РЕШЕНИЕ
Номер 229
14.09.2023 г.
град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, на двадесет и втори август две хиляди
двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Галина Кунчева като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 381 по описа за 2023 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на П.Н.А., ЕГН
**********, с адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 23-1085-000342/15.06.2023 г., издадена от
началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе, с която на
основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е разпоредено изземване на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство (СУМПС), като водач на който са отнети
всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че атакуваната ЗППАМ е незаконосъобразна като
постановена в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Иска се от съда да отмени заповедта и
да присъди разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.
С.Л.,***, който поддържа жалбата, на основания, изложени в нея и прави искания
по доказателствата.
Ответникът – началник група към ОД
МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе, редовно уведомен, се представлява в
процеса от главен юрисконсулт Т. Й.. В съпроводителното писмо с което е
изпратена жалбата е имплементирана молба до съда жалбата да бъде оставена без
последствие. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендират се разноски по представен списък.
С Определение от 17.07.2023 г. съдът
е конституирал страните и на основание чл. 170, ал. 3 от АПК във връзка с чл.
9, ал. 3 от АПК е разпределил доказателствената тежест. На основание чл. 171,
ал. 4 от АПК е указал на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за
установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни
последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания
административен акт. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на ответника,
че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му.
Атакуваната заповед е връчена на
жалбоподателя на 15.06.2023 г., видно от отбелязването в нея. Жалбата срещу
същата е подадена на 22.06.2023 г. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП
регламентира, че обжалването на заповедите по ал. 1, включително ПАМ по чл.
171, т. 4 от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по чл.
149, ал. 1 от АПК, който е 14-дневен от деня на връчването. Предвид изложеното,
настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна
– адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу
годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване,
пред компетентния съд и е процесуално допустима.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Спрямо жалбоподателя П.Н.А. е
приложена ПАМ изземване на СУМПС, тъй като на същия са отнети всички контролни
точки и той не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. За да
установи факта на отнемане на контролните точки, административният орган се е
позовал на няколко наказателни постановления, издадени за нарушения на норми от
ЗДвП, извършени от А., както следва:
|
№
по ред |
наказателно постановление |
РУ МВР |
дата на влизане в сила на наказателното
постановление |
брой отнети точки |
|
|
№ |
дата |
||||
|
1 |
18-0247-000619 |
25.07.2018 |
Бяла |
01.11.2019 |
10 |
|
2 |
19-0247-000590 |
20.11.2019 |
Бяла |
няма данни |
0 |
|
3 |
20-0258-000213 |
26.05.2020 |
Дряново |
04.08.2020 |
6 |
|
4 |
21-4332-016152 |
02.08.2021 |
СДВР |
21.09.2021 |
6 |
|
5 |
21-1275-001440 |
15.09.2021 |
В. Търново |
28.09.2021 |
6 |
|
6 |
22-0268-000856 |
23.09.2022 |
Г. Оряховица |
08.11.2022 |
6 |
|
7 |
23-0268-000057 |
06.02.2023 |
Г. Оряховица |
14.03.2023 |
12 |
|
|
|
|
|
всичко: |
46 |
Посочените наказателни постановления
са представени в административната преписка, заедно с доказателства за датата,
на която са влезли в сила.
Административният орган е представил
и Справка-картон на водача А., в която се съдържа информация относно предприети
действия, свързани с контролни точки; относно съставени актове за установяване
на административни нарушения (АУАН) по ЗДвП, фишове, заповеди за прилагане на
ПАМ и издадени наказателни постановления. Представена е също така и Справка за
нарушител/водач, в която са отразени действия свързани със СУМПС и в която
отново се съдържа информация за съставени АУАН; издадени наказателни постановления;
фишове и ЗППАМ.
Административният орган е достигнал
до извода, че са отнети всички контролни точки на А. и той не е върнал
доброволно СУМПС в съответната структура на МВР, поради което е издал ЗППАМ №
23-1085-000342/15.06.2023 г.
Недоволен от така постановената
заповед, А. обжалва същата в настоящото производство като незаконосъобразна, постановена
в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на
административно производствените правила. Твърди се още, че заповедта е необоснована
и не съответства на материалния закон. Сочи се, че е налице разминаване на
информацията, която се съдържа в процесните наказателни постановления за броя
контролни точки, които остават и това, което е приел административния орган в постановената
ЗППАМ. Развити са доводи относно съставяне на конкретни АУАН и издаване на
наказателни постановления като се твърди, че в последното издадено наказателно
постановление е посочено, че на водача А. остават 5 контролни точки. Сочат се
съществени нарушения на процедурата по издаване на това наказателно
постановление. Разсъждава се какво е следвало да направи административният
орган. Отправено е следното искане: „Ето защо, в случай, че
Административният орган издал обжалваната заповед не отмени сам същата, моля
като имате пред вид доказателствата посочени по-горе, да отмените обжалваната
заповед, като ни присъдите разноските по делото.“
Административният орган е представил
преписката с писмо с вх. № 2784/29.06.2023 г., в която е посочил, че желае
жалбата да бъде оставена без последствие. Изразено е следното възражение: “Правим
възражение за прекомерност на разноските, в случай, че в с.з. страната бъде
представлявана от упълномощен защитник, който представи списък на разноски в
по-висок размер от определения такъв съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и при уважаване на жалбата,
молим на жалбоподателя да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимално
определения размер.“
В съдебно заседание на 22.08.2023 г.
процесуалният представител на жалбоподателя прави изявление, че при изчисляване
броя на контролните точки на А. е допусната грешка или от административнонаказващият
орган, съставил последното НП, или при воденето на картона. Пледира се за
характера на заповедта на ПАМ, която не е правораздавателен акт и според адв. Л.
следва да доминира информацията в наказателното постановление. Процесуалният
представител на жалбоподателя счита, че фактическата обстановка по това дело не е напълно изяснена
и отправя искане за събиране на ново доказателство – писмени обяснения от началник
сектор при ОД МВР Велико Търново във връзка с последното наказателно
постановление срещу А. от 06.02.2023 г., като се уточни по какъв механизъм се е
информирал за контролния талон на жалбоподателя и по какъв начин е установил,
че към тази дата остават 5 контролни точки. Прави се изявление относно
характера на представените справки, събирането на информация във връзка с
отнетите контролни точки на водача и автора на справките. Твърди се, че
обжалваната заповед е порочна поради липсата на мотиви и поради
обстоятелството, че не може да се приеме със сигурност, че не е нарушен
принципът за истинност и обективност. Иска се от съда да не съобразява информацията
от заповедта и приложените към нея доказателства, а само тези от последно
издаденото наказателно постановление от 06.02.2023 г., където е отбелязано
наличието на оставащи 5 контролни точки. Счита, че представените справки не
отразяват действителното положение, тъй като не е направена повторна проверка на
данните и не съществува яснота дали не са налични дублирани и повторно вписани
наказателни постановления.
Във връзка с изявленията на адв. Л.,
процесуалният представител на ответника е посочил, че наложената ПАМ за
правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на административно
производствените правила, при спазване на материалния закон и съобразена с
целта на закона. На основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на оспорващия е наложена
ПАМ изземване на СУМПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки.
При прилагането на тази ПАМ административният орган действа в условията на
обвързана компетентност и след като в хипотезата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП
органът разполага с единствената възможност за произнасяне и в тази връзка
законът е приложен правилно и заповедта съответства на целта на закона. Посочва
още, че при произнасянето си административният орган е съобразил всички
извършени от жалбоподателя нарушения, за които е бил санкциониран с множество наказателни
постановления, с които са му отнети контролни точки и те са отразени в
справката-картон на водача. Иска се от съда да се произнесе с решение, с което
да потвърди ЗППАМ и да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендирам
разноски по представен списък.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, независимо от твърденията в жалбата.
Процесната заповед е издадена от
административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като
съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с
мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон. В случая това е началник-група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“,
на когото са делегирани правомощия да издава заповеди
за прилагане на принудителни административни мерки с т. 2 от Заповед № 336з-3170/31.12.2023
г. на ВПД директора на ОД МВР Русе, във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата на няколко пъти е посочена
компетентността на административния орган да налага наказания по смисъла на чл.
47 от ЗАНН. Съдът счита, че позоваването на тази норма е неотносимо към спора
по делото, защото производството се развива по реда на АПК и наложената ПАМ
няма характер на административно наказание. Следва да се посочи, че отнемането
на контролни точки при налагане на административно наказание с наказателно
постановление по ЗДвП също не е административно наказание.
В хода на административното
производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че
административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК да
уведоми жалбоподателя за започналото производство. По силата на чл. 157, ал. 4
от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне
свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до
налагане на принудителната административна мярка, предвидена в чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В този случай административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му се предопределя от поведението на
жалбоподателя, че при установяване отнемането на всички контролни точки, същият
е длъжен да издаде ЗППАМ ако водачът доброволно не е върнал сам СУМПС.
В жалбата е релевирано възражение,
че процесната ЗППАМ е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Не е посочено в какво точно се
изразява това нарушение, но съдът приема, че това е изразеното в жалбата
оплакване във връзка с Наказателно постановление № 23-0268-000057/06.02.2023 г.
За това наказателно постановление в жалбата са изложени доводи, че на първо
място съответния АУАН е съставен 5 месеца и 20 дни след извършване на
нарушението, поради което не е трябвало да бъде издадено наказателно
постановление. На второ място, към датата на издаване на това необжалвано от А.
наказателно постановление глобата е била платена (неясно как размерът на същата
е определен без да е било издадено наказателно постановление). Съдът намира за
неоснователно така изразеното възражение. Доколкото наказателното постановление
подлежи на обжалване пред районния съд и споровете се разглеждат по друг
процесуален ред, само в административнонаказателното производство по чл. 59 и
сл. от ЗАНН нарушителят може да релевира доводи относно правилното и
законосъобразно определяне на наложеното административно наказание и свързаното
с това отнемане на контролни точки именно в производството по ЗАНН. Недопустимо
е извършването на такава самостоятелна преценка от друг правораздавателен
орган, в различно по характер съдебно производство, каквото е това за проверка
законосъобразността на административен акт за прилагане на ПАМ. Подобно
установяване е от компетентността на районния съд като първа инстанция, а в
този случай производството по оспорване се провежда пред компетентния съд. Няма
спор, че посоченото наказателно постановление не е оспорено от А.. Кога дадено
наказателно постановление влиза в сила, определя чл. 64 от ЗАНН, съгласно който
влизат в сила наказателните постановления, които: а) не подлежат на обжалване;
б) не са били обжалвани в законния срок; в) са били обжалвани, но са били
потвърдени или изменени от съда. За разглеждания казус е приложима хипотезата
на чл. 64, буква Б от ЗАНН, тъй като в хода на съдебното дирене никоя от
страните не изрази твърдение, че наказателните постановления са обжалвани.
Обжалваната заповед е мотивирана,
тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, включително
в обстоятелствената й част е направено позоваване на приложената по делото Справка картон на водача, което е
допустимо съобразно ТР № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС.
Заповедта е постановена в
съответствие с материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на
лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от същия закон. Нормата на
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че Водач,
на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и
е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството
на вътрешните работи.
Според чл. 157, ал. 3 от ЗДвП Министърът
на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение.
В периода, в който
наказателните постановения са издадени и са влезли в сила 2018 г. – 2023 г.
приложима е Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение.
В конкретния случай обжалваната
заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по шест конкретно посочени
наказателни постановления, издадени в периода от 2018 г. до 2023 г., като са
посочени и съответните отнети контролни точки на водача, за които съдът вече
изложи необходимите данни в таблица.
Настоящият съдебен състав приема за
неоснователни оплакванията на жалбоподателя във връзка с неправилното
приложение на материалния закон.
Основната теза, която се поддържа от
А. е, че в последно издаденото наказателно постановление е посочено, че на
водача остават 5 контролни точки. Сочи се още, че от съдържанието на заповедта
не става ясно по какъв механизъм е определено, че на А. са отнети всички
контролни точки. На практика жалбоподателят спори относно цитираните пет
контролни точки, които е посочено, че му остават. Видно от представената в
настоящото решение таблица, общият брой контролни точки, отнети на А. е 46, при
максимално определения в чл. 2 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. 39 броя точки.
Съдът счита, че некоректното
посочване в НП № 23-0268-000057/ 06.02.2023 г. на оставащия брой точки се дължи
на няколко фактора. По причина, че наказателните постановления не могат да се
връчат веднага при издаването им, както и че след връчването на същите следва
да се изчака срока за обжалване, постановленията влизат в сила на различна
дата, след изтичането на продължително време. На практика се получава
застъпване на информацията, защото при издаване на дадено постановление липсва
информация дали предходно такова е влязло в сила, за да се отчете точно броя на
оставащите контролни точки. Необходимо е технологично време информацията във
връзка с наказателните постановления да бъде въведена в информационните системи
на МВР. Постановленията са издавани от различни районни управления на МВР на
територията на страната, което също добавя технологично време при обработка на
информацията. Именно поради тази причина се получава неточност в информацията.
И именно по тази причина съдът следва да се съобрази с всички ангажирани от
ответника доказателства, а не само с наказателното постановление от 06.02.2023
г., както е поискал в съдебно заседание адв. Л..
С оглед изложеното, процесната
заповед е законосъобразна, а оспорването като неоснователно следва да бъде
отхвърлено.
По
делото искане присъждане на разноски е направено от двете страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на
спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР Русе следва да се
присъди сумата от 240 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния
съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на разноските на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе,
четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.А.,
ЕГН **********, с адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 23-1085-000342/15.06.2023 г., издадена от
началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе.
ОСЪЖДА
П.Н.А., ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 240,00
(двеста и четиридесет) лева.
Решението не подлежи на касационно
оспорване на основание чл. 172, ал. 5, изречение последно от ЗДвП.
СЪДИЯ: