Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 02.02.2021 г. град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
15 декември
2020
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар:
Диана Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик БОНЧЕВА
търговско
дело №307 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.432, ал.1, във вр. с
чл.380 КЗ и цена
на иска 70 000 лева.
Ищцата Р.Д. *** твърди, че на 23.07.2017год. тя, заедно със свои
приятелки и колежки от УНСС - С. - Л.Н.Д., Р.Н.Д., И.Х.Г. и И.О.В. ***. Същият
ден, преди обяд, били на плаж, след което решили да се прибират в град С.,
където всички били студентки към този период. Около 15.00 часа на посочената
дата Л.Н.Д., ЕГН **********,***, * предприела управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Ауди А3“, регистрационен № **, собственост на Р.Н.Д.
и заедно с горепосочените лица потеглила от град С. за град С.. Р.Д. седяла на
предната дясна седалка в автомобила, а на задната седалка се намирали Р.Ж.,
която седяла зад шофьора, до нея се намирали И.Г.(по средата на седалката) и до
нея И.В.. След гр. Б. Л.Д. продължила управлението на автомобила по АМ „Т.",
като движението се осъществявало при дневна светлина, сухо и запазено асфалтово
покритие, с налична надлъжна пътна маркировка, разделяща платното за движение
на три ленти - аварийна, лява активна и дясна активна.
Около 16.00 часа Л.Д. управлявала автомобила на
територията на област Я., на АМ „Т.", км 296+600, посока от град Б. към
град С., със скорост на движение около 128км/ч, като автомобилът се движил в
левия край на лявата лента. В определен момент от движението си в посочения
км296+600, Давидкова не контролирала непрекъснато управлявания от нея автомобил
и не съобразила скоростта на движение на същия с конкретната пътна обстановка,
в резултат на което изгубила контрол над управлението му и рязко завъртяла волана
надясно, като насочила автомобила косо надясно. В резултат на това последният
изпаднал в режим на аварийно безконтролно движение, изразяващо се в странично
плъзгане надясно по посока на движението си, с водеща предна лява част. В това
си състояние и завъртайки се около вертикалната си ос, автомобилът пресякъл
косо съседните две пътни ленти - дясна активна и аварийна, след което напуснал
платното за движение отдясно, първоначално със задния си ляв габарит.
Автомобилът преминал през десния банкет, ската и прилежащите му отдясно
затревени площи, контактувал с бордовете на отводнителния окоп и продължил
безконтролното си аварийно движение по десните крайпътни площи. На около 90
метра след отклоняването на автомобила надясно, задните му състави се заорали в
крайпътните площи, което довело до неговото преобръщане, след което
преустановил окончателно движението си по таван, с насоченост по посока обратна
на първоначалното му движение. В процеса на аварийно си движение, автомобилът
се завъртял на около 186 градуса спрямо вертикалната си ос. Произшествието било
забелязано от други лица, пътуващи с автомобилите си по АМ „Т.", които се
притекли на помощ. Сигнализирано било на единен спешен телефон 112, поради
което малко след това на място пристигнал медицински екип от Спешна медицинска
помощ при МБАЛ - Я. и полицейски екип при РУ - С.. Непосредствено след
настъпване на ПТП, Р.Ж. била откарана по спешност в МБАЛ „Д-р И.С." АД-С.,
където е била настанена в реанимационното отделение с опасност за живота.
Посочено е, че в деня на приемането й в болницата в С., на ищцата е направена
животоспасяваща операция на главата с цел обработка на получените рани и
отстраняване на вбити към черепната кухина костни фрагменти.
По този начин на 23.07.2017год., при управление на МПС -
лек автомобил - Л.Н.Д. виновно нарушила правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинила на ищцата телесни увреждания, изразяващи се в
причинена многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в средна телесна
повреда - тежка съчетана травма със засягане на главата, таза, поясния сегмент
на гръбначния стълб и крайниците, протекла в началото с клинична картина на
травматичен шок, което е причинило разстройство на здравето, временно опасно за
живота на пострадалата Ж.; средна телесна повреда - черепно - мозъчна травма с
изпадане в началото на пълно безсъзнателно състояние до степен на комоционна
кома за определен период от време, което е довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота на пострадалата Ж.; средна телесна повреда - в лявата
половина на челно - теменната област е получена разкъсно - контузна рана на
меките черепни обвивки и импресионно счупване на подлежащите кости на черепния
покрив, наложило извършването на оперативно лечение по спешност, като по този
начин това нараняване представлява „нараняване, което прониква в черепната
кухина" на пострадалата Ж.; средна телесна повреда - контузия в дясна
половина на поясната област с рентгенологични данни за счупване на десните
напречни израстъци на I, II, III и IV поясни прешлени с изразени мекотъканни
увреждания в областта, което е довело до трайно затрудняване на движенията на
снагата, диплопия при поглед на дясно, нагоре и надолу, както и множество
телесни увреждания извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно: контузия
на лявата ръка, в областта на лакътната става с наличие на разкъсно - контузна
рана, наложила оперативната й обработка и шев, без рентгенологични и клинични
данни за фрактура на кости, както и множество контузии, натъртвания и
охлузвания по тялото и четирите крайника.
Изложено е, че причинените на ищцата вреди са пряк
резултат от противоправното поведение на водача на лекия автомобил - Л.Н.Д.,
която не е изпълнила задълженията си, вменени й със Закона за движението по
пътищата.
С Присъда № 30 от 05.03.2019год., постановена по НОХД №
154 по описа на Районен съд - Я. за 2019год., виновният водач Л.Н.Д., ЕГН **********,***,
*е призната за виновна, за това, че е нарушила правилата за движение по
пътищата, визирани в разпоредбите на ЗДвП,
вследствие на което предизвикала ПТП, при което по непредпазливост
причинила телесни повреди на Р.Д.Ж..
За извършеното престъпление Л.Н.Д. на основание чл. 343,
ал. 1, б. „б" вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 78а НК е освободена от наказателна
отговорност, като й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2
000 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.
Присъдата е влязла в законна сила на 21.03.2019 год.
Изложени са аргументи по чл. 300 ГПК.
Отбелязано е, че в резултат на противоправното си деяние,
водачката на лекият автомобил Л.Н.Д. причинила на ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й
телесни повреди.
Наведени са твърдения, че ищцата физически и емоционално
изключително тежко преживяла катастрофата. Ищцата твърди, че за настъпилия
пътнотранспортен инцидент, включително и за времето преди него, както и пет дни
след него, няма никакви спомени. Първият й спомен е пет дни след катастрофата,
когато в реанимацията на болницата в С. за няколко минути успяла да се види със
своите родители. На седмия ден след инцидента лекарите преместили Ж. в
отделението по неврохирургия на МБАЛ „Д - р И.С." АД - С.. Ищцата била с
постоянно главоболие, не можела да спи. Превръзките на главата й създавали
допълнителна болка, тъй като контактували с травмата по черепа и оперативните
рани. По време на лечението, когато лекарите намалявали количеството на
болкоуспокояващите и други медикаменти - антибиотици и вливания чрез системи,
болките на ищцата се увеличавали. Изпитвала болки в главата и цялото тяло.
Поради счупването на поясните прешлени, ищцата не можела да става от леглото и
се налагало да бъде хранена от медицинския персонал и родителите си в
полулегнало състояние. Заради травмата в ръката не можела да се обръща на една
страна. Чувствала се безпомощна, не можела да става от леглото, нито дори да
мърда. След операцията ищцата е била изписана от лечебното заведение на
04.08.2017год. При изписването, за лечението на счупените поясни прешлени
лекарите й предписали постоянно да използва специален колан, който носила в
продължение на 6 месеца. След като се прибрала в къщи, не можела да става от
леглото. За възстановяването на счупването на поясните прешлени медиците, освен
постоянното носене на колана, предписали пълен покой, възможно по - малко
движение. Поради това, ищцата прекарала 6 месеца в постелен режим на лечение.
През повечето време лежала, не можела да се обслужва сама и родителите й били
постоянно до нея, за да й помагат. Оказвали й помощ за почти всички човешки
нужди, хранене, тоалет, приемане на лекарства, обработка на раните и други.
Ново постъпване на Ж. в МБАЛ „Д - р И.С." АД - С. се
наложило на 30.10.2017год., с оглед поставянето на предварително моделиран
алотрансплантант от титаниева мрежа на мястото на причинения от ПТП дефект на
черепа. Особено мъчително преминал първият ден след тази операция, поради
поставянето на металния имплант. Оперативната намеса за прикрепянето на
импланта към черепните кости била изключително болезнена за Ж.. След
изписването се прибрали у дома и продължили с общото лечение на всички травми -
на главата, поясните прешлени, ръката. Големи грижи ищцата и нейните родители положили за възстановяването на травмата на
главата. Този период продължил около шест месеца. Ж. трябвало да се щади от
каквито и да било натоварвания и извършването на по - резки движения. Освен за
чисто физическото възстановяване на ищцата от травмата в главата, необходимо й
било и време, близо половин година за да свикне с мисълта за факта, че целостта
на черепа й никога няма да бъде възстановена и през целия си живот ще бъде с
титаниевата мрежа. Сочи се, че болките в поясната област продължават и до днес,
като ищцата изпитва затруднения при извършването на някои движения. Болките в
главата, с течение на времето разредили интензитета си. От травмата в главата
се появило двойно виждане - диплопия, което съществувало и до днес.
Посочва, че травматичните увреждания, получени от
претърпяното на 23.07.2017год. ПТП са причинили
на ищцата високо интензивни физически болки и емоционален дискомфорт за един
значителен период от време, което обстоятелство на практика я лишило от
възможността да води живот, еквивалентен на този на здравите хора. Инцидентът
значително влошил качеството на живот на ищцата за период от около шест месеца,
а част от болките и последиците от ПТП не са възстановени и отшумели и до
настоящия момент.
Намира, че при определяне на обезщетението е необходимо
да се отчете факта, че към датата на катастрофата пострадалата е била на 23
години. Това е активна възраст и към момента на ПТП Ж. тъкмо е била завършила
висшето си образование, като е получила образователна степен „бакалавър“. За да
повиши образователният си ценз, ищцата планирала през есента на 2017год. да
кандидатства за обучение за получаване на магистърска образователна степен, но
пътнотранспортното произшествие й е попречило да осъществи намеренията си. Ж.
успяла да продължи образованието си една година по - късно, през есента на
2018год., когато е успяла в общ план да се възстанови от получените от ПТП
травматични увреждания.
Посочено е, че за управляваното от виновния водач Л.Н.Д.
МПС - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с регистрационен № **, към датата
на ПТП - 23.07.2017год. е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" в ЗАД „Д." АД с полица №
BG/30/117001792140 с начална дата на покритие 24.06.2017год. и със срок
на валидност до 24.06.2018год. Следователно, към датата на ПТП - 23.07.2017год.
е било налице валидно действащо застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на процесното МПС,
което от своя страна обуславя правото и възможността на пострадалата Р.Д.Ж. да
предяви прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя.
Изложени са аргументи по чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ.
На основание чл. 380, ал. 1 КЗ, ищцата е предявила
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като в ответното застрахователно дружество е образувана
преписка по щета с № 0801 - 002094/2019 - 01. Ответникът с писмо изх. № 2777 от
23.07.2019год. отказал да уважи застрахователната претенция, като е приел, че
вина за настъпване на вредоносният резултата има основно пострадалата Р.Ж.,
понеже е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан. По тези
причини, според ответното дружество, ищцата е изпаднала от автомобила, в
резултат на което е претърпяла процесните телесни увреждания. В решението на
застрахователя за отказ да изплати обезщетение се сочи, че при определяне на
последното е взет под внимание факта, че останалите пътници в автомобила били
невредими, което позволило на застрахователното дружество да формира извода, че
единствена причина за получените телесни увреждания от страна на Р.Ж. е
нарушението на Закона за движението по пътищата от нея.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.
Д." АД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: С., **, да й заплати сумата от 70 000 лева
(седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие на
пътнотранспортно произшествие, възникнало на 23.07.2017год., причинено от
виновното противоправно поведение на Л.Н.Д., ЕГН **********,***, *, при
управление на лек автомобил марка „Ауди", модел „А3“, с регистрационен № **,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2017год. - датата на
увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените по делото разноски,
включително и възнаграждение за адвокат.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, в който ответникът заявява, че
оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан и моли да се отхвърли
изцяло. Претендира за разноските в настоящото производство, в това число и
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
Моли да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по
съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск.
В случай, че съдът намери иска за основателен, моли да се
намали размера на обезщетението, тъй като счита, че претендираното с исковата
молба е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на
съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите,
запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, от
друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни
увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания от ищцата.
Счита, че предявените искове са допустими, но
неоснователни. Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. „Ауди А 3” с
peг. № ** по силата на Застрахователна полица №BG/30/117001792140/24.06.2017r.,
сключена със „ЗАД Д.” АД.
Счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен, като
излага аргументи по чл. 52 от ЗЗД и се позовава на Постановление №4/25.05.1961
г. на Пленума на ВС.
Твърди, че искът се явява неоснователен и в пълния
предявен размер, като счита, че същият не е съобразен с реално понесените от
ищцата болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания от
процесното ПТП и надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира
вредите й обезщетение. Според ответника, претендираният размер не е съобразен и
с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното
ПТП.
Посочва, че представените с исковата молба медицински
документи са недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди,
нито искания размер на обезщетение за тях - липсват медицински документи,
обвързани с проследяването на здравословното състояние на пострадалата, липсват
медицински документи относно възстановителните процеси, липсват контролни
прегледи при невролог и травматолог, които са необходими при твърдените
увреждания на Р.Ж.. Оспорва
медикобиологичния характер на всички описани като настъпили увреждания при
ищцата, във връзка с които се твърди, че търпи неимуществени вреди, както и
оспорва тяхната продължителност.
Твърди, че по време на ПТП ищцата Ж. е пътувала без
поставен предпазен колан, като това е единствената причини за настъпването на
получените от нея вреди. Ищцата е изпаднала от колата, при което е получила
травмите на главата и счупените прешлени единствено от притискащото я купе на
лекия автомобил. Твърди, че ако Ж. е пътувала с правилно поставен предпазен
колан, не би изпаднала от лекия автомобил и не би получила същите увреждания,
както и че същите е невъзможно да са настъпили в купето на автомобила.
Неизползването на предпазен колан е вид и форма на причиняването като елемент
от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързва и с
последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне на тежестта в
размера на дължимото обезщетение.
Оспорва твърдението, че дълго време след ПТП Ж. е
изпитвала болки, както и че й се е наложило да носи специален колан в
продължение на 6 месеца. Сочи, че не са представени никакви обективни данни
такъв да е предписан от лекар, нито да е закупен и използван. Не са представени
и данни от контролни прегледи, удостоверяващи, че ищцата и до днес изпитва
болки и затруднения, тъй като същата не е търсила медицинска помощ за
оплакванията си.
Оспорва, че ПТП е въздействало в емоционален план на Р.Ж.
в степен, по-голяма от характерната за такъв род събития. Отбелязва, че от
самата искова молба на ищцата ставало ясно, че есента след инцидента същата е
започнала магистърската си степен, като това доказвало, че се е възстановила
напълно.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и
размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се
претендират. Застрахователната полица на процесния автомобил, която е действала
по време на ПТП, е издадена след 01.01.2016г. и за нея се прилага новия Кодекс
за застраховането. Съгласно чл.106, ал.3 от КЗ, застрахователят има право да
изисква от пострадалото лице доказателства за установяване на основанието и
размера на претенцията му. Чл.409 от КЗ предвижда, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане
на срока по чл.405. Посочва, че в случая претенцията е предявена на
04.06.2019г., на 19.06.2019г. са изискани допълнителни документи. Поради
горното, ответникът сочи, че срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл на
04.06.2019 г. и от следващия ден на тази дата следва да се начислява лихвата за
забава.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Видно
от данните по делото- представената като доказателство по делото присъда
№30/05.03.2019г., постановена по НОХД №154/19г. по описа на Я.ския РС, както и
приложеното НОХД №154/19г. по описа на Я.ския РС, подсъдимата в наказателното
производство Л.Н.Д. е призната за виновна в това, че на
23.07.2017год., около 16:00 часа, по АМ „Т.“, на АМ „Т.", км 296+600,
посока от град Б. към град С., при управление на МПС - лек автомобил „Ауди А3“,
регистрационен № ** виновно е нарушила правилата за движение по пътищата и е предизвикала
ПТП,
при което са причинени неимуществени вреди на ищцата.
