата лихва и ГПР.
Посочва се, че ответникът е одобрен за искания кредит (3300 лв. за 48 месеца), при
ГПР в размер на 41,19 % и лихва в размер на 37,74 %. В зависимост от избора на клиента
дали да сключи застраховка или не се променял само и единствено размера на месечната
вноска – 200,60 лв. с вкл. Застраховка и 134,12 лв. без застраховка. Твърди се, че дали
ответника ще сключи застраховка или не, не променял условията по кредита, както и дали
ще бъде одобрен, тъй като клиента е бил вече одобрен.
Поддържа, че са спазени разпоредбите на чл.11 ал.1 т.7 от ЗПК за размера на кредита,
като в чл.7.1 от договора е описан общият размер на кредита (9799,35 лв.) и съставляващите
му компоненти: 6600 лв. – главница; 3199,35 лв. – като цена на допълнителна услуга –
застрахователна премия по сключени два броя застраховки с Кардиф Общо застраховане,
клон България и Кардиф Животозастраховане, клон България.
Посочва, че в чл.14 от договора за кредит са описани всички разходи произтичащи от
договора за кредит, които потребителят дължал на кредитора, което съответствало на чл.11
ал.1 т.14 от ЗПК. Сочи, че единственият разход участващ при изчисляването на ГПР е
лихвата уговорена в чл.9 /26,53 %/.
Твърди се, че застрахователната премия дължима от ищеца е разход, който се заплаща
за допълнително избрана от него услуга – застраховка. Но същата не се включвала при
калкулирането на ГПР, защото сключването на застраховка не е условие, което следвало да
бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит, посочено в чл.19 от договора.
Посочва, че в т.13 от заявлението – декларация за установяване на договорни
отношения е отразен изборът на застраховка от кредитополучателят, направен при онлайн
процеса на кандидатстване, като поддържа, че този избор е допълнително потвърден и с
подписването от ищеца на заявлението, както и в получен Сертификат
№17200312537452023.
Посочва, че съгласно чл.10 от общите условия /ОУ/ към застраховката, ищецът е
могъл по всяко време след сключването на застраховката /договора за кредит/ да се откаже
от нея, като застрахователят му възстановявал съответната част от застрахователната
премия, за периода, за който застрахования няма да носи риска повече.
Поддържа, че застраховката е сключена за срока на договора за кредит (15.02.2027 г.),
3
като платената от ищеца застрахователна премия (в размер на 3199,35 лв.) осигурявала
покритие на застрахователните рискове за този период. Сочи, че съгласно ОУ ищецът имал
правото да прекрати застраховката и застрахователите ще му възстановят припадащата се
част от застрахователната премия. Посочва, че към датата на завеждане на исковата молба
ищеца не е бил предприел постъпки в тази насока, с което би бил намалил разходите си по
кредита.
Сочи се, че в случай, че застраховката е била задължителна за сключването на
договора за кредита, то следвало нейното поддържане за срока на кредита да бъде
задължително и потребителят да нямал възможност да я прекрати без да претърпи санкция
за това. Твърди, че незадължителния характер на застраховката се обуславял от пълната
свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платената
застрахователна премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било
последици по договора за кредит.
По тези и други подробни съображения ответника, моли да бъде отхвърлен като
неоснователен предявения иск. Претендира разноски.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, и А. И. А. е възникнало
облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит №
720031253745/13.08.2023г. Въз основа на цитирания договор дружеството- ответник е
предоставило на ищеца сумата в размер на 6600,00 лв., с 55 месечни вноски, при ГПР 29,96
% и годишен лихвен процент 26,53 %, с падеж на последната вноски – 25.03.2028 г. Видно
от Договор за потребителски кредит № 720031253745/13.08.2023г. в чл.7.1 е вписан размер
на кредита 6600,00 лева, Общ размер на застрахователната премия 3199,35 лв. и общ размер
на кредита 9799,35 лв., от което следва, че застрахователната премия е включена в
главницата по кредита и представлява част от отпуснатата сума. Видно от чл.7.2.2 сумата за
застрахователна премия представлява част от средствата по кредита, която се превежда
директно от кредитора по банковата сметка на застрахователя.
От текста на Договора е видно, че в него е инкорпориран погасителен план в чл.11.2,
съгласно който се олихвява общият размер на кредита от 7232,76 лв.
От заключението на изслушаната ССчЕ, което съдът възприема като компетентно
изготвено, безпристрастно и обосновано, се установява, че в заключението си вещото лице е
представило три варианта на изчисление на ГПР. В първият вариант с компоненти главница
в нетен размер на 6600 лв. и договорна лихва ГПР е в размер на 30,01 %. Във втори вариант
с компоненти главница формирана с нетен размер на кредита и застрахователна премия и
договорна лихва ГПР е в размер на 30,01 %. В третият посочен вариант с включени
компоненти главницата формирана от нетния размер на главницата от 6600 лв. и 3199,35 лв.
4
застрахователна премия, който се прибавя към месечните вноски, платими на разсрочено
плащане и договорната лихва ГПР е в размер на 63,93 %. Според заключението по
процесния договор са платени 5343,17 лв., от които 1762,40 платена главница, 3192,48 лв.
