РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 04.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично
заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 59 по описа за 2022
година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 220 от
Закона за митниците /ЗМ/, чл. 44, вр. чл. 22, параграф 7 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, вр. чл. 145 и
следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Административното дело е
образувано по жалба на „****“ ООД, ЕИК ****, гр. Троян, ул. „****, представлявано от Р.А.Ч.,
ЕГН **********, чрез адв. С.Ж., срещу Решение № 32-21518 от 20.01.2022 г. на директора на
териториална дирекция /ТД/ Митница Варна в Агенция „Митници“.
В жалбата се излага, че с
оспореното решение на
дружеството е увеличена митническата стойност, съответно дължимите държавни
вземания за стоки по 13 броя митнически
декларации на основание чл. 74 параграф 3 от Регламент 952/2013 г. вр. чл. 140 от Регламент 2015/2447,
с твърдения, че е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
В жалбата си оспорващото дружество развива
доводи, че за да пристъпят към определяне на по-висока стойност,
митническите органи трябва да обосноват
наличието на съмнения относно
достоверността на митническата стойност и след това да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване. Твърди се, че в обжалваното решение
няма изложени мотиви относно изчислена средностатическа стойност на сходни
стоки и доказателства за това и, че т. нар. „справедливи цени“ касаят „сходни
стоки“. Според жалбоподателя, неправилно административния орган се позовава на
решението на СЕС по дело № 291/15, тъй като там се говори за покупните цени на
сходни стоки, а не за митническата стойност на сходни стоки. В жалбата се
поддържа още, че решението на директора на ТД Митница Варна съдържа противоречиви мотиви. Жалбоподателя претендира присъждане
на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Делото е разпределено чрез електронната система за случайно
разпределение на делата на настоящия съдия, след като с определение № 327 от 12.04.2022 г., постановено
в з.с.з., от разглеждане на делото се е отстранила
съдия Йонита Цанкова от АдмС Ловеч.
В съдебно заседание оспорващият „****“ ООД, гр.Троян, представлявано от Р.А.Ч., редовно призован, не се явява и
не се представлява. С писмена молба
вх.№ 3422/13.10.2022 година на АдмСЛ /л. 886/ процесуалният представител на
оспорващия - адв. Ж. моли да се даде ход на делото, поддържа изложеното в
предходно представени писмени билижки и доразвива доводи по съществото на
правния спор, като счита, че с оглед разпределената доказателствена тежест в
процеса, митническите органи е следвало да докажат своите съмнения относно
достоверността на декларираната митническа стойност. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответникът - директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница
Варна се представлява от надлежно упълномощения главен юрисконсулт Т. К., който
оспорва жалбата. Излага доводи, че допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е
неотносима към предмета на делото, доколкото митническата стойност е определена
по реда на чл. 74, § 3 от МК. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В
писмени бележки с вх.№ 3504/20.10.2022 г., депозирани в предоставения от съда в
о.с.з. срок, процесуалният представител на ответника развива аргументи за законосъобразност на
обжалваното решение.
Настоящият състав след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е между страните, а и от
доказателствата по делото се установява, че по отношение на жалбоподателя „****“ ООД била извършена
проверка в рамките на последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент /ЕС/
№952/2013 и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, относно поставянето на стоки под режим
„допускане за свободно обращение“, в 13 бр. митнически декларации, подробно
изброени по-долу в настоящия съдебен акт.
Не се спори и че с Протокол за
заключително обсъждане от 27.08.2021 г., изготвен на основание чл. 84к от ЗМ
проверяваното лице „****“ООД е запознато с резултатите от проверката в рамките на последващия
контрол. Управителят на дружеството е уведомен, че съгласно разпоредбата на чл.
84к, ал. 1 от ЗМ в седемдневен срок от заключителното обсъждане, може да
представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови
доказателства.
В срока по чл. 84к, ал. 1 от
ЗМ от страна на „****“ ООД е депозирано възражение с вх.№ 32-282497/03.09.2021 г. /л. 35-36/ по
констатациите, съдържащи се в протокола от заключителното обсъждане от
27.08.2021 г. В него се възразява, че по отношение на определената по-висока
митническа стойност по проверените митнически декларации - дружеството е
представило всички необходими документи, доказващи верността на митническата
стойност. Като според „****“ ООД, данните от системата Тезей, които касаят т. нар.
„справедливи цени“ не могат да бъдат основание за мотивиране на „основателни
съмнения“ от страна на митническите органи, тъй като същите са статистически
стойности и са определени на килограм, докато процесните стоки са остойностени
на бройка.
В доклада от проверката в
рамките на последващия контрол № BG004000/l/5 от 16.09.2021 г. с peг.
№32-292729/14.09.2021 г. на ТД Митница Русе /предишно наименование ТД Дунавска/
на лист 46-54 от делото, като обобщен резултат от проверката е посочено, че във
връзка с констатациите в доклада, възникват задължения за заплащане на публични държавни вземания в
размер на: мито – 3 752,34 лв. и ДДС – 14 327,02 лв.
На 18.11.2021
г. до „****“ ООД е изпратено писмо по реда на чл. 22 пар. 6 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване
на Митническия кодекс на Съюза с peг. № 32-367811/18.11.2021 г. /лист 37-44/. С
писмото жалбоподателят е уведомен, че предстои издаване на решение на директора
на ТД Митница Варна относно регистрирани на МП Пристанище Варна Запад 13 бр.
митнически декларации с МРН: 19BG002002001847R3/13022019; 19BG002002007724R1/14052019; 19BG002002008322R8/22052019;
19BG002002014199R6/23082019; 19BG002002014311R1/26082019; 19BG002002014472R5/28082019; 19BG002002015947R7/19092019; 19BG002002016194R8/25092019; 19BG002002016618R4/01102019; 19BG002002017596R9/16102019; 19BG002002018362R8/25102019;
19BG002002020325R0/02122019; 20BG002002030391R1/02062020.
В това писмо са изложени и
мотивите, на които ще се основава решението, като е отразено, че при 13-те
бр. митнически декларации е установен внос на стоки, попадащи в списъка на стоки с
висок риск за финансовите интереси на ЕС, утвърден със заповед ЗМФ-30 от 14.01.2020 г. на
Министъра на финансите, за чиито декларирани митнически стойности възникват
съмнения на база статистически анализ.
Митническите органи приели, че
в конкретния случай, независимо от предоставените документи, извършените
съпоставки и счетоводни проверки са налице необичайно ниски цени на стоките,
декларирани пред митническите органи от „****” ООД на режим „допускане за
свободно обращение“ за проверявания период, което е основание за възникване на
съмнения и отхвърляне на декларираната митническа стойност, посочена в чл. 70 от Регламент /ЕС/
952/2013, без да бъде оспорвана автентичността на предоставените документи. От
митническата администрация е прието за невъзможно прилагането на чл. 70 от
Регламент /ЕС/ 952/2013, като в тази връзка, е определена нова митническа
стойност въз основа на прилагането на методите (вторични), посочени в чл.74 от
Регламент /ЕС/ 952/2013.
В писмото по чл. 22 пар. 6 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. е направен извод, че поради липса на данни относно
мястото на производство, физически характеристики, качество, репутация,
търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно
количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваните стоки,
разпоредбите на чл. 74, параграф 2, букви от „а“ до „г“ от Регламент /ЕС/ №
952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническа стойност. С
оглед на това, митническата стойност на стоките, поставени под режим „допускане
за свободно обращение“ по горепосочените митнически декларации е определена по
метода, посочен в чл.74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, като в
писмото органът е конкретизирал номерата на съответните стоки, по отношение на
които се определя нова митническа стойност по всяка от декларациите.
В заключение, в писмото е прието, че общата стойност на възникналото
задължение за допълнително заплащане на държавни вземания е в размер на 3
859,61 лв. /вносно мито/ и 14 950,70 лв. /ДДС/, или общо 18 810,31 лв., като на
„****” ООД е предоставена възможност в 30-дневен срок от получаване на писмото
да изрази своето становище. Писмото е получено от оспорващот дружество на
22.11.2021 г. видно от известието за доставяне на лист 44 от делото.
В определения 30-дневен срок „****” ООД не е
изразило становище по случая.
На 20.01.2022 година директорът
на ТД Митница Варна към Агенция „Митници“ е издал оспореното в настоящото
производство Решение към МД с MRN 19BG002002001847R3/13.02.2019
г.; 19BG002002016194R8/25.09.2019 г.; 19BG002002007724R1/14.05.2019 г.; 19BG002002016618R4/01.10.2019
г.; 19BG002002008322R8/22.05.2019 г.; 19BG002002017596R9/16.10.2019 г.; 19BG002002014199R6/22.08.2019
г.; 19BG002002018362R8/25.10.2019 г.; 19BG002002014311R1/23.08.2019 г.; 19BG002002020325R0/02.12.2019
г.; 19BG002002014472R5/27.08.2019 г.; 20BG002002030391R1/02.06.2020
г.19BG002002015947R7/19.09.2019 г.; /л. 15-34/.
С оспореното решение е определената
нова митническа стойност на стоките, поставени под режим „допускане за свободно
обращение“ по горепосочените митнически декларации, както следва:
1. По МД с
MRN 19BG002002001847R3 от 13.02.2019 г.:
- Определена
митническа стойност за стока № 23 -
238,50 лв. на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG002002008251R5 - 4,77 лв./брой;
- Определена
митническа стойност за стока № 27 - 3420,00 лв. на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG005100017344R3 - 0,38 лв./брой.
2. По МД с MRN 19BG002002007724R1 от 14.05.2019 г.:
- Определена
митническа стойност за стока № 4 -
372,00 лв. на основание чл.
74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за определяне
МД 19BG002002009749R3 - 0,93 лв./брой.
3. По МД
с MRN 19BG002002008322R8 от 22.05.2019 г.:
- Определена
митническа стойност за стока № 37 -
4395,60 лв. на основание чл.
74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за определяне
МД 19BG005803003766R4 - 1,11
лв./брой;
- Определена
митническа стойност за стока № 40 -
1195,20 лв. на основание чл.
74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за определяне
МД 19BG004309003490R4 - 0,83
лв./брой.
4. По МД с MRN 19BG002002014199R6 от 22.08.2019 г.:
- Определена
митническа стойност за стока № 1 -
18696,00 лв. на основание
чл. 74, параграф 3 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG002002009265R0 - 1,90 лв./брой;
- Определена
митническа стойност за стока № 6 -
5247,00 лв. на основание чл. 74,
параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG002002011226R3
- 1,59 лв./брой.
5. По
МД с MRN 19BG002002014311R1 от 23.08.2019 г.:
- Определена
митническа стойност за стока № 1 -
4914,00 лв. на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG002002009781R9 - 2,10 лв./брой;
- Определена
митническа стойност за стока № 8 - 894,40 лв. на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG002002040160R6 - 0,86 лв./брой.
- Определена
митническа стойност за стока № 16 - 4544,00 лв. на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за
определяне МД 19BG002002011226R3 - 0,71 лв./брой.
6. По
МД с MRN 19BG002002014472R5 от 27.08.2019 г.:
- Определена
митническа стойност за стока № 8 — 2840,00 лв. на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG002002008340R9 - 1,42 лв./брой;
- Определена
митническа стойност за стока № 16 -
30320,16 лв. на основание чл. 74,
параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG002002016621R5 - 0,43 лв./брой.
7. По МД с MRN 19BG002002015947R7 от 19.09.2019 г.:
- Определена
митническа стойност за стока № 31 — 1890,00 лв. на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за
определяне МД 20BG002002022707R0 - 0,45 лв./брой.
8. По МД
с MRN 19BG002002016194R8 от 25.09.2019 г.:
- Определена
митническа стойност за стока № 20 — 15370,00 лв. на основание чл.
74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG003009014179R3
-14,50 лв./брой;
- Определена
митническа стойност за стока № 22 - 7698,00 лв. на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 /база за определяне МД 19BG005100132422R0 - 12,83 лв./брой.
- Определена
митническа стойност за стока № 23 -
33904,50,00 лв. на основание чл.
74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG003009032818R4
- 32,29 лв./брой;
- Определена
митническа стойност за стока № 24 — 4560,00 лв. на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 /база за определяне МД 19BG002005018572R3 - 1,90 лв./брой.
- Определена
митническа стойност за стока № 25 — 512,00 лв. на основание чл.
74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG005100080893R0
- 3,20 лв./брой.
9. По МД с MRN
19BG002002016618R4 от 01.10.2019 г.:
- Определена
митническа стойност за стока № 5 - 39851,70 лв. на основание чл. 74, параграф 3
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG002002015053R0 - 0,49
лв./брой;
- Определена
митническа стойност за стока № 11 — 571,20 лв. на основание чл. 74, параграф 3
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG002002000221R2
- 0,34 лв./брой.
10. По МД с MRN
19BG002002017596R9 от 16.10.2019 г.:
- Определена
митническа стойност за стока № 26 -
900,00 лв. на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база
за определяне МД 20BG002002024568R9 - 0,50 лв./брой;
- Определена
митническа стойност за стока № 45 - 835,20 лв. на основание чл. 74, параграф 3
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG005807017635R2
- 1,74 лв./брой.
11. По МД с MRN
19BG002002018362R8 от 25.10.2019 г.:
- Определена
митническа стойност за стока № 1 — 7410,08 лв. на основание чл. 74, параграф 3
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG004006006809R0
- 1,16 лв./брой;
- Определена
митническа стойност за стока № 28 - 1008,00 лв. на основание чл. 74, параграф 3
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG002002020394R9
- 0,56 лв,/брой.
12. По МД с MRN
19BG002002020325R0 от 02.12.2019 г.:
- Определена
митническа стойност за стока № 4 — 15573,60 лв. на основание чл. 74, параграф 3
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 19BG002002020394R2
- 0,84 лв./брой.
13. По МД с MRN
20BG002002030391R1 от 02.06.2020 г.:
- Определена
митническа стойност за стока № 23 - 4860,00 лв. на основание чл. 74, параграф 3
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /база за определяне МД 20BG005807047100R7 - 0,84
лв,/брой.
На основание чл. 101 от Регламент /ЕС/
№ 952/2013, във връзка с чл. 77, пap. 1 буква а)
Регламент /ЕС/ №952/2013 и чл. 54, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
административният орган е счел, че за декларираните стоки по 13 бр. митнически
декларации по отношение на „****“ ООД възниква задължение за допълнително
заплащане на държавни вземания, в размер на: 3 861,49 лв. /вносно мито/ и 14 954,18
лв. /ДДС/, или общо 18 815,67 лв.
За да
разпореди този правен резултат, ответникът е изложил мотиви, че при процесните
13 бр. митнически декларации е установен внос на стоки, попадащи в списъка на стоки
с висок риск за финансовите интереси на ЕС, утвърден със заповед ЗМФ-30 от
14.01.2020 г. на Министъра на финансите, за чиито декларирани митнически
стойности възникват съмнения на база статистически анализ. Органът се е позовал
и на Решение по Дело С-291/15 на Европейския Съд, съгласно което когато
декларираната договорна стойност по чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки, митническите органи могат да приемат, че разликата в
цените е достатъчна за да се обосноват съмненията за отхвърлянето на
декларираната стойност.
В решението е прието също, че в
конкретния случай, независимо от предоставените документи, извършените
съпоставки и счетоводни проверки са налице необичайно ниски цени на стоките,
декларирани пред митническите органи от „****” ООД на режим „допускане за
свободно обращение“ за проверявания период, което е основание за възникване на
съмнения и отхвърляне на декларираната митническа стойност, посочена в чл. 70
от Регламент /ЕС/ № 952/2013, без да бъде оспорвана автентичността на
предоставените документи.
Директорът на ТД Митница Варна
приел, че поради установените факти и поради липса на друга информация за
установяване на точността на договорната стойност на стоките на проверяваните
митнически декларации е невъзможно прилагането на чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013,
като в тази връзка, приел, че следва да се определи нова митническа стойност
въз основа на прилагането на методите (вторични), посочени в чл. 74 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013.
Позовавайки
се на разпоредбата на чл. 74, параграф 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, съгласно
която когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно
член 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, тя се определя по реда на чл. 74,
параграф 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, като се прилагат последователно букви
от а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките, органът иложил мотиви защо счита за
неприложими всяка една от хипотезите, визирани в параграф 2. Приел, че поради
липса на данни относно мястото на производство, физически характеристики,
качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава
най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на
оценяваните стоки, разпоредбите на чл. 74, параграф 2, букви от „а“ до „г“ от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на
митническа стойност.
В обжалваното решение е формиран
извод, че митническата стойност следва да бъде определена по метода, посочен в
чл. 74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 при спазване на разпоредбата на
чл. 144 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Така определената митническа
стойност се базира на вече приети митнически стойности на стоки, допуснати за
свободно обращение, съгласно принципите и общите разпоредби на Споразумението
за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията, /ОСМТ/,
член VII от ОСМТ и глава 3, дял II от Регламент /ЕС/ № 952/2013, както и всички
изисквания на разпоредбите на чл. 144, параграфи 1 и 2 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447.
Във връзка с гореизложеното, след
обстоен преглед на приложените към проверката документи и на извадка от
Митническата информационна система от страна на административния орган е
определена нова митническа стойност в резултат на прилагането на чл. 74,
параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
От правна страна
административният орган при постановяване на оспореното в настоящото
производство решение се е позовал на разпоредбите на чл. 84, ал.
1, т. 2 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, чл. 74,
пар. 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, във връзка с чл. 144 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447, вр. чл. 77, пар. 1, буква а), вр. чл. 85, пap. 1, вр. чл. 101, пap.
1, вр. чл. 102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр. с чл. 15, ал. 2, т.
8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и 7 от ЗМ, вр. с чл. 54 ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл.
59 от АПК.
Видно от преписката, Решението е връчено
на „****“ ООД на 25.01.2022 г. с известие за доставяне /на л. 13/, а жалбата
срещу него е подадена до АдмС Ловеч чрез ТД Митница Варна на 03.02.2022 г. по
ел. поща /л. 12/ и е заведена в деловодството на митническата администрация с
вх. № 32-38991/04.02.2022 г. /л. 4/.
По делото са приети като доказателства и заверени
копия от митническите декларации, ведно с придружаващите ги документи,
послужили за база за определяне на новата митническа стойност /л. 302-790/.
За
нуждите на настоящото съдебно производство по съдебна проверка за
законосъобразност на оспореното решение съдът събра по реда на чл. 192 от ГПК
от ТД Митница Русе служебна справка, съдържаща информация за всички вносове в
страната за периода от 13.10.2018 г. до 02.06.2020 г. за стоки с тарифни
номера, като на стоките, посочени в процесното решение на директора на ТД
Митница Варна, с произход Китай от митническата информационна система за внос
на сходни стоки /МИС IIIА/, послужили при анализа на процесните стоки, описани в посоченото решение
за определяне на нова митническа стойност, съгласно констатациите на
митническите органи, изложени в Доклад № BG004000/l/5 от 16.09.2021 г. от
проверката на „****“ ООД, изготвен от служители на ТД Митница Русе /л. 883-885/.
По представените пред съда писмени
доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с
чл. 144 от АПК.
По делото е назначена, изслушана
и приета съдебно – счетоводна експертиза с вх. № 2537/12.07.2022 г. /л.
829-835/, която съдът кредитира като изготвена обективно, безпристрастно и компетентно.
Същата изчерпателно дава отговор на поставените въпроси и кореспондира с
останалите доказателства по делото.
Съгласно заключението на същата, при
проверката в счетоводството на „****“ ООД вещото лице е съпоставило всяка една
от процесните 13 бр. митнически декларации с фактурите към тях, като е
установило съответните плащания и осчетоводявания. Вещото лице
е посочило също, че плащането по фактурите е извършено с валутни банкови
преводи, като е конкретизирало начина на осчетоводяването им от проверяваното
дружество.
В заключението
по ССчЕ е отразено още, че е налице съответствие между реално платената цена и
подлежащата на плащане цена с декларираната стойност в митническите декларации.
Вещото лице е отбелязало още, че в случая
стоките по МД и фактурите към тях са осчетоводени в счетоводството на оспорващото
дружество. Сочи също, че във връзка с
възникналите съмнения относно декларираната митническа стойност на отделни
стоки, административният орган е определил новата митническа стойност въз
основа на чл. 74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., като същата се
базира на вече приети митнически стойности на стоки, допуснати за свободно обращение
от трети лица, подробно изброени в заключението.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание.
Отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална
легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт
относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
По правната си същност оспореното в
настоящото съдебно производство решение представлява индивидуален
административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобраност на
основанията, посочени в чл. 146 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент
от чл. 19, ал. 7 от ЗМ. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се
издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от
Регмамент /ЕС/ № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган
действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5,
6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети
от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително
заявление.
Оспореното
решение е издадено от компетентен по степен, материя и територия
административен орган – началника на митническото учреждение, в което е
подадена митническата декларация и е възникнало съответното митническо
задължение с оглед правомощията на този орган по чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ. Доколкото
процесните 13 бр. митнически декларации са регистрирани на МП Пристанище Варна
Запад, който се числи към структурата на ТД Митница Варна, то именно директорът
на тази териториална дирекция се явява компетентният орган, който може да
издаде процесното решение. Липсва и спор между страните досежно наличието на
отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Следователно, решението на директора
на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“ е издадено от
компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр.
чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г.
Оспореният административен акт е
обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна
страна.
При издаването му обаче са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и
нарушение на приложимия материален закон, поради което решението на директора
на ТД Митница Варна се явява незаконосъобразно.
На първо място, в проведеното
административно производство по издаване на оспореното решение е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. В процеса на извършената митническа
проверка, преди издаването на решението за определяне на новата митническа
стойност по посочените стоки от процесните митнически декларации, както и при
издаването на самото решение, митническите органи са определили три различни
стойности на възникналото според тях задължение за допълнително заплащане на
държавни вземания, като никъде не са изложени аргументи на какво се дължи това
увеличаване на размера на установените задължения.
В доклада от
проверката в рамките на последващия контрол № BG004000/l/5 от 16.09.2021 г. с
peг. №32-292729/14.09.2021 г. на ТД Митница Русе /предишно наименование ТД
Дунавска/ на лист 46-54 от делото, като обобщен резултат от проверката е
посочено, че във връзка с констатациите в доклада, възникват задължения за
заплащане на публични държавни вземания в размер на: мито – 3 752,34 лв. и ДДС
– 14 327,02 лв. /л. 53 и л. 54/
В писмото по
реда на чл. 22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на Европейския парламент
и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза с peг. № 32-367811/18.11.2021
г. /лист 37-44/ стойността на тези задължения е посочена в размер на: мито –
3859,61 лв. и ДДС – 14 950,70 лв., или общо 18 810,31 лв. /л. 42/.
При това, с оспореното решение е определен
нов, още по – висок размер на дължимите публични вземания по 13-те бр.
митнически декларации, както следва: мито – 3861,49 лв. и ДДС – 14 954,18
лв., или общо 18 815,67 лв. /л. 20/.
Горното представлява съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, доколкото с него се създава
вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и
които са от значение за съществуването на определеното задължение за доплащане
на вносно мито и ДДС.
Задължението за мотивиране на
решението за стартиране на процедурата по определяне на митническата стойност и
впоследствие на издаването на решението за корекция, произтича от общото
правило на чл. 22, § 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2018 г., Soprope,
С-349/07, EU:С:2008:746, т. 36.
По
силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от
Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на
декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по
надлежен и подходящ начин своето становище относно всички елементи, на които
административният орган възнамерява да обоснове своето решение.
Доколкото производството по чл.
140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията
относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на
изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на
които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение - Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела
С-29/13 и С-30/13, EU:C:2014:140, т. 49.
Това императивно изискване в случая не е
спазено, тъй като с всеки един от горецитираните документи, издадени в хода на
протеклото административно производство по издаване на оспорения индивидуален административен
акт са определяни различни размери на вменените от митническите органи
задължения, което безспорно препятства правото на адекватна защита на
проверяваното дружество. Жалбоподателят не е бил информиран обосновано на какво
се основава посочването на различна стойност на определените за досъбиране
вземания за мито и ДДС, за да има реална възможност да ангажира съответно
становище.
На следващо място, настоящият съдебен
състав счита, че правото на защита на дружеството е нарушено и тъй като същото не
е информирано обосновано на какво почиват съмненията и неприемането на декларираната митническа
стойност, за да има реална възможност да изрази становище. Ответникът не
ангажира доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на
декларираната митническа стойност. В оспореното решение на страница 2 от същото /л. 16 от делото/ само лаконично е посочено,
че са налице
необичайно ниски цени на стоките, декларирани пред митническите органи от „****“
ООД на режим „допускане за свободно обращение“ за проверявания период, което
според органа е основание за възникване на съмнения и отхвърляне на
декларираната митническа стойност, посочена в чл. 70 от Регламент /ЕС/ №
952/2013.
При
определянето на новата митническа стойност не е спазен и принципа на
прозрачност, установен в чл. 12, ал. 1 от АПК. В хода на производството пред
административния орган жалбоподателят не е разполагал с информация за сравняваните
стоки, техния произход, производителя, датата на продажбата и пр. и в този
смисъл не е могъл да ангажира адекватно защитата си. Единствено е бил уведомен
за размера на определената нова митническа стойност, което на практика представлява само една цифра, зад която не
стоят никакви показатели.
В процесното решение, а и в писмото по реда на чл.
22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. митническите органи са посочили
митнически декларации, които са ползвани за база за определянето на новите
митнически стойности за всяка от стоките, по отношение на които се определят
такива, но не е уточнено кои именно стоки от тези декларации са взети предвид
от органа. При прегледа на същите /л. 302-789/ се установява, че в тях
фигурират декларирани повече от един вид стоки, а в някои от тях – дори десетки
различни стоки. Липсата на конкретно посочване от страна на митническите органи
на стоките от тези МД, които са използавни за база за определянето на новите
митнически стойности от процесното решение, от една страна, както се посочи, е
довело до нарушаване на правото на защита на проверяваното дружество, а от
друга – влече и незаконосъобразност на оспорвания административен акт,
доколкото е невъзможно да бъде извършена проверка досежно правилното прилагане
на разпоредбата на чл. 74, § 3 от МК, на която се е позовал ответния
административен орган при постановяването на крайния си акт.
По отношение на съответствието на
обжалваното решение с приложимия материален закон съдът намира следното:
При прилагането на методите за
определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена такава, а лицето, което участва пряко
или косвено в извършването на митническите формалности или на митнически
контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените
срокове, пълната изискана документация и информация в подходяща форма и оказва
цялостно съдействие за извършването на тези формалности или контрол – чл. 15, §
1 от МК.
Митническата
стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която
подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред
компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на
възникващите от вноса митнически задължения.
Предвид
значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от
вноса митнически задължения, Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. за създаване на Митнически
кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение /ЕС/
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки
за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както
добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и
установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на
митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на
стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга след като вдигането
на стоките е разрешено.
Разпоредбата на чл. 15, § 1 от МК поставя изискването за
всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически
формалности или на митнически контрол, да предостави на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за
извършването на тези формалности или контрол. В правомощията на митническите
органи съгласно чл. 46 от Регламента е извършването на всякакъв вид контрол,
който считат за необходим, включително и проверка на точността и пълнотата на
информацията, подадена в декларация. Такава
проверка е била извършена относно верността на данните за реално платената цена
за стоките, релевантно за определеляне на митническата им стойност, съответно и
на дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС.
В конкретния случай, възникналите съмнения и
упражнения митнически контрол са във връзка с митническата стойност на
декларираните за режим „допускане до свободно обращение“ стоки.
Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от МК, митническата
стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл. 71 и чл. 72 от МК. Митническата стойност следва да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември
Следва
да се има предвид, че разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане
дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане цена по чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна
информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2
от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.
Според правилото на чл. 74, параграф 1 от
МК, когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70, тя се
определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, параграф 3 от МК, когато
митническата стойност не може да се определи по § 1, тя се определя въз основа
на наличните данни на митническата територия на Съюза като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за
прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл.VII от
Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МК.
Предвид посочените по-горе правни норми,
настоящият състав приема, че те са в отношение на субсидиарност
и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената
поредност.
Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70,
параграф 1 от МК, те могат да поискат от декларатора да представи допълнително
информация – съгласно чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията
им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.
140, § 2 от Регламента за прилагане митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Кодекса.
В такива хипотези следва да се приложат
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като
в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно
право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което
може да обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки.
Правомощието на митническите органи да
отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74
от същия регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на
чл. 140 от регламента за изпълнение, които обаче подлежат на доказване във
всеки конкретен случай. В този смисъл е и Решение № 15962/25.11.2019 г. на ВАС
по адм. дело № 8396/2019 г.
Според трайната съдебна практика на административните
съдилища и ВАС, първо трябва да се установи наличието на съмнения и след това
да се провери дали е спазена процедурата по определяне на по-високата
митническа стойност съобразно изискванията на чл. 74 параграф 2, респективно
параграф 3 от МК.
Следва да се посочи, че няма дефиниция в Митническия
кодекс на Общността какво са рисковите прагови стойности. По своята правна
същност тези рискови прагови стойности представляват минимални митнически
стойности, което е забранено в чл. 144 от Митническия кодекс на Общността.
Съгласно трайната съдебна
практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата
стойност е договорната стойност на стоките, поради което следва да се изследва
само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още
повече, че жалбоподателят е представил своевременно на митническите органи
документи, които доказват цената на стоката.
Относно процедурата по определяне на по-високата
стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на
методите за определяне на митническа стойност, митническите ограни имат
задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност
на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава.
На това принципно положение е основана и процедурата по чл.
140, § 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му - арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С- 263/06,
EU:C:2008:128, т. 52.
Спорът по делото се заключава във въпроса за прилагането
на материалния закон и по-конкретно по прилагането на разпоредбата на чл. 74, §
3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/ във връзка с чл. 144, § 1 от
Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент /ЕС/ № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламента за изпълнение/.
Както вече се посочи, в разпоредбата на чл.
70 от МК е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз
основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местозначение
митническата територия на Съюза. В чл. 74 от МК са предвидени вторични методи
за определяне на митническата стойност, като те са в отношение на субсидиарност
както по отношение на метода, посочен в чл. 70 от МК, така и помежду си. За да
се премине към тези субсидиарни методи, следва да са налице основателни
съмнения относно декларираната в декларацията на въвеждащия стоката на
територията на общността стойност. Тези съмнения следва да бъдат манифестирани
пред въвеждащия стоките и едва ако не бъдат разсеяни, е налице възможност за
определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените методи.
Терминът „основателни съмнения“ няма хармонизирана дефиниция в МК или в
Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във
всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства.
В цитираното от ответника решение по дело
С-291/15, т. 38 и т. 44 Съдът приема, че такова конкретно и установено
несъмнено обстоятелство може да е изключително ниската договорена стойност на
внасяните стоки, съпоставена със средностатистическата стойност при вноса на
сравними стоки. В тежест на митническия орган е да установи надлежно внос на
сходни стоки, както и начина на формирането на средностатистическата стойност
на сходните стоки, предмет на такъв внос, като обаче държи сметка на
параметрите, посочени в дефинитивната норма на Регламента за изпълнение, като в
този смисъл е например решение на СЕС по дело С-46/16, т. 47, изречение първо.
В процесния случай, в обжалваното решение са посочени митнически декларации,
които са ползвани за база за определянето на новите митнически стойности за
всяка от стоките, по отношение на които се определят такива, но не е уточнено
кои именно стоки от тези декларации са взети предвид от органа. Само позоваването на данните от
митническата информационна система /МИС-IIIA/ не е достатъчно за
обосноваване на т.нар. основателни съмнения.
Видно
от мотивите на оспореното решение, релевантни към обосноваването на
преминаването на определянето на митническата стойност по субсидиарно
разписаните в МК методи, митническият орган аргументира именно такова
обстоятелство – необичайно ниски цени на стоките, декларирани от „****“ ООД
пред митническите органи /л. 16/. Тези
твърдения обаче не са подкрепени с каквито и да било доказателства. Посочените
в оспорения акт номера на митнически декларации на други вносители и единични
покупни цени, не са достатъчни за извършване на сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки
по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15.
Друго не следва от тълкуването на СЕС, дадено
с решението по дело С- 291/15 г., тъй като същото е относимо към метода по чл.
74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г. С цитираното решение не се изключва,
а отново се подчертава необходимостта от спазване на поредността, в която
критериите за определяне на митническата стойност трябва да бъдат прилагани,
както и, че коментираните разпоредби са в отношение на субсидиарност. „Всъщност само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадена
разпоредба следва да се приложи разпоредбата, която непосредствено я следва в
установената поредност.“ - решение от 12 декември 2013
г., Christodoulou и др., C-116/12, EU: C: 2013: 825, т. 43.
Изложеното мотивира съда да приеме, че не е
налице обосновано от доказателствата по делото основателно съмнение по смисъла
на чл. 140 от Регламента за изпълнение, т. е. митническият орган не е следвало
да преминава към методите за остойностяване на вноса, разписани в разпоредбите
на чл. 74, § 1 - 3 от МК. В този смисъл са и застъпените мотиви в Решение № 11531 от 15.11.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 2675/2021 г.; Решение
№ 11395 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3317/2021 г.; Решение №
11269 от 08.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3796/2021 г.; Решение № 6642 от
02.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1623/2021 г.; Решение № 6310 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1529/2021 г.; Решение № 6179 от 25.05.2021
г. на ВАС по адм. д. № 13540/2020 г.; Решение
№ 6072 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1058/2021 г.; Решение № 5149 от
22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. №
56/2021 г.; Решение № 8632/01.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10779/2019 г.; Решение № 5750/16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 521/2019 г.;
Решение № 5849/17.04.2019 г. на ВАС по
адм. дело № 14470/2018 г.
На следващо
място, в решението ответният административен орган е приел, че поради липса на
данни относно мястото на производство, физически характеристики, качество,
репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото
сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваните
стоки, разпоредбите на чл. 74, параграф 2, букви от „а“ до „г“ от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническа
стойност. Изложените от органа мотиви за неприложимостта на чл. 74, параграф 2,
букви от „а“ до „г“ от МК са изцяло бланкетни – не съдържат конкретни
съображения, подкрепени с релевантни доказателства, обосноваващи невъзможността
за определяне на митническата стойност по този ред. Шаблонно са използвани общи
фрази, които не се подкрепят от доказателства в административната преписка.
Същевременно, доколкото решението е издадено на основание чл. 74 параграф 3 от
МК, т. е. твърди се, че няма данни за идентични или сходни стоки, то в противовес с тази си
констатация органът е обосновал невъзможносттта да приложи чл. 74, параграф 2,
б. „б“ от МК /сходни стоки/ с обстоятелството, че не са намерени стойности от
други вносител, но на стр. 7 от решението /л. 21/ се сочи, че „е използвана
най-ниската стойност от наличните идентични и сходни стоки“.
Разпоредбата на чл. 22, § 7 от Регламент /ЕС/ № 952/2013
изрично установява правилото, че всяко решение, което е неблагоприятно за
заявителя, трябва да бъде мотивирано. Следователно, митническият орган е длъжен
да събере доказателства и да изложи конкретни мотиви в своя акт за следните
обстоятелства: наличието на обстоятелства, които да обосновават съмненията дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума /арг. от чл. 140 от Делегиран регламент на Комисията /ЕС/ №
2015/2447, който изисква да са налице „основателни съмнения“/ и наличието на
обстоятелства, изключващи приложението на вторичните методи за определяне на
митническа стойност в последователността, посочена в чл. 74 § 1 от Регламент /ЕС/
№ 952/2013. Едва след като събере доказателства и изложи конкретни мотиви защо
предходните методи са неприложими в случая, органът може да определи
митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.
Предвидените
критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може
да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи
следващото правило в установената поредност. В този смисъл е Решение на Съда на
ЕС от 16 юни 2016 г., EURO 2004 Hungary, C 291/15, EU: C: 2016: 455, т. 27.
В конкретния
случай, административният орган е посочил, че хипотезата на чл. 74, § 3 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 е последна възможност за определяне на митническата
стойност на процесните стоки и я е определил именно по този ред, без да посочи
конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на
митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената
по-горе последователност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая
формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички
възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 Регламент /ЕС/
№ 952/2013, без да е изложил каквито и да било конкретни в решението мотиви,
касаещи хипотезите по букви от „а“ до „г“. Липсата на обосновка за
неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74, § 2 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, §
3 от същия Регламент.
Отделно от горното, оспореното решение е незаконосъобразно
и с оглед неправилното прилагане на разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС, ако
хипотетично се приеме, че митническият орган е обосновал както основателните си
съмнения за недостоверността на декларираната от жалбоподателя митническа
стойност, така и неприложимостта на субсидиарните методи за остойностяване по
чл. 74, § 2 във вр. с § 1 от МК.
Съобразно чл. 74, § 3 от МКС, когато
митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се
определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на всяко едно от следните: а/ Споразумението за прилагане на член VII от Общото
споразумение за митата и търговията; б/ член VII от Общото споразумение за
митата и търговията; в/ настоящата глава.
От изложените мотиви в оспорваното решение не
става ясно коя именно буква от разпоредбата на чл. 74, § 3 от МК според
митническия орган е приложима и защо. Позоваването на чл. 144 от Регламента за
изпълнение не води до извод за посочена и обоснована точно приложима хипотеза
от този параграф на МК.
Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е
последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на
стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи
съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а)
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в)
настоящата глава.
В мотивите на оспорения акт не са посочени
нито разумните способи, които са използвани за формиране на посочената от
митническия орган стойност на вноса за всяка от процесните стоки по 13-те броя
митнически декларации, нито в какво се състои тяхното съответствие с
принципите, изброени в Споразумението за прилагане на член VII от Общото
споразумение за митата и търговията, каквото е едно от изискванията на
евентуално приложената от ответника правна норма на чл. 74, § 3 от МК.
Тези пороци на решението са довели по същество
до съвсем произволно определяне на митническата стойност на вноса от страна на
митническия орган. Следва да се подчертае, че именно стриктното прилагане на
изискванията на чл. 70 до 74 от МК при доказаност на предпоставките, разписани
в уточняващите разпоредби на чл. 140 от Регламента за изпълнение, представлява
гаранция срещу такова произволно и недостоверно определяне на митническата
стойност.
В практиката си Съда на ЕС последователно
приема, че доколкото представлява общ принцип на правото на Съюза, правото на
добра администрация изисква митническият орган да мотивира всяко свое решение,
включително избора на метод за определяне на стойността. Това дава възможност
на адресата на дадено решение да защити правата си при възможно най-добрите
условия и след като се запознае изцяло с мотивите, да реши дали е целесъобразно
да го обжалва. Излагането на мотиви е необходимо и за да позволи на съдилищата
да упражнят контрол за законосъобразност на посочените решения. В свое решение
от 20 юни 2019 година по дело C 1/18 постановено по преюдициално запитване на
Върховния съд на Латвия /ECLI: EU: C: 2019: 519 Oribalt Riga SIA срещу Valsts
ienemumu dienests/ във връзка с търговски отстъпки и митническа стойност, по т.
37, съдът посочва, че методът за определяне на митническата стойност по член 31
/чл. 74 § 3 от действащия Регламент/ от Митническия кодекс, създаден с
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на
Митнически кодекс на Общността, е на последно място в йерархията на
предвидените в този кодекс методи за оценка, тъй като е остатъчен метод. В това
си качество, последният посочен метод може да се използва само когато
митническата стойност на внасяните стоки не е могла да бъде определена въз
основа на предходните членове от посочения кодекс. По този начин някои правила
относно методите за оценка на митническата стойност, предвидени в членове 29
или 30 /чл. 74 § 2 от настоящия Регламент/ от Митническия кодекс, могат да
бъдат приложени гъвкаво в рамките на последния метод.
В Решение на ЕС от 28 февруари 2008 година
по дело C-263/06 /Carboni e derivati Srl срещу Ministero dell’Economia e delle
Finanze, Riunione Adriatica di Sicurtа SpA, постановено по преюдициално
запитване от Върховен касационен съд на Република Италия във връзка с
антидъмпингово мито, се заключава, че когато митническите органи имат основание
да се съмняват в истинността на декларираната стойност, те могат съгласно член
31 /чл. 74 § 3 от действащия Регламент/ от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. да
изчислят митническата стойност спрямо цената, която е договорена за въпросните
стоки в рамките на предходната продажба, най-близка до продажбата, за която е
подадена митническата декларация и в чиято истинност те нямат никаква обективна
причина да се съмняват. Съобразно т. 61 от мотивите, съдът приема, че
позоваването на тази цена представлява средство за определяне на посочената
стойност, което е едновременно „разумно“ по смисъла на посочения член и
съвместимо с общите принципи и разпоредби на международните договори, както и с
разпоредбите, на които се позовава същата разпоредба.
В настоящия казус, част от взетите за база
за определяне на нова митническа стойност декларации, видно от справката по
делото /л. 302 и следв./, не са по предходни продажби, най-близки до продажбите,
за които са подадени процесните 13 бр. митнически декларации, а са подадени след нея, което напълно не съответства
на разпоредбите на регламента и принципите за разумен способ за определяне на
митническа стойност. Така например: по МД с MRN
19BG002002001847R3 от 13.02.2019 г. като база за
определяне на митническата стойност на стока № 23 е използвана МД
19BG002002008251R5, която е от месец май 2019 г., т.е. няколоко месеца след
подаването на процесната МД, а не от предходна продажба, каквото е условието на
регламента.
Друга част от МД, ползвани като база за
определяне на новите митнически стойности на стоките не са по предходни продажби,
най- близки до продажбите, за които са подадени процесните митнически декларации,
а са подадени няколко месеца преди нея, което също не съответства на
разпоредбите на регламента и принципите за разумен способ за определяне на
митническа стойност. Така например: по МД с MRN 19BG002002014199R6 от
22.08.2019 г. като база за определяне на митническа стойност за стока № 1 -
18696,00 лв. на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 е използвана МД 19BG002002009265R0 /л. 344 и следв./, която е от м.
юни 2019 г. Липсват и
мотиви в оспорения акт защо не са взети предвид декларации за внос, подадени
през месеца, който предхожда процесната декларация.
Съдът намира за безспорно установено по делото, че
митническите органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл. 141 от
Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях
договорна стойност по внос от трети лица. Правото на Съюза относно митническото
остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система,
която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически
стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната
икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази
стока, които имат икономическа стойност /Решение на ЕС от 20 декември 2017 г.,
Hamamatsu Photonics Deutschland, C 529/16, EU: C: 2017: 984, т. 24/. В този
смисъл са и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от
Общото споразумение за митата и търговията, с които се дължи съобразяване при
прилагане на последния метод на определяне на митническа стойност, по силата на
чл. 74 § 3 от Регламента, който препраща към тях.
От събраните по делото доказателства и от
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза по делото се
установи, че цените на процесните стоки от 13-те броя митнически декларации
съответстват на договорените и декларираните с МД цени, както и че цените по
търговските фактури, предмет на процесните митнически декларации, като една
част са платени, но всички са осчетоводени от проверяваното дружество, т.е.
макар ида има неплатени фактури, то същите са надлежно осчетоводени - същите са
платими. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като посочва,
че е налице съответствие на реално платената цена или подлежащата на плащане
цена на стоките с декларираната стойност в митническите декларации. Това
предопределя приложение на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или на чл.
74 § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, но не и по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013. Последното води до извод за неправилно приложение на закона. В тази
връзка неоснователно е възражението на ПП на ответника, направено в съдебно
заседание, в което е изслушано вещото лице, че съдът не е следва да кредитира
заключението на същото, тъй като то се е позовало на осчетоводяване на
декларираната митническа стойност, но според административния орган било
възможно друг вид плащане чрез акредитив, на ръка и др. Това предположение на ответника
не е доказано по никакъв начин, поради което и съмненията, че декларираната
митническа стойност не е договорената митническа стойност, съответно
декларираната, платената или подлежаща на плащане, се явяват недоказани.
Съдът споделя възражението на ПП на
жалбоподателя, че дори от представената от митническите органи справка /л.
883-885/ да се установява налични вносове от трети лица на територията на
страната на стоки, декларирани със същия тарифен номер и държава на произход
като процесните, доколкото те не са били обсъдени от органа при издаването на оспореното
решение, то същите не биха могли да бъдат взети предвид и приложението на чл.
74, § 3 от МК не би могло да бъде обосновано като законосъобразно. Следва да се
посочи, че събраните в хода на съдебното производство данни не могат да
послужат като средство за отстраняване на порока на административния акт. Това
е така, тъй като е недопустимо да се извършва допълване на мотивите на
административния акт чрез доказателствени действия в съдебното производство.
Последните трябва да бъдат реализирани само и единствено в рамките на предмета
на доказване. Този предмет е очертан от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК,
според която административният орган и лицата, за които оспореният
административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на
фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. Цитираната разпоредба ограничава съдебното
установяване при проверката за материална законосъобразност само до онези
обстоятелства, които са обективирани във фактическото основание на оспорения
административен акт. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на
акта от гледна точка на други фактически и правни основания извън тези, които е
посочил издаващият го орган, още повече такива, за първи път установени от
съда, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от
административния орган акт. Извеждането на предполагаемата воля на органа при
съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на
този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда би било
недопустимо.
В този смисъл, неправилно и
незаконосъобразно митническият орган е пристъпил към прилагане разпоредбата на
чл. 74, § 3 от МК. Възможността на митническата администрация да определя друга
митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна
информация или се съмнява, че декларираните стойности представляват цялата
платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, не
освобождава същата от задължение надлежно да мотивира решението си.
По така изложените съображения съдът приема, че директорът
на териториална дирекция /ТД/ Митница Варна е постановил незаконосъобразен
административен акт, който следва да се отмени.
При този изход на правния спор и с оглед своевременно направеното искане за
присъждане на разноски, съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде осъден
ответникът да заплати на оспорващия направените и доказани съдебно деловодни
разноски в общ размер на 1770,00 лева, представляващи 50 лева платена държавна
такса, съгласно вносна бележка, приложена на лист 8 от делото, 1320 лева – договорено и реално заплатено адвокатско
възнаграждение /л. 8-10/ и 400 лева - внесен депозит за вещо лице съгласно вносна бележка,
приложена на лист 809 от делото.
Следва да се посочи, че макар че в
представения списък на разноските на лист 869 от делото, да е посочен общ
размер на същите от 1 790 лв., то при аритметично изчисление, общата им
стойност възлиза на 1 770 лв., поради което следва да се приеме, че изписването
на сумата от 1 790 лв. се дължи на допусната техническа грешка.
По отношение на направеното от страна на
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът счита, че същото е неоснователно. Доколкото
съобразно приложимата в случая разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
предвид материалния интерес по делото, възлизащ на 18815,67 лв., от които 3861,49
лв. - установено задължение за допълнително доплащане на държавно вземане за вносно мито и 14954,18
лв. - установено задължение за допълнително доплащане на държавно вземане за ДДС, минималният
размер на възнаграждението за един адвокат възлиза на 1094,47 лв., то
договореният и реално заплатен адвокатски хонорар от 1100 лева без ДДС или 1320
лв. с вкл. ДДС надвишава минималния по наредба в много малка степен и не се
явява прекомерен, предвид фактическата и правна сложност, с които се отличава
настоящото дело. Съдът съобрази, че по делото са проведени общо четири открити
съдебни заседания, като ПП на жалбоподателя е проявил процесуална активност, представени
са няколко становища от негова страна, съдържащи подробна аргументация по
съществото на правния спор. Що се какае до начисления ДДС върху претендираното
адвокатско възнагаржедине, съдът съобрази разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която за
регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 143, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, четвърти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Троян, ул. „****, представлявано от Р.А.Ч., ЕГН **********,
чрез адв. С.Ж., Решение № 32-21518 от 20.01.2022 г. на директора на
териториална дирекция /ТД/ Митница Варна в Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“ да заплати на на „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Троян, ул. „****, направените по делото разноски в
размер на 1 770,00 /хиляда
седемстотин и седемдесет/ лева.
Решението
може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен
съд на РБ в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Да се изпрати препис от решението на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: