№ 45
гр. Велико Търново, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110102073 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. С. Б. срещу И. Н. В., с която
се иска осъждането на ответника за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди вследствие нанесени в периода от м. юли 2021 г.
до 16.6.2022 г. обиди и плюене в лицето, ведно със законната лихва от 13.7.2021 г. до
окончателното му изплащане.
С молба от 5.9.2022 г. ищцата уточнява, че претенцията за неимуществени вреди е
вследствие на отправени на 20.2.2022 г. и на 16.6.2022 г. обиди и плюене в лицето й.
Ищцата твърди, че живее в с. Ц. к., ул. „Д.“ № 17 от м. юли 2021 г., както и че
ответникът е нейн съсед. Заявява, че на 20.2.2022 г. между страните се е развил
скандал, в рамките на който ответникът многократно я е обидил с думите „курва“,
„мърша“, „проститутка“, „боклук“, „майка ти, да еба“ и пр., след което я е наплюл в
лицето. Сочи, че на 16.6.2022 г. отново е понесла множество обиди от ответника, като
за целта последният е използвал тонколона и микрофон, от който многократно и на
всеослушание по нейн адрес и по адрес на дъщеря й е заявявал: „Поздравяваме най-
големите курви на с. Ц. к. - майката и дъщерята!“ „Поздравяваме мършите на селото!“
„проститутки“ и т.н.“. Твърди, че вследствие деянията на ответника е претърпяла
неимуществени вреди, тъй като се е почувствала обидена и унизена, причинени са й
силен психически дискомфорт и негативни емоции.
Ответникът заявява, че след нанасянето в имота си ищцата и нейната дъщеря са
започнали да досаждат на оградата с имота му, като същите са му поискали назаем
1
сумата от 10 000 лева, която той е отказал да им даде и оттогава отношенията им са
станали непоносими. По повод инцидента от 20.2.2022 г. твърди, че се е обадило лице
от охранителна фирма, което му е съобщило, че се е задействала охранителната
система в имота му. Заявява, че тогава е отишъл на място със служител от фирмата и с
жената, с която живее на съпружески начала, като през това време на ограда между
имотите е пристигнала и ищцата, заедно със своята дъщеря, които са започнали да го
обиждат и да го набеждават, че е хвърлил пакет с лой в двора им. Твърди, че през това
време дъщерята на ищцата е крещяла и е обиждала жената, с която живее, както и че
ако не се е задействала охранителната система в имота му е нямало да се стигне до
въпросния инцидент. Относно случилото се на 16.6.2022 г. заявява, че той и жената, с
която живее, са имали семеен спор, като ищцата и нейната дъщеря отново са отишли до
оградата и са започнали да обиждат жена му. Счита, че с поведението си ищцата е
станала причина за въпросните инциденти, поради което е налице съпричиняване от
нейна страна. На свой ред, сочи, че се е почувствал обиден и унизен от действията на
ищцата, която е обиждала жената, с която живее.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата
молба и пледира за уважаване на предявения иск.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба и
пледира за отхвърляне на иска.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа следното:
За установяване на твърденията в исковата молба ищцата ангажира гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане.
В показанията си св. Т. П. – дъщеря на ищцата заявява, че на 20.2.2022 г.
ответникът е обидил нея и майка й с думите „курви“ и „мърши“, като в един момент
същият се е изплюл в лицето на ищцата. Твърди, че на 16.6.2022 г. откъм оградата на
имота на ответника са хвърляни камъни и тухли и отново са отправяни обидни думи.
За опровергаване на твърденията в исковата молба ответникът също ангажира
гласни доказателства.
В показанията си св. Ф. М. заявява, че през 2022 г. е станал очевидец на скандал
между ответника и жената, с която последният живее, от една страна, и ищцата и още
една жена, от друга. Твърди, че в рамките на скандала ищцата е обиждала жената, с
която ответникът живее, в резултат на което последният видимо се е ядосал и се
изплюл по оградната мрежа.
В показанията си св. Г. И. – жената, с която ответникът живее на съпружески
начала, потвърждава за възникнал на 20.2.2022 г. скандал с нейно участие, с това на
ответника, на ищцата и на нейната дъщеря - св. П.. Заявява, че при въпросния скандал
2
ищцата е започнала да я обижда, при което ответникът се е афектирал и се е изплюл в
лицето й. Твърди, че на 16.6.2022 г. е чула обидни думи откъм имота на ищцата, при
което е отишла до оградата с нейния имот и започнала да търси сметка от кого и защо
са отправени обидните думи и на свой ред е изрекла такива. Отрича с ответника да са
хвърляли камъни в двора на ищцата.
От извършения оглед на електронния носител, приложен по преписка № 1501/2022
г. на Районна прокуратура – Велико Търново, се установява, че 20.2.2022 г. до оградата,
разделяща имотите на страните, се провежда разговор между ищцата, нейната дъщеря
(св. П.), ответника, жената, с която последният живее на съпружески начала (св. И.) и
св. М., като разговорът се води при сравнително спокоен тон и рамките на същия не се
чуват обидни думи от страна на ответника към ищцата. Такива думи се чуват от страна
на ищцата и св. П., отправени обаче не към ищеца, а към св. И..
В самата преписка № 1501/2022 г. на Районна прокуратура – Велико Търново е
налично обяснение от ответника, в което последният сочи, че на 20.2.2022 г. сигнално-
охранителната техника в имот му е подала сигнал, като при пристигането си в имота е
установил, че алармата се е задействала от неговите комшии (т.е. от ищцата и св. П.),
които като са го видели са отишли при оградата между двамата имота. Заявил е, че
последните са започнали да обиждат него и жената, с която живее, при което той ги е
„заплюл“. Посочи, че инцидентът е нямало да се случи, ако комшиите му не са
отрязали брезента на оградата.
От извършения оглед на електронния носител, приложен по преписка № 4970/2022
г. на Районна прокуратура – Велико Търново, се установява, че 16.6.2022 г., около
22:53 часа, от двора на ответника към този на ищцата започват да се хвърлят предмети
и да се отправят обидни реплики, като особено активна в това отношение в св. И.,
която изправена на оградата, разделяща имотите на страните, започва размяна на обиди
със св. П.. Ясно се чува и как на няколко пъти ответникът отправя по адрес на ищцата
и на св. П. думите „Мършо!“, „Майка ти да еба!“, „Курви!“ и т.н. Ясно се чува обаче и
как ищцата и св. П. също отговарят с обиди по адрес на ответника и на св. И..
В преписка № 4970/2022 г. на Районна прокуратура – Велико Търново е налично
обяснение от ответника, в което последният сочи, че на 16.6.2022 г., около 20:00 часа, е
бил на верандата на къщата си, заедно с жената, с която живее. Отрича да е хвърлял
камъни и тухли по къщата на ищцата, като заявява, че същата вечер с жена му са имали
спор, в който са се намесили съседите му, които са започнали да обиждат св. И. и да
отправят подигравателни реплики към него. Твърди, че афектирани от действията на
ищцата и на св. П. и под въздействието на алкохол, той и св. И. също са започнали да
ги обиждат.
Съдът, при така установените фактически обстоятелства, прави следните
правни изводи:
3
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД.
За основателността на предявената претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД
ищцата следваше да ангажира доказателства относно предвидения в закона фактически
състав на непозволеното увреждане – виновно противоправно поведение от страна на
ответника, претърпени вреди, както и причинна връзка между поведението на
ответника и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината съществува
законова презумпция в полза на увредения, че поведението на причинителя на вредата
е виновно, т.е. вината на дееца се предполага до доказване на противното.
В случая извършеният на 20.2.2022 г. непристоен акт от страна на ответника –
плюене в лицето на ищцата се установява по безспорен начин от показанията на св. П.
и св. И., както и обясненията на самия ответник, дадени по преписка № 1501/2022 г. на
Районна прокуратура – Велико Търново. Не може да има спор, че с въпросното деяние
ответникът по недопустим начин е нарушил личностния интегритет на ищцата,
унижавайки я пред други лица, като в показанията на св. П., макар и ценени по реда на
чл. 172 ГПК, се съдържат данни, че от това действие на ответника ищцата е понесла
определени неимуществени вреди – станало й е гнусно и е трябвало време да преживее
случилото се. Следователно, може да се приеме, че ищцата е понесла вреди, получени
като непосредствена последица от деянието на ответника, респ. че е налице пряка
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. В
този смисъл, по делото са налице предпоставките за ангажиране имуществената
отговорност на ответника за причинените вреди, като последните се изразяват в
претърпените отрицателни емоции, свързани с посегателството върху личността на
ищцата.
За да бъде определен размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се изходи от принципа на справедливостта с оглед разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, както и от установените по делото вредни последици, настъпили за ищцата в
резултат на престъплението. Дължи се обезвреда на емоционалните и психическите
увреждания на пострадалия и претърпените във връзка с тях страдания, негативни
емоции и дискомфорт, като с оглед специфичния характер на моралните вреди при
доказването им не следва да се прилага строго формално принципът на главното
доказване в процеса, а следва да се подхожда с известна доза презумптивност. В
настоящия случай последиците от увреждането се изразяват в чувство на физическа
погнуса и унижение пред трети лица. При определяне размера на обезщетението съдът
съобразява обаче и обстоятелството, че по делото остана недоказано ищецът да е
обиждал ищцата, каквито твърдения са въведени с исковата молба, че непристойният
акт все пак е извършен пред ограничен кръг лица и че занапред не се очакват вредни
последици върху емоционалното състояние на ищцата. Съдът отчита също, че
въпросният акт е извършен след обиди от страна на ищцата и на нейната дъщеря към
4
жената, с която ответникът живее на съпружески начала, приемайки че в известна
степен последният е бил провокиран от поведението им. С оглед на така установеното,
съдът намира, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените от ищцата
неимуществени вреди се явява сумата от 500.00 лева.
Извършените на 16.6.2022 г. непристойни актове на ответника – хвърляне на
предмети в двора на ищцата и отправянето на обидни думи към нея и към св. П. се
установява от извършения оглед на електронния носител, приложен по преписка №
4970/2022 г. на Районна прокуратура – Велико Търново, като за отправянето на обидни
думи към ищцата признава и самият ответник в обясненията си по посочената
преписка. Съдът достига до извод за извършването на въпросните актове именно след
този оглед и от обясненията на ответника по прокурорската преписка, предвид
противоречивите показания на св. П. и св. И., които очевидно са заинтересовани от
изхода на спора в полза на едната и другата страна. С въпросните действия ответникът
за втори път е засегнал личностния интегритет на ищцата, поради което отново са
налице предпоставките за ангажиране имуществената му отговорност за причинените
вреди, като последните се изразяват в претърпените отрицателни емоции, свързани с
посегателството върху личността на ищцата. При определяне размера на
обезщетението съдът съобразява както обстоятелствата, че разглежданият
противоправен акт е с по-интензивна проявна форма (освен отправяне на обиди е
налице и хвърляне на предмети) и че същият е втори поред, така и фактът, че в рамките
на неговото осъществяване ищцата също отправя провокативни и обидни думи към
ответника и към жената, с която последният живее, вместо да се опита да прекрати вече
разгорялата с конфликтна ситуация. С оглед на така установеното, съдът намира, че
справедлив размер за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди
се явява сумата от 1 000.00 лева.
С оглед на горното, исковата претенция е основателна за сумата от 1 500.00 лева и
следва да бъде уважена до този размер, като с оглед основателността на главния иск
основателни се явяват и претенциите за мораторна лихва – считано от 20.2.2022 г.
върху сумата от 500.00 лева и считано от 16.6.2022 г. върху сумата от 1 000.00 лева.
По разноските.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищцата сумата от
300.00 лева за направените от последната разноски за заплатен адвокатски хонорар и
държавна такса съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът също има право на разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно
с отхвърлената част на иска, а именно сумата от 560.00 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА И. Н. В., ЕГН ********** да заплати на Н. С. Б., ЕГН **********
сумата от 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди в резултат от плюене в лицето на ищцата на
20.2.2022 г. и в резултат от отправени обиди към ищцата на 16.6.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 500.00 лева, считано от 20.2.2022 г. и със законната
лихва върху сумата от 1 000.00 лева, считано от 16.6.2022 г., като отхвърля иска за
неимуществени вреди за разликата до пълния размер от 5 000.00 лева.
ОСЪЖДА И. Н. В., ЕГН ********** да заплати на Н. С. Б., ЕГН **********
сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. С. Б., ЕГН ********** да заплати на И. Н. В., ЕГН **********
сумата от 560.00 (петстотин и шестдесет) лева, представляваща направените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6