Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1005 10.04.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд
ХVI граждански състав
На
двадесети февруари две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при
секретар Станка Атанасова
изслуша
докладваното от съдията Петрова
гражданско
дело № 5972/2019г.
и
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба на Д.Б.Д. против „Микро Кредит“ АД за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем CrediGo № 5342-00017613 от 23.08.2018г. на
основание чл.22 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД -
поради противоречие с добрите нрави. В условията на евентуалност, моли да бъде
прогласена за нищожна поради своята неравноправност и на основание чл.143, т.9
ЗЗП във връзка с чл.146, ал.1 ЗЗП клаузата предвиждаща „допълнителна услуга“, в
която е уговорено заплащане на „застрахователна премия“, респ. на основание
чл.21, ал.1 ЗПК във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК - поради заобикаляне на закона.
Твърди се от ищцата, че
на 23.08.2018г. в качеството си на кредитополучател - потребител е сключила
договор за заем CrediGo №5342-00017613 с кредитора - търговец “МИКРО КРЕДИТ“ АД
за сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/ и краен срок за погасяване
23.02.2020г., на 18 равни погасителни вноски. Съгласно така подписания договор
лихвата по същия е в размер на 30.94 %, а ГПР е 49.80 %. Към договора е
подписан и погасителен план. Общата сума, която се дължи съобразно договора за
кредит, включваща главница и лихва при описаните по-горе показатели е в размер
на 3787.56 лева /три хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и петдесет и
шест стотинки/. Исковата претенция се основава на нищожност на така сключения
договор, а в условията на евентуалност на клаузи от него. Изложени са подробни
съображения. Изискването на закона е „всички елементи на договора се представят
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12“, което не е
спазено. Не е спазено и изискването на чл.11, ал.2 ЗПК, тъй като общи условия
нито са й били представяни от кредитора, нито е подписвала такива. Има
нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, т. 9 ЗПК и неспазване на
императивните изисквания на чл.11, т.10 от ЗПК. Разходът „застрахователна
премия“ е очевидно пряко свързан с договора за кредит, но кредиторът е
пропуснал да го включи в годишния процент на разходите. Тази вноска реално е
почти колкото размера на получената сума, формира голяма част от дълга и
невключването й в ГПР въвежда кредитополучателят в заблуждение относно реалната
цена на кредита. Тъй като „застрахователната премия“ съставлява много
съществена част от общия размер на задължението на потребителите и тя не е била
включена в ГПР следва да се приеме, че ГПР не е посочен съгласно изискванията
на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност на
договора за кредит съгласно чл.22 от ЗПК. Не е посочен размер на главница и
лихви във всяка една погасителна вноска, което от своя страна представлява
неизпълнение на изискването на чл.11, т.11 ЗПК, което само по себе си обуславя
недействителност на процесния договор. Нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал.1,
т.7 от ЗПК като не е посочен коректно и общия размер на кредита, което също е
основание за недействителност на договора за кредит. Кредиторът не е изпълнил
императивното изискване на чл.11, т.20 от ЗПК, а именно никъде в договора не е
посочил размера на лихвения процент на ден. Процесният договор е нищожен и на
основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави. В
договора е уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по
договора в размер на 30.94%, както и ГПР в размер на 49,80%. Счита, че така
уговорения лихвен процент противоречи на добрите нрави и в този смисъл клаузата
се явява нищожна. Доколкото договорът е възмезден и включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР е въведено като изрично изискване
в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, в случая не е приложима нормата на чл. 26,
ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочените клаузи на процесния договор обуславя
неговата цялостна недействителност. Уговорената „допълнителна услуга“, която
предвижда заплащане на „застрахователна премия“ е нищожна поради своята
неравноправност. Моли се за уважаване на исковете и за прогласяване нищожността
на целия договор, а при условията на евентуалност – на сочената клауза от
договора. Претендира разноски.
Правното основание на предявения
иск е по чл.26 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявените в условията на евентуалност искове. Излага подробни съображения, че процесния договор не страда от сочените пороци и моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Третото лице
помагач на страната на ответника – „АСВ“ ЕАД оспорва иска. Счита, че договорът
и клаузите в него са валидни и не страда от пороци.
Бургаският районен съд намира главния
иск за основателен.
От представения по делото договор за заем CrediGo № 5342-00017613/ 23.08.2018г. се установява, че
на 23.08.2018г. между „Микро Кредит“ АД /заемодател/ и ищцата като
/заемополучател/ е сключен договор, по силата на който заемодателят е
предоставил на ищцата сумата в размер на 3000 лв., която сума тя се задължила
да върне на 18 месечни вноски от по 210.42 лв. В договора е уговорена
еднократна такса 210 лв., лихвен процент за периода на договора в размер на
30,94 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,80 %. В договора е
инкорпориран погасителния план, в който са посочени месечните погасителни
вноски по размер и падеж, като първата вноска е на 23.09.2018г., а последната
вноска – на 23.02.2020г. В договора заемополучателят е декларирал срещу подпис,
че е получил предоставената му в заем сума. В т. 3 от договора са уговорени
допълнителни услуги, а именно финансиране и разсрочване на застрахователна
премия по сключен договор за застраховка с цена 2700 лева със срок 18 месеца и
месечна вноска 150 лева.
По делото е представен рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от
16.01.2015г. и Приложение № 01, по силата на който „Микро Кредит“ АД в
качеството си на цедент е прехвърлил възмездно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в качеството на цесионер, изискуемите си вземания за изплащане
на дължимите от ищцата /номер 179 в приложението/ задължения по процесния
договор за заем CrediGo № 5342-00017613/ 23.08.2018г. По делото е приложено и пълномощно
/без дата/, с което „Микро Кредит“ АД във връзка с изпълнение на задължението
си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на
цедента, възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. Приложено е и уведомително
писмо от 14.08.2019г., адресирано до ищцата, в което цедента „Микро Кредит“ АД,
чрез упълномощения цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД уведомява ищцата в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
че кредитор на задължението на последната по процесния договор за заем е
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, като по договора е налице неплатена сума
от общо 3980.26 лева, включително начислена лихва за просрочие. По делото няма
данни съобщението за цесията да е връчено на ищцата преди съдебното производство.
Съгласно
чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като съгласно ал. 3 предишния кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника за прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Законът постановява, че прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и длъжника, от деня, в който е съобщено на
последния от предишния кредитор. От горната нормативна уредба следва извода, че
до изпълнение на изискванията на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от предишния си кредитор за всяка от
извършените цесии, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него. Ищцата е
получила уведомлението за извършената цесия в хода на настоящото производство.
Процесният
договор за потребителски кредит има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за
спорното правоотношение са приложими разпоредбите на този закон. Съгласно чл.
22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В
случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено,
че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“.
В
конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по
– горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено,
че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в
договора, като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР от 49,80 %. Съдът намира, че договорът
не обвързва валидно страните по делото, тъй като не е сключен при спазване на
изискванията на ЗПК. Поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, недействителни
са и клаузите, с които е уговорена еднократна адм. такса от 210 лева и такса от
40 лева за получаване на сумата в брой в офис на Микро Кредит АД. На следващо
място в т. 3 от договора – допълнителни услуги, заемополучателят се е съгласил
да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Така постигнатата
уговорка сочи правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на
заем, по силата на който "МИКРО КРЕДИТ" АД е поел и изпълнил
задължението да заплати на застрахователя ЗК „УНИКА Живот“ АД дължимата от Д.
застрахователна премия, която последната се е задължила да върне разсрочено на
кредитора. Съдът намира, че клаузата за заплащане на застраховка пакет "Стандарт
Живот" е неравноправна по смисъла
на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по
размер до предоставената в заем сума, същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Уговорката за заплащане на такава
допълнителна услуга поставят в по-неблагоприятна позиция потребителя, не
защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното
правоотношение. Освен това услугата/възнаграждението по застраховка пакет
"Стандарт Живот" следва да се включи в ГПР, а в случая това не е
сторено. Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на
разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет. В случая се касае до надвишаване на
максималния процент на ГПР по процесния договор, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК води до нищожност на тази клауза. С
оглед изложеното съдът приема, че съглашението е нищожно и като такова не
поражда права и задължения за страните. Налага се
извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на
ЗПК. По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
Горните изводи не
могат да се променят от възраженията на ответника, че кредиторът е бил добросъвестна страна по
сделката, тъй като предварително е информирал клиента за всички условия по
кредита, както и че потребителят е имал свободата да реши дали договорът го устройва. Фактът, че ищцата е подписала договора не може да
санира неговата недействителност, като противоречащ на ЗПК.
По горните мотиви
искът е основателен, поради което следва решение, с което бъде прогласена
нищожността на договора за заем.
Доколкото главният иск е уважен,
съдът не пристъпва към разглеждане на предявения евентуален иск по същество.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата 120 лева разноски по делото.
Така мотивиран Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Д.Б.Д., ЕГН * *** против „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район Младост, бул. Цариградско шосе № 137, ет. 3, представлявано от В.М.Ви Г.А.А, че сключеният между страните договор за паричен заем CrediGo № 5342-00017613 от 23.08.2018г. е нищожен поради противоречие със Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район Младост, бул. Цариградско
шосе № 137, ет. 3, представлявано от В.М.Ви Г.А.А да заплати на Д.Б.Д., ЕГН * ***, сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/ съдебно-деловодни
разноски.
Решението е постановено при
участието на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със съдебен
адрес:***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4 като трето лице помагач на
страната на „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: С. Петрова
Вярно с оригинала!
С. Добрева