платена договорна лихва и сумата от 18,24 лв. – платена наказателна лихва.
В с.з. вещото лице заяви, че към момента на последната падежирала вноска по
погасителния план 25.05.2025г. остатъчната главница възлиза на 1979,17 лв., а договорната
лихва към 25.05.2025 възлиза на 858,68 лв. и мораторна лихва върху цитираната остатъчна
главница от 1979,17 лв. за периода от 26.12.2024г. /датата след последната погасителна
вноска/ до 25.05.2025г. /датата на последната падежирала вноска/ е 113,13 лв. или общата
сума като задължение по процесния кредит към 25.05.2025г. възлиза общо 2950,98 лв.
По делото е приета и изслушаната СТЕ, която съдът възприема като компетентно
изготвено, безпристрастно и обосновано, от което се установява, че кредитоискателят е имал
възможност да избира и да отказва допълнителна услуга - застраховка, в процеса на
кандидатстване за кредит, така и след одобрение за предоставяне на потребителски кредит.
В заключението е посочено още, че застраховката като услуга, която е доброволно избрана
от страна на кредитоискателя, няма последица отказ за отпускане на кредита при
предложените условия, а има отношение към размерът на месечната вноска по кредита. От
заключението се установя, че застраховката не влияе върху размера на ГПР, което би било
приложено, като се посочва, че е разход който длъжника заплащал за получаването, но не е
разход който се включвал в калкулирането на ГПР.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит в качеството му на
кредитополучател е физическо лице и предвид предмета на сделката, в случая договорната
обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК
и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за
потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана
в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ответника основания, доколкото нормите,
уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид
действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна
проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за
потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и
20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, написан е
5
ясно, четливо и на разбираем език, като не е доказано да е изготвен със шрифт, по-малък от
изискуемия от закона, поради което за кредитополучателя съществува обективна възможност
да възприеме текста на договора и да се запознае със съдържанието му. Съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК към договора за потребителски кредит следва да
бъде приложен погасителен план, като в конкретния случай това законово изискване е
спазено – в процесния договор е инкорпориран в табличен вид погасителен план, който
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, какви компоненти са включени във вноските, както и каква е оставащата
непогасена главница и възнаградителна лихва след всяка отделна вноска.
В процесният Договор за потребителски кредит № 720031253745/13.08.2023г. общият
размер на кредита е формиран като сбор от получената от ищеца сума и застрахователните
премии. В чл.10 от договора страните са уговорили, че ГПР е 29,96 %, с което формално е
изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК "Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит". Той се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания /ал.2/. В § 1, т. 1 от ДР на същия закон е дадена
легална дефиниция на понятието "общи разходи по кредита". Следователно в ГПР е
необходимо да бъдат включени всички разходи, които трябва да заплати длъжника, както и
по какъв начин е формиран.
Застрахователната премия съгласно чл.7.2.2. от процесния договор за потребителски
кредит е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател,
респ. по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, като е включена в
общата сума, дължима от потребителя. В представените договорна информация за
застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, както и подписаната от
ищеца декларация за присъединяване към тях, се съдържат клаузи относно процесния
договор за кредит, поради което те са елементи от договора за кредит и следва да отговарят
на изискванията по чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
6
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1);
"Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя (т. 2). Следователно в ГПР е необходимо да бъдат
включени всички разходи, тъй като той изразява общите други преки или косвени разходи,
комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, които трябва да заплати длъжника, както и
по какъв начин е формиран.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Настоящата съдебна инстанция намира, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В процесният договор е посочено единствено на абсолютни стойности на
годишния лихвения процент /ГЛП/ по заема и на годишния процент разходи /ГПР/ на заема.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 29,96 %. В
конкретният случай в процесния договор за кредит липсва яснота относно посочените
обстоятелства. Посочен е ГЛП по заема, който е фиксиран, но не се изяснява как тази
стойност се съотнася към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни
елементи обаче, остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Действително, двете величини
са с различни математически измерения, но винаги възнаградителната лихва следва да бъде
включена при формирането на ГПР. В този порядък неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След
като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава
7
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е
включено в тях. Ето защо възражението на ответника досежно липсата на посочване в
договора на компонентите, които влияят на образуването на ГПР и съответно наличието на
нарушение на правилото за обективиране на договорките по ясен и разбираем начин,
предвидено също в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се явява неоснователно.
На следващо място застрахователната премия съгласно чл. 7.2.2. от процесния договор
за потребителски кредит е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния
застраховател, респ. по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, като е
включена в общата сума, дължима от потребителя. В представените договорна информация
за застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Ти Би Ай Банк" ЕАД и
допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", както и подписаната от
ищеца декларация за присъединяване към тях, се съдържат клаузи относно процесния
договор за кредит, поради което те са елементи от договора за кредит.
Съдът намира, че вземането за застрахователната премия е включено в размера на
главницата, с оглед на което ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. Разходите за нейното заплащане са част от общите
разходи по кредита и също следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. С това
действителния процент на разходите ще надвиши максимално допустимия процент по чл.
19, ал. 4 ЗПК и ще се различава съществено от посочения в процесния договор за
потребителски кредит ГПР от 29,96 %, който съгласно приетата експертиза ще стигне до
размерите на 63,93 %.
Недопустимо е под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други, дължими
от потребителя суми, различни от лихвата. Предвидените застрахователни премии водят до
значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата и влияят
върху размера на възнаградителната лихва. В тази връзка следва да се посочи, че съдът
счита, че клаузата за заплащане на застраховка е нищожна поради неспазване на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като намира, че същата е уговорена във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, предвид размера
на кредита и размера на застрахователната премия.
Отделно от това, настоящия състав счита още, че застрахователната премия неправилно
е включена към общия размер на отпуснатия кредит вместо към размера на разходите.
Видно е, че в информацията за потребителския кредит всички предоставени данни са с
включена застраховка, като кредитодателя предварително е знаел размера на
застрахователната премия, независимо, че към този момент потребителя не е бил направил
избор на конкретна застраховка. От Стандартния формуляр е видно, че условията на
потребителския кредит включват застраховка, доколкото не е дадена информация за
условията на незастрахован кредит. Доколкото от формуляра е видно, че застраховането е
условие за конкретния кредит, то премията би следвало да е разход, а не част от отпусканата
8
сума. От Договора е видно, че застрахователната премия се превежда директно по сметка на
застрахователя и в нито един момент сумата не е била на разположение на потребителя, т. е.
ищеца А. А. не е имал възможност да реши дали да усвои сумата като част от отпуснатия
кредит или да я заплати в полза на застрахователя. Въпреки това, че потребителя в нито
един момент не е имал достъп до сумата 3199,35 лв. същата е включена в общия размер на
главницата по заема. С оглед характера на сумата от 3199,35 лв. следва да се приеме, че
същата представлява разход по кредита и като такъв следва да е включена в общия размер
на ГПР. При включване на застрахователната премия в ГПР размерът му, както беше
изложено по – горе е надвишил законово допустимия такъв размер.
Съдът не споделя възражението на ответника и изложеното в СТЕ, че
застрахователната премия не трябва да бъде включена като разход в ГПР съгласно чл. 19, ал.
1 ЗПК, доколкото потребителят не бил задължен да сключи договора за застраховка, а в ГПР
следвало да се включат само застраховките, които са задължително условие за получаване на
кредит. В случая застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и даденото
определение в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Соченият извод се споделя и възприема напълно и от
настоящия състав при разрешаване на процесния спор.
Доколкото в сключения договор за кредит ГПР е посочен неправилно, съдът намира, че
в случая е налице и нелоялна търговска практика от страна на кредитната институция,
"заблуждаваща" по смисъла на европейското законодателство.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е нарушено изискването за посочване и
изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до
недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като
съществено условие на договора. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по него.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният иск по чл.
с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.22 от ЗПК е основателен.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото на ищеца се следват направените разноски, а на ответника не
се полагат разноски.
По делото своевременно е направено от ответника възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като при преценката за неговата
основателност съдът следва да съобрази решение на Съда на Европейския съюз в
Люксембург (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд
9
да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба № 1/2004 г., която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер като нарушаваща забраната по чл. 101, параграф 1 от Договора за
функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) – за забрана за ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на
СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в
Наредба № 1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски, следва да определи
възнаграждението с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата
и правна сложност на делото. В случая става дума за облигационен спор, с типичната за този
вид дела правна и фактическа сложност и обичайните за такива случаи процесуални
действия по образуване на делото и доказване на предявените искове, като следва също да
се отбележи, че по спорните по делото въпроси е налице обилна и непротиворечива съдебна
практика.
В настоящия случай, при съобразяване на гореизложеното, следва ответникът да бъде
осъден да заплати на адв. Л. Б. сумата 480,00 лева - разноски за безплатно предоставена на
ищеца правна помощ.
В настоящото производство на основание чл.83 ал.2 от ГПК, ищеца е освободен от
заплащане на такси и разноски, поради което на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Б.С. държавна такса в размер
на 391,98 лв. и депозит за вещо лице в размер на 350,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 22 от
ЗПК на Договор за потребителски кредит № 720031253745/13.08.2023г., сключен между А.
И. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Триадица“%5Б, ет.3, офис №311, чрез
адв.Л. Б. от САК, като кредитополучател, и „ТИ БИ АЙ банк“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., кв.Л., ул.Димитър Хаджикоцев №52-54, общ. С., обл.
С. (столица).
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв.Л., ул.Димитър Хаджикоцев №52-54, общ. С., обл. С. (столица) на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Б.С., сумата от 741,97
лв. – дължима държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв „ТИ БИ АЙ банк“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв.Л., ул.Димитър
Хаджикоцев №52-54, общ. С., обл. С. (столица), ДА ЗАПЛАТИ на Л. К. Б. от САК, със
10
съдебен адрес: гр. С., ул. „Триадица“№5Б, ет.3, офис №311, сума в размер от 480,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на А. И. А., ЕГН **********,
безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
11