Р Е Ш Е Н И
Е № 425
гр. Стара Загора, 01.12.2023 год.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски
административен съд, седми състав, в публичното заседание на тридесети
октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: Кр. Костова-Грозева
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от Костова-Грозева адм. дело № 495 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/
във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от В.П.М. ***,
против Заповед №10-00-1492 от 27.07.2023г. на Кмет на Община Стара Загора, с
която е наредено премахването на
незаконен строеж „паянтови
постройки №16.3“ /по схема от геодезическо заснемане,
извършено от „Стара Загора – кадастър“ ООД/.
Жалбоподателят
сочи, че стопанисвал имота от 2006г. и към настоящия момент поддържал и
укрепвал изградената преди това едноетажна постройка. Преди 2006г. имотът се
стопанисвал от баща му, който той закупил от трето лице в периода 1995-96 г. и
сградата била заварена като построена преди 1995г. До този момент били
извършвани само укрепителни действия по запазването й. не оспорвал това, че
сградата била разположена в ПИ идент. 68850.523.269
по КК на град Стара Загора и че за същата нямал одобрен проект и разрешение за
строеж, но претендира, с оглед твърдението, че била изградена преди 1995г., че
била в режим на търпимост съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127 от ЗИДЗУТ от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012г.
Допълнително
счита, че не бил годен адресат на заповедта, тъй като бил само легитимен
ползвател и не бил извършил строежа. Според оспорващия бил нарушен и
императивът на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и липсвали мотиви в заповедта, същата
била издадена при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение
на закона. Иска нейната отмяна.
Жалбоподателят, редовно
призован в с.з, се явявал лично и с пълномощник адв. Т.,
като поддържа жалбата. В хода по същество на спора пълномощникът пледира за
основателност на жалбата по наведения в нея довод за търпимост на строежа.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от процесуален представител, ст. юрк. в., който оспорва жалбата. В хода по същество на спора
пледира за неоснователност на същата и за законосъобразност на заповедта.
Съдът, въз
основа на наличния по делото доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното:
По възлагане на
„Стара Загора-Кадастър“ООД било извършено геодезическо заснемане на застрояването в ПИ 532.269 и ПИ
523.307 по КК на град Стара Загора /л-. 29-37/.
На 29.06.2023г.
служители на Община Стара Загора от Дир. „Общински проекти и контрол по
строителството“ и отд.“кадастър и регулация“, в
присъствието на други длъжностни лица от Община Стара Загора извършили проверка
на строеж „паянтови постройки 16.3“, находя се в ПИ идент.
68850.523.269 и ПИ 6885.523.305 по КККР на град Стара Загора с проектен номер
идентификатор 68850.106.1010 по геодезическо
заснемане, УПИ IX-269,313 и
улица с о.т. 242 и о.т.
233, кв. 1202 – индустриален по плана на града.
В КП било
посочено, че строежът бил изпълнен и собственост на в. /В.П.М./ без одобрен
проект, без съгласуване от контролните органи и без разрешение за строеж,
нямало протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на
строителна линия и ниво. В КП била обективирана и окомерна скица на
разположението на процесния обект, който бил описан като полумасивна
жилищна сграда, изградена върху горепосочения УПИ, а съгласно геодезическото заснемане, сградата попадала в имот с
проектен идентификатор68850.106.1010. Имот с иден. 68850.523.269 бил собствен
на Община Стара Загора с начин на трайно ползване – за друг вид производствен,
складов обект, урбанизирана територия, ПИ 6885.523.305 представлявал
второстепенна улица, урбанизирана територия. Според КП, строежът бил изпълнен
от паянтова конструкция, покрив изпълнен от дървена конструкция и покривно
покритие от етернитови плоскости и други материали, на един етаж. Строежът бил
определен като такъв от пета категория. КП бил подписан от лицата, извършили
проверката, като той бил съставен в отсъствие на визираното за изпълнител на
строежа лице, но в КП изрично било посочено правото на същото да подаде
възражения против КП в срок до 30.06.2023г. КП бил залепен на строежа и на
информационното табло в сградата на Община Стара Загора /л.13-16/.
Процесната
заповед била издадена на 27.07.2023г. и с нея било разпоредено
премахването на описания по-горе строеж, както и допълнително било мотивирано,
че същият не попадал под разпоредите на §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ от 2012г. тъй
като бил разположен в УПИ IX-269,313, отреден за производствени дейности. Описаните в КП и заповедта факти
били правно основани на чл.225а, ал.2, т.2, вр. с
ал.1 от ЗУТ, вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТІ.
Съгласно служебна бележка на л.8 на 28.07.2023г. заповедта била съобщена чрез
залепяне на строежа и поставяне на информационното табло на общината /л.8/. Жалбата
била входирана в Община Стара Загора на 08.08.2023г.
Към делото се
прилагат и: удостоверение за наследници /л.6/; извлечение от кадастралния регистър
на недвижимите имоти в град Стара Загора /л.38-40/; извадка от регулационен
план, съгласно Решение № 2336/23.02.2023г. /л.19/.
По искане на
жалбоподателят, Съдът допусна и събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на един свидетел. Св. М. посочи, че познавал
В., с него били съседи по местата, които се намирали
в района на парк „Бедечка”,
покрай реката. Свидетелят бил там
от 40 г., а жалбоподателя от 30 г. и нагоре. Знаел, че имотът бил на В., и в него имало постройка, стопански сгради за животните. Те били
отпреди доста години. Като период
най-малко 60-70 години. Постройките съществуват много отдавна, но нямали документ за собственост.
Свидетелят знаел,
че тези места
били дадени от
г-жа Р. от
общината и това било преди много
години, преди едно 60-70 г., но писмен документ никой нямал.
Търсили в общината, казали, че нямало документи.
Тези места били дадени по 53-то постановление /ПМС/ на предходните собственици, които починали. Дадени били постройките на предходните собственици.
Постройките били построени там, когато бащата на
В. ги взел
и след това свидетелят не знаел дали било променяно
нещо от бащата
на В. или от самия В..
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира
следното:
По допустимостта на жалбата: същата е процесуално допустима, като направена
в срока по чл.215, ал. 4 от ЗУТ, против годен за съдебен контрол акт, по см. на
чл.215, ал.1 от ЗУТ, от активно легитимирано лице, доколкото изрично то се сочи
за адресат на властническото волеизявление, пред местно компетентния
административен съд. Не се установяват други обстоятелства, които да сочат на
недопустимост на жалбите.
По същество на спора, Съдът намира жалбата за неоснователна:
По валидността на заповедта: Съдът приема процесния акт
за издаден от материално компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ,
доколкото изхожда от Кмет на Община Стара Загора, именно който орган разполага
с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста
категория, които имоти са разположени в урбанизираната територия на град Стара
Загора. Няма спор, че обследвания обект е такъв от пета категория и поради това попада в тези рамки,
ето защо няма основания да се прогласи нищожността на заповедта поради липса на
компетентност на издателя, нито поради липса /отпаднало правно основание за
издаването й.
Съдът не констатира да има
допуснати съществени процесуални нарушения на проведеното особено
административно производство, нито на общите процесуални правила и възраженията
в тази насока се приемат за неоснователни.
Процесната заповед е надлежно
фактически мотивирана с конкретни факти, установени в хода на проведеното
особено административно производство, като на тях е дадена и съотв. правна квалификация /чл.225а, ал.2, т.2 от ЗУТ/,
като вече е въпрос на материална законосъобразност дали правилно е приложен
законът спрямо тези факти. Заповедта е обективирана в писмен вид и съдържа
задължителните за един административен акт реквизити. В този смисъл, заповедта
е издадена в съответствие с императива за съдържание и форма на властническото
волеизявление, за точна и
ясна идентификация на наредения за премахване незаконен строеж, което е и
гаранция за спазване правата на адресата на заповедта и трети
лица, както и за възможното реално изпълнение на акта при влизането му в сила.
Няма спор, че установяването на
фактите, релевантни за приемане на извод, че е налице изграден незаконен
строеж, са надлежно обективинирани в писмен акт - Констативен
акт № 99 от 29.09.2023г., който е съставен от служители при Община Стара
Загора, осъществяващи контрол върху строителството, обстоятелство, което е
надлежно удостоверено и чрез представените не оспорени писмени доказателства
/л. 41-46/, чрез които се удостоверява, не само заеманата от тези служители
длъжност, задълженията за нея, както и изискванията за заемането й
/необходимостта от специално образование/. Т.е. спазено е императивното
изискване на специалната норма на чл.225а, ал.2, изр. първо от ЗУТ за съставяне
на констативен акт /такъв е приложен по делото на л. 17-18, както и че след неговото
съставяне на засегнатото лице /в частност настоящия жалбоподател/ е дадена
възможност за реализиране на установеното в негова полза право на защита, чрез
представяне на възражение по констатациите на акта, което право той не е
реализирал в срок, като заповедта се позовава именно на констатациите от КА и
най-важното е издадена след изтичане на срока за представяне на писмени
възражения, което сочи на извод за липса на допуснати нарушения на това особено
процесуално изискване. Жалбоподателят не оспорва констатацията на органа, че
обектът е „строеж“ по св. на §5, т.38 от
ДР на ЗУТ, нито оспорва твърдението на ответника, че за този строеж липсват
издадени строителни книжа, нито има издадено разрешение за строеж. Горното обосновава извода, че липсват
основания за отмяна на заповедта като незаконосъобразна поради издаването й в
нарушение на общите и специалните процесуални изисквания, т.е. не са налице
основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.
Заповедта
е изцяло съответна на приложения материален закон:
В случая строежът е квалифициран като незаконен такъв по см.
на чл.
225, ал.2, т.2 от ЗУТ – извършен без одобрени
строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Съгласно чл.148, ал.1 във
вр. с ал.2 от ЗУТ строежите могат да се
извършват само въз основа на
издадено по съответния ред разрешение за строеж.
Отклонение от това правило се
предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за
някои видове строително-монтажни работи, за които не
са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ
са определени видовете строежи, за които не се
изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава
разрешение за строеж. В случая процесният строеж не попада в законово установените изключения по чл.147, ал.1 и чл.151 от ЗУТ. Доколкото не се оспорва от жалбоподателя, че за изпълнения строеж
няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, то е налице основание за квалифицирането му като „незаконен“ по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което така визирано фактическо основание в заповедта се установява по
категоричен и безспорен начин и тя правилно е основана правно
на посочената разпоредба, т.е. налице е
правилно приложение на закона.
Този извод не
се променя и с оглед единственото наведено възражение на жалбоподателя против
заповедта, че строежът е „търпим“, тъй като е изграден преди 1995 г.
Процесният
строеж не може да
се квалифицира като търпим по
см. на §16 от ПР на ЗУТ или на
основание § 127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за
премахването му като изграден без строителни книжа строеж. Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за
които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползуване. В следващите
алинеи на текста са установени други крайни срокове, но и допълнителни
предпоставки, като деклариране от собствениците на строежите в посочен срок
/ал.2-3/. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи,
изградени до 31.03.2001 г.,
за които няма строителни книжа, но са
били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата
и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползуване. За
да се приеме,
че даден незаконен строеж е търпим, следва да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до
07.04.1987г., съотв.
до сроковете по ал.2-3, респективно до 31.03.2001г., както да
е бил допустим по действащия подробен
устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му или съгласно този
закон, съотв.
да е бил деклариран. При липсата на
която и да е законово
установена предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването
му е неприложима.
В обжалваната
заповед органът не е отразил времето
на извършване на строежа. В приложената
по делото административна преписка също не се
съдържат никакви данни за годината
на изпълнение на разпоредената за премахване сграда, но отвентикът мотивира неприложимост на §127, тъй като строежът
попадал в УПИ IX-269,313,
отреден за производствени дейности. В хода по същество процесуалният му
представител допълнително мотивира, че строежът не може да е в режим на
търпимост, тъй като било видно, че УПИ бил урегулиран за първи път през 2018г.
и това изключвало възможността за приложение на режима за „търпимост“ по см. на
§16, ал.1 от ЗР на ЗУТ.
В хода на съдебното производств жалбоподателят не успя да ангажира
безспорни доказателства относно твърдението си,
че периода на изграждането на разпоредения за премахване строеж е преди 1995г.
Съдът не кредитира с доверие показанията на разпитания свидетел М., доколкото
те първо не кореспондират с писмени данни по делото и на второ място са неясни
именно относно периода на изграждане. Дори и да се приеме за истина
твърдението, че ползването на имота е бил предоставен по силата на ПМС /неясно
кое/ на трето лице, за което се твърди, че е праводател на бащата на
жалбоподателя, то писмени данни за такова не се съдържат в преписката, за да
може и Съдът да прецени какво е било предоставено за ползване /имот и сграда
или само сграда/ и реално дали сградата е във вида, който е описан в КП, т.е.
дали е налице пълно съвпадение с параметрите на обследвания строеж. Ето защо,
Съдът приема извода, че не се доказа по делото строежът да е бил изграден до релевантния
съгл. §16 или §127 момент – до 07.04.1987г., респ. До 31.03.2001г. и в случая не е налице първото
условие от предвидените в кумулативност такива, които биха
могли да обусловят статута му на търпим
строеж. Отделно от горното, безспорно се
установи по делото, че процесният строеж е реализиран върху имот-общинска собственост, който е с
предназначение за улица и промишлени дейности, поради което така описаният
строеж – като полумасивна жилищна постройка се явява
недопустим и съгласно действащите норми на чл.12, ал. 2 и ал.3 и на чл.148,
ал.1 от ЗУТ. Разпореденото с процесната заповед премахване
на описания в нея строеж, като не отговарящ на законово регламентираните
изисквания за определянето му като търпим, подлежи на премахване.
В
обобщение Съдът приема, че пред него се доказа, че кумулативно са налице всички
юридическите факти, елементи от правопораждащия
фактически състав по чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225,
ал.2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване
на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е налице незаконен
строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без одобрени
строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, който строеж не отговаря
на условията за определянето му като търпим и следователно са налице законово
регламентираните материално-правни предпоставки за разпореждането на неговото
премахване. За настоящият спор и законосъобразността на заповедта е ирелевантно
дали В.М. е действителният ползвател /собственик на строежа, това има значение
едва в производството по премахване на строежа, но не засяга
законосъобразността на тук оспорения административен акт.
Обжалваната
заповед е валидна и законосъобразна, издадена е от компетентен орган; в
предвидената от закона форма; постановена в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон; при спазване на общи и специални административно-производствени
правила и е съобразена с целта на закона, свързана с отстраняване на незаконно
строителство. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора на ответника се дължи своевременно поисканото рисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в минималния размер от 100лв, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1
Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на осн. чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на
В.П.М. ***, против Заповед №10-00-1492 от 27.07.2023г. на Кмет на Община Стара
Загора, с която е наредено премахването
на незаконен строеж „паянтови постройки №16.3“ /по схема от геодезическо
заснемане, извършено от „Стара Загора – кадастър“ ООД/.
ОСЪЖДА В.П.М. ***,
ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред ВАС на
Р. България.
Административен
съдия: