Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260302 / 17.12.2020 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На седми декември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 510 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1
от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Хасково, ул. „Сакар” № 2, представлявано от управителя
Т. Р. М.; против М.Р.А. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на 24.10.2019 г. е депозирал против
ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
сумата от 553,71 лв. главница, представляваща стойност на незаплатени доставени
услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и
други дейности за периода 30.12.2016 г. – 21.08.2019 г., и сумата от 68,80 лв.
обезщетение за забава за периода 30.01.2017 г. – 11.10.2019 г.; със законната
лихва върху главницата до окончателното й изплащане и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Искането му било
изцяло уважено по образуваното ч.гр.дело № 3268/2019 г. на ХРС, като издадена
била заповед за изпълнение срещу длъжника. Съдът счел, че налице са
предпоставките по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, предвид на което в законоустановения
срок ищецът предявявал настоящия си иск за установяване съществуването на
вземането си против ответника, като собственик на водоснабден имот, находящ се
в гр. Х., ***. В това си качество и по партида № 259003 ответникът бил
потребител на ВиК-услуги, по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата/. Такива потребители, на основание чл.3
ал.1 от Наредбата, били собствениците и лицата, на които е учредено право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Ответникът бил потребител на ВиК- услуги за битови нужди, на основание
Наредбата, като продажбата им се осъществявала от ищеца при публично известни
ОУ за предоставяне на ВиК- услуги на потребителите, одобрени от КЕВР и влезли в
сила един месец след публикуването им в един местен и един централен
ежедневник, без да е необходимо приемането им от потребителите – чл.8 от
Наредбата и чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ. Процесната претенция на ищеца произтичала
от съществуващо между страните облигационно правоотношение, въз основа на
посочените ОУ. По силата им, ищецът предоставил на ответника услуги, изразяващи
се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности за
посочените имот, партида и период. Въпреки, че ищецът изпълнил точно своите
задължения, ответникът не му заплатил изцяло и в срок стойността на предоставените
му услуги, за които ищецът в посочения период му издал 32 броя фактури, на обща
стойност от 555,05 лв. за главница, с ДДС, и 69,23 лв. за обезщетение за
забава, всичко общо – 624,28 лв. От общата дължима сума изплатени били само
1,77 лв., с които частично било погасено задължението за лихва по първата
фактура от 30.12.2016 г. с общо задължение по нея от 19,25 лв., включващо
главница и лихва. Фактурите били съставени в съответствие с нормативните
изисквания. Предвид настъпването на падежа на всяко задължение, вземанията на
ищеца против ответника били ликвидни и изискуеми, като ответникът не ги погасил
в уговорения срок, заради което начислено му било и обезщетение за забава.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните
суми за главница и обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане; като
ответникът бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. Тези си
искания той поддържа в допълнителни писмени становища по делото, като сочи, че
лицето – титуляр на партидата и на чието име са издавани прозцесните фактури е
починалият съпруг на ответницата. В открито съдебно заседание той не изпраща процесуален
представител.
Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок; в открито съдебно заседание не се явява и
не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представиха и
приеха Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ- 09 от 11.08.2014 г., т. 47; чиито съответно относими към настоящия
правен спор части – съдът ще коментира по-долу в настоящите си мотиви. Ищецът е
издал на името на Д.Т.А. процесните 32 броя фактури с кл.код 122889, по партида
№ 259/3 за обект на адрес в гр. Х., ***; а именно:
-
фактура № ********** от 30.12.2016 г. за периода 11.11.2016 г. – 10.12.2016 г., за 8
служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 18,82 лв., с краен срок за плащане
29.01.2017г.;
-
фактура № ********** от 31.01.2017 г. за периода 10.12.2016 г. – 09.01.2017
г., за 7 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 16,46 лв., с краен срок
за плащане 02.03.2017г.;
-
фактура № ********** от 28.02.2017 г. за периода 09.01.2017 г. – 09.02.2017 г., за 7
служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 16,46 лв., с краен срок за плащане
30.03.2017г.;
-
фактура № ********** от 31.03.2017 г. за периода 09.02.2017 г. – 10.03.2017 г., за 5
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 11,76 лв., с краен срок за плащане 30.04.2017
г.;
-
фактура № ********** от 28.04.2017 г. за периода 10.03.2017 г. – 10.04.2017 г., за 5
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 11,76 лв., с краен срок за плащане 28.05.2017
г.;
-
фактура № ********** от 31.05.2017 г. за периода 10.04.2017 г. – 10.05.2017 г., за 7
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 16,46 лв., с краен срок за плащане 30.06.2017
г.;
-
фактура № ********** от 30.06.2017 г. за периода 10.05.2017 г. – 10.06.2017
г., за 6 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане
30.07.2017 г.;
-
фактура № ********** от 27.07.2017 г. за периода 10.06.2017 г. – 12.07.2017 г., за 8
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 18,82 лв., с краен срок за плащане 26.08.2017
г.;
-
фактура № ********** от 22.08.2017 г. за периода 12.07.2017 г. – 13.08.2017 г., за 11 куб.м.
вода, на обща стойност с ДДС 25,87 лв., с краен срок за плащане 21.09.2017 г.;
-
фактура № ********** от 21.09.2017 г. за периода 13.08.2017 г. – 13.09.2017 г., за 11
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 25,87 лв., с краен срок за плащане 21.10.2017
г.;
-
фактура № ********** от 24.10.2017 г. за периода 13.09.2017 г. – 14.10.2017 г., за 9
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 21,17 лв., с краен срок за плащане 23.11.2017
г.;
-
фактура № ********** от 17.11.2017 г. за периода 14.10.2017 г. – 14.11.2017 г., за 8
служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 18,82 лв., с краен срок за плащане
17.12.2017г.;
-
фактура № ********** от 14.12.2017 г. за периода 14.11.2017 г. – 12.12.2017 г., за 7
служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 16,46 лв., с краен срок за плащане
13.01.2018г.;
-
фактура № ********** от 12.01.2018 г. за периода 12.12.2017 г. – 12.01.2018 г., за 7
служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 16,46 лв., с краен срок за плащане
11.02.2018г.;
-
фактура № ********** от 21.02.2018 г. за периода 12.01.2018 г. – 15.02.2018 г., за 1
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 2,35 лв., с краен срок за плащане 23.03.2018
г.;
-
фактура № ********** от 23.03.2018 г. за периода 15.02.2018 г. – 14.03.2018 г., за 4
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 9,41 лв., с краен срок за плащане 22.04.2018
г.;
-
фактура № ********** от 18.04.2018 г. за периода 14.03.2018 г. – 13.04.2018 г., за 8
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 18,82 лв., с краен срок за плащане 18.05.2018
г.;
-
фактура № ********** от 23.05.2018 г. за периода 13.04.2018 г. – 15.05.2018 г., за 10
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 23,52 лв., с краен срок за плащане 22.06.2018
г.;
-
фактура № ********** от 22.06.2018 г. за периода 15.05.2018 г. – 15.06.2018 г., за 11
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 25,87 лв., с краен срок за плащане 22.07.2018
г.;
-
фактура № ********** от 16.07.2018 г. за периода 15.06.2018 г. – 13.07.2018 г., за 10
служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 23,52 лв., с краен срок за плащане
15.08.2018г.;
-
фактура № ********** от 27.08.2018 г. за периода 13.07.2018 г. – 14.08.2018 г., за 13
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 30,58 лв., с краен срок за плащане 26.09.2018
г.;
-
фактура № ********** от 21.09.2018 г. за периода 14.08.2018 г. – 14.09.2018 г., за 9
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 21,17 лв., с краен срок за плащане 21.10.2018
г.;
-
фактура № ********** от 19.10.2018 г. за периода 14.09.2018 г. – 11.10.2018 г., за 5
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 11,76 лв., с краен срок за плащане 18.11.2018
г.;
-
фактура № ********** от 21.11.2018 г. за периода 11.10.2018 г. – 13.11.2018 г., за 7
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 16,46 лв., с краен срок за плащане 21.12.2018
г.;
-
фактура № ********** от 12.12.2018 г. за периода 13.11.2018 г. – 12.12.2018 г., за 6 служебни
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 11.01.2019г.;
-
фактура № ********** от 15.01.2019 г. за периода 12.12.2018 г. – 14.01.2019 г., за 7
служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 16,46 лв., с краен срок за плащане
14.02.2019г.;
-
фактура № ********** от 15.02.2019 г. за периода 14.01.2019 г. – 14.02.2019 г., за 7
служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 16,46 лв., с краен срок за плащане
17.03.2019г.;
-
фактура № ********** от 11.04.2019 г. за периода 14.02.2019 г. – 11.04.2019 г., за 5
служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 11,76 лв., с краен срок за плащане
11.05.2019г.;
-
фактура № ********** от 21.05.2019 г. за периода 11.04.2019 г. – 14.05.2019 г., за 4
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 9,41 лв., с краен срок за плащане 20.06.2019
г.;
-
фактура № ********** от 20.06.2019 г. за периода 14.05.2019 г. – 13.06.2019 г., за 9
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 21,17 лв., с краен срок за плащане 20.07.2019
г.;
-
фактура № ********** от 15.07.2019 г. за периода 13.06.2019 г. – 12.07.2019 г., за 7
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 16,46 лв., с краен срок за плащане 14.08.2019
г.;
-
фактура № ********** от 21.08.2019 г. за периода 12.07.2019 г. – 13.08.2019 г., за 7
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 16,46 лв., с краен срок за плащане 20.09.2019
г.
Посоченият във фактурите адрес на имота е и регистрираният постоянен и
настоящ адрес на ответницата в настоящото производство, видно от справка рег. №
832/02.07.2020 г. в НБД „Население“ към ГД „ГРАО“ при МРРБ. Същият е бил и постоянният
и настоящ адрес на Д.Т.А., на чието име са издадени процесните фактури,
който е бил съпруг на ответницата, починал. Тези обстоятелства се установяват
от представената от ищеца справка в НБД „Население“ от 04.11.2020 г. Той представи по делото и справка по лице в Служба по вписванията – Хасково
за периода 01.01.1992 г. до 01.10.2019 г. на името на ответницата по персонална
партида № 77971. Видно от нея, за задължения на ответницата са били налагани три
възбрани и една договорна ипотека върху недвижимия имот, находящ се на
посочения адрес, а именно – върху ½ ид.ч. от него за нейни 3 задължения
като кредитополучател и едно задължение към електроснабдително дружество, което
е кредитор по последната възбрана, вписана на 25.02.2019 г.
По искане на ищеца, съдът назначи и изслуша комплексна съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
безпристрастно дадено. От извършените проучвания, в т.ч. при оглед на водомера в
процесния имот, вещите лица са установили, че за имота при ищеца била открита
партида на абоната Д.Т.А. с номер № 259/3 относно водоснабдяването на имота,
като се сочи средството за търговско измерване /СТИ/ по партидата със
съответния му номер на холендъра, което било технически изправно. Същото СТИ
било отчитано от инкасатор в карнети, в т.ч. отчетени срещу подпис 157 куб.м.
вода и служебно начислени 79 куб.м. вода /според обитателите в обекта/, всичко
общо 236 куб.м. вода. За тези количества били издадени процесните 32 броя
фактури за периода 30.12.2016 г. – 21.08.2019 г. на обща стойност 555,05 лв.,
като не били начислени суми за канал и пречистване на доставената и консумирана
вода, т.к. ищецът нямал изградена собствена канализация на тази улица. Посоченото
потребено количество вода било отчетено от инкасатор по показанията на
водомера, отчитащ доставената вода от ищеца на абоната, и записано в карнети,
данните по които съответствали с тези по фактурите. Процесните отчетени
количества вода били остойностени правилно по цените, определени от ДКЕВР, и по
методиката за това. При проверка в счетоводството на ищеца се е установило, че от
сумите по процесните фактури частично била заплатена сума по първата от
фактурите, а именно в размер на 1,34 лв., с което се намалявало задължението за
главница по нея от 18,82 лв. и дължими оставали 17,48 лв., или общо
неизплатено по всички фактури в размер на 553,71 лв. Вещото лице – счетоводител
е изчислявало дължимото обезщетение за забава върху всяка от главниците по
фактурите за периоди, неотносими към настоящия правен спор, предвид на което
тези изчисления не следва да бъдат коментирани от съда.
За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК на 24.10.2019 г., въз основа на което е образувано производство по
ч.гр.дело № 3268/2019 г. на ХРС. По това дело със заповед № 1521/25.10.2019 г.
е разпоредено, длъжникът – ответникът в настоящото производство, да заплати на
кредитора – ищецът в настоящото производство сумите, както следва: 553,71лв. – главница, представляваща неизпълнени парични задължения за
заплащане цената на услуги по водоснабдяване, канализация, пречистване на води
и други ВиК услуги за периода от 30.12.2016 г. до 21.08.2019 г., предоставени
за имот, находящ се на адрес гр. Х., ***, за който е открита партида с номер
259003, и 68,80 лв. – мораторна лихва за периода 30.01.2017 г. – 11.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2019 г. до
окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на 25 лв.
– държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съобщение за
заповедта е било връчено на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид
на което на 27.01.2020 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за
установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова
молба от 27.02.2020 г., изпратена по пощата на 25.02.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява основателен и доказан. Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК
оператор“, по смисъла на чл.198о ал.1 от Закона за водите, и като такъв
предоставя ВиК-услуги срещу заплащане на територията на гр. Хасково, където се
намира и процесният имот с адрес в гр. Х., ***. Не се спори по делото, че през
процесния период 30.12.2016 г. – 21.08.2019 г. именно ответницата има
качеството на потребител на така предоставяните ВиК-услуги. Съгласно чл.3 ал.1
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба № 4/, потребители на услугите ВиК са: собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/; и собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост /т.2/. В аналогичен смисъл са и
разпоредбите на чл.2 ал.1 т.1 и 2 от ОУ на оператора. Ето защо, предвид
коментираните по – горе доказателства по делото и липсата на оспорване от
ответната страна, следва да се приеме, че ответницата има качеството на
потребител на предоставяните от ищеца ВиК услуги за процесния имот, за което е
била открита партида с номер 259/3 относно водоснабдяването на имота, без
канализацията му. Партидата е открита на името на съпруга на ответницата, който
е починал. Същевременно, върху ½ ид.ч. от имота на този адрес са
налагани възбрани и ипотека за задължения на самата ответница, в т.ч. и в
рамките на процесния период. С оглед изложеното, съдът приема, че през
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, чийто източник е договор при ОУ за получаване на ВиК услуги, по
силата на чл.8 ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение
не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самия
факт на присъединяване към водопроводната система на ищеца потребителят е
обвързан от ОУ на дружеството. ОУ са влезнали в сила, като според ал.4 от същия
текст, аналогичен на чл.71 ал.2 от ОУ, в срок от 30 дни след влизането им в
сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По
делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу ОУ. Тъкмо обратното, в рамките на
процесния период и за настоящия имот на ответницата платена е била частично
дължимата сума, а именно – по първата фактура. Експертизата установи, че това
плащане е било в размер на 1,34 лв., което кореспондира с ищцовото твърдение,
че платени били 1,77 лв., от които изцяло погасена е била и лихва в размер на
0,43 лв. Това му твърдение се явява такова за неизгодни нему факти, неоспорени
от ответницата. Това плащане съставлява извънсъдебно признание на съществуващото
правоотношение между страните по делото. Ето защо, съдът приема, че между
страните по делото през процесния период от време е налице договорно отношение
по продажба на водоснабдителни услуги за питейно-битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 и ОУ на ищеца.
Основното задължение на ищеца, като ВиК- оператор по това правоотношение е разписаното
в чл.42 ал.1 т.1 от Наредба № 4 – да снабдява потребителите с вода с питейни
качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката й
до имотите им, което задължение се съдържа и в чл.7 т.1 от ОУ, както и
задължението му да отвежда и/или пречиства отпадъчните води. Не се спори, а и
от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че
ищецът е изпълнявал това си основно задължение за водоснабдения процесен имот
на ответницата. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на
потребителите, в тяхно или на техен представител присъствие, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета /чл.22 и чл.23
ал.4 от ОУ, вр. чл.32 ал.1 от Наредба № 4/. В настоящия случай, от съдържанието
на самите фактури и от заключението на експертизата се установява, че са били
отчитани показания на водомера за изразходваните количества, а така също и са
начислявани служебно количества вода, които количества вода и тяхното правилно остойностяване
от ищеца не се оспорват от ответната страна, а и се установи от вещите лица. Ответницата
не доказва да е извършила плащания на търсените в настоящото производство суми
за главници по фактурите. Както се посочи от общата дължима сума по фактурите от
555,05 лв.,
платено е било единствено по първата от фактурите с №
********** от 30.12.2016 г., като съдът приема за платена сочената от ищеца
сума от 1,77 лв., с което според ищцовите твърдения и заключението на вещото
лице, изцяло е била погасена лихвата по тази фактура от 0,43 лв. и частично
главницата, от която неизплатени са останали 17,48 лв. Така неизплатен остава
за главницата остатък от 553,71 лв. /555,05 лв. – 1,34 лв./. Ето, защо
предявеният главен иск като основателен и доказан следва да се уважи изцяло за
претендираната сума от 553,71 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 24.10.2019 г. до окончателното
изплащане.
Относно акцесорния иск, според чл.33 ал.2 от ОУ,потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК- услуги в 30–дневен срок след
датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен и
на основание чл.84 ал.1 от ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
Плащане, както се посочи в случая липсва /за първата от фактурите – частично/,
при което ответникът е изпаднал в забава и то на сочените от ищеца дати. Според
чл.40 ал.1 изр.2 от Наредба № 4 и чл.44 от ОУ, при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на
ВиК-оператора обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на оператора. В този смисъл и предвид датите на
издаване на процесните фактури, ответникът е изпаднал в забава на датата,
следваща съответния падеж, посочен във всяка от фактурите, първата от които
дати на забава съвпада с претендираната от ищеца – 30.01.2017 г. Считано от тези дати и до 23.10.2019 г.,
включително, той дължи обезщетение за забава на ищеца. Посочената крайна дата
на обезщетението за забава е датата, предхождаща подаването на заявлението по
чл.410 от ГПК и началния момент на присъждане на законната лихва върху
главницата. Ищецът обаче претендира по-ранен краен момент – 11.10.2019 г.,
който следва да бъде съобразен от съда /чл.6 ал.2 от ГПК/. В този смисъл,
доказан в своето основание е и акцесорният иск, но по делото не се събраха
достатъчно данни за неговия размер, в т.ч. и от назначената по делото
експертиза, която е правила изчисленията си за ирелевантни периоди. Предвид на
това и на основание чл.162 от ГПК съдът го определи по своя преценка и с
помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
, върху всяка от главниците по 32-те фактури поотделно /като за първата фактура
върху неизплатения остатък от 17,48 лв./ и за горепосочените съответни периоди
на забава, а именно в общ размер на 79,88 лв. Доколкото обаче акцесорният иск е
предявен за по-малката сума от 68,80 лв., същият следва да се уважи изцяло в
този размер.
Предвид т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК
на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт,
при съобразяване на разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК. Предвид изцяло уважения иск,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в общ
размер на 810 лв., от които за заповедното производство – 25 лв. за държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а за настоящото производство –
75 лв. за държавна такса, 360 лв. за адвокатско възнаграждение и 300 лв. за
възнаграждения на вещите лица.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Р.А. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Сакар” № 2, представлявано от
управителя Т. Р. М.; неизпълнени парични задължения за плащане на ВиК-услуги,
предоставени за имот на адрес в гр. Х., ***, за който на името на съпруга й
/починал/ е била открита партида с номер 259003 или 259/3; а именно – за главница
сумата от общо 553,71 лв., включваща
неизплатени суми по общо 32 броя фактури, издадени в периода 30.12.2016 г. – 21.08.2019
г.; ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 24.10.2019 г. до окончателното
изплащане; както и обезщетение за забава в общ размер от 68,80 лв., начислено върху всяка от дължимите суми по фактурите за
периода 30.01.2017 г. – 11.10.2019 г.;
за които суми е издадена заповед № 1521
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.10.2019 г. по
ч.гр.дело № 3268/2019 г. на ХРС.
ОСЪЖДА М.Р.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Хасково с
ЕИК ********* СУМАТА от общо 810 лв.
деловодни разноски за заповедното и за настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните, като на ищеца – по електронна поща на адвоката му, като му се изиска незабавно потвърждение на
получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:К.С.