Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 28.03.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Антоанета
Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1247 по
описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4, пар. 3 от ДЕС.
Ищецът
С.Й.Т. излага в исковата молба следните обстоятелства за обосноваване на
искането: закупуване на лотариен билет от лотарийна игра Национална лотария –
моментни игри, разновидност Околосветско пътешествие, оказал се печеливш за
сумата 1000000 лева и представен на 16 януари 2018 г. на Н.Г.АД, като
организатор на лотарийната игра въз основа на издаден му лиценз от 20 юни 2015
г. на Държавната комисия по хазарта, за което се съставил протокол и постигнато
съгласие по правилата за организиране и провеждане на моментната лотарийна игра
„Национална лотария – моментни игри“ да му бъде изплатена сумата 200000 лева
при предявяване на билета, а останалите на 20 равни месечни вноски от по 40000
лева в продължение на 20 години, като му били заплатени общо 240000 лева и сключил
договор за участие в телевизионното предаване Национална лотария; приет на
07.02.2020 г. от Народното събрание на РБългария, за кратък срок и без
обществени консултации, Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта,
обн., ДВ – бр. 14 от 18 февруари 2020 г., с който са създадени нова ал. 3 на
чл. 4 от закона, съгласно която лиценз за организиране на лотарийни игри, с
изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, може да бъде
издаден само на държавата, и нови ал. 9, 10 и 11 на чл. 9 от същия закон, като
с пар. 9 от ПЗР на ЗИДЗХ е предвидено прекратяване на издадените лицензи, които
не са в съответствие с новите изисквания, изплащане на печалбите по утвърдените
правила за съответната игра и преустановяване разпространението и продажбата на
лотарийните билети, което е довело до прекъсване на дейността на дружеството Н.Г.АД,
невъзможност от привеждане на дейността му в съответствие със закона и за
изпълнение на задълженията му, респ. до неплатежоспособността му, обосновала
откриването на производство по несъстоятелност и обявяването му в несъстоятелност;
осъществяване на законодателна дейност от ответника чрез приемане на посочения
ЗИДЗХ в нарушение на правото на ЕС, осъществявано не само при засягане на
конкретна разпоредба, а на всеки източник на права и задължения за държавите
членки и техните граждани, какъвто източник са и принципите на правото на ЕС;
съществено нарушение на принципите на правна сигурност и принцип на защита на
оправданите правни очаквания, обосновано със съществувалите правила за издаване
и отнемане на лицензи и утвърдени от регулаторния орган правила за организиране
на лотарийните игри, осъществявано от дружеството до извършената спорна
законодателна промяна (с несъщинско ретроактивно действие) при спазване на
изискванията на ЗХ и в съответствие с издадения му лиценз в област, в която
обществените отношения не се отличавали с динамичност, а след тази промяна, с
която не се предвиждал достатъчен период на адаптиране на икономическите
оператори и граждани или системи на разумно компенсиране, до невъзможност от
организирането им от дружеството, респ. до неговата несъстоятелност; нарушение
на принципите на пропорционалност и липса на императивни съображения от общ интерес
– при мотиви за осъществяване на законодателната промяна, изразяващи в
осигуряване на средства на ММС и неговите програми, и които не разкривали
преследвани с промяната общозначими цели, надвишаващи като ценност очакваната
от него парична награда от участието в лотарийната игра и възможност за
финансиране на общественополезни дейности само като допълнителна благоприятна
последица, каквато за спорта не е била заложена в целите на ЗХ, но която е
могла да бъде постигната само с увеличаване на предвидените в чл. 10а от ЗХ вноски
за социално отговорно поведение, като се постигнало засягане на сегмент от
хазартните игри и препятстване на свободната стопанска инициатива от лицата,
осъществявали дейността си в него; причиняване му на имуществени вреди,
изразяващи се в невъзможността му да събере вземането си от дружеството за
сумата от 760000 лева като хирографарен кредитор, станало изискуемо в пълния му
размер с обявяването на същото в несъстоятелност на 06.01.2021 г. по арг. от
чл. 617 от ТЗ. Претендира присъждане на тази сума заедно със законната лихва от
21.02.2020 г. – датата на влизане в сила на ЗИДЗХ, и разноските по производството.
Ответникът
Народното събрание на Република България (НС на РБългария) в законоустановения
срок оспорва иска, възразявайки че: не е легитимиран да отговоря по иска поради
контрол на законодателната дейност на страната от Конституционния съд, но не и
от гражданския съд; липсата на нарушение на конкретна правна норма на правото
на ЕС и на твърдяната недопустимост на законодателна промяна в областта; знание
у ищеца за разсрочване на задължението в дълъг период от време, което обосновавало
поемане от него на риска от невъзможността за събиране на вземането му, което
към момента на законодателната промяна „не било придобито“ в пълния му размер и
не представлявало имуществена вреда за него от тази промяна; отсъствието на
непосредствено засягане от законодателната промяна на права и свободи на
граждани (така определение от 29.09.2020 г. на КС); предявяване и приемане на
вземането на ищеца в производството по несъстоятелност на търговеца,
организирал лотарийната игра; отсъствие на нарушение на правна норма на правото
на ЕС, която дори останала неконкретизирана от ищеца, а при евентуалност –
липсата на достатъчно явно и сериозно нарушение на разпоредби от правото на ЕС
и причинна връзка с твърдените от ищеца имуществени вреди. Претендира разноски.
Контролиращата
страна Прокуратурата на Република България чрез Софийска градска прокуратура
оспорва иска.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема следното:
По
делото се установява от представените протоколи от 16.01.2018 г., че ищецът С.Т.
е придобил печеливш лотариен билет от моментна лотарийна игра „Национална
лотария - моментни игри“, разновидност „Околосветско пътешествие: 5 х 1 милион
лева, 10 х 250 000 лева“, със сериен № 49049112024 и код № 49508796351732, с
право на печалба от 1000000 лева. Лотарийната игра се организирала и провеждала
от Н.Г.АД, на което дружество на 16.01.2018 г. участникът в нея С.Т. – ищец по
настоящото производство, е представител печелившия си лотариен билет и помежду
им се съставили посочените протоколи за предаване на печелившия билет и за материализираната
в него печалба. С подписването на протоколите страните по тях са постигнали
съгласие съобразно вида на печалбата и Правилата за организиране и провеждане
на моментната лотарийна игра „Национална лотария – моментни игри“, които не са
представени по делото, изплащането й да бъде разсрочено, като сумата от 200000
лева бъде изплатена в 10-дневен срок от подписване на протокола, а остатъкът от
800000 лева да бъде изплатен на 20 равни вноски с размер от 40000 лева всяка в
продължение на 20 години и с падеж на плащане до 28-ми февруари на съответната
година. Между тях се подписал и договор от 03.02.2018 г. за участие на ищеца С.Т.
в телевизионно предаване „Национална лотария“.
На
16.01.2018 г. Н.Г.АД е изплатило на ищеца С.Т. сумата от 200000 лева, като част
от печалбата от лотарийната игра, видно от представените извлечения от сметка в
Банка ДСК ЕАД. От същите се установява, че следващото плащане със сумата от
40000 лева е осъществено от дружеството на 19.02.2019 г., с което получените от
ищеца С.Т. суми за възникналото за него вземане за печалба възлизали общо в
размер на 240000 лева.
По
делото не е спорно между страните, а и представените писмени доказателствени
средства се установява, че организирането и провеждането на лотарийната игра дружеството
Н.Г.АД е осъществявало въз основа на лиценз, издаден по решение № 000030-6230
от 29.06.2015 г. на Държавната комисия по хазарта. Предметът на дейност на
дружеството, понастоящем в несъстоятелност, видно от вписванията в Търговския
регистър на АВп, включвал организиране на хазартни игри с игрални автомати и
други подобни съоръжения, на лотарии, томболи, тото, лото, числови лотарийни
игри (след получаване на съответното разрешение), както и на помощни и
спомагателни дейности във връзка с тях, търговска дейност, както и всякаква друга
дейност незабранена от закон.
В
Държавен вестник - бр. 14 от 18.02.2020 г., е обнародван приетият при обсъждане
на второ четене на заседание на 07.02.2020 г. от Народното събрание на
Република България Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ЗИДЗХ).
Законът е приет от НС на РБългария (ответник по производството) въз основа на
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта № 054-01-4 от
16.01.2020 г., внесен от народния представител В.С.и група народни представители
на 16 януари 2020 г. и разглеждането му на 23.01.2020 г. от Комисията по бюджет
и финанси разгледа с представители на Министерството на финансите, която чрез
своя председател го е докладвала при обсъждането му на първо четене на
заседание на НС на 29.01.2020 г. За мотиви на внесения законопроект, насочен
към промяна в правната уредба, при която лотарийните игри, с изключение на
томбола, бинго, кено и техните разновидности, да се организират единствено от
Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ (ДП БСТ), и други, са
изложени както възможността за използването на приходите от дейността от
Министерството на младежта и спорта (ММС) за: развитие и насърчаване на
физическата активност и практикуването на спорт от различни групи на населението;
подпомагане на спортните федерации, свързани с адаптираната физическа активност
и практикуването на спорт от хората с увреждания; развитие и насърчаване на
учащите, включително деца в риск към системна физическа активност; физическо възпитание
и практикуване на спорт като средство за здравословен начин на живот, физическо
и духовно развитие; създаване на условия за реализиране на ефективен тренировъчен
и състезателен процес на спортистите, масовизиране на заниманията със спорт в
различните възрастови групи и усъвършенстване на системата за управление на
тренировъчния процес, като възможност за спортно развитие и основа за
реализиране на високи спортни резултати и други, така и ограничаването на влиянието
на дейността върху подрастващите, която като уязвима група да бъде предпазвана
от възможността за създаване на хазартна зависимост.
С
пар. 1 от ЗИДЗХ е предвидено в чл. 4 от закона, регламентиращ организаторите на
хазартни игри и дейности, да се създаде нова ал. 3, съгласно която лиценз за
организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните
разновидности, да бъде издаван само на държавата, която съгласно чл. 14 от
Закона за хазарта (ЗХ) осъществява регламентираните в закона хазартни игри и
дейности чрез Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“. Предвидени
са в пар. 2 от ЗИДЗХ изменения и допълнения на чл. 9 от ЗХ, който регламентира
различни забрани, свързани с организирането на хазартните игри и дейности, като
чрез тях са създадени и нови ал. 9, 10 и 11. С ал. 9 на чл. 9 от ЗХ се
забранява разпространението на билети, фишове, талони или други удостоверителни
знаци за участие в лотарийни игри в обекти или вериги от обекти (пунктове),
които не са включени в удостоверението за издаден лиценз по чл. 34 от ЗХ и не
са обозначени за съответните игри. Въведени са също съответно в новите ал. 10 и
11 на чл. 9 от ЗХ забрани за изплащане на печалби от лотарийни игри извън
обекти или вериги от обекти (пунктове) по ал. 9, както и извън банки, и за продажба
на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в
лотарийни игри на ненавършили 18-годишна възраст лица.
В
пар. 9, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗХ е предвидено от деня на влизането му в сила,
който е три дни след обнародването му или 22.02.2020 г., с изключение на пар.
6, който влиза в сила в деня на обнародването на закона – 18.02.2020 г., че лицензите
за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и
техните разновидности, издадени на организатори, различни от Държавно
предприятие „Български спортен тотализатор“, се прекратяват и съответните
удостоверения за тях по чл. 34 от закона се обезсилват. Съгласно ал. 2 и 3 от
пар. 9 от ПЗР на ЗИДЗХ печалбите от тези лотарийни игри, които не са изплатени
до влизането в сила на закона, се изплащат съгласно утвърдените игрални условия
и правила за съответната игра и от влизането в сила на закона се преустановява
разпространението и продажбата на билети, фишове, талони или други
удостоверителни знаци за участие в тези игри от организатори, различни от
Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“. Предвидено е в пар. 10 от
ПЗР на ЗИДЗХ в 6-месечен срок от влизането в сила на закона лицата да приведат дейността
си в съответствие с него.
По
делото е представено решение от 06.01.2021 г., постановено по т. дело № 699/2020
г. на СГС, с което в производство по чл. 625 и сл. от ТЗ, образувано по молба
на кредитор на Н.Г.АД – участник в лотарийна игра и с вземане за дължима печалба
от 760000 лева от печеливш лотариен билет с печалба от 1000000 лева, дружеството
Н.Г.АД е обявено в неплатежоспособност с начална дата 27.02.2020 г., открито е
производство по несъстоятелност и същото е обявено в несъстоятелност с прекратяване
на дейността на предприятието и правомощията на органите му и с постановяване
на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството със започване на неговото
осребряване и разпределение на осребреното имущество. В мотивите на съда по
несъстоятелност е прието, че в резултат на прекратяване на дейността на
дружеството по организиране на хазартни игри, представлявала негова основна дейност
и основен източник на доходи, настъпило по силата на ЗХ, и наложените запори от
държавата през периода 29.01.2020 г. – 21.02.2020 г. чрез постановления на публични
изпълнители на НАП за публични вземания по невлезли в сила актове - с
налагането на които дружеството е спряло плащанията си, същото е поставено в
трайна фактическа невъзможност да обслужва своите задължения. Прието е, че осъществените
от длъжника Н.Г.АД действия за разпиляване на имуществото му водели до извод,
че продължаването на дейността на дружеството би увредило масата на
несъстоятелността, опасността за което увреждане била очевидна.
Ищецът
С.Т., видно от представените молба от 26.01.2020 г. и списъци на синдика в
производството по несъстоятелност, е предявил своевременно свои вземания към Н.Г.АД
– в несъстоятелност, предмет и на настоящото производство, за сумата 760000
лева, представляваща остатък от главница по протокол от 16.01.2018 г. за
печеливш лотариен билет, и сумата 155.56 лева – лихва за периода 19.02.2020 г.
– 13.03.20202 г. Така предявените вземания са приети от синдика и включени като
необезпечени такива в съставения от него списък по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ
под т. 22 (л. 569 от делото) за предявените от кредиторите по реда и в срока по
чл. 685 във вр. с чл. 686 от ТЗ вземания.
Други
доказателства не са ангажирани в предвидените от закона преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4, пар. 3 от ДЕС.
Така
предявеният иск е процесуално допустим, а наведените от ответника възражения за
недопустимост на образуваното въз основа на него производство, обоснована с
отсъствието му на процесуална легитимация да отговоря по иска поради контрол на
законодателната дейност на страната от Конституционния съд на Република България,
но не и от гражданския съд, и предвидения специален ред за защита на ищеца,
който изключва приложимостта на този по ЗОДОВ – неоснователни. Съответствието
на приетите при действието на Конституцията от 1991 г. закони е отговорност на
Народното събрание на Република България, като тази отговорност по чл. 5, ал. 4
от Конституцията е и за съответствието на приетите закони с правото на
Европейския съюз и другите международни договори, ратифицирани по
конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са
част от вътрешното право на страната. С приетия ЗИДЗОДОВ, обн., ДВ - бр. 94 от
29.11.2019 г., в националното законодателство на Република България е създадена
специална правна уредба относно процесуалния ред за разглеждане на искове срещу
държавата по чл. 4, пар. 3 от ДЕС, определянето на компетентния съд и
надлежните ответници по исковете и дължимите такси и разноски за производствата
по тях - чл. 2в от ЗОДОВ. Отговорността на държавата за вреди от нарушение на
правото на Европейския съюз може да бъде реализирана чрез предявен против
самата нея иск, а в случаите, когато това е допустимо и чрез иск, предявен против
причинилия увреждането неин орган, в който случай последният има качеството на
процесуален субституент. Следователно при изложените в исковата молба
твърдения, че вредите, за които се претендира обезщетение, произтичат от
приетия от Народното събрание ЗИДЗХ, съществено противоречащ на правото на ЕС,
предпоставят Народното събрание на РБългария като национален законодател на
страната за надлежен ответник по иска, участващ в производството в качеството му
на процесуален субституент на държавата, и за приложим процесуален ред за
разглеждане на иска за реализиране отговорността на държавата за вреди от
нарушение на правото на Европейския съюз по чл. 4, пар 3 от ДЕС - регламентирания
ред по ЗОДОВ. В този смисъл решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 5 март
1996 година по съединени дела С-46/93 и С-48/93, т. 36; решение № 249 от
15.01.2021 г. по гр. д. № 4069/2019 г. на ВКС, IV ГО; решение № 72 от
31.03.2021 г. по гр. д. № 3006/2020 г. на ВКС, III ГО; решение № 50020 от
15.02.2023 г. по гр. д. № 2340/2022 г. на ВКС, IV ГО; определение № 199 от
26.04.2021 г. по ч. т. д. № 50/2020 г. на ВКС, II ТО; определение № 60364 от
19.10.2021 г. по ч. т. д. № 1909/2021 г. на ВКС, II ТО, и други.
Редът
на защита по ЗОДОВ не е изключен и поради предвиден друг специален начин на
обезщетение на претендираните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ наличието на специален ред за обезщетяване на вреди, причинени от държавата
чрез нейните органи, изключва приложимостта на ЗОДОВ, а такъв ред производството
по несъстоятелност на търговеца несъмнено не представлява. Производството по
несъстоятелност е производството по универсално принудително изпълнение за удовлетворяване
на кредиторите на длъжник, който е неплатежоспособен или свръхзадължен, а не
специален ред за реализиране на отговорността на държавата за причинените от
нея чрез органите й вреди. Затова осъществяването на производството по несъстоятелност
на търговеца Н.Г.АД, вземането от който ищецът С.Т. твърди да представлява
имуществена вреда за него поради невъзможността от изпълнението му (доброволно
и принудително), не обосновава неприложимост на ЗОДОВ, респ. недопустимост на
иска, а възраженията на ответника в обратния смисъл, наведени от него в хода на
съдебните прения и представената съгласно чл. 149, ал. 3 от ГПК писмена защита,
се явяват неоснователни.
Държавата
отговаря за вредите от нарушаване на правото на Европейския съюз, когато
нарушението е достатъчно съществено, като нейната отговорност не е виновна и за
възникването й е без значение от поведението - действие или бездействие, на кой
от нейните органи са причинени вредите. Следователно в тежест на ищеца е да
докаже наличието на следните материалноправни предпоставки в съотношение на
кумулативност: нарушение на правна норма на общностното право, предоставяща права
на частноправни субекти; нарушението да е достатъчно съществено; причинени вреди
и съществуване на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и причинените
вреди. Съществено нарушение на общностното право като елемент от фактическия състав
за реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на
Европейския съюз по чл. 4, пар. 3 от ДЕС представлява и неспазването на общите принципи
на правото на Европейския съюз (ЕС) като част от първичното право, които имат
за цел предоставяне на права на частноправни субекти и съответно директен
ефект, и като такива съставляващи критерий за оценка на правомерността на
поведението както на органите на Общността, така и на държавите членки (в този
смисъл решение от 11.03.1987 г., Vandemoortele/Комисия, 27/85, EU: C: 1987:120,
решение от 24.09.2008 г., M/Омбудсман, T-412/05, EU: T: 2008:397, обосновали и
даденото разрешение в решение № 16 от 2.03.2021 г. по гр. дело № 1914/2020 г.,
на ВКС, ГК, IV ГО).
Сред
основните принципи на правната система на ЕС, намиращи своето проявление и на
национално ниво, е принципът на правната сигурност, следствие от който е
принципът на защита на оправданите правни очаквания, изискващ правните норми да
бъдат ясни, точни и предвидими, относно техните последици, особено когато могат
да имат неблагоприятни последици за физическите лица и за предприятията. Този
принцип е проявление на правовата държава, което изисква трайно и
последователно законодателно регулиране на обществените отношения, при
осъществяването на което да бъдат надлежно отчетени и оправданите правни
очаквания на засегнатите страни. Съгласно практиката на СЕС всяко лице има
право да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания,
когато се намира в положение, при което администрацията на Общността е породила
у него основателни надежди, като му е предоставила конкретни уверения. Дадените
уверения, които могат да породят такива очаквания, представляват конкретните,
безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни
източници, и дадени в съответствие с приложимите норми.
Тези
принципи не водят до недопускане на промяна на законодателната уредба в
определена област на обществените отношения и до създаване на легитимно
очакване в правните субекти за отсъствие на такава промяна, осъществявана от
законодателния орган на държава членка, когато отпаднат основанията за дадено
законодателно решение и се изменят условията, развиващите се при които обществени
отношения налагат ново такова. Особено за правната уредба на социалните и
икономически права, която предполага по-широка свобода на преценка на националния
законодателен орган при разполагаемия ресурс на държавата и необходимостта от
засилен контрол над някои стопански дейности, носещи икономически, социални,
здравни и други рискове, каквато несъмнено е и хазартната (определение № 1 от
29.09.2020 г. по к. д. № 8/2020 г. на КС). Тази по-широка свобода на преценка
при приемането на уредбата на хазартните дейности е призната и в практиката на
СЕС. За значими за тази призната законодателна дискреция на националните органи
са изложени различни фактори, сред които и моралните, религиозните или
културните аспекти на лотариите, както и на другите типове хазартни игри, във
всички държави членки, обосноваващи общата тенденция на държавите членки, да се
ограничи или даже забрани практикуването на хазартни игри и да се предотврати
те да бъдат източник на частна печалба. Включването в лотариите на висок риск
от измама, като се вземе предвид размера на сумите, които могат да бъдат заложени,
и на печалбите, които те могат да предоставят на играчите, особено когато те се
оперират в голям мащаб. Подбуждане от същите към харчене, което може да има
увреждащи индивидуални и социални последици. Възможността лотариите да могат да
правят значителен принос за финансирането на благотворителни дейности или дейности
от обществен интерес, като социални дейности, благотворителни дейности, спорт
или култура. Тези фактори съгласно практиката на СЕС оправдават националните
власти да разполагат с достатъчна степен на свобода да определят не само дали е
необходимо да се ограничат дейностите на лотариите, но и дали те следва да
бъдат забранени, при условие че тези ограничения не са дискриминационни.
Предмет
на правна регулация от Закона за хазарта (ЗХ), видно и от чл. 1 от закона, е
организирането на хазартните игри и дейности и лицензирането и контрола на
тяхното осъществяване от организаторите на хазартни игри и дейности, които
съгласно чл. 4 от ЗХ могат да бъдат търговски дружества, еднолични търговци,
юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза и държавата -
само за подпомагане на спорта, културата, здравеопазването, образованието и
социалното дело. Организатори на хазартни игри и дейности съгласно закона не
могат да бъдат частноправните субекти като граждани. Промените в тази правна
регулация с процесния ЗИДЗХ е свързана с: кръга на организаторите на
лотарийните игри като вид хазартни игри, представляващи съгласно чл. 2, ал. 1 и
2 от ЗХ игри на случайността, в които има залог и може да се получи печалба или
да се загуби залогът на участника в нея; въвеждането на различни забрани за тяхното
осъществяване и условията и сроковете за привеждане на дейността на
организаторите с новите изисквания на закона, включително и относно ограничението
на кръга на организаторите на лотарийните игри, с изключение на томбола, бинго,
кено и техните разновидности, до държавата. Така очертаните и осъществени промени
в ЗХ са относими към правната регулация на търговски отношения в областта на
хазарта, като специфична търговска дейност, за осъществяването на която
държавата има регулативни и контролни правомощия чрез въвеждане на критерии за
издаване, прекратяване и отнемане на лицензи за организиране на хазартни игри, но
не се отнасят и до права и свободи на частноправни субекти като граждани,
съответно до такива на участниците в тези игри. Следователно засягането (ограничаването)
с тези промени в правната уредба на хазарта, като специфична търговска дейност,
на възможността за участие в даден вид хазартни игри на различните икономически
субекти, в качеството им техни организатори, в съответствие с изискванията за
равни условия за упражняване на правото на свободна стопанска инициатива, в
насока на което са преобладаващата част от наведените в исковата молба доводи,
не може да обоснове засягането на правата на печелившите от лотарийните игри
като гарантирани въз основа на принципа на правна сигурност и следващия се от
него принцип на оправданите правни очаквания.
Въведените
от законодателния орган въз основа на регулаторните му правомощия критерии за
издаване, прекратяване и отнемане на лицензите за хазартните игри, сред които
са и лотарийните игри, дават възможност за осъществяване на контрол от
държавата за законосъобразното им организиране, включително и относно начина на
изплащане на печалбите от участието в тях, чрез одобряване на игралните условия
и правила, представени от организатора. Тези критерии относно лицензионния
режим на организаторите на хазартните игри, отчитайки приложимите от закона
разпоредби и променени с процесния ЗИДЗХ, обаче не създават конкретни уверения
в участниците в тях, получили печалба, за гарантиране на възможността им да
удовлетворят вземането си за нея от търговеца, което също води до неприложимост
на принципа на правните очаквания за обосноваване на нарушение на общностното
право.
Организаторът
на игрите е този, който съгласно чл. 51, ал. 2, чл. 52, ал. 3 и чл. 59, ал. 3
от ЗХ осигурява и гарантира получаването на паричните и предметните печалби на
участниците в игрите, включително и в случаите, когато удовлетворяването на
вземанията за тях, в интерес на търговеца (организатор на игрите) като длъжник
за вземанията, е разсрочено за дълъг период от време (в случая период от 20
години), в който са възможни не само промени в социалните и икономически
условия, обосноваващи промяна в съществуващата правна уредба, но и промени в организационното
и финансово състояние на организатора. ЗХ не е поставял ограничения относно
осъществяваната от организаторите на хазартните игри и дейности търговска
дейност. Всички организатори на хазартни игри и дейности са могли при условията
на закона и след разрешаването им от надлежния орган да организират различни по
вид хазартни игри и дейности, както и да осъществяват друга търговска дейност
наред (заедно) с организирания от тях хазарт като специфична търговска дейност.
Ограничението на кръга на икономическите субекти относно организирането на
лотарийните игри като вид хазартни игри с въвеждането на новата ал. 3 на чл. 4,
ал. 3 от ЗХ, обосновано както от възможността за пренасочване на финансовия
ресурс към развитието на физическото възпитание и спорта, така и от намаляване
на потенциалните негативни икономически, социални и личностни последици от
участието в тях за подрастващото поколение, не са ограничили тази възможност на
организаторите (частноправни икономически субекти) относно осъществяването на останалите
видове хазартни игри и дейности и на друга търговска дейност (така и вписаният в
търговския регистър предмет на дейност за търговеца Н.Г.АД). Заради тази нова
уредба на лицензионния режим относно лотарийните игри, на която законодателният
орган е придал незабавно действие, предвид приложимостта й спрямо „заверените“
правоотношения (възникнали и съществували въз основа на издадените лицензи и осъществяваната
съобразно тях дейност за организирането) по арг. от пар. 9 от ПЗР на ЗИДЗХ, е
предвидена възможността за лицата - организаторите на тези игри, да приведат
дейността в съответствие със закона в 6-месечен срок от влизането в сила му
сила. Такава възможност е съществувала и за Н.Г.АД, упражняването на правомощията
на органите на което е предпоставяло вида на фактическа осъществяваната от него
търговска дейност, включително и на хазартната. Следователно придаденото
незабавно действие на закона, насочено към уеднаквяване на лицензионния режим относно
лотарийните игри и възникналите въз основа на него правоотношения за кратък
период от време, и предвидения адаптационен период за лицата, организиращи
такива игри, при възможност да осъществяват друга подлежаща на разрешаване или
не търговска дейност, водят до извод до ненарушаване с осъществената от НС промяна
в правната уредба на лицензионния режим на лотарийните игри забрана за ретроактивно
(обратно) действие на правните норми и допустимите от нея изключения, макар и
да не е предвиден посоченият от ищеца компенсаторен механизъм (предвиждането на
който е и алтернативно).
Необходимостта
от предвиждането на такъв за частните икономически субекти и/или за участниците
в организираните за тях игри не следва и поради отсъствие на пряко действие на
тези разпоредби към отношенията между организаторите на лотарийните игри и спечелилите
участници в тях, съответно върху дължимостта и изискуемостта на вземанията им
за печалби, възникнали преди законодателната промяна. Реализирането на възникналите
за участниците и неизплатени до влизане на закона в сила вземания за печалби от
лотарийни игри съгласно пар. 9, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗХ се осъществява съгласно
утвърдените игрални условия и правила за съответната игра, а и за реализирането
на същите продължават да са приложими всички правни способи за изпълнение –
доброволно или принудително (последното осъществявано в производството по
несъстоятелност като универсално принудително изпълнение за удовлетворяване на
всички кредитори на длъжника).
Всичко
гореизложено изключва възможността за обосноваване на невъзможност от
реализиране на вземането за печалба, която дори и не е налице в случая, като
пряка и непосредствена последицата от законодателната промяна относно лицензионния
режим на лотарийните игри и забраната за тяхното организиране от частни
икономически субекти чрез ограничаване на кръга субекти за тях. Последните са
израз не само на регулаторните правомощия на държавата в областта на хазарта
като специфична търговска дейност, но и на възможността й да осъществява
контрол за законосъобразното й осъществяване, което несъмнено е обусловено и от
създаването на механизми за ограничаване на потенциалните й негативни последици
сред уязвимите групи от обществото. Именно в тази насока са и целите на тези
промени в законодателната регулация на хазарта, включително и въведените със
ЗИДЗХ забрани относно разпространението и продажбата на удостоверителни знаци
за участие в лотарийни игри и начини на изплащането на печалбите от участие в
тях, заедно с насочването на реализираните от игрите средства за финансиране на
физическото възпитание и спорта и условията за тяхното осъществяване. Същите
следват както от мотивите на законопроекта и неговото представяне при
обсъждането му в НС, така и от реалната възможност за намаляване на възможното от
хазарта негативно влияние от икономически, социален и личностен характер чрез
ограничаване на кръга от субекти за организиране на лотарийни игри като вид
игри и въведени забрани относно обектите за разпространение и продажба и начина
на изплащане на печалби, което не може да бъде постигнато само чрез въведените
през 2014 г. по чл. 10а от ЗХ вноски за социално отговорно поведение, макар и
поставените с тях цели по мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение
на Закона за хазарта (№ 354-01-78 от 13.11.2013 г., 42-то НС) да са идентични.
Така изложените цели несъмнено представляват императивни съображения от значим обществен
интерес и при съобразяване на гореизложеното и възможността съгласно чл. 4, ал.
1, т. 3 и чл. 14 от ЗХ държавата да участва чрез ДП БСТ, като организатор на хазартните
игри и дейностите само за подпомагане на спорта, културата, здравеопазването,
образованието и социалното дело, осъществените със ЗИДЗХ промени в правната уредба
не надвишават необходимото за постигането им, като изискване на въведения за
нарушен принцип на пропорционалност.
Липсва
и твърдяната имуществена вреда от 760000 лева за ищеца С.Т.. Възникналото за
него вземане за печалба от участието му в моментната лотарийна игра,
организирана от Н.Г.АД, което поради разсрочването на изпълнението в интерес на
длъжника по арг. от чл. 70, ал. 1 от ЗЗД, е съществувало само като изпълняемо
за сумата от 760000 лева, но не и като изискуемо вземане, от датата на решението
за обявяване в несъстоятелност на дружеството - 06.01.2021 г., заедно с откриването
на производството по несъстоятелност, съгласно чл. 617, ал. 1 от ТЗ същото е
станало изцяло изискуемо от несъстоятелния длъжник Н.Г.АД. Вземането за
неизплатената от дружеството печалба и дължимата върху него лихва за забава на
ищеца и кредитор С.Т. са приети от синдика в производството по несъстоятелност на
дружеството и тяхното пълно или частично погасяване, макар и като необезпечени
вземания, е обусловено изцяло от осребряването на масата на несъстоятелността
на търговеца. Невъзможност от реализирането на вземането на ищеца С.Т. в производството
по несъстоятелност на Н.Г.АД би настъпила едва при неговото погасяване по арг. от
чл. 739, ал. 2 от ТЗ и само тогава за него ще е налице имуществена вреда в твърдяния
или друг размер.
Отсъствието
на твърдяната имуществена вреда и всичко гореизложено водят до извод за невъзникването
на търсената от ответника Народното събрание на РБългария отговорност за вреди
от нарушение на общностното право по чл. 2в от ЗОДОВ. По тези съображения така
предявеният осъдителен иск следва да бъдат отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на основание чл.
78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 200 лева, представляваща разноски по производството за
юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Й.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
против НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на Република БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София 1169, пл. ******,
иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4, пар. 3 от ДЕС за заплащане
на сумата 760000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в неполучена печалба от участие с лотариен билет със сериен
№ 49049112024 и код № 49508796351732 в
лотарийна игра „Национална лотария - моментни игри“, разновидност „Околосветско
пътешествие: 5 х 1 милион лева, 10 х 250 000 лева“, представен на 16 януари
2018 г. на организатора на лотарийната игра Н.Г.АД, обявен в несъстоятелност с
решение от 06.01.2021 г. по т. дело № 699/2020 г. на СГС, поради нарушение на правото
на Европейския съюз в резултат от приетия Закон за изменение и допълнение на
Закона за хазарта, обн., ДВ, бр. 14 от 18.02.2020 г., заедно със законната
лихва върху тази сума от 21.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Й.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на Република БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София 1169, пл. ******,
на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата 200 лева – разноски по
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова