РЕШЕНИЕ
№ 679
гр. Бургас, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120104933 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Агенция „Пътна инфраструктура“
с БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****,
представлявана от инж. А.М., действаща чрез пълномощника си юрисконсулт Е.П.,
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1700, район Студентски, *****,
представлявано от всеки двама измежду изпълнителните директори ******, ****** и
******, с която се претендира осъждането за заплащане на сумата от 4 539 лева с
ДДС – главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат настъпване на застрахователното събитие на 08.07.2016 г., ведно с мораторна
лихва върху главница в размер на 2 162. 70 лв. за периода от 28.07.2016 г. до 07.07.2021
г., както и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.07.2016 г., до
окончателното изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 08.07.2016 г. на АМ
„Тракия“, км. 319+000, вследствие на несъобразена скорост на движение и
несъобразяване с интензивността на движението от страна на водача, настъпило
самостоятелно ПТП с пътно превозно средство С. с рег. № *****, с ремарке с рег. №
****, собственост на „Ж.****“ ООД, управлявано от И.И., в резултат на което били
нанесени щети върху републиканската пътна мрежа, изразяващи се в деформиране на
1
25 броя бетонови отводнителни окопи, които се установявали от изготвения доклад от
служител на ОПУ – Бургас. Към момента на настъпването на ПТП била налице
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното дружество, като
дружеството било поканено да заплати търсените суми, но към настоящия момент
липсвал отговор на тази молба, поради което и се предявяват настоящите искове.
Правното основание на предявените искове е чл. 429, ал. 1, предл. 1-во във връзка
с чл. 432, ал. 1 и чл. 499, ал. 2 и чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Ответното дружество е депозирало в законоустановения срок отговор на исковата
молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че във връзка с
настъпилото произшествие и съобразно вредите от него, ответникът вече изплатил на
ОПУ – Бургас сумата от 3 215. 13 лв., по повод на образувана по него щета и съобразно
Наредба № 49 и чл. 499, ал. 2 от КЗ. Заявява се също така, че заявеният в настоящото
производство размер от 4 311. 03 лв. не отговаря на пазарните цени към момента на
настъпване на ПТП-то. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между ответното дружество и собственика на пътно превозно средство С.
с рег. № ***** към 08.07.2016 г. С оглед на отговора на исковата молба се налага
извода, че няма спор между страните и относно това, че е настъпило застрахователното
събитие по него – непозволено увреждане по вина на водача, както и относно
нанесената повреда от ПТП-по по пътя, изразяваща се в деформирани на 25 броя
бетонови отводнителни окопи на автомагистрала „Тракия“.
При това единственият спорен въпрос по делото се явява размера на
обезщетението или на претърпените от процесното ПТП имуществени вреди от
увреждането на пътя, а именно от деформираните 25 броя отводните окопи.
В тази връзка по делото е назначена и изпълнена съдебнотехничсека експертиза,
заключението по която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно
изготвена от лице с нужните специални познания, като според експертът, размерът на
стойност на 50 линейни метра бетоново отводнителни окопи, формирана от 25 броя
отводнителни окопи, към 08.07.2016 г. възлиза на 4 968. 60 лева. Тази сума покрива
разходите по разваляне на съществуващия окоп, доставката и монтажа на сглобяеми
бетонови елементи за облицовката на отводителни окопи т.е. съответства на размера на
обезщетение за имуществени вреди.
Ответното дружество твърди, че вече е заплатило в полза на Областно пътно
2
управление – Бургас сумата от 3 215. 13 лв. по заведената пред него щета № 0201-1000-
00-16-7230/2 във връзка с процесното застрахователно събитие. В тази връзка
представя и платежно нареждане за горната сума, видно от която същата е изплатена
на Областно пътно управление – Бургас на 20.10.2021 г.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя,
при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ - да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция, което в случая е сторено от страна на ищеца, като
извършеното частично плащане е след образуването на настоящото дело. Нормата на
чл. 429, ал. 1 от КЗ, предвижда, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Доколкото прякото право на увредения,
установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на
деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и
причинителят на вредата /така решение № 238/20.06.2008 г. по т.д.№ 942/2008 г. на ІІ
т.о. на ВКС/. Т.е при пряк иск срещу застрахователя следва да се установи
противоправно поведение на застрахованото лице, вредите, които е претърпял ищеца,
причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
При това съдът приема, че по делото се установява, че са налице елементите от
състава на непозволеното увреждане. Застрахованото лице – водач, виновно е
причинило увреждане на пътя, като съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното, а и тя не е спорна по делото. При
това положение същите следва да бъдат обезщетени, като средната пазарна стойност на
разходите по възстановяването на щетите възлиза на 4 968. 60 лева. Част от тази сума е
заплатена след завеждане на делото, и по-конкретно сумата от 3 215. 13 лева. Т.е.
остава дължима сумата от 1 323. 87 лева – главница, предвид заявения размер на иска
от 4 539 лева и вече извършеното частично плащане на сумата от 3 215. 13 лева в хода
на делото. Ето защо съдът намира, че искът за главница като основателен следва да се
уважи за сумата от 1 323. 87 лева и да се отхвърли за горницата над уважения размер
до пълния заявен такъв, поради извършеното частично плащане в хода на
производството по делото. Следва за пълното да се отбележи, че в случая процесното
ПТП е настъпило на място, което съставлява част от републиканската пътна мрежа,
тъй като съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ републикански пътища са
3
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които
осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна
мрежа. При това искът се явява предявен от надлежен ответник, тъй като съгласно чл.
19, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ републиканските пътища се управляват от Агенция
„Пътна инфраструктура“ и предвид обхвата на това управление, детайлизирано в ал. 3
от същата разпоредба и правомощията й по чл. 21 от ЗП.
При това е дължима и търсената мораторна лихва върху заявената и дължима
главница от 4 539 лева за периода от 28.07.2016 г., когато е изпратена поканата за
плащане /листи 8 и 9/ до 07.07.2021 г. включително, която възлиза на 2 278.32 лева,
при което следва да се уважи и този иск до заявения размер от 2 162. 70 лева.
Основателна се явява и акцесорната претенция за законна лихва върху
неплатената и дължима главница от 1 323. 87 лева от датата на подаване на исковата
молба – 08.07.2021 г., до окончателното й изплащане. Такава се дължи и върху
платената в хода на делото главница от 3 215. 13 лева за периода от 28.07.2016 г. до
датата на плащането, извършено на 20.10.2021 г., като размерът за това период възлиза
на 326. 92 лева. Същият е изчислен с помощта на calculator.bg.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 478. 95 лева, включваща всички
направени по делото разноски за заплатена държавна такса от 258. 95 лева, депозит за
експертизата в размер на 120 лева и и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на
фактическата и правната сложност по делото. Дължими са всички направени по делото
разноски от страна на ищеца, независимо от частичното отхвърляне на иска за
главница, тъй като същото е обусловено от извършеното плащане в хода на делото и по
аргумент за противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК се дължан разноските и
за отхвърлената част на иска. По изложените съображения се явява неоснователна
претенцията на ответното дружество за присъждане на разноски по делото.
Наред с това съдът констатира, че ищецът не е внесъл изцяло дължимата
държавна такса по иска за главница, тъй като в уточнителната си молба 06.08.2021 г. е
заявил, че търсената главница възлиза на 4 311. 03 лева и внесъл такса по така заявения
размер, а след това в първото по делото заседание е потвърдил, че претендира такава в
размер на 4 539 лева, каквото е заявена с исковата молба главница. При това на
основание чл. 77 от ГПК следва да се осъди ищеца да заплати невнесената и дължима
държавна такса в размер на 9. 11 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1700, район Студентски, *****,
представлявано от всеки двама измежду изпълнителните директори ******, ****** и
******, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ****, представлявана от инж. А.М., сумата
от 1 323. 87 лв. с ДДС /хиляда триста двадесет и три лева и 87 ст./ - главница,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на 25 броя отводнителни канали на автомагистрала „Тракия“, от км.
318+950 до км. 319+000, вследствие на причинено увреждане поради ПТП от
08.07.2016 г., предизвикано по вина на водача на пътно превозно средство С. с рег. №
*****, с ремарке с рег. № ****, собственост на „Ж.****“ ООД - застрахован при
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, за което е заведена щета № 0201-1000-00-16-7230/2, ведно
с мораторна лихва в размер на 2 162. 70 лв. /две хиляди сто шестдесет и два лева и
70 ст./ върху главница от 4 539 лева за периода от 28.07.2016 г. до 07.07.2021 г., както и
такава в размер на 326. 92 лв. /триста двадесет и шест лева и 92 ст./ върху платена в
хода на производството главница от 3 215. 13 лева за периода от 28.07.2016 г. до
20.10.2021 г., и законна лихва върху главницата от 1 323. 87 лева от датата на
депозиране на исковата молба – 08.07.2021г., до окончателното изплащане, както и
сумата от 478. 95 лв. /четиристотин седемдесет и осем лева и 95 ст./ за направените по
делото разноски, като отхвърля иска за главницата над уважения размер от 1 323.
87 лева до пълния заявен размер от 4 539 лева, поради извършено плащане в хода на
производството по делото.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ****, представлявана от инж. А.М., да заплати
държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 9. 11 лв. /девет лева и
11 ст./.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5