Безспорно е установено по делото, че за
станалото ПТП има влязла в сила Присъда
№ 30 от 05.03.2019год., постановена по НОХД № 154 по описа на Районен съд - Я.
за 2019год., като виновният водач Л.Н.Д., ЕГН **********,***, *е призната за
виновна, за това, че е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в
разпоредбите на ЗДвП, вследствие на
което е предизвикала ПТП, при което по непредпазливост причинила телесни
повреди на ищцата по делото.
Не се
оспорва обстоятелството, че към датата на ПТП за процесното МПС, управлявано от
виновния водач Л.Н.Д., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с
регистрационен № **, към датата на ПТП - 23.07.2017год., с полица
№BG/30/117001792140 с начална дата на покритие 24.06.2017год. и със срок на
валидност до 24.06.2018год.
Горните обстоятелства за приети за установени
и ненуждаещи се от доказване в хода на настоящото производство с доклада на
съда по чл.146 ГПК.
Съдът приема
за безспорно установени обстоятелствата, че с действията си, при управление на
лек автомобил „Ауди", модел „А3“, с
регистрационен № **, виновното за описаното ПТП лице Л.Н.Д. е причинила телесни повреди на ищцата, както следва: средна
телесна повреда - тежка съчетана травма със засягане на главата, таза, поясния
сегмент на гръбначния стълб и крайниците, протекла в началото с клинична
картина на травматичен шок, което е причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота на пострадалата Ж.; средна телесна повреда - черепно
- мозъчна травма с изпадане в началото на пълно безсъзнателно състояние до
степен на комоционна кома за определен период от време, което е довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалата Ж.; средна
телесна повреда - в лявата половина на челно - теменната област е получена разкъсно
- контузна рана на меките черепни обвивки и импресионно счупване на подлежащите
кости на черепния покрив, наложило извършването на оперативно лечение по
спешност, като по този начин това нараняване представлява „нараняване, което
прониква в черепната кухина" на пострадалата Ж.; средна телесна повреда -
контузия в дясна половина на поясната област с рентгенологични данни за
счупване на десните напречни израстъци на I, II, III и IV поясни прешлени с
изразени мекотъканни увреждания в областта, което е довело до трайно
затрудняване на движенията на снагата.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства,
свързани с установяване на получените вследствие гореописаното ПТП увреждания
от ищцата е назначена и приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза. От заключението й се установява, че при настъпило ПТП същата е получила следните увреждания: Тежка съчетана
травма на глава, гръбначни прешлени в поясната област и крайници. Хеморагичен и
травматичен шок. Разкъсно-контузни рани на главата във фронтална /челната/,
париетална /теменната/ и окципитална /тилна/ области. Открито депресинно
счупване на черепния свод в ляво /теменно/. Контузии и сътресение на главовия
мозък. Кръвоизлив в ляво странично мозъчно стомахче. Мозъчен оток. Хигром
/колекция на ликворна течност/ в челната област. Разкъсно-контузни рани по
лицето. Охлузни и порезни рани по левия горен крайник. Охлузвания по гръдния
кош. Контузия на дясната поясната област. Счупване на десните напречни
израстъци на LI, L2,L3 и L4 /поясни прешлени/. Диплопия /двойно виждане/.
Според експертизата, развилият се травматичен и
хеморагичен шок на базата на тежките травматични увреждания са от
медико-бологичния характеризиращ признак разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Установеният оток на мозъка с изпадане в комоцинално
безсъзнателно състояние и установените контузионни огнища само по себе си е
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Черепно-мозъчната травма изразяваща се в разкъсване на меки черепни обвивки с
наличие на подлежащо счупване на черепа с вбиване на фрагменти, представлява
нараняване, което прониква в черепната кухина. Счупванията на десните напречни
израстъци на поясните прешлени от първи до четвърти са от медико-биологичния
характеризиращ признак трайно затруднение в движението на снагата. Останалите
травматични увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл. 129 от НК.
Според експертизата, установените и описани травматични
увреждания добре отговарят да са от удари и притискане от твърди тъпи предмети
и действието на предмети с остри ръбове и напълно отговарят да са получени при
настъпилото ПТП, каквито са данните, отразени в исковата молба.
Експертите посочват, че на ищцата са проведени оперативни
интервенции, медикаментозно лечение и обездвижване с лумбостат, като минималния
срок на тези лечебни процедури е бил 6 /шест/ месеца.
Оздравителния период е както следва: Хеморагичен и
травматичен шок при приложено лечение 5-7 дни. Разкъсно-контузни рани на главата
във фронтална /челната/, париетална /теменната/ и окципитална /тилна/ области -
период 10 - 14 дни. Открито депресинно счупване на черепния свод в ляво
/теменно/, след оперативно лечение 2 месеца. Контузии и сътресение на главовия мозък
в рамките от 3 до 6 месеца. Кръвоизлив в ляво странично мозъчно стомахче в
рамките на 2 - 3 месеца. Мозъчен оток в рамките на 1 месец. Хигром /колекция на
ликворна течност/ в челната област в рамките на 2 - 3 месеца. Разкъсно-
контузните рани по лицето, охлузните и порезни рани по левия горен крайник в
рамките на 10 - 14 дни. Счупване на десните напречни израстъци на LI, L2,L3 и
L4 /поясни прешлени/ в рамките на 6 - 8 месеца. Диплопия /двойно виждане/ -
продължава.
Според експертизата, вследствие на мозъчната контузия,
получена при настъпилото ПТП, е настъпило усложнение - диплопия /двойно
виждане/. Поставеният алотрансплантант от титаниева мрежа на мястото на дефекта
на черепа не се отстранява и ще бъде наличен до края на живота на ищцата.
По въпроса относно движението на тялото на ищцата в купето
по време на ПТП, експертизата е посочила, че ищцата се е намирала седнала на
задната седалка, непосредствено зад водача, движението на тялото й в купето на
лекия автомобил се е простирало в рамките на зоната от облагалките на предните
седалки, тавана, пода на автомобила и задните седалки. Експертите приемат, че най-вероятно
ищцата е изпаднала при преобръщането на автомобила по таван, тъй като тя и
останалите пътнички на задната седалка И.Г.и И.В. са били без поставен
предпазен колан. Според експертите, ищцата е изпаднала от автомобила и е била
затисната от същия при установяването му в покой в крайпътната канавка.
С оглед установяване на физическите и психически
увреждания на ищцата, вследствие на
гореописаното ПТП, по делото бяха допуснати гласни доказателства. Видно
от показанията на св. И.Х.Г., колежка на ищцата от университета, свидетелката също е била участник в ПТП. Посочва, че катастрофата е била тежка, а ищцата е
най-тежко засегната, има травми на главата и кръста. Според свидетелката,
ищцата все още не се е възстановила. Има травма в окото, продължава да вижда
двойно с едното око. Свидетелката посочва, че ищцата е престояла дълго време в
болница, както и че самото възстановяване е продължило дълго време. Посочва, че ищцата все
още се възстановява. Свидетелката посочва, че поддържа връзка с ищцата, че са приятелки
и се виждат често. преживяла тежко последиците от ПТП Посочва, че „все още влиза в нормалния си ритъм на живот“.
Обяснява, че катастрофата е била точно преди завършване на университета, поради
което ищцата тепърва започва да навлиза нормално в живота и да си намери
работа, което е три години по-късно. Свидетелката посочва, че една година, може
би най-важната след завършване на университета, е била тази, в която се е възстановявала
след катастрофата. Според свидетелката, ищцата е положителен човек, борбен,
добър и щастлив, следващ целите си. Посочва, че ищцата все още е такъв човек,
но е „много по-внимателна“.
Относно процесното ПТП, свидетелката посочва, че е стояла
по средата, ищцата й седяла от ляво. Не може да каже, дали ищцата е била с
колан, тъй като не помни. Не помни и самото преобръщане, но колата била в
дерето от другата страна на магистралата. Свидетелката била вътре, ищцата не била
в автомобила. Спомня си, че са вдигнали колата, за да издърпат ищцата. Посочва,
че няма ярък спомен за случилото се.
По делото е разпитана и св. Р.Н.Д., колежка на ищцата от
университета. Посочва, че след ПТП, след като ищцата започнала да се
възстановява, /след два - три месеца/ дошли до С.З., за да я видят. Посочва, че
от ПТП до сега са се виждали не повече от 10 пъти. Посочва, че са били на
почивка в С., пет колежки от университета. На връщане към С. шофирала сестра й
- Л.Д.. Инцидентът се случил на прибиране. Станало несъзнателно, било трудно да
се осъзнае какво се е случило. Л. загубила управлението и излетели в канавката.
Свидетелката била до шофьора, вдясно. Ищцата била зад шофьора, на задната
седалка. Имало преобръщане на автомобила, може би два пъти, последно колата била
на таван, но дошли много хора отнякъде внезапно и обърнали колата. Посочва, че сама излязла от колата, за
другите не помни. В един момент се огледали, видели, че са четирите, а ищцата
не стояла до тях и тогава разбрали, че колата я е затиснала. Имало много кръв
около тях, прорезни рани. Свидетелката посочва, че тогава не е била с колан.
Сестра й била с колан. Не помни как са били облечени и дали са били с предпазни
колани другите момичета на задната седалка.
Свидетелката посочва, че последния път като видяла
ищцата, същата не била възстановена. Видели се на рождения ден на свидетелката.
Според свидетелката, ищцата не си позволила да пие алкохол, стоенето права не й
било комфортно, което означавало, че не се е възстановила напълно. Според
свидетелката, приглушената светлина не се отразява добре на ищцата. Свидетелката
посочва, че е имало коренна разлика у ищцата след инцидента, духът й бил „сломен“.
Преди инцидента, ищцата и свидетелката посещавали заедно музикални фестивали, а
след ПТП въобще не ставало въпрос да посещават музикални фестивали. Според
свидетелката, ищцата си е променила отношението към музиката, която много
обича. Свидетелката посочва, че ищцата „винаги е била ученолюбива, продължава
да учи усърдно, много е борбена като
характер“. Посочва, че вече въобще не говорели за концерти, да бъдат с много
хора някъде на фестивали.
Във връзка с претърпените от ищцата болки и страдания,
причинени от процесното ПТП, съдът е разпитал и майката на ищцата –св. Л.Д. Ж.. От показанията й се установява, че след ПТП
ищцата била приета в реанимация и на петия ден допуснали да я видят близките за
пет минути. Тогава разбрали, че тя не
помни нищо, защо е там, какво е претърпяла и не знаела, че са минали толкова
дни от инцидента. Когато я видели, изглеждала доста зле. На свидетелката й
прилошало при вида на дъщеря й и излязла малко извън стаята. Главата на ищцата
цялата била обинтована, защото тя претърпяла операция основно на главата, освен
другите наранявания. Цялата й ръка също била бинтована. След реанимация я свалили
в Неврохирургията и свидетелката със съпруга си останали като придружители,
защото ищцата не можела по никакъв начин да се обслужва. Докато я изпишат,
родителите й я обслужвали и хранили. Ищцата страдаше тогава, тъй като
най-тежката травма била на черепа, на главата. Имала болки и не можела да спи, давали
й лекарства. Можела да лежи само по гръб. Лявата й ръка цялата била в рани,
шевове, обинтована. Имала и други наранявания –счупени израстъци на прешлени на
таза и в поясната област, не можела да сяда или да се движи по никакъв начин.
На 04.08. я изписали, според свидетелката, много рано, тъй като не можела да се
движи, толкова време била лежала, че не можела да пази равновесие. Изписали й
колан за кръста, който трябвало да носи минимум 6 месеца, без да го сваля, да
спи с него. Не трябвало да става от леглото, за да се възстанови. Родителите й
се грижели изцяло за нея. За всички нужди й помагали. Била изпаднала в такова състояние,
че не желаела да разговаря с никого, не искала никой да я вижда, даже баба й и
дядо й. Шест месеца била само с родителите
си. Наложила се втора операция на главата след 3 месеца, тъй като черепът й останал с отвор и трябвало
да сложат титаниева мрежа на черепа. Болката след операцията била още
по-страшна. Същата процедура я преживяли отново. Свидетелката посочва, че възстановяването
продължава и до момента. 6 месеца плътно носила колана и била в почти пълния
покой. След това постепенно започнала да се раздвижва, да се храни сама. От
самата катастрофа получила двойно виждане. За да може да се движи, придържана в
началото, едното око се покривало с марля, тъй като виждала образите двойно и
се лутала коя е правилната посока. Шест месеца след втората операция започнала
да става по-самостоятелна. Към настоящия момент травмите в кръста си оставали,
не може да вдига тежко, не може да се пренатоварва. При прегледа от очен лекар
им било казвано, че поне две-три години от ПТП трябва да минат, за да се види
как ще се настои самият организъм, тъй като има засегнат нерв в мозъка за
самото виждане. За мрежата на черепа, неизвестен период от време трябвало да се
ходи на преглед, за да се види как е, дали има като цяло някаква промяна,
въпреки, че давали гаранция, че ще е успешно. Оставали й белезите, които имала.
След втората операция лекарят казал, че само на главата си има около метър
шевове. Ищцата била с дълга коса, обръснали й косата, било й трудно, но го преодоляла
като цяло.
Свидетелката посочва, че в момента родителите живеят в С.З.,
а ищцата е в С.. Към момента на ПТП, родителите живеели в С.З., ищцата била
студентка в С. - завършила бакалавър. Възстановяването на ищцата след ПТП,
продължило година и половина, протекло в
С.З., при родителите й.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
същите са непротиворечиви досежно сочените обстоятелства и се подкрепят и от
другите доказателства по делото- констатациите на комплексната съдебна експертиза.
Свидетелите имат преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата,
от промяната в характера и начина на живот. От показанията на св. Л.Д. Ж.,
майка на ищцата, се установява влошеното здравословно състояние на ищцата,
причинено от уврежданията, получени при ПТП, тежкия възстановителен процес,
който е преживяла. Последната свидетелка е полагала непосредствени и постоянни
грижи по време на престоя на ищцата в болницата и впоследствие у дома, докато е
протичал възстановителния процес.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно
чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено същото, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид горното, по категоричен и безспорен начин се установи, че процесното
ПТП е причинено виновно от водача на застрахования при ответника лек автомобил.
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В
случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът по
делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил трети лица.
При така приетата фактическа
обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното
дружество по предявения срещу него иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на дължимото му се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищцата е отправила до ответното дружество
писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, което е получено от ответника, като същият е отказал да заплатил обезщетение, видно от представеното по делото
уведомление №2777/23.07.2019г. /л.26 от делото/. Застрахователят е приел, че
единствено ищцата има вина за настъпилия за нея вредоносен резултат, поради
непоставяне на обезопасителен колан и изпадане от лекия автомобил.
От данните по делото и влязлата в сила
присъда на наказателния съд, настоящият състав на ОС приема за безспорно, че вследствие
на описаното по-горе произшествие ищцата е получила множество травми – Тежка съчетана травма на глава, гръбначни прешлени в
поясната област и крайници. Хеморагичен и травматичен шок. Разкъсно-контузни
рани на главата във фронтална /челната/, париетална /теменната/ и окципитална
/тилна/ области. Открито депресинно счупване на черепния свод в ляво /теменно/.
Контузии и сътресение на главовия мозък. Кръвоизлив в ляво странично мозъчно
стомахче. Мозъчен оток. Хигром /колекция на ликворна течност/ в челната област.
Разкъсно-контузни рани по лицето. Охлузни и порезни рани по левия горен
крайник. Охлузвания по гръдния кош. Контузия на дясната поясната област.
Счупване на десните напречни израстъци на LI, L2,L3 и L4 /поясни прешлени/.
Диплопия /двойно виждане/.
Според приетата по делото експертиза, развилият се травматичен
и хеморагичен шок на базата на тежките травматични увреждания са от
медико-бологичния характеризиращ признак разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Установеният оток на мозъка с изпадане в комоцинално
безсъзнателно състояние и установените контузионни огнища само по себе си е
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Черепно-мозъчната травма, изразяваща се в разкъсване на меки черепни обвивки с
наличие на подлежащо счупване на черепа с вбиване на фрагменти, представлява
нараняване, което прониква в черепната кухина. Счупванията на десните напречни
израстъци на поясните прешлени от първи до четвърти са от медико-биологичния
характеризиращ признак трайно затруднение в движението на снагата. Останалите
травматични увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл. 129 от НК.
От данните по делото и заключението на комплексната
експертиза се установява по безспорен начин, че оздравителният период за ищцата
е доста дълъг. Според експертите, оздравителният период за хеморагичен и
травматичен шок при приложеното лечение е 5-7 дни. Разкъсно-контузни рани на
главата във фронтална /челната/, париетална /теменната/ и окципитална /тилна/
области - период 10 - 14 дни. Открито депресинно счупване на черепния свод в
ляво /теменно/, след оперативно лечение 2 месеца. Контузии и сътресение на
главовия мозък в рамките от 3 до 6 месеца. Кръвоизлив в ляво странично мозъчно
стомахче в рамките на 2 - 3 месеца. Мозъчен оток в рамките на 1 месец. Хигром
/колекция на ликворна течност/ в челната област в рамките на 2 - 3 месеца.
Разкъсно- контузните рани по лицето, охлузните и порезни рани по левия горен
крайник в рамките на 10 - 14 дни. Счупване на десните напречни израстъци на LI,
L2,L3 и L4 /поясни прешлени/ в рамките на 6 - 8 месеца. Появилата се при ищцата
диплопия /двойно виждане/, също е последица от
процесното ПТП и според експертите, все още продължава, без да е ясна
прогнозата за пълно възстановяване на зрението.
Безспорно в случая е налице и последният признак за
уважаване на предявените искове– причинно- следствена връзка между процесното
ПТП и получените от ищцата вреди. Видно от данните по делото, установените и
описани травматични увреждания добре отговарят да са от удари и притискане от
твърди тъпи предмети и действието на предмети с остри ръбове и напълно
отговарят да са получени при настъпилото ПТП. Тези обстоятелства съдът приема
за безспорно установени по делото.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното: Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
При
определяне размера на дължимото в случая обезщетение за причинени неимуществени
вреди, съдът взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността
на търпените от ищцата вреди от гореописаните травматични увреждания, както и
продължителността на възстановителния процес, който също беше подробно
изследван в хода на производството и описан по-горе в изложението. Безспорно се установи и обстоятелството, че появилата се
при ищцата диплопия /двойно виждане/, последица от процесното ПТП, все още продължава, без да е
ясна прогнозата за пълно възстановяване на зрението. Съдът взема предвид също и
проведените оперативни интервенции, медикаментозно лечение и обездвижване с
лумбостат, като минималният срок на тези лечебни процедури е бил 6 месеца. В
случая съдът взема предвид и
обстоятелството, че поставеният алотрансплантант от титаниева мрежа на мястото
на дефекта на черепа не се отстранява и ще бъде наличен до края на живота на
ищцата, което, безспорно, е затруднение и неудобство за ищцата. В съдебно
заседание експертът-неврохирург д-р К. е посочил, че имплантът е съобразен с биологичните
възможности на всяко едно човешко тяло и е поставен за постоянно. Уточнил е, че
поради обстоятелството, че пострадалата е в период на растеж, имплантът трябва
да се следи, като в началото това се извършва в рамките на 6 месеца, за да се
види как се развива възстановяването, а след това на година, като след третата
година може да се смята, че това не е необходимо.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищцата
остра стресова реакция, която е довела до емоционални и поведенчески промени,
видно от свидетелските показания. Според показанията на св.Л. Ж., майка на
ищцата, последната трябвало да носи колан, който лекарите й предписали, минимум
6 месеца, без да го сваля, включително и да спи с него. Не трябвало да става от
леглото, за да се възстанови. Родителите й се грижели изцяло за нея, като й помагали за всички нужди. Била изпаднала в
такова състояние, че не желаела да разговаря с никого, не искала никой да я
вижда, даже баба й и дядо й. Шест месеца
била само с родителите си.
От показанията на св. Р.Д.,
близка приятелка на ищцата, също се установяват настъпилите у ищцата емоционалните
и поведенчески промени – липсата на желание да се среща с повече хора, да ходи
на концерти и да слуша любимата си музика.
Ищцата е изключително млад
човек, на прага на жизнения си път. Всички тези тежки физически, психически и
емоционални болки и страдания, причинени от процесното ПТП, тя е преживяла
непосредствено след приключване на бакалавърската степен на образование. Те са
станали причина ищцата да пропусне една година от обучението си, за да се
възстановява от получените увреждания, сред което е успяла да продължи
образованието си.
Съдът
взема предвид освен интензитета на преживените болки и страдания, също и тежестта
на причинените увреждания, продължителността на търпените болки и страдания и
продължителността на възстановителния процес.
С
оглед гореизложените съображения, съдът приема, че претърпяно ПТП, както и
уврежданията, които е получила, са променили в негативна насока живота на ищцата.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, е
основателен за сумата 70 000 лв. Този размер, според съда, е справедлив, с
оглед всички събрани по делото
доказателства, свързани с претърпените от ищцата физически болки и страдания,
както и преживените психически и емоционални страдания, породени от процесното
ПТП и последиците от него.
По направеното възражение на ответника, че
ищцата е допринесла за вредоносния резултат, тъй като е пътувала без предпазен
колан, съдът намира същото за основателно. За да бъде намалено обезщетението за
вреди, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо
пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е
конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането
от такива действия от страна на увреденото лице. Принос, по смисъла на
посочения законов текст, е налице винаги, когато пострадалият с поведението си
е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Следователно, съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.
В конкретния случай ищцата безспорно е
била без поставен обезопасителен колан. Видно от назначената комплексна съдебна
експертиза, получените травми от ищцата не
отговарят на такива, получени от лице с поставен обезопасителен колан в купето
на катастрофирал автомобил. Според експертите, при употреба на обезопасителен
колан, лицето не би изпаднало от катастрофиралия автомобил, но експертите
заключават, че не може да се каже какви биха били травмите, ако ищцата беше
останала фиксирана в купето на автомобила, имайки предвид тежките деформации на
същото.
Видно от експертизата, лек автомобил Ауди
АЗ фабрично е оборудван с предпазни колани, 5 на брой за всички пътници и
водача на автомобила. Същите са триточкови от инерционен тип и сработват в
случай на челен сблъсък най-вече, като се донатягат и притискат тялото на
пътника или водача към седалката на автомобила.
В съдебно заседание експертите са
уточнили, че коланите са най-ефективни при челен удар, както и че причина за
настъпването на травмите на ищцата е изпадането й от автомобила.
Посочили са също така, че коланът фиксира тялото
към седалката с главата надолу и ако ищцата
е била с колан, тъй като колата е останала по таван, са заключили, че деформациите
на тавана са щели да достигнат до ищцата. Според разясненията на експертите в
съдебно заседание, при тази ситуация, ако е била с колан и е имало удар на
темето на главата, спрямо издатините на впитото купе, задължително е щяло да
има и шийна травма, която е щяла да бъде особено опасна.
Експертите са заключили, че ако ищцата е
била с колан, травмите е можело да бъдат и по-тежки, можело е да има и шийна
травма, но всичко това, са уточнили, че е в сферата на хипотезите.
При тези данни, съдът счита, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в
непоставяне на обезопасителен колан по
време на пътуването. Това е така, защото същата, като пътник в лекия автомобил
е следвало да бъде с поставен обезопасителен колан по време на движението на
автомобила, а такъв безспорно се установи, че ищцата не е имала. Предвид
конкретните обстоятелства на процесното ПТП - механизма на ПТП, получените деформации
на тавана на автомобила в задната част на същия, където е седяла ищцата, съдът
приема, че съпричиняването е на 15%. Съдът приема този размер на съпричиняване,
тъй като и самите експерти считат, че ако беше с поставен обезопасителен колан,
е било възможно ищцата да получи по-тежки увреждания, вкл. и по-тежка шийна травма.
Предвид изложените по-горе съображения,
като съобрази размера на съпричиняване на вредоносния резултат, /15%/, съдът
счита, че искът се явява основателен и доказан за сумата 59 500лв. и в
този размер следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер над
59 500лв. до предявения размер от 70 000лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Относно претенциите за лихви, съдът приема следното:
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на
вреди, причинени от застрахования, е производна от тази на делинквента.
Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ,
т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият
отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича
от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най- ранна. Или, отговорността на прекия
причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува,
но тя по силата на самия кодекс се поема от застрахователя от един по- късен
момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие. Затова, при липса на твърдения и данни по делото за по- ранна дата, в
случая отговорността на застрахователя е възникнала, считано от датата на
уведомяването му от увредения за процесното застрахователно събитие. На
основание чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ,
това обезщетение за забава е част от дължимото застрахователно обезщетение. В
разпоредбата на чл.497 от КЗ е регламентирана дължимостта от застрахователя на
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по- ранната от двете дати:
1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Тази норма обаче касае собствената
забава на застрахователя по повод определяне и изплащане на застрахователното
обезщетение и тя не е свързана със забава на застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя
обема на отговорност на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с
делинквента и обема регресни права, и не е свързана с отговорността към третото
лице, на което са причинени вредите /така решение по т. д. №2273/2018 г. на
ВКС, ТО и решение по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТО/.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че следва
да присъди законната лихва за забава върху определеното от съда обезщетение при
условията на чл.497, ал.1,т.1 КЗ, тъй като приема, с оглед съдържанието на уведомление
на ответника до ищцата във връзка с образуваната щета /л.26 от делото/, че е
налице отказ от страна на застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение, при представени от ищцата достатъчно доказателства за определяне
на това обезщетение. При постъпила молба от ищцата до застрахователя от
04.06.2018г., 15-дневния срок за произнасяне изтича на 19.06.2018г., т.е. законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение следва да се
присъди, считано от 20.06.2018г.
По разноските съдът приема
следното: Ищцата е
освободена от заплащане на държавни такси и разноски в производството, поради
което не дължи заплащане на такива към ответника.
Съгл.разп. на чл.78, ал.1, т.1 ответникът следва да заплати на
ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената част на иска.
Общият размер на претендираните от ищцата разноски са в размер на 2 930лв. адвокатско
възнаграждение. Съразмерно с уважената част на иска, същите следва да се
присъдят в размер на 2490.50лв.
Съдът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва
да осъди ответника да заплати в полза на държавата, чрез ОС С.З. държавна такса
върху уважената част от иска в размер на 2 380лв.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. Д.“ АД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., *** да заплати на Р.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***,
съдебен адрес:***, адв. П.К.П. *** сумата
59 500лв. /петдесет и девет хиляди и петстотин
лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
телесни увреждания, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие,
възникнало на 23.07.2017год., причинено от виновното противоправно поведение на
Л.Н.Д., ЕГН **********,***, *, при управление на лек автомобил марка
„Ауди", модел „А3“, с регистрационен № **, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 20.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения
размер от 59 500лв. до
предявения от 70 000лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „З. Д.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. С., *** да заплати на Р.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***,
съдебен адрес:***, адв. П.К.П. *** сумата
2490.50лв. /две хиляди четиристотин и деветдесет лева и 50ст./, представляваща
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА „З. Д.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. С., *** да заплати в полза на Държавата, чрез Окръжен съд- С.З.,
държавна такса върху уважената част от иска в размер на 2 380лв. /две хиляди триста и осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: