РЕШЕНИЕ
№…
гр.
П., 25.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА и в
присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 306 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 394/28.02.2019
г. по гр.д.№ 6885/2018 г. по описа на ПлРС е признато за
установено по отношение на „***“ ЕАД със
седалище гр.С., че собственик на недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор *** в гр.С. общ.П., обл. П., по кад. карта и кад.регистри
одобрени със заповед № РД18-131/24.07.2017г. на изп.директор на АГКК в м.“***“,
в землището на гр. С., с площ 18,004 дк, с трайно предназначение на
територията-зем.земя, начин на трайно ползване-нива, ІІІ категория, номер по
предходен план ***, при съседи ***,***,***,***,***, ***,*** е И.С.И..Осъден е
на основание чл.108 ЗС „***“ ЕАД със седалище гр.С. да предаде на И.С.И.
владението върху недвижим имот поземлен имот с идентификатор *** в гр.С. общ.П.,
обл. П., по кад. карта и кад.регистри одобрени със заповед №
РД18-131/24.07.2017г. на изп.директор на АГКК в м.“***“, в землището на гр. С.
, с площ 18,004 дк, с трайно предназначение на територията-зем.земя, начин на
трайно ползване-нива, ІІІ категория, номер по предходен план ***, при съседи ***,***,***,***,***,
***,***.Отхвърлен е предявеният иск от И.С.И.
против „***“ ООД с ЕИК *** със седалище с.***, обл.П., иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, с петитум да бъде осъден ответника „***“ ООД със
седалище с.***, обл.П., да предаде на И.С.И. владението върху недвижим имот
поземлен имот с идентификатор *** в гр.С. общ.П., обл. П., по кад. карта и
кад.регистри одобрени със заповед № РД18-131/24.07.2017 г. на изп.директор на
АГКК в м.“***“, в землището на гр. С. , с площ 18,004 дк, с трайно
предназначение на територията-зем.земя, начин на трайно
ползване-нива, ІІІ категория, номер по
предходен план ***, при съседи ***, 670.88.239.42, ***, ***,***,***,*** .Осъден
е на основание чл. 78 от ГПК „***“ ЕАД
със седалище гр.С. да заплати на И.С.И. сумата 860 лв., представляваща
направени разноски по делото.
Депозирана е въззивна жалба от „***“ЕАД със
седалище гр.С. срещу решение № 394/28.02.2019 г. по гр.д.№ 6885/2018 г. по
описа на ПлРС, което се обжалва в частта му, в която е уважен искът срещу „***“ЕАД
с правно основание чл.108 от ЗС и в частта, в която е възложил разноските на
дружеството.Излагат се доводи, че съдебният акт е необоснован, а и неправилен
поради допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения, както
и поради неправилно приложение на материалния закон.Прави се искане да се
отмени в обжалваните му части решение № 394/28.02.2019 г. по гр.д.№ 6885/2018 г.
по описа на ПлРС като неправилно-противоречащо на процесуалния и материалния
закон и вместо това да се постанови решение, с което да се отхвърли предявеният
срещу дружеството иск като неоснователен и недоказан.
За
въззиваемия И.С.И. процесуалният представител изразява становище да се отхвърли
жалбата на „***“ЕАД срещу решение по гр.д.№ 6885/2018 г. по описа на ПлРС като
неоснователна и недоказана и да се остави в сила първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно.
За въззиваемата страна „***“ООД със
седалище с.***, обл.П., редовно призован, представител не се явява и не взема
становище по съществото на спора.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо,
а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно,
поради което по силата на чл.272 препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното.
Неоснователен е
доводът във въззивната жалба, че описаната в мотивите на съдебния акт фактическа
обстановка е непълна и не кореспондира с действителните факти и обстоятелства.
Първоинстанционният
съд е направил анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От приложения
договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи в землището на гр.С.,
обл.П., от 03.12.2001 г., вписан в СВ на същата дата, е видно, че С.К. е
получила в дял процесния недвижими земеделски имот - нива с плот от 18.002 дка,
находяща се в м.“***“ в, ІІІ категория.
От нотариален акт за покупко –продажба земеделска
земя от 16.02.2011 г., вписан в СВ на 16.02.2011 г., е видно, че С.К., чрез
пълномощника си И.И., е продала на въззиваемия И.И. собствената си гореописана
земеделска земя.
От представените договори за наем от
27.05.2011 г., 04.05.2012 г., 20.06.2013 г., 01.08.2014 г., 01.07.2015 г.,
01.07.2016 г., 12.07.2017 г. и 20.07.2018 г., сключени между въззиваемият И.И.
и ЕТ“***“ е видно, че за посочените в договорите за наем стопански години,
начиная от първата стопанска година 01.10.2011 г. до 01.10.2012 г., респ.
последната такава от 01.10.2018 г.-01.10.2019 г., процесната нива е била
отдавана под наем от И.И. като собственик на същата.
От представените извлечения от информацията за
сметката на въззиваемия за периода: 23.05.2012-23.05.2012,10.12.2013-10.12.2013,
15.10.2014-15.10.2014; 02.06.2016-02.06.2016; 13.10.2016-13.10.2016;
14.12.2017-14.12.2017, е видно, че от горепосочения едноличен търговец в полза
на въззиваемия И.И. са правени съответните плащания за ползвания нает
земеделски имот.
От показанията
на свидетеля К.К. е видно, че за стопанската 2012/2013 г. са обработвали имота
на И.И. в землището на гр.С., който е бил заявен от „***“, като Д. му е отдавал
земята си в гр.С., но в следващите години Д. е започнал да работи в гр.С..Показанията
на свидетеля следва да се кредитират като обективни, тъй като същият има
непосредствени впечатления от обработката на процесната нива.
От страна на
въззивника в хода на първоинстанционното производство е представен нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот
- земеделска земя от 20.12.2011 г., вписан в СВ на същата дата, от който е
видно, че С.К., чрез пълномощника си, е продала на „***“ЕАД процесния недвижим
имот.
От договора за
аренда на земеделски земи от 06.08.2013 г., вписан в СВ на 20.08.2013 г. ,
сключен между въззивника и въззиваемото дружество, е видно, че процесният недвижим имот е бил отдаден за
временно и възмездно ползване за срок от
10 стопански години, считано от 01.10.2013г. до 30.09.2023 г.
Неоснователен е
доводът на въззивника, че процесният имот е придобит от него на първично
придобивно основание - изтекла в негова полза 5 годишна придобивна давност.
В процесния
случай през една и съща година-2011 г. са извършени две разпореждания с един и
същ имот - нива от 18.002 дка от един и същ праводател - С.К. в полза на
различни приобретатели - въззивника „***“ЕАД и взъззиваемия И.И..С оглед на
чл.113 ЗС-второто (второто по време
и по ред на вписване) разпореждане от
20.12.2011 г. е лишено от транслативно - вещен ефект.Въззивникът не може да
придобие правото на собственост върху процесния имот въз основа на договора за
покупко - продажба от 20.12.2011 г., обективиран в приложения по делото
нотариален акт.
Спорен и пред
настоящата инстанция е въпросът придобил ли е въззивникът правото на
собственост върху процесния имот на друго, оригинерно основание, каквото е
придобивната давност.
В ТР № 10/5.12.2012
г. на ВКС по т.д.10/2012 г., ОСГК, е прието, че краткият 5-годишен срок се
прилага, когато е налице владение, основано на юридическо основание и
субективна добросъвестност към момента на възникване на това основание, а
началният момент, от който се брои давностният срок, е установяването на
владение върху имота.
В раздел ІІІ на
ППВС 6/74 г. е посочено, че правно основание за добросъвестно владение по
чл.70, ал.1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни (транслативни) двустранни сделки, каквато и е процесната продажба
от 20.12.2011 г.
Според чл.70,
ал.2 ЗС добросъвестността се предполага до доказване на противното.В
доказателствена тежест на ищеца, въззиваем в настоящето производство, е да
обори тази презумпция, но това не е направено.От доказателствата по делото не
може да се направи извод, че към 20.12.2011 г. въззиваемото дружество е знаело,
че продавачът С.К. не е бил собственик (справка
в имотния регистър също не е правена).
Според чл.68,
ал.1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.Владението може да бъде
упражнявано чрез наемател/арендатор, който държи имота за владелеца.
Самото правно основание, годно да прехвърли
собственост - сделката по нотариалния акт от 20.12.2011 г., се явява демонстриране на завладяването,
поради което за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да
упражнява фактическата власт в определения от закона 5-годишен срок, без да е
необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които
да са противопоставени на действителния собственик (решение
№ 158/18.12.2018 г. на ВКС по к.гр.д.№ 4555/2017 г., решение № 31/15.02.2011 г.
на ВКС по гр.д.№ 1273/2009 г., ІІ г.о.).Реално
упражняване на фактическата власт върху процесния имот от страна на въззивника
за 5 годишен период не се установява от доказателствата по делото.
Ползването на
недвижим имот - земеделска земя може да бъде отстъпено по договор за наем по
чл.228 ЗЗД или по договор за аренда по смисъла на чл.2 ЗАЗ.Двата договора имат
за предмет временно ползване на имота, при който наемателят, респ.арендаторът,
упражняват фактическата власт със знанието и зачитането на правата на лицето,
предоставило им същата.
За стопанската 2011-2012 г., когато имотът е
бил придобит от въззивника чрез втория договор за покупко - продажба, е
представен от въззиваемия И.И. договор за наем от 27.05.2011 г., който е за
срок от 1 стопанска година, считано от 01.10.2011 г. до 01.10.2012 г., като
правата и задълженията на страните са посочени в чл.5-6 от същия.Т.е.
владението от страна на И.И. е било упражнявано чрез наемателя ЕТ“***“, който е
държал имота за владелеца.За този период не се установява също така
фактическата власт върху имота да е била упражнявана от въззивника на договорно
основание от наемно естество.От доказателствата по делото също така се
установява, че за тази стопанска година въззиваемият И.И. е получил и
гражданските плодове (платена му е
съответната наемна цена).
Не може да се приеме, че началният
момент, от който може да се брои давностният срок, е 20.12.2011 г., тъй като не
се установява реално упражняване на фактическата власт върху същия.
Самото вписване
на договора за аренда на 20.08.2013 г.
също не би могло да се определи като начална дата на владението само по себе
си, тъй като е нужно да се упражнява реално фактическата власт върху процесния
недвижим имот, каквито доказателства няма.
Неоснователен е доводът на въззивника, че
владението на дружеството е явно, несъмнено, непрекъснато и необезпокоявано,
тъй като самото вписване както на договора за покупко - продажба от 20.12.2011
г., така и на договора за аренда на 06.08.2013 г., не могат да се приемат като
начало на упражняване на фактическата власт върху процесния имот.Трябва да е
налице реално упражняване на фактическата власт върху процесния земеделски
имот, който, с оглед на доказателствата по делото, е бил отдаван под наем от И.И.
и за стопанската 2012/2013 г. до стопанската 2018/2019 г. без прекъсване,
владението е било осъществявано чрез другиго - едноличния търговец като
наемател, като той е получавал и гражданските плодове за него.
Владението в процесния случай не се
установява да е осъществявано от дружеството въззивник лично, тъй като не се
установява то да е обработвало процесния имот, нито той да е обработван от
арендатора „***“ООД.
Доводът във
въззивната жалба, че в случай намира приложение и презумпцията на чл.69 ЗС
относно намерението на владелеца да държи вещта като своя, а по делото не са
събрани доказателства във връзка с ползването на имота, опровергаващи
презумцията при условията на пълно и насрещно
доказване, е неоснователен.В ТР № 1/6.08.2012 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2012 г.,
ОСГК е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на
общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юриД. факт, различен от наследяването.Дори и да се допусне, че
реално упражняване на фактическата власт върху процесния имот от страна на
въззивника е налице, то е могло да започне от 01.10.2013 г., тъй като договорът
за аренда на земеделската земя от 06.08.2013 г. е сключен за срок от 10
стопански години, считано от 01.10.2013 г., а ИМ е депозирана на 28.09.2018 г.,
поради което 5 годишният срок не е изтекъл.
Ето
защо възражението на въззивника за придобиване на правото на собственост по
силата на добросъвестно владение в продължение на 5 години е неоснователно.
Неоснователни са доводите във въззивната
жалба, че първоинстанционният съд е постановил решението в обжалваната му част
в противоречие с приложимия материален закон и в нарушение на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице основания за неговата
отмяна и следва да бъде потвърдено в
същата.
При този
изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемия И.И.
разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 600 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, П.ски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 394/28.02.2019 г.
по гр.д.№ 6885/2018 г. по описа на П.ски районен съд в обжалваната му част, в
която е признато за установено по отношение на
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.*** №
16, че е собственик на недвижим имот, а
именно: поземлен имот с идентификатор *** в гр.С. общ.П., обл. П., по кад.
карта и кад.регистри одобрени със заповед № РД18-131/24.07.2017 г. на
изп.директор на АГКК в м.“***“, в землището на гр. С., с площ 18,004 дк, с
трайно предназначение на територията-зем.земя, начин на трайно ползване-нива,
ІІІ категория, номер по предходен план ***, при съседи ***,***,***,***,***, ***,***
е И.С.И., ЕГН **********,***; Осъден е на основание чл.108 ЗС „***“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.*** № 16, да предаде на И.С.И., ЕГН **********,***,
владението върху недвижим имот поземлен имот с идентификатор *** в гр.С. общ.П.,
обл. П., по кад. карта и кад.регистри одобрени със заповед № РД 18-131/24.07.2017г.
на изп.директор на АГКК в м.“***“, в землището на гр. С. , с площ 18,004 дк, с
трайно предназначение на територията-зем.земя, начин на трайно ползване-нива,
ІІІ категория, номер по предходен план ***, при съседи ***,***,***,***,***, ***,***.;
Осъден е на основание чл. 78 от ГПК „***“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.*** № 16, да заплати
на И.С.И., ЕГН **********,***, сумата 860 лв., представляваща направени
разноски по делото.
Осъжда въззивникът „***“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.*** № 16, да заплати на
въззиваемия И.С.И., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 600 лв.
за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: