Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание
на осми ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 13649 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата
М.И.Я. поддържа твърдение, че поради осъществен деликт от водач на МПС със
застрахована от ответното дружество гражданска отговорност - тя претърпяла
значителни неимуществени вреди и имуществени вреди. Вредите произтичали от
болките и страданията поради понесените телесни увреждания, както и от
разходите за лечение на тези увреждания, които настъпили като последица от ПТП.
Самото пътно- транспортното произшествие било реализирано на 23.10.2014г. на
пътен участък от бул. „Евлоги Г.“***. При описаните в исковата молба време
място и обстановка, в качеството на пешеходка, пресичаща върху пешеходна пътека
пътното платно на булеварда, Я. била ударена от движещ се лек автомобил „ Мицубиши“
с per. № *******. Споменатите обстоятелства били установени в хода на вече
приключилото НАХД № 12 265/2015 по описа на 97 с-в при СРС. Естеството на
телесните увреждания, които ищцата получила по време на осъществяване на
механизма на пътния инцидент са травми на гръдния кош, счупвания на ребра,
хемоторакс, хематом на задната теменна област на главата, хематом на лявата
лакетна става, мозъчно сътресение, с изпадане в безсъзнание, контузия на левия
крак в областта на коляното. При това, ищцата твърди, че и след настъпването на
пътния инцидент се проявили вредоносни последици, произтичащи пряко от същия
този инцидент. Така през месец ноември 2014г. при пострадалата се появила и
неврологична симтоматика, която според нея произтичала именно от травмите при
настъпилото ПТП. На 10.07.2017г. в резултат от внезапна проява на световъртеж,
което на свой ред било свързано с неврологичната симтоматика в следствие на
травмите при ПТП – ищцата паднала на улицата, контузвайки десния си крак. На
24.07.2017г. в резултат от внезапна проява на световъртеж, което на свой ред
било свързано с неврологичната симтоматика в следствие на травмите при ПТП –
ищцата, ищцата постъпила в лечебно заведение за лечение на неврологично
заболяване с траматичен източник, свързан именно с процесното ПТП. Направените
от ответницата разходи за лечение на травматичните увреждания през периода на
2014-2015г. възлизали общо на сумата от 1916 лева Според ищцата, справедливото
обезщетение за понесените неимуществени вреди- болки и страдания било оценимо
на общо 60 000 лева. С уточнителна молба от 21.05.2018г. (приложена на стр. 82
от делото), ищцата поддържа тезата, че ответникът дължи законната лихва върху
всяка от двете суми на присъденото обезщетение, считано от самото причиняване
на вредата, независимо че разходите за лечение са били направени в по-късен
момент. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на
ответника, да й заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”: сумата от 60 000 лева
застрахователно обезщетение за понесени неимуществени вреди заедно със
законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
считано от деня на настъпването на ПТП на 23.10.2014г., до деня на
окончателното плащане за дължимото застрахователно обезщетение, сумата от 1916
лева, представляваща застрахователно обезщетение за понесените имуществени
вреди – разходи за лечение, заедно със законната лихва, считано от деня на
настъпването на ПТП на 23.10.2014г., до деня на окончателното плащане. С оглед
очаквания благоприятен изход на процеса, ищцата претендира да получи от
ответника и сумата на направените съдебни разноски.
Исковете
са оспорени от ответника З. „А.“ АД, по съображения, подробно изложени в
подадения отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва твърдението, че е
предоставил валидно застрахователно покритие по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Мицубиши“ с per. № *******.
Ответникът обаче оспорва наличието на пряка причинно – следствена връзка между
описания в исковата молба травматичен инцидент през 2017г. и настъпилото през 2014г.
пътно- транспортно произшествие. При условията на евентуалност – само ако съдът
приеме, че събитията от 2017г. определят свързаност и осъществяяват ексцес с
пътния инцидент от 2017г., ответникът оспорва началния момент на претенцията за
присъждане на лихва, като посочва, че това би следвало да бъде датата на
проявяване на ексцеса през 2017г., а не от по- ранен момент. Ответникът оспорва
и твърдението, че е изпаднал в забава и поддържа становище, че не дължи
заплащане на лихва. Оспорва размера на претендираното застрахователно
обезщетение, доколкото оспорва твърденията за характера и обема на вредите и за
причинно- следствената връзка между релевираните в исковата молба травми и
настъпването на процесното ПТП. Навежда доводи за прекомерност на претендирания
размер на обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на
ищцата да заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство препис от Решение от 20.04.2016г. на Софийски районен
съд по НАХД № 12265/2015г., постановено при условията на чл. 78А от НК
установява, че на 23.10.2014г. на пътното платно на бул. „Евлоги Г.“ е настъпило ПТП между движещия се по пътното платно лек
автомобил „Мицубиши“ с рег. №
******* и пешеходката М.И.Я., която (цит. мотивите на
решението) се движила по пешеходна пътека. По описания начин, удряйки с
корпуса на автомобила тялото на пресичащата пътното платно пешеходка, водачът й
е причинил средна телесна повреда.
