Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 22.07.2019 г. гр.Т.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Т.. ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав на шестнадесети юли 2019 година В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Анатолия Атанасова
разгледа докладваното от Председателя
Търговско дело № 45 по описа на
съда за 2019г.,
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на длъжника М.Ц. -С.“ ООД гр. Т. с
искане за откриване на производство по несъстоятелност. В молбата се твърди, че
дружеството е преустановило дейност от 30.12.2015 г., като към тази дата са
спрели плащания към всички кредитори. Към настоящия момент има задължения към
държавата, които не могат да бъдат обслужени, тъй като дружеството не разполага
със средства и имущество. С уточнителна молба
заявява, че задълженията му са в размер на 300 000 лв. – имуществена
санкция, наложена му с посоченото съдебно решение по ВНАХД № 720/2018г. по
описа на Апелативен съд София. Поради липсата на дейност, както и поради
липсата на средства и имущество, с които да покрие задълженията си, моли да бъде
открито производство по несъстоятелността му, поради неплатежоспособност, в
условията на алтернативност –свръхзадълженост,
като производството по делото да бъде прекратено.
Молбата е обявена в ТР на осн.чл.
629 ал. 1 от ТЗ.
В с.з. процесуалният представител на дружеството е
направил корекция на твърдението в исковата молба, че размерът на задълженията
му не е 300 000лв., а 23 000 лв.- както са посочени от ССЕ, като
основанието е отново имуществена санкция, но по силата на друго съдебно
решение, а не цитираното в първоначалната молба.
Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата,
съобрази събраните писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводната
експертиза /ССЕ/, както и служебно изисканите справки за задължения и имущество
на дружеството, прие за установено от фактическа страна следното:
Молителят е от кръга на лицата по чл.625 ал.1 от ТЗ. Представил
е изискуемите от закона писмени
доказателства по чл.628 ал.1 т.1, 2 и 3 от ТЗ, както и тези по чл.628 ал.3 от ТЗ във вр. с чл. 78 от ДОПК.
Вписан е в ТР на 21.02.2011г. От представените ГФО и
декларации, изготвената ССЕ и справки в ТР, се установява, че дружеството от
2015 година не осъществява дейност, води в актива си само сумата от
85 000лв.- парични средства в брой, която сума в ГФО е записана като неразпределена
печалба. При извършената проверка в счетоводството на дружеството вещото лице не
е констатирало наличност на сумата, въпреки записванията. В ССЕ е отбелязано,
че дружеството не е разпределяло дивиденти от 2015 до 2019г. и е видно, че сумата се пренася през годините
в ГФО, макар да не е налична в касата, а е отразена само по документи. Въз
основа на тези констатации вещото лице е заключило, че след като сумата не е
налична в касата, то дружеството я е разпределило като дивиденти, без да бъдат
изготвени затова необходимите счетоводни документи (протокол за разпределение
на неразпределената печалба от съдружниците и
съответно декларация към НАП за дължим данък дивидент от 5% върху
неразпределената печалба). Предвид на горното е посочило, че задълженията на
дружеството следва да се завишат със сумата от 4000 лв. (дължим данък
дивидент). Констатирало е, че макар дружеството да води в счетоводните си
записвания задължения в размер на 300 000 лв.- в баланса за 2018 г. и за 2019
г., се касае за грешка на счетоводството, тъй като посочената сума е присъдена имуществена
санкция, дължима от друго търговско дружество. Видно и от служебно приложеното
решение, задължението в размер на 23
024,08 лв. е възникнало на основание съдебно решение по НАХД 50/2017г.
по описа на ОС-Разград, потвърдено с решение № 198/19.07.2019г. по ВАНД №
228/2017г. на Апелативен съд Варна. Други задължения, към други кредитори,
включително и публични задължения към държавата, дружеството няма. Не притежава
движимо и недвижимо имущество. Няма вземания от свои длъжници.
Не разполага с никакви активи. По делото е представена нот.заверена
декларация от управителя на дружеството, че последното не разполага с дв.вещи, недв.имоти, вземания,
влогове, материални запаси, участие в други дружества и каквито и да е активи. От
справката в ТР се установява, че върху дяловете на съдружника Д.П. в капитала
на дружеството има наложени два запора
от ЧСИ по образувани изпълнителни дела за присъдени вземания срещу този
съдружник.
В указания от съда срок, по реда и на осн.чл.632
ал.1 във вр. с чл.629б от ТЗ, нито молителят, нито
негов кредитор е заявил готовност да предплати определените от съда
първоначални разноски в производството в раземр на
2 000 лв., като съдът е указал последиците
по чл.632 ал.1 от ТЗ при незаплащането им.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За
да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608,
чл.625 ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1.Да е подадена
до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата,
посочени в чл.625 от ТЗ, съответно чл.742 ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3.Да е налице „парично задължение, породено
от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане”; 4.Да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ /евентуално да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742 ал.1 от ТЗ/;
5.Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно /аргумент от чл.631 от ТЗ/.
Неплатежоспособността съгласно чл.608 ал.1 ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността длъжникът да изпълнява своите
изискуеми парични задължения. Съгласно чл. 742 от ТЗ търговското дружество е свръхзадължено ако неговото имущество не е достатъчно да
покрие паричните му задължения.
В случая съдът намира, че са налице и двете основания за
откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. При установеното
ликвидно задължение, дружеството не разполага с никакво имущество, не може да изпълнява
своите парични задължения.
Гореустановената фактическа обстановка дава основание на съда
да приеме, че ответникът е станал неплатежоспособен, тъй като не е в състояние
да изпълни изискуемо държавно вземане, каквото безспорно е посоченото като
основание на задълженията му в заключението на вещото лице, видно и от приложените
писмени доказателства. Същевременно е и свръхзадължен.
Съгласно установеното от в.л., чието заключение,
неоспорено от страните, съдът приема като обосновано и компетентно, длъжникът
не осъществява дейност от 2015г., сам длъжникът твърди, че е спрял плащания към
31.12.2015г., макар вещото лице да не е установило наличието на задължения към
негови кредитори в този период.
Едва с цитираното съдебно решение, влязло в сила на
19.07.2017г., е възникнало задължение в размер на 23 000лв.-
представляващо имуществена санкция, което поради липсата на средства не е
погасено от длъжника, въпреки образуваното изпълнително производство по изп.дело № 20177690401185/28.12.2017 г. на ЧСИ.
Коефициентите на ликвидност са нулеви (съобразно
изготвения от в.л. алтернативен вариант, без съобразяване с посочените като
касова наличност 80 000 лв.), 2015-2018 г. не осъществява дейност.
Задълженията му надхвърлят собствения капитал 5,4 пъти, т.е. дружеството няма
финансова автономност.
Предвид горното, съдът намира, че са налице основанията
на чл.607а във вр. с чл.608 ал.1 и чл. 672 от ТЗ от
ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответното търговско
дружество поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.
От събраните писмени доказателства и от приетото заключението на ССЕ не се
установи каквото и да било имущество на търговеца-длъжник. Нито молителят, нито
някое от лицата по чл.625 от ТЗ са заявили, че ще поемат първоначалните
разноски по производството по несъстоятелност, определени от съда, съответно не
са внесени такива в определения срок /с изрично указани последици от
невнасянето/, поради което и длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност
и производството по несъстоятелност следва да бъде спряно на основание чл.632 ал.1 ТЗ.
Предвид горните съображения производството по
несъстоятелност следва да бъде открито при условията на чл.632 ал.1 ТЗ, т.е.
едновременно да се обяви длъжникът в неплатежоспособност и свръхзадълженост
с начална дата 19.07.2017г. (датата на
влизане в сила на решението за наложената имуществена санкция, доколкото други
задължения не се установиха), да се открие производството по несъстоятелност,
да се обяви длъжника в несъстоятелност, да се постанови прекратяване на
дейността му и да се спре производството. На осн.чл.632
ал.1 изр.1-во и чл.711 от ТЗ следва да се наложи ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху
имуществото на длъжника.
Водим от горното и на осн.чл.632
ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадължеността на „МЕДИЦИНСКИ
ЦЕНТЪР СОЛИГЕНА“ ООД, с ЕИК хххххх, със седалище и адрес на управление ***, с управител Д.Х.П.П., на осн.чл.632 ал.1 вр. чл.607а ал.1 и ал. 2, чл.608
и чл. 742 от ТЗ.
с НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността/свръхзадължеността – 19.07.2017
г.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на длъжника.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху
имуществото на длъжника.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на длъжника.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР СОЛИГЕНА“ ООД, с ЕИК хххххх - на основание чл.632
ал.1 от ТЗ.
СПИРА
производството по несъстоятелност по т.д.№ 45/2019г. по описа на
Търговищки окръжен съд на осн.чл.632 ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР СОЛИГЕНА“ ООД, с ЕИК хххххх, със
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Т. държавна
такса в размер на 250 00лв.- на осн.чл. 620 ал. 1 ТЗ , за сметка на масата на
несъстоятелността (ако такава бъде открита в едногодишния срок по чл. 632 ТЗ).
Указва на длъжника и
неговите кредитори, че съгласно чл.632 ал.2 от ТЗ спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от ЕДНА ГОДИНА от ВПИСВАНЕТО на
решението в Търговския регистър, по
молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно
имущество или ако депозират необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл.629б от ТЗ.
Указва на длъжника и
неговите кредитори, че ако в срока по чл.632 ал.2 от ТЗ не бъде поискано
възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, производството ще
бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския
регистър.
Решението подлежи на
незабавно изпълнение.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ, водена
от ТОС.
На осн.чл.622 и чл.624 от ТЗ и
чл.14 ЗТР препис от решението да се изпрати незабавно за вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд, в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително и
от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение
или от влязъл в сила акт, установяващ публично правно задължение, както и от
трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в
публичен регистър преди датата на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, съгласно чл.613а ал.1 и 2 от ТЗ и чл.633 от ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: