Решение по дело №6248/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261244
Дата: 16 ноември 2020 г. (в сила от 17 май 2021 г.)
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20203110106248
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ …………………/16.11.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА

 

при секретаря Атанаска Иванова,

като разгледа докладваното от съдията

гр. д. № 6248 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на А.Н.Д., допълнена с молба вх. №*/13.08.2020 г., срещу Заповед № */21.02.2020г. на кмета на Община *, с която е одобрена оценката на земя с площ от 170кв.м., представляваща придаваема площ от стар имот №***, собственост на наследниците на А.С. * към новообразувания поземлен имот № ***.*** по ПНИ на с.о. „*“, землището на с. *.

Жалбоподателят твърди, че посочената цена на имота не е определена в съответствие с чл.90 от ППЗДС и не отговаряла на реалната й пазарна стойност. Отправеното до съда искане е за изменение на обжалваната заповед съобразно размера на действитената пазарна стойност.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, като се моли за нейното изменение. Представя писмена защита с подробно изложени доводи по същество на спора.  Настоява се експертното заключение да не се кредитира в частта, в която е прието, че процесният имот е без комуникации. Намира, че са налице достатъчно индиции за наличие на комуникации още от 1988г. Счита, че вещото лице неправилно е оценило без комуникации имота, доколкото същите обслужват целия имот, като това съобразно заключението следва да доведе до увеличение на пазарната стойност от 5 %. Оспорва извода на вещото лице, че при използване на сравнителния метод следва да се намали крайната цена с 20%, поради наличие на съсобственост. Намира, че предвид липсата на регламент за тази стойност, както и поради това, че при изкупуването от съсобствениците едноличния собственик преодолява отрицателния факт на съсобствеността и престава да търпи неблагоприятни последици от нея. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответната страна Кмета на район *, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че заповедта на Кмета е законосъобразно постановена и моли за нейното потвърждаване.

Заинтересованата страна Д.Д.Н. с молба от 20.10.2020г. излага съображения за законосъобразно постановяване на заповедта на кмета и моли за нейното потвърждаване. Намира, че така изготвената оценка адекватно отговаря на иделаната част от имота, която следва да се придаде към наследствения имот.

Заинтересованите страни И.К.С., П.П.Д.,  П.П.Н. и П.К.К. изразяват становище за основателност на жалбата и молят за изменение на заповедта на кмета и определяне на действителната пазарна оценка на процесните ид.части.

Заинтересованата страна К.Н.С. явява се лично, не взима становище по същество на спора.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение №*/02.04.1990 г. на Ж*** е предоставено право на ползване върху ПИ №***, с площ 800 кв.м., находящ се в землището на с.*.

Съгласно оценителен протокол от 24.09.1993 г. оценката на земята в землището на с.*, предоставена за ползване на Ж*** е определена на 20070лв.

Видно от удостоверение №*/05.05.1994 г. земята предоставена за ползване на Ж***, върху ПИ №*** е заплатена на определената цена.

От представения по делото нот.акт №*/1999г. се установява, че Д.Н. е придобила от Ж*** и * С. 600/800 кв.м. ид.ч. от място за земеделско ползване, цялото с площ от 800 кв.м. , находящо се в землището на с. *, представляващо имот пл. №***, вено с построената в него сезонна постройка от 40кв.м. и подобренията в имота.

Видно от заявление заявление вх. № *-98/18.12.2019 г. за издаване на заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване имот и на придаваеми площи по ПНИ – имот по ПНИ ***.***.

Видно от ПКП към ПНИ в новообразувания имот №***.*** попада част от стар имот №***.

Не е спорно, че като собственици на стар имот №*** съобразно представените книжа и таблица за изчисление на дължимо обезщетение, са вписани наследниците на А.С. *.

От представеното удостоверение за наследници изх. № */15.07.2019 г. наследници на А.С. * са А. * Д.; К.Н.С.; П.П.Д.; П.П.Н.; П.К.К. и И.К.С..

Във връзка със започналата процедура по отношение на имота е възложено изготвяне на оценка на 170кв.м.ид.ч. придаваеми от новообразувания имот, за което са уведомени всички заинтересовани лица, вкл. Чрез публично обявление.

Видно от данъчна оценка №*/07.01.2020 г. данъчната оценка на 170кв.м.ид.ч. придаваеми от новообразувания имот ***.*** възлиза на 538,60лв.

От представения доклад за изготвена експертна оценка за определяне на пазарната стойност на обект от 10.01.2020 г., изготвен от *, е видно, че оценката за 170кв.м.ид.ч. придаваеми към новообразувания имот ***.*** е определена на 2350лв. Видно от изложението към оценката е направена удръжка за тежести в размер на 30%, поради наличието на съсобственост.

В тази връзка е постановена атакуваната заповед № 17/21.02.2020 г. на Кмета на община Аксаково, с която е одобрена оценка на 170кв.м.ид.ч. придаваеми от стар имот №*** към новообразувания имот ***.***  в размер на 2350лв.

От заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза, неоспорена от страните, се установява, че по сравнителния метод стойността на 170кв.м.ид.ч. придаваеми от стар имот №*** към новообразувания имот ***.***, възлиза на сумата от 2468лв. Съобразен е фактът, че имотът е съсобствен, не може да бъдат обособени самостоятелни имоти, което се отразява на неговата стойност. Вещото лице уточнява в о.с.з., че се оценява единствено земята като такава, доколкото се оценяват иделани части, нейната чиста пазарна стойност, независимо от комуникациите в имота. Вещото лице заключава, че при наличие на комуникации стойността на оценката би се увеличила с 5 %. Уточнява се, че намалението на оценката с 20% е съобразно общоприетите от вещите лица – оценители правила.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

С подадената жалба е сезиран родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, в преклузивния срок по чл.149 ал.1 АПК, поради което производството се явява допустимо.

Административното производство е образувано по заявление на Д.Н. за издаване на заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване имот и на придаваеми площи по ПНИ към имот по ПНИ ***.***.

Не е спорно, че 170кв.м.ид.ч. към новообразувания имот са придаваеми от стар имот №***, собственост на наследниците на А. *, както и че такива са А.Н.Д.; К.Н.С.; П.П.Д.; П.П.Н.; П.К.К. и И.К.С..

Спорният по делото въпрос е правилно е определена одобрената от административния орган оценка на процесните придаваеми идеални части от имота.

Съгласно чл. 90 от ППЗДС цената се определя по пазарен механизъм от независим оценител, но не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота.

В случая видно от представената по делото данъчна оценка, определената с доклада и одобрена от Кмета на Община *, е по-висока от данъчната оценка на придаваемите идеални части.

От друга страна, съдът кредитира приобщеното към доказателствения материал заключение на вещото лице по допусната съдебно-оценителна експертиза като обективно, компетентно дадено и съответстващо на доказателствения материал по делото в частта, в която се сочи, че цената на кв.м. от процесния недвижим имот, респ. за идеални части от него възлиза на 18,15лв.

Съдът намира, че приложената от вещото лице методика за намаляване на цената с 20% в случая не следва да се прилага. Видно от обстоятелствената част на заключението, както и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че подобно намаление се прилага при сделки между съсобственици, тъй като продажбата на идеални части предполага по-трудно осъществима сделката и невъзможност за тяхната поделяемост в самостоятелни реални обекти на собственост. В случая обаче процесните придаваеми идеални части не предполагат извършване на свободна продажба в граждански оборот, поради което следва да се съобрази действителната им стойност без подобна тежест. Тези придаваеми части се придобиват от едноличен собственик на новообразувания имот и сочените от вещото лице затруднения при покупката им не са налице в хипотезата на изкупуването им от новия собственик.

На следващо място, съдът намира, че към пазарната стойност на процесните части  следва да се включи и стойността от 5% на изградените в имота комуникации. Тяхното наличие не се оспорва от страните, а съобразно заключението на вещото лице оценката би се увеличила с 5%. Следва да се отбележи, че изграждането на такива комуникации обхваща целия имот, като при оценката на части от недвижимия имот, не може да се обоснове, че точно в тези части не са налице комуникации. Поради това и доколкото имотът разполага с необходимите комуникации оценката следва да се увеличи с 5 %. Още повече, че съответните съоръжения се изграждат за обслужване на целия имот, а не за някаква обособена част от него.

От изложеното следва, че посочената от вещото лице стойност на 170 кв.м.. от 2468лв. следва да се увеличи с 25 % (за да се премахне намалението на цената с 20 % и се прибави увеличение от 5% за изградените комуникации в имота), или действителната им пазарна стойност възлиза на сумата от 3085лв.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна в частта относно размера на определената пазарна стойност на земя с площ от 170кв.м., представляваща придаваема площ от стар имот №***, собственост на наследниците на А.С. * към новообразувания поземлен имот № ***.*** по ПНИ на с.о. „*“, землището на с. *, което налага изменение на оспорения акт, чрез увеличаване на оценката от 2350 лева до установения по делото размер от 3085 лева, представляващ действителната оценка по пазарен механизъм.

Съдът намира, че на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, доколкото искането за тях е отправено несвоевременно - едва с депозираната  писмена защита по делото. Съобразно чл. 144 от АПК за неуредените въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

Съгласно т.11 от ТР №1/06.11.2013г. по тълк.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС, представянето на писмена защита, така , както е установено с чл.149 ал.3 от ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т.е. да бъде дадена възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса – тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски,съответно за техния размер. Предвид на това и на страната не следва да бъдат присъждани разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ИЗМЕНЯ Заповед № 17/21.02.2020г. на Кмета на Община *, с  която е одобрена оценката на земя с площ от 170кв.м., представляваща придаваема площ от стар имот №***, собственост на наследниците на А.С. *, към новообразувания поземлен имот № ***.*** по ПНИ на с.о. „*“, землището на с. *, като УВЕЛИЧАВА ОЦЕНКАТА от 2350лв. /две хиляди триста и петдесет лева/ на 3085 лв. /три хиляди осемдесет и пет лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Варна, в 14-дневен срок от връчването му на страните.

            Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: