Определение по дело №585/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260168
Дата: 4 декември 2020 г.
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20205000600585
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 260168

гр.Пловдив, 04.12.2020 г.

                                               

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесетата година, в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ              

           ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                 ДЕНИЦА СТОЙНОВА

 

след като разгледа докладваното от чл.съдията Милена Рангелова в.ч.н.д. № 585 по описа на ПАС за 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 270, ал. 4 вр. ал. 1 и 2 НПК.

 

Образувано е по частен протест на ОП-Пловдив срещу определението № 274 от 23.11.2020 г. по н.о.х.д. № 2109/20 г. на ОС-Пловдив, с което взетата по отношение на подс. П.М.М.мярка за неотклонение „домашен арест“ е изменена в гаранция от 10 000 лева.

В протеста, който не е просрочен, се твърди незаконосъобразно процедиране, изразено в това, че съдът използвал несъвместими с предмета на воденото съдебно производство съображения. В тази връзка е изразено виждането, че от атакувания акт не ставало ясно как определената мярка за неотклонение гаранция от 10 000 лева би обезпечила приключване на делото в разумен срок. Формулираното искане е за отмяна на определението.   

Съдът в настоящия състав, като въззивна инстанция, след като се запозна с данните по делото, с мотивите на обжалвания първоинстанционен акт и обсъди доводите и съображенията на протестиращия, намери протеста за частично основателен.

Коректен и споделим е изводът на окръжния съд, че и към настоящия процесуален момент продължава да е налице опасността от извършване на престъпление. Правилно е значителната тежест на повдигнатото обвинение да се обсъжда в контекста на предходните осъждания на подсъдимия – деянията, в извършването на които е обвинен по настоящото дело, са с твърдяна дата на изпълнение скоро след приключване на предходно ефективно изтърпяване на наказания лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления (по чл. 152, 150, 155, 209, 214 и 213а НК). Така че е действително опасно на свобода той да извърши престъпление или да препятства протичането на наказателното производство по друг начин.

Въпросните релевантни опасности обаче намаляват с течение на времето, както правилно е приел първият съд. Другият споделим негов извод е за приноса на протестиращия за изтичането на немалък период от време, считано от задържането на подсъдимия (в дома му) – той е допуснал престой на делото на досъдебната фаза от четири месеца, а е можел да организира отстраняване на констатирани от съда съществени процесуални нарушения, допуснати при изготвяне на първия обвинителен акт, за по-кратко време.

ПАС не приема становището на прокурора, че било недопустимо съдът да взема предвид сроковете по чл. 63 НПК (които били установени за ограничаване на задържането на досъдебното производство). Действително тези срокове не са релевантни в съдебната фаза, но без всякакво съмнение те са ориентир на преценката за адекватност на съответното задържане. 

Не са приемливи обаче съображенията на ПОС, с които е определен размерът на гаранцията. Ако и да са намалели, считано от задържането на М. до сега, релевантните опасности за негово неправомерно поведение са все още осезаеми. Те не са преодолими с избраната мярка за процесуална принуда. Необходимо е сигурно препятствие срещу пречки за приключване на делото в разумен срок. В тази връзка прокурорът е прав да обърне внимание на данните за констатирани през м. юли и през м. октомври 2020 г. нарушавания на режима на изпълнение на мярката за неотклонение „домашен арест“.

Ето защо и като взе предвид и всички останали обстоятелства по чл. 56, ал. 3 НПК, включително здравословното състояние на М., което е лабилно, но не и сериозно влошено понастоящем, ПАС прие, че подходяща се явява гаранция в по-висок размер, а именно 50 000 лева.  След внасяне на посочената сума подсъдимият ще бъде освободен от задържането в дома си.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

ИЗМЕНЯ протоколното определение от 23.11.2020 г. по н.о.х.д. № 2109/20 г. по описа на ОС - Пловдив, с което мярката за неотклонение на подсъдимия П.М.М.е изменена от „домашен арест“ в „гаранция“ в размер на 10 000 лева, като УВЕЛИЧАВА размера на гаранцията на 50 000 (петдесет хиляди) лв.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :