№ 45
гр. Шумен , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет
и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500195 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образовано по въззивна жалба и въззивна частна жалба на С.А.И., ЕГН
**********, действаща чрез пълномощника адв. Т. Б. от АК – Р., депозирани срещу решение
№ 260046/15.10.2020 г. по гр.д. № 1185/2018 г. по описа на РС – Нови пазар, поправено с
решение № 260025/17.02.2021 г. по същото дело, с което са отхвърлени като неоснователни
до размер на 1/2 ид.ч. предявените от нея, срещу Л.С.К. и И.А.. К., иск с правно основание
чл.26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД и съединеният с него при условията на евентуалност иск по
чл.26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД – за прогласяване нищожност на нотариален договор за покупко-
продажба № 115, т. ІІ, рег. № 1222, д. № 220/23.02.2012 г. на нотариус рег. № *, с който
С.П.Н. продава на Л.С.К. собствените си земеделски имоти № 011051, № 032135 и № 027070
по плана за земеразделяне на гр. П., обл. Ш. и e прекратено производството по делото по
така предявените искове над размера от 1/2 ид.ч. до пълния размер, поради процесуална
недопустимост.
Жалбоподателката намира решението за немотивирано, неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по съображения, подробно
изложени в жалбите й, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени изцяло и
постанови друго, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Л.С.К. и И.А.. К., действащи чрез
пълномощника адв. М. Д. от АК – Р. са депозирали отговор на първоначалната въззивна
1
жалба, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение и
присъждане на извършените по делото разноски.
В предоставения му срок третото лице помагач Ю.А.А., действащ чрез пълномощника адв.
Л. С. от АК – Р. е депозирал отговор на първоначалната въззивна жалба, в който оспорва
същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивната и въззивната частна жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими, поради което няма
пречки за приемането им за разглеждане.
Разгледани по същество, същите са неоснователни, поради следното: Гр.д. № 1185/2018 г. по
описа на Районен съд – Нови пазар е образувано по искова молба на жалбоподателката
С.А.И. срещу Ю.А.А. и Л.С.К., в която е изложила твърдения, че майка й С.П.Н., починала
на 20.03.2018 г. е била собственик на три ниви в землището на гр. П., общ. К., обл. Ш.,
подробно описани в исковата молба, за които на 23.06.2011 г. е сключила аренден договор с
ЕТ „ С.Д. „, ЕИК *, за срок от 10 години, вписан в АВ под № 158, т.2 на 28.06.2011 г.,
дв.вх.рег. № 2170, като до момента на смъртта си е получавала арендните плащания по него.
На 20.02.2012 г. наследодателката е упълномощила сина си Ю.А.А. да извършва действия по
управление и разпореждане / продава, дарява, заменя, ипотекира, сключва договори за наем
и аренда / от нейно име с процесните имоти. През цялото време от датата на подписване на
пълномощното до смъртта й същата е била с убеждението, че е упълномощила сина си да
сключва договор за аренда и да получа арендните плащания, като не е имала намерение да
продава земите си, каквото намерение не е имал и сина й. С н.а. № 115, т. ІІ, рег. № 1222,
дело № 220 от 23.02.2012 г. на нотариус рег. № *, брат й Ю.А.А., действащ като
пълномощник на майка й продал процесните ниви на Л.С.К., като в т. ІV от нотариалния акт
било записано, че владението и ползването на имотите се предава от деня на сключване на
сделката, а в т. VІІ, че купувачът няма право две години от сключване на договора да
продава, дарява или заменя имотите, предмет на покупко-продажбата. Цената на имотите в
размер на 8 050 лева не е изплатена по банков път, нито в присъствието на нотариуса и
реално владението и държането на имотите не е предавано като те не са напускали
патримониума на Н. и тя е продължила да получава чрез сина си Ю.А. арендните плащания
за тях. През 2011 г. и 2012 г. С. Н. не е била в състояние да разбира и ръководи постъпките
си по начин незастрашаващ интересите й предвид напредналата й възраст и съпътстващи
заболявания. Съгласно чл.26 от ЗЗД договорът е нищожен поради липса на основание,
евентуално привидност. С н.а. № 99, т. ІІІ, № 401 от описаната книга на АВ Л.С.К. и
съпругата му И.А.. К. продали имотите на Ю.А.А.. Владението и държането на имотите не е
предавано. Не е заплащана и цената за сделката. Съгласно чл.26 от ЗЗД договорът е
нищожен поради липса на съгласие, евентуално привидност. Имотите реално винаги са били
владени от С. Н. и единствено и само тя реално е била техен собственик. Чрез
гореописаните нищожни сделки Ю.А.А. цели да лиши сестра си от правото на наследство
върху процесните имоти. Позовавайки се на изложеното, ищцата е поискала от съда, на
2
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД да прогласи за нищожна поради липса на основание
извършената покупко-продажба, обективирана в н.а. № 115, т. ІІ, рег. № 122, д. № 220 на
нотариус рег. № *, както и всички последващи действия на разпореждане с имотите, а в
условията на евентуалност да прогласи за нищожна като привидна тази сделка, както и
всички последващи действия на разпореждане с имотите.
В предоставения й от съда срок за изправяне нередности на исковата молба, ищцата е
заявила, че призовава като ответник по исковете и И.А.. К. - съпруга на ответника Л.С.К. по
време на придобиване на процесните имоти, която е конституирана в това й качество с
определение № 1147/16.04.2019 г..
С разпореждане № 139/06.02.2019 г., което не е било обжалвано първоинстанционният съд е
прекратил производството по делото досежно предявените срещу Ю.Ю. А. искове, поради
липса на надлежна пасивна легитимация на лицето.
С определение № 483/04.06.2019 г. съдът е прекратил производството по делото по
предявените срещу другите двама ответници искове, на основание чл.252, вр. чл.129, ал.3,
вр. чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, поради неотстраняване в срок нередностите на исковата
молба. Определението е обжалвано, като с определение № 745/27.11.2019 г. по в.ч.гр.д. №
439/2019 г. по описа на ШОС е потвърдено в частта, в която производството е прекратено
досежно искането на ищцата „ съдът да прогласи нищожността на всички последващи
разпореждания с имота „. В останалата част, с която производството е прекратено и по
предявените срещу ответниците Л.С.К. и И.А.. К. искове за прогласяване нищожност на
договора за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 115, т. ІІ, рег. № 1222, д. № 220/2012 г.
на нотариус рег. № *, поради липса на основание, евентуално поради привидност на
договора / абсолютна симулация / определението е отменено и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
С протоколно определение от 16.01.2020 г. като трето лице помагач на страната на
ответниците е привлечен Ю.А.А..
По същество, ответниците и трето лице-помагач са оспорили исковете като неоснователни.
С решението си първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание
чл.26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД и евентуално съединен иск с правно основание чл.26, ал.2,
предл.5 от ЗЗД, като с решението си е отхвърлил същите като неоснователни до размера на
1/2 ид.ч. и е прекратил производството по делото по тях над размера от 1/2 ид.ч. до пълния
предявен размер, поради процесуална недопустимост.
Решението се обжалва изцяло от ищцата.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че атакуваното решение е
валидно и допустимо.
3
По същество, от представените по делото доказателства се установява и не се спори между
страните, че ищцата е дъщеря на С.П.Н., ЕГН *, починала на 20.03.2018 г., която след
смъртта си е оставила за законни наследници освен нея и сина си Ю.А.А., ЕГН **********,
конституиран по делото като трето лице помагач. Приживе Н. е била собственик на три
земеделски имота в землището на гр. П., обл. Ш., а именно: 1/ нива с площ 19,000 дка, трета
категория, в местността „Армутлук“, имот № 011051, при граници: нива № 011003, кад. №
000017 – полски път, зем. образувание № 000999, кад. № 00017 – полски път, нива №
011052., 2/ нива с площ 10,200 дка, трета категория, в местността „Саламана“, имот №
032135, при граници: нива № 032136, кад. № 039068 – полски път, нива № 032017, нива №
032192, нива № 032191, нива № 032033, като върху имота има следните ограничения –
хидромелиоративните съоръжения се опазват и стопанисват в съответствие с чл. 18 от
ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок и 3/ нива с площ 21,099 дка, трета категория, в
местността „Алчаците“, имот № 027070, при граници: нива № 027071, нива № 027062, нива
№ 027063. На 23.06.2011 г. наследодателката е сключила договор с ЕТ „ С.Д. „, гр. П. за
отдаване на описаните имоти под аренда за срок от 10 години, до 30.09.2021 г., който е бил
вписан в АВ под № 158, т. 2, дв.вх. рег. № 2170 от 28.06.2011 г.. С н.а. за покупко-продажба
№ 115, т. ІІ, рег. № 1222, д. № 220/ 23.02.2012 г. на нотариус рег. № * същата, действаща
чрез пълномощника си Ю.А.А., по силата на пълномощно с нотариална заверка на
подписите и съдържанието рег. №№ 609 и 610 от 20.02.2012 г. на нотариус рег. № * / л. 104
от първоинстанционното дело / е продала описаните три имота на ответника Л.С.К., който
ги е придобил в режим на СИО с ответницата И.А.. К.. В договора е било посочено, че
продажната цена на имотите е 8 050 лева, която сума е получена напълно и в брой от
купувача преди подписване на договора, както и, че владението им се предава от продавача
на купувача при сключване на договора. Съгласно т. VІІ от договора е била установена
забрана за купувача две години от датата на сключване на договора да продава, дарява или
заменя имотите, предмет на сделката. С н.а. № 96, т. ІV, рег. № 2012, д. № 396/13.03.2014 г.
на нотариус рег. № * купувачите Л. и И. К.и са продали имотите на трето лице помагач
Ю.А.А. за сумата от 7 700 лева.
На л.107 от първоинстанционното дело е приложено удостоверение, издадено от ЕТ „ С.Д. „,
в което се потвърждава наличието на аренден договор сключен между едноличния търговец
и С.П.Н., вписан в вписан в АВ под № 158, т. 2, дв.вх. рег. № 2170 от 28.06.2011 г.., със срок
на действие от 01.10.2011 г. до 30.09.2021 г. и се удостоверява, че в периода 2012 г. – 2015 г.
рентата е била получавана от лицето Ю.А.А..
По делото са разпитани свидетелката А.И.П. / дъщеря на ищцата /, която заявява, че лично
от баба си С. знае, че до смъртта си тя е получавала рентата от процесните ниви и тези
средства са й позволявали да води спокоен начин на живот, без да разчита на помощ от
близките си, както и свидетелката П.Б.С., която твърди, че през 2015 г. С. Н. й се
похвалила, че получава рента от двете си ниви в гр. П. и е доволна от сумата. И двете
свидетелки заявяват, че Н. не им споделяла, че е продала земите си, както и, че е казвала, че
4
иска да ги остави на дъщеря си и сина си.
При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
І. Предмет на разглеждане са установителен главен иск за прогласяване нищожност
на договор за покупко-продажба на земеделски земи поради липса на основание и съединен
при условията на евентуалност установителен иск за нищожност на същия договор поради
привидност. Исковете са предявени от наследник на продавача по сделката, притежаващ дял
в размер на 1/2 ид.ч. от наследството на праводателя, определен по правилото на чл.5, ал.1
от ЗН, тъй като наследодателят е оставил за наследници по закон две деца, едното от които
ищцата.
Правото да се иска прогласяване нищожност на договор е имуществено и наследимо, поради
което преминава към наследниците на починалата страна по договора. В тези случаи всеки
наследник може да иска прогласяване нищожност на договора до размера на неговата
наследствена част, освен ако предметът на договора е неделим или, ако правото на
наследника което се защитава е от такова естество, че изисква прогласяване нищожност на
целия договор.
От изложеното следва, че в качеството й на универсален правоприемник на продавача по
атакуваната сделка ищцата се счита обвързана от нея, както е бил обвързан праводателя й и,
в качеството й на страна по договора, може да оспорва неговата действителност на същите
основания, на които е могъл наследодателя й без ограничение във времето. Съобразно
правилото на чл.60, ал.1, вр. чл.5, ал.1 от ЗН и доколкото в настоящото производство
ищцата не предявява иск за защита на права, които да налагат произнасяне по
действителността на договора в цялост, правният й интерес да иска установяване
нищожност на сделката е до размера на наследствения й дял, а не за целия имот, тъй като
другият дял е на брат й, чиито права не може да брани, предвид факта, че другарството
помежду им е обикновено, а не необходимо. Съдът не споделя становището на
жалбоподателката, че естеството на търсената от нея защита е такова, че изисква
прогласяване нищожност на целия договор, тъй като дори и при отпадане с обратна сила
правните последици на сделката като цяло, ищцата би могла да ревандикира имота от
другия наследник – настоящ собственик единствено и само до размера на наследствената си
1/2 ид.ч., защото другата 1/2 ид.ч. остава негова собственост, макар и не на основание
покупко-продажба, а на основание наследство. Ищцата би имала право да иска нищожност
на целия договор, но само, ако едновременно с това предявява право, което изисква
произнасяне по действителността на целия договор, каквато претенция не е заявена.
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
надлежно упражняване правото на установителен иск, която се доказва от ищеца и за която
съдът следи служебно, като при отсъствието й следва да откаже предоставяне на търсената
защита и да остави претенцията без разглеждане като недопустима. В съответствие с
изложеното, настоящата инстанция достига до извод, че в частта, в която се претендира
5
нищожност на процесния договор за размер над 1/2 ид.ч. от отчуждените имоти предявените
от ищцата искове са недопустими поради липса на правен интерес, което налага оставянето
им без разглеждане и прекратяване на производството по делото относно тях.
ІІ. Досежно основателността на исковете до размера на наследствената на ищцата
1/2 ид.ч. от наследството на продавача С.П.Н., взе предвид следното:
Според правната теория и трайно установената съдебна практика липсата на основание,
водещо до нищожност на правните сделки е налице само при каузалните сделки.
Основанието на сделката се схваща като типичната и непосредствена правна цел, която се
преследва с предоставяне на имуществена облага. Съществуването на основание се извежда
от вида и съдържанието на сделката. Основанието на всички договори за покупко-продажба
е придобиването на едно право. Дали договорът е породил вещно-прехвърлителен ефект /с
оглед на това дали прехвърлителят е бил собственик на вещта/ и дали приобретателят е
заплатил договорената цена, е относимо към изпълнението на договорните задължения, а не
към наличие на основание на договора. Фактът дали плащането е извършено по време и по
начин, различен от описания в нотариалния акт, или не е извършено изобщо, сам по себе си,
е неотносим при преценка наличието на основание на сключен договор за покупко-
продажба. Съгласно императивната разпоредба на чл.26, ал.2 от ЗЗД, основанието се
предполага до доказване на противното, от което следва, че ищецът по иск за нищожност
поради липса на основание следва да докаже отсъствието на такова при условията на пълно
и главно доказване.
Ищцата твърди липса на основание на договора, като излага следните факти: На 20.02.2012
г. наследодателката е упълномощила сина си Ю.А.А. да извършва действия по управление и
разпореждане / продава, дарява, заменя, ипотекира, сключва договори за наем и аренда / от
нейно име с процесните имоти. През цялото време от датата на подписване на
пълномощното до смъртта й същата е била с убеждението, че е упълномощила сина си да
сключва договор за аренда и да получа арендните плащания, като не е имала намерение да
продава земите си, каквото намерение не е имал и сина й. С н.а. № 115, т. ІІ, рег. № 1222,
дело № 220 от 23.02.2012 г. на нотариус рег. № *, брат й Ю.А.А., действащ като
пълномощник на майка й продал процесните ниви на Л.С.К., като в т. ІV от нотариалния акт
било записано, че владението и ползването на имотите се предава от деня на сключване на
сделката, а в т. VІІ, че купувачът няма право две години от сключване на договора да
продава, дарява или заменя имотите, предмет на покупко-продажбата. Цената на имотите в
размер на 8 050 лева не е изплатена по банков път, нито в присъствието на нотариуса и
реално владението и държането на имотите не е предавано като те не са напускали
патримониума на Н. и тя е продължила да получава чрез сина си Ю.А. арендните плащания
за тях. През 2011 г. и 2012 г. С. Н. не е била в състояние да разбира и ръководи постъпките
си по начин незастрашаващ интересите й предвид напредналата й възраст.
Следва да се подчертае, че нито един от сочените пороци на разпоредителната сделка не я
6
определя като сключена при липса на основание. Липсата на действителна воля на
продавачката да упълномощи сина си да продаде имотите, респ. да се разпореди с тях в
полза на ответниците е порок, водещ до недействителност на сделката, но не поради липса
на основание, а поради липса на съгласие, съответно на надлежно представителство.
Реалното плащане на цената и предаване владението на имотите, предмет на разпореждане
касае изпълнението на договора, но не и липсата на основание за сключването му, като
неизпълнението на посочените насрещни задължения на страните по договора поражда
облигационни отношения помежду им, но не рефлектира върху валидността на сключената
сделка. Уговорката в т. VІІ от договора предпоставя наличие на валидно сключен договор за
покупко – продажба, а не обратното, доколкото вменява на купувача задължения, които
биха могли да възникнат в правната му сфера само при реално настъпило имуществено
разместване относно собствеността, която се прехвърля с него. Невъзможността на
продавачката да осъзнава правните последици от изявленията си и разбира и ръководи
постъпките си е предпоставка за недействителност на договора, но не поради липса на
основание, а евентуално поради липса на съгласие, респ. като сключен от недееспособен,
при грешка, измама, заплашване или крайна нужда, като всички тези пороци без първия са
основания за унищожаемост, а не за нищожност на сделката. Предвид изложеното и липсата
доказателства по делото, че обективираното посредством процесния договор имуществено
разместване е било осъществено без каквато и да било причина, съдът приема, че искът с
правно основание чл.26, ал.2, пр. 4 е неоснователен и следва да се отхвърли.
Отхвърлянето на главния иск налага съдът да се произнесе и по предявения при условията
на евентуалност иск по чл.26, ал.1, пр. 5 от ЗЗД, във връзка с който съобрази следното:
Съгласно правната теория и съдебна практика, привидни са договорите, при които страните
нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по
сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност,
които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат
обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е
относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. При всяка симулация страните се
съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан. Привидността се състои
именно в това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат
воля да бъдат обвързани по този начин. В тежест на страната, която претендира, че сделката
е привидна, е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че
съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. При абсолютната
симулация на договор за покупко-продажба във вътрешните отношения между
съконтрахентите прехвърлителят остава собственик на вещта, а приобретателят не
придобива права и не дължи заплащане на цена. Възможни са и случаи, в които
съконтрахентите желаят настъпване на правните последици на договора за покупко-
продажба, но прикриват действителната си воля относно отделни договорености, които са
постигнали за отделни елементи на договора. Фактът, че плащането на цената е извършено
по начин, различен от описания в нотариалния акт или, че цената не е платена, може да бъде
7
индиция за симулативност на волеизявленията за изпълнение задълженията на купувача.
Сам по себе си, този факт не може да обоснове извод за абсолютна симулация на договора за
покупко-продажба, освен ако обсъждането в съвкупност с останалите доказателствени факти
и тълкуване на действителната, обективирана в договора воля, не обоснове еднозначен и
категоричен извод, че съконтрахентите по договора за покупко-продажба не са желаели
настъпването на правните му последици.
В конкретния случай ищцата твърди абсолютна симулация на договора за покупко-
продажба, тъй като, въпреки, че е упълномощила сина си Ю.А.А. да извършва действия по
управление и разпореждане / продава, дарява, заменя, ипотекира, сключва договори за наем
и аренда / от нейно име с процесните имоти, през цялото време от датата на подписване на
пълномощното до смъртта й наследодателката е била с убеждението, че е упълномощила
сина си да сключва договор за аренда и да получава арендните плащания, като не е имала
намерение да продава земите си, каквото намерение не е имал и сина й. Цената на имотите
не е изплатена по банков път, нито в присъствието на нотариуса и реално владението и
държането на имотите не е предавано, като те не са напускали патримониума на Н. и тя е
продължила да получава чрез сина си Ю.А. арендните плащания за тях. В т. VІІ от договора
е било посочено, че купувачът няма право две години от сключването му да продава, дарява
или заменя имотите, предмет на покупко-продажбата. През 2011 г. и 2012 г. Н. не е била в
състояние да разбира и ръководи постъпките си по начин незастрашаващ интересите й
предвид напредналата й възраст и съпътстващи заболявания.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема твърдението на ищцата за привидност на сделката за недоказано, тъй като
нотариалният акт, който я обективира представлява официален свидетелстващ документ и
се ползва с материална доказателствена относно фактите, които са се осъществили пред
нотариуса: явяването на страните по сделката или техните представители пред нотариуса,
прочитането на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласни със съдържанието на
прочетения акт, както и извършените от страните действия по предаване на суми или вещи.
Страната (или неин правоприемник), която оспорва някой от удостоверените от нотариуса
факти носи тежестта да докаже пълно (по несъмнен начин) твърдените от нея различни
факти. В случая, в съдържанието на нотариалния акт е удостоверено, че наследодателката
на ищцата, представлявана от сина си, по силата на надлежно пълномощно и ответникът са
заявили пред нотариуса воля първата да отчужди в полза на втория спорните три ниви,
срещу заплащане на определена цена, която й е заплатена при подписване на договора, към
който момент става и предаване владението на имотите, както и, че купувачът се задължава
за срок от две години от датата на сделката да не продава, дарява или заменя имотите,
предмет на покупко-продажбата, като достоверността на удостоверените в документа
изявления на страните не се опровергава по категоричен начин от събраните по делото
доказателства. По делото не се установи, че продавачката не е била в състояние поради
заболявания или възраст да осъзнае обема права, които предоставя на пълномощника си по
8
сделката или, че е била въведена в заблуждение относно тях, респ., че е била въведена в
заблуждение, че от нейно име ще бъде сключен "фиктивен" договор за покупко-продажба на
собствените й имоти, поради което е дала пълномощно за сключване на "фиктивна" сделка.
Не се установи също, че праводателката не е получила цената за имотите и не е предала
владението им на ответниците. Не е спорно между страните, че преди изповядване на
сделката за същите имоти е бил сключен договор за аренда, който, съгласно чл.17, ал.2 от
ЗАЗ е продължил действието си и след отчуждаването им от арендодателката, от което
следва, че за срока на действие на същия държането върху нивите е упражнявано от трето
лице – арендатор, което обаче не е техен владелец и не конкурира правото на владение на
новите собственици. От друга страна, фактът, че имотите са били отдавани под аренда по
договор, сключен от продавача не би могъл да бъде индиция, че те не са напуснали
патримониума му. Що се отнася до това, че ищцата е получавала рента за имотите и след
отчуждителната сделка, която е била плащана на пълномощника й, тези плащания са по
естеството си граждански плодове и обстоятелството, че не са били получавани от
собственика на имотите не е основание да се заключи, че той не е придобил валидно
собственост върху тях. Отношенията между страните по сделката във връзка с тези
плащания са облигационни и не са част от фактическия състав на договора за покупко-
продажба, нито последният е обвързващ за тях относно това как ще се разпределят
плодовете от вещите, предмет на разпореждане. На следващо място, обективираната в т. VІІ
от договора допълнителна клауза не съставлява пречка за пораждане на транслативния му
ефект и по-скоро опровергава, отколкото потвърждава тезата, че същият е привиден, тъй
като, ако страните не са целели действително имуществено разместване и не са изразили
воля за това, не биха уговаряли ограничения в правната сфера на една от тях относно
правото й на разпореждане с имотите, каквото тя не би имала реално, ако са целели
разпоредителната сделка да не ги обвързва. Разпитаните по делото свидетелки твърдят, че
наследодателката им е споделяла, че няма намерение да продава земите си, но, дори и да
приемем, че тя не е искала и не изразила валидна воля за разпореждане със собствените си
земеделски земи, това не е порок, който да обосновава нищожност на сделката поради
привидност, тъй като за да е налице такава настъпването на правните й последици трябва да
е нежелано и от двете страни по нея, а по делото не бяха събрани каквито и да било
доказателства, че ответниците не са имали намерение да закупят спорните имоти при
условията, уговорени в договора. В този случай евентуалните пороци във волята на
продавача биха били предпоставка за недействителност на сделката, но на друго основание,
а не поради привидност. По изложените съображения, съдът приема иска с правно
основание чл.26, ал.2, предл. 5 за недоказан и неоснователен, което налага отхвърлянето му.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи и поради съвпадане на крайния
резултат, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се
потвърди изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателката следва да заплати на въззиваемите
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 500.00 лева – платен
9
адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260046/15.10.2020 г. по гр.д. № 1185/2018 г. по описа
на РС – Нови пазар, поправено с решение № 260025/17.02.2021 г. по същото дело.
ОСЪЖДА С.А.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. ... да заплати на И.А.. К., ЕГН
********** и Л.С.К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Р., ... деловодни разноски във
въззивното производство в размер на 500.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Делото е разгледано и решено с участието на третото лице помагач на страната на
ответниците по исковете Ю.А.А., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. ..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10