Като доказателство по делото е приет препис от Протокол за ПТП, Протокол за
оглед на пътнотранспортно произшествие и са приобщени фотоалбум и скица на
местопроизшествието, чието съдържание не се обсъжда подробно, понеже
специализираната информация, съдържаща се в тези документи е обект на анализ от
заключението на допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице М.Ф. /със специалност транспортна техника/
обосновава следните изводи:
·
От техническа гледна
точка, мястото на настъпването на удара е около 1,5 метра от левия край на
пътното платно, отчитано спрямо посоката на движение на автомобила.
·
Скоростта на движение
на автомобила към момента на настъпването на удара е била около 35- 43 км./ч.,
в зависимост от способа на изчислението на данните.
·
Според становището на
вещото лице, причина за настъпването на ПТП е комплексна, но се свързва изключително с поведението на водача на лекия
автомобил, който би следвало да бъде внимателен и предвидлив при избиране на
скорост на движение, при наличието на сигнализирана пешеходна пътека на пътното
платно, която не е могъл да не забележи.
Като доказателство по делото са приети медицински документи издадени на
името на ищцата – Епикризи, лист за преглед в спешно отделение, медицински
направления, резултати от различни медицински
изследвания – рентгенология, КТ, кръвни изследвания, декларация за информирано
съгласие при постъпване в лечебно заведение,амбулаторни листове които съдържат
данни за здравословното състояние на ищцата непосредствено след настъпването на
процесното ПТП и са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска
експертиза.
Като доказателства по делото са приети разходни документи /на стр. 39-41 от
делото/ са представени и приети фактури, издадени на името на ищцата, които
установяват извършени от нея разходи за извършени рехабилитационни процедури –
първата фактура е за извършени разходи през 2015 г. /за сумата от 416 лева/, а
втората и третата фактура са за изършено плащане през 2017г. /за сумата от 600
и сумата от 900 лева/
Заключението на изслушаната и приета комплексна съдебно- медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице д-р Б.Б. /ортопедия и травматология/ и д-р П.П.
/неврохирургия/ анализира съдържанието на приетите медицински документи и
обосновава следните изводи:
·
В следствие на претърпяната
пътно-транспортна злополука на 23.10.2014г. ищцата е получила следните
травматични увреждания: множествени травми в областта на гръдния кош;
множествени фрактури на ребра (от 4-то до 10-то
ребра в ляво с хемоторакс в лявата белодробна основа; черепно-мозъчна травма;
сътресение на мозъка с последвал постравматичен церебрастенен синдром; травма
на лявото коляно с лезия на
медиалния менискус; вътрешната капсула, странична вътрешна връзка и частична
лезия на предната кръстна връзка; контузия с подкожен хематом на задна теменна
област на главата; контузия и хематом на лявата лакътна става и лявата глезенна
става. Описаните травматични зареждания са често
срещани при пещеходец, който е претърпял ПТП. Според вещите
лица, уврежданията
на ищцата, които са изчерпателно посочени по- горе,
са с доказан произход и се намират в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното от ищцата ПТП на 23.10.2014г.
·
По своят вид и тежест получените телесни
увреждания на ищцата имат следната медико-биологична характеристика:
Мозъчното сътресение, което е протекло с количествена промяна в съзнанието, но
без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние (кома) след травмата,
е реализирало медико-биологичния критерий: разстройство
на здравето временно неопасно за живота. Контузията с подкожния кръвоизлив в
задна теменна област на главата е причинила на ищцата болки и страдания.
Претърпяната тежка гръдна травма (фрактури на ребра от 4-то до 10-то ребра в
ляво с хемоторакс в лявата белодробна основа) е причинила на пострадалата
трайно ограничение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни.
Получените мекотъканни увреждания - контузия и хематоми на лявата лакътна става
и лявата глезенна става са причинили на пострадалата болки и страдания.
Получената травма на лявото коляно с лезия на мепиалния менискус, на
вътрешна капсула, на странична вътрешна връзка и предна кръстна
връзка, са причинили трайно затруднение движението на
левия долен крайник за срок от повече от 30 дни. Травматичните увреждания на
ищцата се дължат на удари върху главата, гърдите и тялото от твърди, тъпи предмети от които е изградено
автомобилния корпус и ударите от твърдата пътна настилка.
·
Медицинската документация установява също, че приблизително
три години след настъпването на ПТП - на 10.07.2017г. ищцата е потърсила
медицинска помощ, съобщавайки за проява на внезапен и силен пристъп
световъртеж, докато върви на улицата. В този момент, ищцата е извила дясното
си ходило и коляното и го контузила, поради което била приета за болнично лечение в
МБАЛ „Скин Системс“ ЕООД по повод диагноза за счупване
на базата на 5-та предходилна кост на дясното ходило. Постъпила с болки и оток
на външната страна на дясното ходило. Извършено рентгеново изследване при което
е била установена фрактурата на основата на 5-тата метатарзална (предходилна) кост. След
проведена пред оперативна подготовка ищцата е била оперирана. Извършено е било:
закрито наместване на счупената предходилна кост и стабилизиране на костните
фрагменти чрез фиксиране с Киршнерова игла. Проведена е била
антибиотична, антикогаулантна, седативна и обезболяваща терапия. След
изписването от болницата лечението е продължило амбулаторно с назначени
контролни прегледи. Ищцата е търпяла интензивни болки и
страдания около 30 дни и определно е имала затруднения при
предвижване и самообслужване в ежедневието.
·
Черепно-мозъчната травма при ищцата е
протекла без поява на отпадна
неврологична симптоматика. Вещите лица отбелязват, че при постъпване за лечение след този по- късен инцидент и през периода на самото болнично
лечение – неврологичният й
статус е бил в граници на нормата. Експертизата
отбелязва, че настъпилия значително време след ПТП нцидент в гр. София, на улицата – на 10.07.2017г.
е могъл да бъде предизвикан от различни причини, Според вещите лица, световъртежът е могъл да бъде предизвикан и от възрастови промени в организма на пострадалата /напр. при внезапно извиване на главата поради
дегенеративни изменения в гръбначния стълб/.
·
По данни от последния преглед ищцата е в
добро общо състояние, ясно съзнание, контактна и адекватна. Неврологичният й
статус е в граници на нормата. Счупените ребра са зараснали с малка остатъчна
деформация от натрупания калус в зоната на фрактурите. Има ренттгенови данни за
остатъчни сраствания в десния костно-диафрагмален синус от претърпяната гръдна
травма, фрактурите на ребра и претърпения хемоторакс. Тези сраствания обясняват
при ищцата честата поява на задух при физически усилия. Лявата колянна става е
леко отточна. При изследване се констатира наличие на предно-медиална
нестабилност, която потвърждава при ищцата наличие на частична лезия на
предната кръстна връзка. Движението на лявото коляно на ищцата при „флексия“
(свиване) е в леко ограничен обем от 10 градуса. Движението екстензия е в
норма. Ищцата трудно кляка само при опора, като се захваща за околни предмети и
трудно изкачва стълби. Към настоящият момент се предвижва самостоятелно, без
помощни средства и с бавна походка.
В дадените съда показания, свидетелката Л.Г.Г.заявява, че колега на ищцата.
Според впечатленията на свидетелката, придобити при посещения в дома на ищцата
и по повод на служебни срещи, след настъпването на инцидента, ищцата изпитвала сериозни
битови затруднения. Преди на настъпи процесният инцидент, ищцата била видимо
жизнена и енергична, водела активен социален живот. Този ситуация се променила
негативно след инцидента. Пострадалата се оплаквала от силни болки и от
невъзможността на упражнява професията си на адвокат. След оздравителния процес,
ищцата вече не проявявала предишната социална активност, не била работоспособна.
Имала продължаващи проблеми и изпитвала болки.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226,
ал.1 от КЗ /отм./ ответникът – застраховател дължи да заплати на увреденото
лице (ищцата) застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при
него водач неимуществени вреди.
В резултат от анализа на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, съдът намира за
установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на ответника -
да изплати на ищцата застрахователно обезщетение, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на процесния лек автомобил „Мицубиши”, с рег. № *******.
