О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова
въззивно гражданско дело №
849 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по частната
жалба вх. № 23722/01.01.2019г. от И.М.К. ЕГН ********** ***, чрез адв. Н.Т., против определение № 3225/11.03.2019г. по
гр.д. № 2474/2015г. на 34-ти състав на ВРС, в частта, в която е оставена без
уважение молбата й за приемане и съвместно разглеждане на претенцията й за
осъждане на Т.П.М., Л.М.Т., наследниците на Б. М.М., Р.А.
Т., Е.Т.К., наследниците на З.Л. К. и М.Б.Т.-Б. да й заплатят сумата, с която всеки един от тях се е
обогатил за нейна сметка поради придобиване на собственост по приращение като
собственици на дворното място на ателиета №№ 1, 3, 4 и 5, построени с тяхно
знание и без противопоставяне, разположени на шести и седми етаж на сградата на
ул. „Генерал Столетов“, № 87, в гр. Варна. Навежда оплаквания, че производството
е за делба на няколко обекта, съставляващи надстроени без строителни книжа
етажи на сграда, които след надстрояването е и покрита. При надстрояването са
построени външни ограждащи стени на сградата, стълбище на същата с асансьорна
кула и покрив на сградата. Тя е предприела строителството в свой личен и в общ
на всички съсобственици на сградата интерес-да завърши строежа, като
изпълнението на натуралните СМР по изграждане на сградата е практически
неделимо. Смята, че след изграждане на надстройката и след като валидно е
прехвърлила права на част от останалите съделители, това не я лишава от правото
да търси вложените от нея суми за изграждане на обектите и увеличената им
стойност, вследствие на това изграждане. Дори и да се приеме, че претенцията е
поставена на принципа на неоснователното обогатяване, тя пак би била допустима,
защото правото на собственост е възникнало благодарение на действията й на
водене на чужда работа без пълномощия. След като съсобствеността е възникнала
именно поради активното й поведение, затова точно в делбата следва да се разгледа
претенцията й, че е изградила не само нейния съсобствен обект, а и всички
останали. В решението по допускане на делбата е прието, че за част от другите
обекти липсва съсобственост, защото се е разпоредила с правата си, но само за
ид.части от тях, при което има право да бъде възмездена за частите, за които не
е възмездна. След като производството е за делба, като предмет на делбата са
множество обекти, които се намират в една и съща сграда, коята е изградена и
въведена в експлоатация единствено и благодарение на усилията й, която в
качеството си на инвеститор и изпълнител на строежа не само в рамките на
одобрените строителни книжа, но и в отклонение на строителните книжа, по време,
когато е била собственик на част от терена и съсобственик с останалите съсобственици,
с тяхно знание и без противопоставяне, в интерес на всички собственици на
терена , което според нея определя допустимостта на претенцията в делбата. Моли
се да бъде отменено обжалваното определение и делото върнато на ВРС с указания
за точно приложение на закона, като бъде приета за съвместно разглеждане
претенцията й по сметки.
В писмен отговор Т.П.М., Л.М.Т., Р.А. Т., Е.Т.К., М.Б.Т.-Б., А.Б.М.-Д., М.Б.М.,
Л.И.К. и А.М.М.
,чрез адв. Н.П. оспорват частната жалба, като
неоснователна. Считат мотивите на ВРС за правилни и законосъобразни. И.М.К. не
е активно легитимирана на предяви претенциите си, а и правото на иск е погасено
по давност за подобрения, извършени от ЕТ „Илвес-А-Строй-И.М.К.“
през 1998-1999г. В договорите за
строителство И.К. е участвала като ЕТ, а е а в договорите, с които са й
дарявани вещни права върху терена и ателие № 2-като физическо лице. В ТР
фирмата на ЕТ е действаща и няма правоприемство и
сливане на двете й качества, а ддва самостоятелни и
различни гражданскоправни субекта. Молят се да бъде
отхвърлена частната жалба. Претендират присъждане на разноски в настоящото
производство.
За да се произнесе, съдът има предвид следното:
Настоящият състав намира постъпилата частна жалба, подадена от И.М.К. за допустима,
като подадаена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежно
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съда, при наличието на
правен интерес, но по съществото си за
неоснователна.
Съдът споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното определение за това, че предявената
от нея претенция по сметките е недопустима за разглеждане в делбеното
производство по отношение на ателие № 1, № 3, № 4 и № 5, доколкото И.М.К. не
е съсобственик по отношение на тези четири
самостоятелни обекти, за разлика от ателие № 2. Претенцията си по отношение на
тези ателиета би следвало да реализира по общия исков ред.
Исковете по чл. 346 от ГПК съставляват самостоятелни имуществени претенции,
които може да бъдат заявени в делбеното производство,
когато се касаят до искания по сметки между съделителите, във връзка с
възникване, запазване, съхраняване или увеличаване на стойността на съсобствената вещ.
Ателиета № 1, № 3, № 4 и № 5 нито са съсобствени
с И.М.К., нито тя има качеството съделител по
отношение на тях.
Съображенията изложени от процесуалния й представител във въззивната жалба
не разколебават становището на съда относно това, че претенциите й не следва да
бъдат приемани за съвместно разглеждане в делбеното
производство. Те могат да послужат като основание за подаване на искова молба,
която се разглежда от съда по общия исков ред.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК И.М.К. следва да бъде осъдена да заплати на М.Б.М.,
А.М.М. и А.Б.М.-Д. сумата от 150.00лв. представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно договор
за правна защита и съдействие, приложен на л. 20 по делото. На същото основание
И.М.К. следва да бъде осъдена да заплати на Т.П.М., Л.М.Т. и М.Б.Т.-Б. сумата
от 150.00лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, съгласно договор за правна защита и съдействие, приложен на л. 21
по делото. адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, по ,
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 3225/11.03.2019г. по гр.д. № 2474/2015г. на 34-ти състав
на ВРС, в частта, в която е оставена
без уважение молбата на И.М.К. ЕГН **********
***, за приемане и съвместно разглеждане на претенцията й за осъждане на Т.П.М.,
Л.М.Т., Р.А. Т., Е.Т.К., М.Б.Т.-Б., А.Б.М.-Д., М.Б.М., Л.И.К. и А.М.М. да
й заплатят сумата, с която всеки един от
тях се е обогатил за нейна сметка поради придобиване на собственост по приращение като собственици на дворното място на ателиета
№№ 1, 3, 4 и 5, построени с тяхно знание и без противопоставяне, разположени на
шести и седми етаж на сградата на ул. „Генерал Столетов“,
№ 87, в гр. Варна, на осн. чл. 346 от ГПК.
ОСЪЖДА И.М.К. ЕГН ********** ***, да заплати на М.Б.М., ЕГН **********, А.М.М. ЕГН ********** и А.Б.М.-Д., ЕГН **********,*** сумата в
размер на 150.00лв., представляваща
разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА И.М.К. ЕГН ********** ***, да заплати на Т.П.М., ЕГН ********** ***, Л.М.Т.
ЕГН ********** *** и М.Б.Т.-Б. ЕГН ********** ***, сумата в размер на 150.00лв., представляваща разноски по
делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.