Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
Гр. Разград, 27 ноември 2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ разгледа
докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело № 94 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение №263/13.08.2020г., постановено по АНД №185/2020г. по описа на Разградския
районен съд, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 3182391 от 12.11.2019г, с който на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Л. В. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Недоволен от решението е останал наказаният
водач. В жалбата си сочи, че това решение е неправилно, постановено при
нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон,
поради което моли съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни
последици.
Ответникът по касационната жалба, не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание и не ангажира съда със становище по жалбата.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави
в сила решението на районния съд.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното решение на основание чл.218, ал.2 от АПК, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна
по следните фактически и правни изводи:
Събраните в хода на производството доказателства сочат, че срещу жалбоподателя е съставен ЕФ по реда и при
условията на чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП за това, че на 12.11.2019г. в 10.23 часа в с.Благоево, обл.Разград, ул.“Христо Ботев“ №14 управлявал лек автомобил
„Мерцедес ГЛ 350 БЛУТЕК 4 Матик“ с рег. № ******** със скорост от 85 км/ч, установена и заснета с автоматизирано техническо
средство (АТС) ARHCAM S1. Установената скорост на движение на МПС била с 35
км/ч над допустимата за населени места от 50 км/ч. Към преписката административнонаказващият
орган (АНО) е представил снимка, установяваща извършеното нарушение; Справка
относно собствеността на процесното МПС; Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване, Протокол за метрологична проверка №32-С-ИСИС/14.06.2019г. на
същото и Протокол за използване на АТСС.
С решението си районният съд е потвърдил оспорения ЕФ, като в мотивите си е
приел, че вмененото нарушение е установено по надлежен ред, при спазване на
правилата и нормите на ЗДвП и специалната Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532). Това
решение е предмет на инстанционен контрол в настоящето производство.
Касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно и
допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие
с материалния закон.
При съставяне на процесния ЕФ са
спазени относимите процесуални правила и норми. Условията и редът за използване
на АТСС са уредени в цитираната вече Наредба №8121з-532. Приложените писмени доказателства
сочат, че полицейските служители са изпълнили всички законови изисквания,
регламентирани в чл.6 - чл.12 от Наредбата, поради което неоснователни и
недоказани са оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Цитираното от него
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. по тълк. дело
№ 1/ 2013г. на Върховния административен съд е преди извършената промяна в
относимата нормативната уредба, както в ЗДвП, така и с издадената Наредба №
8121з-532 на МВР, поради което се явява неактуално и загубило своето действие.
Оспореният ЕФ е издаден от оправомощен орган, в кръга на неговата
материална и териториална компетентност и в установената форма, утвърдена със
Заповед №Із-305/04.02.2011г. на министъра на
МВР, съгласно изискването на чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП. В него ясно, точно и конкретно от
фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията и всички
необходими елементи, които определят и индивидуализират административното
нарушение, вменено във вина на нарушителя. Събраните писмени и гласни
доказателства установяват по категоричен и безспорен начин възприетата от
наказващия орган и районния съд фактическа обстановка. Приложени са и
съответните законови разпоредби, които обуславят отговорността на дееца. Определеното наказание е в абсолютния размер, предвиден в санкционната норма на
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и с оглед забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва
законова възможност то да бъде изменено или намалено.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №263/13.08.2020г.,
постановено по АНД №185/2020г. по
описа на Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/