№ 28
гр. Пловдив , 16.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил С. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600200 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от
НПК.
Образувано е по жалба, подадена собственоръчно от лишения от
свобода Д. Ю. Т. против определение от 11.03.2021г., постановено по ЧНД №
134/2021г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е оставена без уважение
молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. С жалбата
се изразява несъгласие със съдебния акт, като се сочи, че през периода на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не е допускал нарушения на
правилата в затвора и си е „взел поука“ от направената „грешка“. На тази база
се отправя искане атакуваното определение да бъде отменено и Апелативният
съд да постанови ново, с което да бъден условно предсрочно освободен по
реда на чл.70 от НК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да
се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА,
1
но разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
По категоричен начин е установено по делото, че осъденият Т. към
момента търпи едно общо най-тежко наказание в размер на три години и три
месеца лишаване от свобода, определено по ЧНД 1415/19г. на Районен съд гр.
Пловдив, с което са групирани наказанията му по НОХД № 7168/19г и по
НОХД №235/2019г. и двете по описа на РС - Пловдив. Постъпил е в Затвора с
начало на изтърпяване на наказанието - 02.10.2018г. Според приложената
справка от затвора към 16.02.2021г. осъденият фактически е изтърпял 2
години 4 месеца и 17 дни, от работа 20 дни, или, общо 2 години 5 месеца и 7
дни. Към датата на проведеното в окръжен съд съдебно заседание остатъкът
за изтърпяване от наказанието е 8 месеца и 26 дни.
В контекста на посоченото не може да има спор, че е налице първата
предпоставка за предсрочно условно освобождаване на Т. по смисъла на чл.70
от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г., Пленум на ВС, изм. с
Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като е изтърпяно
фактически / ефективно изтърпяване / повече от 1/2 от наложеното му
наказание лишаване от свобода.
За да бъде уважено искането за предсрочното освобождаване обаче, Т.
следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание,
както и на готовност да се ресоциализира в обществото, без да представлява
риск за членовете му, а и за себе си. Отсъствието на доказателства в подкрепа
на тази кумулативно изискуема се предпоставка е мотивирало окръжният съд
да откаже да уважи молбата на осъденото лице. Този състав споделя
виждането на първостепенния съд, че съдържащите се в личното досие на
осъдения материали - доклади, становища, справки и др. са еднозначни в
мнението си, че към момента не е настъпила законово изискуемата се трайна
положителна промяна в поведението и нагласите на осъдения, респективно,
че корекционният процес не се завършен и се налага да се продължат
дейностите в тази насока. Правилно е отчетено, че въпреки престоя на Т. в
затвора и въпреки предприетите спрямо него в рамките на този престой
различни превъзпитателни и поправителни дейности, рискът от рецидив
продължава да е среден към висок – от 68т. Непроменени в положителна
насока остават и дефицитните зони, които са значителни на брой – отношение
към правонарушението, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с
наркотични вещества и умения за мислене. Това само по себе си говори, че в
основните и важни показатели за поправяне и превъзпитание нужната
положителна промяна не е демонстрирана от Т. и не е постигната. Т. не
проявява и никаква причастност към корекционният процес, не желае да
участва активно в провежданите беседи, не възприема и не се съобразява с
друго мнение и дори в контролирана среда не проявява желание да
сътрудничи за неутрализиране на проблемните си зони. Не са налице и
2
предпоставки за успешното ресоциализиране на Т. след излизането му от
затвора, предвид тежката наркотична зависимост, липсата на средства за
нормален живот и спорадичната и рядко демонстрирана към него семейна
подкрепа и то единствено от жената, с която Т. живее на семейни начала.
Следва да се отбележи, че законодателят е посочил като предпоставка за
условно предсрочно освобождаване не относително, частично поправяне, а
пълно поправяне, а към момента търсеният поправителен ефект на
наказанието не е постигнат в цялост, корекцонният процес спрямо осъдения
не е приключил и не е изпълнен плана на присъдата, което квалифицира като
несъстоятелно оплакването на жалбоподателя, че е налице и втората
предвидена в закона предпоставка за предсрочното му условно
освобождаване. Прилагането на този институт е предпоставено не от
декларативното изявление на осъденото лице, че се е поправило, каквото то
прави в жалбата си, а от демонстриране на поведение, сочещо на такова
поправяне, каквото поведение в настоящият случай не се открива да е налице.
Като е стигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил
законосъобразно и обосновано определение, което следва да се потвърди,
поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.03.2021г., постановено по ЧНД №
134/2021г. по описа на ОС – Пазарджик
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3