Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260295
гр.Пловдив, 25.02.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в открито съдебно заседание на единадесети януари, през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 6208 по описа
за 2020 година на ПРС, 25 н.с. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 508996-F534240/29.04.2020г. на Началник Отдел
„Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на Национална агенция за
приходите с което на АРГИЩИ“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.“Презвитер Кузма“ № 7, представлявано от О.Г.П., с
ЕГН ********** на основание чл.53, ал.2, във вр.с чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 185, ал.2, вр.
чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.31, ал.4, във вр. с
чл.31, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС.
С жалбата се прави искане за отмяна на
издаденото НП поради неговата незаконосъобразност, изцяло необоснованост и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се и
доводи по същество на искането за отмяна на НП, включително и че се касае за
маловажен случай. С жалбата не се правят доказателствени искания.
Дружеството жалбоподател редовно
призовано, в съдебно заседание не се представлява.
Въззиваемата страна редовно призована,
в съдебно заседание се представлява от юрк.Б.К.която изразява становище за
неоснователност на жалбата. В пледоарията си представи доводи във връзка с
искането за потвърждаване от съда на атакуваното НП като правилно и
законосъобразно.
В хода на съдебното производство е разпитан в
качеството на свидетел актосъставителя – свидетел Т.Д.М..
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Съдът, като прецени събраните доказателства и взе
предвид доводите на страните, намери за установено следното:
На 26.10.2019г. свидетел Т.М. в качеството на инспектор по приходите
при ГД“Фискален контрол“ към ЦУ на НАП София извършил
проверка на обект представляващ авто-електро сервиз, находящ се в
гр.Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ № 1, стопанисван от „Аргищи“ ЕООД, с
представляващ О.Г.П., с ЕГН **********
като негов ***. Резултатите от проверката били документирани в съставен
Протокол за извършена проверка серия АА № 037832/26.10.2019г. Във връзка с
проверката били изискани от управителя на обекта допълнително документи, които
били представени на 06.11.2019г. и описани в ПИП серия АА № 037832/26.10.2019г.
В хода на проверката, от представените документи на 06.11.2019г. е било
установено че на 27.05.2019г. е направено сторно операции чрез издаване на
сторно касова бележка /СКБ/ от кочан № 2/27.05.2019г. поради допусната
„операторска грешка“ с която е сторнирана сума в размер на 8156 лева по
фискален бон /ФКБ/ № 0000748/27.05.2019г. издаден от фискално устройство модел“Datecs
DP-25“, индивидуален номер DT 482973, номер на фискална памет /ФП/ 02687774 на същата стойност вместо
да издаде документ от фискалното устройство съгласно разпоредбата на чл.31, ал.
4 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ /Наредбата/.
При така установените факти, свидетел М. съставил против дружеството АУАН за нарушение на чл.31, ал.4, вр.
чл.31, ал.1 от
Наредбата, във вр. с чл.118, ал.4, т.4 от
от ЗДДС
въз основа на който е издадено обжалваното НП.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН
правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо,
съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и съдържа посочените задължителни
реквизити.
Съдът
не споделя доводите на дружеството – жалбоподател за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед отсъствие на описание на
релевантните факти в обжалваното НП. Както в АУАН, така и в НП са посочени
датата и мястото на извършване на нарушението, които се отнасят към датата, на
която е издадена сторно бележката и към който момент е следвало извършеното
сторно да бъде изведено от въведеното в експлоатация ФУ, съответстващо на местонахождението на обекта, в който е извършвана
търговската дейност, предмет на конкретната финансова операция. Посочени е и
конкретното бездействие, чрез което е извършено конкретното нарушение.
Съдът
счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно
се установява отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, като същата не се
оспорва и от жалбоподателя. Редът
за извършване на сторно операции чрез ФУ или интегрирана автоматизирана система
за управление на търговска дейност (ИАСУТД) в търговски обект е регламентиран в
разпоредбите на чл.31 от наредла Н-18/13.12.2006г. на МФ. Сторно
операции при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при
намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се
документират чрез издаване на документ от ФУ/ИАСУТД. С оглед на
изложеното, като не е издаден документ от фискалното устройство за извършената
сторно операция, а вместо това е отразено осъществяването и
в сторно касова бележка, е извършено нарушение на чл.31, ал. 4 вр. с ал. 1 от
Наредбата.
Правилно
в случая е определен и субектът на административно-наказателна отговорност.
Правилно е посочена и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, а именно
разпоредбата на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Допуснатото нарушение не е
довело до неотразяване на приходи.
Не са
налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН. В
случая се касае за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се
застрашават обществените отношения, които е призвана да пази нарушената правна
норма, с оглед на което санкционираното деяние не се отличава с
малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, във вр. с
чл.28 от ЗАНН.
Извършеното нарушение е свързано с обществените отношения, предмет на регулация
от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите. Целта на
тези норми е да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху продажбите,
извършвани в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ
(фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), в това число и
осигуряване на пълно съответствие между наличните парични средства у търговеца
и отразеното по фискалното устройство, с което разполага той, които обществени
отношения в случая са засегнати.
Като
взе предвид, че административното наказание е наложено в минималния, предвиден
в закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същото. Поради изложените съображения,
съдът намира, че издаденото НП е обосновано и издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на ТД на НАП Пловдив следва да се присъди юростконслутско
възнаграждение в размер на 80 лева. Съдът намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност, тъй като са събирани само писмени доказателства по делото, а
спорът се е съсредоточил само върху приложението на закона, а не и върху
фактите. За решаване
на делото по същество е проведено едно съдебно заседание с участие на страните.
Воден
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 508996-F534240/29.04.2020г. на Началник Отдел „Оперативни
дейности”-Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите с
което на АРГИЩИ“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Презвитер Кузма“ № 7, представлявано от О.Г.П., с ЕГН **********
на основание чл.53, ал.2, във вр.с чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 185, ал.2, вр. чл.185,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.31, ал.4, във вр. с
чл.31, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА АРГИЩИ“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Презвитер Кузма“ № 7, представлявано
от О.Г.П., с ЕГН ********** ДА
ДАПЛАТИ на ТД на НАП Пловдив сумата от
80 лева като юристконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на Глава XII
от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.