Влезлият в сила съдебен акт на наказателния съд - Решение от 20.04.2016г.
на Софийски Районен съд по НАХД № 12265/2015г., постановено при условията на
чл. 78А от НК - обвързва доказателствените изводи на настоящия съд относно
механизма на настъпване на процесното ПТП, участниците в него, факта на
причинените травматични увреждания и техния характер/вид/ и обем, както и
относно наличието на причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и
посочените в решението на наказателния съд телесни увреждания.
Внимателният анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени и
гласни доказателствени средства (заключенията на вещо лице М.Ф.) мотивират по идентичен начин настоящия
състав на съда да възприеме вече възприетия и от наказателния съд извод: че
процесното ПТП е настъпило в резултат от субективните незаконосъобразни
действия на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответното дружество. Не са налице данни за това, преди
настъпване на удара, в качеството на пешеходец, ищцата да е допуснала нарушения
на правилата за движение.
Наведените от ответника доводи за липса на причинно –следствена връзка
между част от релевираните в исковата молба вредоносни последици и настъпилото
ПТП на 23.10.2014г. съдът приема за основателни. На първо място, в тази насока,
заслужава да се отбележи изрично обстоятелството, че претенциите на ищцата за
изплащане на застрахователно обезщетение – както за имуществените, така и за
неимуществените вреди, се основават два отделни вредоносни момента: първият от
тях е моментът на настъпването на ПТП в гр. София, на 23.10.2014г., а вторият е
осъществен при злополуката, която е настъпила в гр. София, на
улицата – на 10.07.2017г. и се свързва по твърдения на ищцата с внезапен пристъп на световъртеж. Според
ищцата, причината и за двата инцидента е хронологически първият по време, а
именно – настъпилото ПТП, докато ответникът отрича това твърдение.
След анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства,
включително изводите на допуснатата комплексна съдебно- медицинска експертиза, така
и показанията на разпитаната свидетелка, а също и медицинската документация,
съдът възприема, че твърденията за пряка причинно- следствена връзка между
двата инцидента не може да се установи с необходимата категоричност. Поради
това, не може да бъде възприета тезата на ищцата, че инцидентът на 10.07.2017г. е в резултат от ексцес в здравословното й състояние. Тъкмо напротив,
заключението на съдебно- медицинската експертиза посочва за множество възможни
причини, поради които ищцата може да е получила внезапен пристъп на световъртеж.
Дори от опитнте правила в практиката е известно, че подобни пристъпи могат да
бъдат резултат не само от заболяване, но дори и в резултат от резки колебания в
кръвното налягане, в дни с високи летни температури (какъвто е бил денят на
настъпване на инцидента). Отделен е въпросът, дали травматичното увреждане на
крака, което очевидно е понесла ищцата, е именно резултат от пристъп на
световъртеж или пък е резултат от обикновен битов инцидент (стъпване на неравна
повърхност на уличната настилка, тротоарна плоча или друг елемент от градската
инфраструктура). При изложените съждения и с оглед събраните доказателства,
съдът не би могъл да приеме за категорично доказана връзката между двата инцидента,
поради което дефинитивно приема, че
установените в хода на делото травматични увреждания, които са резултат от
инцидента на 10.07.2017г. не осъществяват
застрахователно събитие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за собственика и водача на на процесния лек автомобил
„Мицубиши”, с рег. № *******. С други думи – за действително
понесените в резултат на инцидента от 10.07.2017г. травми от ищцата,
ответникът- застраховател не дължи обезщетение - нито за неимуществени, нито за
имуществени вреди - поради неустановената пряка връзка между първия и втория
инцидент, особено като се отчита и значителната отдалеченост на двата инцидента
един от друг във времето.
Според преценката на съда, въз основа на събраните доказателства,
в
следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 23.10.2014г. ищцата е
получила следните травматични увреждания, за които ответникът
дължи изплащане на застрахователно обезщетение: множествени
травми в областта на гръдния кош; множествени фрактури на ребра (от
4-то до 10-то ребра в ляво с хемоторакс в лявата белодробна основа;
черепно-мозъчна травма; сътресение на мозъка с последвал постравматичен
церебрастенен синдром; травма на лявото
коляно с лезия на медиалния менискус; вътрешната капсула, странична вътрешна
връзка и частична лезия на предната кръстна връзка; контузия с подкожен хематом
на задна теменна област на главата; контузия и хематом на лявата лакътна става
и лявата глезенна става;
По претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение, поради претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът
съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в
практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни
обективни и субективни параметри.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение в конкретния случай,
следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на
неимуществените вреди, естеството на травмите и продължителността на лечебно-
възстановителния период.
Травматичните увреждания,
предизвикани от настъпването на процесното ПТП повлияват функциите на опорно двигателния
апарат на пострадалата и според становището на вещото лице д-р Б. са били
лекувани в рамките на един период от средна по степен продължителност, в
рамките на предвидения от медицината. Съдът не кредитира тезата на ищцата, че в
резултат от пътния инцидент е настъпило трайно увреждане на централната нервна
система на пострадалата, довело до усложнение (ексцес) през 2017г. Този извод на
съда е основан на заключението на комплексната съдебно- медицинска експертиза,
което съдът кредитира.
Като кредитира събраните доказателства, съдът приема, че получените в
следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до болки,
страдания и битови неудобства за пострадалата. При преценката на обема на
вредите, не може да бъде пренебрегнат факта, че травмите засягат крайници от
лявата страна на тялото на пострадалата т.е. не са засегнати онези от крайниците (десните) които имат по- голямо
оперативно функциониране в бита и при полагане на труд. Твърде важно е да се
отбележи отново, че според заключението на вещото лице- неврохирург – не е
налице трайно увреждане на централната нервна система (вкл. няма обективни
медицински данни за изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние).
От друга страна, съдът отчита, че лечебно- възстановителният период за пострадалата
е напълно приключил.
По отношение на естеството на травмите и обема на болките и страданията, съдът кредитира преимуществено медицинската
документация и становището на медицинската експертиза, пред показанията на свидетелката.
В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при
определяне на размера на обезщетението трябва да се отчитат е социално-
икономическите условия към момента на настъпването на вредите. Освен лимитите
на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за 2014г., в тази насока винаги е необходимо да
се отчитат и размерите на минимална и средната работна заплата за периода,
данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни. Според
съда именно социално- икономическите
критерии за справедливост са правно значима граница между адекватния
размер на обезщетението и неговата прекомерност. Постоянна
и задължителна е практиката на ВКС на РБ,
която сочи,
че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане
следва да се отчита не само лимита на застраховката
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, но и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането – напр. Решение
№ 177/27.10.2009 г. по н. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение
№ 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение
№ 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други. Без съмнение, никоя
травма не е обективно съизмерима с парична компенсация, но тъй като
обезщетението има компенсаторна функция - размерите на обезщетенията трябва да
бъдат разумни и съответни на
обществените разбирания за справедливост.
В заключение съдът намира, че справедливия размер на застрахователното
обезщетение, което по принцип е била легитимирана да получи ищцата за
претърпените вреди е оценимо на сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева. За
разликата над посочената сума и до пълния размер на претенцията от 60 000
лева- искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенциите за
изплащане на законна лихва върху сумите на обезщетението, съдът намира
следното:
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената по- горе незаплатена
част от дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изчислена
за периода, считано от датата на причиняването на вредите на 23.10.2014г. до
деня на окончателното изплащане на сумата.
По претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение, поради претърпените имуществени
вреди, съдът намира следното:
Имуществените вреди се изразяват в понесените от ищцата разходи за лечение,
които са необходимо свързани с травмите от настъпилия пътен инцидент на
23.10.2014г.
За всички останали разходи, ответникът не дължи изплащане на
застрахователно обезщетение, дори извършването им да е установено, понеже
липсват доказателства за пряка причинно- следствена връзка между по- късно
настъпилия инцидент от 10.07.2017г. и факта на настъпването на процесното ПТП.
Като доказателства по делото са представени три фактури, издадени на името
на ищцата, но от тях съдът кредитира само първата, издадена на 12.12.2015г.,
която посочва разход в размер на сумата от 416 лева, заплатени за
рехабилитационни процедури. Останалите две фактури от 29.07.2017г. не следва да
бъдат кредитирани, по изложените вече съображения за липса на връзка между
извършените разходи и покрития от застраховката деликт, в резултат от пътен
инцидент.
В заключение съдът счита, че ответникът следва да бъде исъдан да заплати на
ищцата сумата от 416 лева като обезщетение за понесените от нея имуществени
вреди, а за разликата до пълния претензиран размер на обезщетението от 1916
лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При това, отново на същото основание - чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./ ищцата е
легитимирана да получи от ответника и лихва за забава, изчислена за периода от датата на причиняването на вредите, която
съвпада с датата на издаване на фактурата за извършеното плащане на медицинските
разходи на 12.12.2015г., до датата на предявяването на иска на 23.10.2017г.
Според осъществените от съда математически изчисления, тази сума възлиза на 78,
84 лева. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху сумата на присъденото
обезщетение за имуществени вреди от 416 лева, за периода считано от
предявяването на иска на 23.10.2017г., до деня на окончателното плащане.
Претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди от 416 рева, за периода от време между датата на настъпване
на процесното ПТП на 23.10.2014г. до датата на фактическото извършване на
разходите на 12.12.2015г. следва да бъде отхвърлена, независимо от доводите на
ищцата в противен смисъл. Това е така, доколкото съдът счита, че преди момента
на извършване на разходите за лечение, имуществената вреда фактически не е била
реализирана като юридически факт и обезщетението не е било дължимо,
следователно и ответникът дефинитивно не би могъл да изпадне в забава, нито да
дължи лихва.
По претенциите на
страните за присъждане на съдебни разноски;
Ищцата е претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за
процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.
Ищцата е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК и от списъка се
установява, че е заплатила за процесуално представителство сумата от 2 000
лева, но разноски за държавна такса и събиране на доказателства не е направила
такива, тъй като е била освободена от задължението за внасяне на съдебна такса и
съдебни разноски. Последните са били
поети от бюджета на съда и с оглед изхода на процеса, следва да бъдат възложени
за заплащане в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК и
съразмерно с уважената част от иска. Сумата на понесените от бюджета на съда
разноски възлиза общо на 2130 лева,
включително 1250 лева за държавни такси и сумата от 880 лева разноски за
събиране на доказателства (съдебни експертизи).
Съразмерно с уважената част от иска разноските, които ищцата е легитимирана
да получи от ответника възлизат на 980 лева. Направеното от ответната страна
възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК съдът намира за неоснователно.
Ответното дружество също има право да получи претендираните съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3,
вр. с ал.8 от ГПК. В случая, разноските възлиза общо на 350 лева, тъй като включват процесуално представителство от
юрисконсулт и не включват разноски за събиране на доказателства.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ********
и адрес - гр. София, ул „*************, да заплати на М.И.Я. с ЕГН **********, чрез съдебен адресат – адв. В.,***,
на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/– сумата от 30 000
лева (тридесет хиляди лева),
представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в следствие телесните увреждания при ПТП от 23.10.2014г., което е причинено от водача на лек
автомобил „Мицубиши“ с
рег. № *******, заедно със законната лихва върху посочената по- горе сума,
считано от настъпването на вредите на 23.10.2014г., до
деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска в частта за разликата над размера на присъдената
сума и до пълния размер на претенцията за 60 000
лева.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ********
и адрес - гр. София, ул „*************, да заплати на М.И.Я. с ЕГН **********, чрез съдебен адресат – адв.
В.,***, на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/– сумата от 416
лева (четиристотин и
шестнадесет лева), представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
следствие телесните увреждания при ПТП от 23.10.2014г.,
което е причинено от водача на лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № *******, както и на основание чл. 86 от ЗЗД – сумата от 78, 84 лева (седемдесет и
осем лева и осемдесет и четири ст.), представляваща законна лихва върху същата
сума, считано от настъпването на вредата (извършване на разхода за лечение) на
12.12.2015г. до деня на окончателното плащане на
присъдената сума,
като отхвърля претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди - в частта над присъдената сума от 416 лева до пълния претендиран размер
за 1916 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва за разликата
над присъдената сума от 78, 84 лева до пълния претендиран размер от 584, 96
лева, включително и за периода от 23.10.2014г. до 12.12.2015г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, да заплати на М.И.Я.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК - сумата от 980 лева (деветстотин и
осемдесет лева), представляваща възнаграждение
за процесуално представителство пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М.И.Я., да заплати на „З.А.Д.А.“ АД, на
основание чл. 78, ал.3 и от ГПК - сумата
от 350 лева (триста и петдесет лева)
за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, да заплати по сметка
на Софийски градски съд - на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 2130 лева (две хиляди сто и тридесет лева),
представляваща държавна такса и съдебни разноски, понесени от бюджета на съда,
съобразно уважената част от иска, от заплащането на която ищцата е била
освободена.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез
въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: