№ 146
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330205557 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
168 от 02.08.2021 г., издадено от директора на РДГ Пловдив, с което на С. С. Д.. с ЕГН
********** с адрес *** на основание чл. 270 от Закона за горите (нататък ЗГ) му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.
124, т. 3 от ЗГ, както и на основание чл. 6, т. 1, б. „а“ от Наредбата за определяне
размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд е определено
обезщетение в размер на 98 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, свързани
неизвършването на нарушение от фактическа страна поради липсата на извършена
паша на твърдяното място, непубликуването на посочената заповед съобразно
установения законов ред. Излагат се съображения и относно размера на определеното
наказание, както и по приложението на института на „маловажния случай“ по чл. 28 от
ЗАНН. В съдебно заседание се поддържат възраженията от жалбата, като се акцентира
по преминаването през мястото, на което се твърди да е извършено нарушение, а не
осъществяване на паша, по допускането на съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото не е посочен и установен размерът на увредените млади
насаждения. Моли се да бъде отменен обжалвания акт.
Въззиваемата страна излага подробно становище по всички аргументи от
жалбата, която счита за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. В съдебно
заседание се оспорват възраженията, претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение и се отправя възражение за прекомерност на адвокатски хонорар на
жалбоподателя.
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
1
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.01.2021 г. била издадена от зам.-кмета на Община Стамболийски заповед
№ 21, с която се забранява по-конкретно пашата в горските култури и младите
насаждения от семенен произход и в издънковите насаждения, докато достигнат
височина 3 метра в землището на с. Триводици, отдел 22, подотдел – б, в, г, д, е 2, 3, 4,
5, 6, 7, 8 и 9. Същата била поставена на таблото на Община Стамболийски. Заповедта
обаче не била публикувана след издаването й на интернет страницата, а едва по повод
на настоящото дело на 26.10.2021 г.
В отдел 22, подотдел „б“ в землището на с. Триводици били поставени табели,
че преминаването и пашата са забранени. Въпреки това обаче се наблюдавали
унищожени тополови фиданки, с които бил залесен района. За също били уведомени
компетентните органи, в случая Държавно горско стопанство Пловдив. По този повод,
без да бъде установен на място, жалбоподателят Д. бил предупреден да не превежда
оттам говеда. На 13.05.2021 г. свидетелят Н.Н. и негов колега, служители на ДГС
Пловдив отново установили унищожени фиданки от вид „топола“, паради което
решили да изчакат на място и да установят нарушителя. Около 19:02 ч. забелязали едър
рогат добитък (говеда), 40 на брой, водени от жалбоподателя, да преминават през
културата, да унищожават фиданките и да извършват паша. Пресрещнали ги задно с
техния пастир и го попитали дали кравите са негови, на което той отговорил
положително. Потвърдил, че знае за забраната за паша и преминаването, но нямало от
къде другаде да мине. Преброили унищожените дръвчета на брой 98. Съставили
констативен протокол серия ЮЦДП № 29615 от 13.05.2021 г.
За констатираното бил съставен и процесния акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия ЮЦДП 2021 № 006730 от 13.05.2021 г., в
който деянието на нарушителя било квалифицирано по чл. по чл. 124, т. 3 от Закона за
горите и описано като „опасани и унищожени 98 бр. тополови фиданки в Държавна
горска територия отдел 22, подотдел „б“ от едър рогат добитък (говеда) около 40 бр.
Фиданките са под 3-годишна възраст“. Актът бил съставен в присъствието на свидетел
очевидец и нарушителя, на когото бил предявен за запознаване и връчен екземпляр от
него. В акта нарушителят не отразил да има възражения. По повод на нарушението бил
сигнализирана Районна прокуратура Пловдив, като прокурор от същата постановил
отказа за образуване на досъдебно производство от 27.07.2021 г., като е приел, че
липсват данни за престъпление, а е налице административно нарушение.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващият
орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на
основание чл. 270 от ЗГ глоба в размер на 150 лв. за нарушението посочено в акта,
както и на основание чл. 6, т. 1, б. „а“ от Наредбата за определяне размера на
обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд е определено обезщетение в
размер на 98 лв.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, а именно показанията на свидетеля Н.Н. – актосъставител, както и
АУАН, констативен протокол серия ЮЦДП № 29615 от 13.05.2021 г., постановление
за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 5784/2021 г. по описа на
Районна прокуратура Пловдив, копие на заповед № 21 от 08.01.2021 г. на Община
Стамболийски, фактура № **********/19.04.2021 г. от Община Стамболийски, писмо
изх. № 2798/28.10.2021 г., ведно с два броя снимков материал на закрепена заповед №
21/08.01.2021 г., разпечатка от интернет страница на Община Стамболийски,
2
разпечатка от съдържание на интернет страница на Община Стамболийски към
02.11.2021 г., разпечатка от съдържание на файл, качен на страницата на Община
Стамболийски, source code на страницата на сайта на Община Стамболийски, известие
за доставяне, заповед № РД49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и
храните.
Свидетелят в подробности описва възприетите от него на място обстоятелства. В
този смисъл потвърждава констатациите си от акта, като в детайли разказва за всяко
едно обстоятелство, което е видял – преминаването на едър рогат добитък,
повреждането и пашата в насажденията, водачът на добитъка, изявленията на
последния и броя на повредените фиданки. Показанията му им са изключително
подробни, последователни и логични и затова съдът ги намира за достоверни и им се
довери.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и НП не отговарят на всички формални изисквания
на ЗАНН за съдържание. Материалната компетентност на административнонаказващия
орган (АНО) и актосъставителя следват от така представената заповед и пряко от
закона – чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
При съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 43 от ЗАНН.
Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок
от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, от което той не се е
възползвал. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал
възможност да направи своите възражения и не го в направил. Актът е съставен в
присъствието му, както и в присъствието на свидетел очевидец, с което е съобразено
правилото на чл. 40 от ЗАНН.
При издаването на атакуваното НП и АУАН обаче са допуснати нарушения,
които биват оценени като съществени пороци и които водят до накърняване правото на
защита на жалбоподателя по отношение на прилагането на материалния закон относно
вмененото нарушение по чл. 124, т. 3 от ЗГ. Създава се неяснота относно нарушението,
която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като актовете в производство
не съдържат подробно описание на обстоятелствата на нарушението от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.
Изискванията за съдържание в административнонаказателното производство са
императивни по характера си и са въведени с изрични законодателни разпоредби. За
НП това е нормата на чл. 57 от ЗАНН, а за АУАН – чл. 42 от ЗАНН. И в двата акта
съответните органи по съставянето им имат задължение да посочат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 и 6 от ЗАНН.
Налице е допуснато в НП и АУАН съществено нарушение на процесуалните
правила по повод на конкретното поведение на водача и словесното изражение на
нарушената норма, което наказващият орган и актосъставителят са приели. Съгласно
чл. 124, т. 3 от ЗГ се забранява пашата в горските култури и младите насаждения от
семенен произход и в издънковите насаждения, докато достигнат височина 3 м.
Очевидно е, че забраната се отнася до определена категория насаждения, които следва
да отговарят на изложените критерии – или да са горска култура и млади насаждения
3
от семенен произход, или издънкови насаждения до височина от 3 метра.
От фактическа страна актосъставителят и наказващият орган са приели, че е
извършена паша в държавна горска територия, отдел 22, подотдел „б“ в землището на
с. Триводици на 40 броя едър рогат добитък (говеда), вследствие на което са
унищожени 98 броя тополови фиданки под 3-годишна възраст. Така описани белезите
на изпълнителното деяние на нарушението не могат да бъдат поведени под
абстрактната формулировка на разпоредбата на чл. 124, т. 3 от ЗГ. Това се дължи на
обстоятелството, че начинът, по който е описано от фактическа страна нарушението,
не може еднозначно определи културата, в която на навлезли животните, като горска
култура или младо насаждение от семенен произход или издънково насаждение, както
и тяхната височина - до 3 метра.
Откроява се същностно различие в признаците на съставомерност на нарушение
на чл. 124, т. 3 от ЗГ и описаното от фактическа страна в постановлението и акта.
Същото се дължи на обстоятелството, че при прилагането на разпоредбите на закона
следва конкретните факти да бъдат ясно посочени като релевантните от диспозицията
и хипотезата на съответната норма. В противен случай нарушителят би бил изправен
пред неяснота как посочените факти се субсумират от абстрактната формулировка на
нормата. Такъв именно е и настоящият случай. За съда се поражда съмнение каква
култура представляват унищожените фиданки – горска култура ли ги приема
държавната администрация, младо насаждение и кои насаждения са млади, семенен
произход ли имат или са издънково насаждение и каква е неговата височина, така че да
се ползват от защитата на закона. Именно заедно с посочването на унищожените
фиданки от тип „топола“ е следвало да бъде конкретизирано в коя от по-горните
хипотези попада и този обективен белег на нарушението. В конкретния случай обаче
тази им характеристика е неуточнена и предизвиква предположения и тълкувания,
което е недопустимо в производството. Оттам и поражда неяснота в обвинението за
извършване на административно нарушение, която засяга правата на защита на
нарушителя, така че той да не може да я организира в пълен обем и да не знае срещу
какво точно се защитава. Впрочем разминаването между възприетата в НП и АУАН
формулировка на нарушението и съдържанието на фактическия състав на нормата
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, както трайно приема в
практиката си касационната инстанция. Така решение № 1079 от 27.05.2016 г. по
к.а.н.д. № 756/2016 г. на Административен съд – Пловдив.
Отговорността на административнонаказателно отговорните лица не може да се
ангажира на основание на предположения, а единствено на установени факти, които от
своя страна трябва да бъдат конкретно и изчерпателно посочени, както в АУАН, така и
в НП и които да бъдат подведени под релевантната нарушена норма. Констатираните
пропуски са съществени, тъй като касаят описанието на фактически обстоятелства,
имащи значение за преценката дали е осъществено или не соченото нарушение, както и
правилната оценка на фактите с оглед квалификация на деянието. В случая са
допуснати нарушения на императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН, които
са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а оттам и до
съществено опорочаване на административнонаказателното производство. Това влече
след себе си незаконосъобразност на НП и неговата отмяна.
От правна страна съдът намира следното:
Въпреки изложеното и без да се изоставя разбирането за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на обжалвания акт, след
преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява от
обективна и субективна страна нарушението.
Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 124, т.
4
3 от ЗГ, съгласно която норма се забранява пашата в горските култури и младите
насаждения от семенен произход и в издънковите насаждения, докато достигнат
височина 3 м. С нормата на чл. 125, ал. 1 от ЗГ е указан и реда да налагане на забрана
по чл. 124, а именно със заповед, която се издава от кмета на общината ежегодно до
края на месец февруари, като в нея се посочват горските територии, в които е
забранена пашата на селскостопански животни. Заповедта се обявява на видно място в
сградата на съответната община, район, кметство или населено място, както и на
интернет страницата на съответната община.
Анализът на цитираните приложими правни норми налага извод, че за да се
ангажира отговорността на санкционираното лице за административно нарушение по
чл. 124, т. 3 от ЗГ, следва да е била издадена заповед от кмета на общината и същата да
е била доведена до знанието на нейните адресати. В конкретния случай има основание
да се приеме, че жалбоподателят е знаел за съществуването на заповедта, доколкото е
потвърдил това пред свидетеля. В тази връзка неизпълнението на съответната
административна единица по непубликуването на процесната заповед на интернет
страницата си, няма отношение към субективната страна на нарушението. Въпреки
това следва ясно да се подчертае недобросъвестността на Община Стамболийски и
представянето на документ по делото (разпечатка от интернет страницата на
общината) за публикуването на процесната заповед на 09.01.2021 г., което при
оценката на доказателствата съдът намира за откровено несъответствие с
действителността. За това свидетелства разпечатката от данните, съдържащи се в
самия файл на заповедта, че същата е създадена на 26.10.2021 г. Това дава основание да
се приеме, че документът е качен по повод на настоящото дело, а представеният в
съдебното заседание не отговаря на действителното фактическо положение. Всичко
това дава основание на съда да приложи в пълнота дадените му от закона правомощия
и да сезира служебно компетентните правоприлагащи органи.
От фактическа страна се установи, че в посочената горска територия се е
осъществила паша, а не просто преминаване, на едър рогат добитък, вследствие на
което са унищожени 98 броя тополови фиданки под 3-годишна възраст. От субективна
страна се установи, че заповедта е достигнала до знанието на жалбоподателя,
следователно той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – а именно
нарушаване на забраната, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял същото, като целенасочено е преминал през територията, т.е.
извършил е деянието си при пряк умисъл.
За размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 270 от ЗГ, съгласно която за други нарушения на този
закон и на подзаконовите актове по прилагането му, наказанието е глоба от 50 до 500
лева, съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лева, ако не е
предвидено по-тежко наказание.
Съдът намира обаче, че административнонаказващият орган не е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо
жалбоподателя наказание не отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, макар и да не са
налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение.
Определено е наказание в размер на 150 лв., което е в по-висок размер от
минимално възможното. Същевременно в постановлението не се изложени аргументи
и мотиви за определяне на по-високо наказание от минималното, не е направена
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхното
5
съотношение. Това при всяко положение предполага изменение на постановлението и
налагане на наказание в минимален размер, доколкото липсват мотиви за определянето
му в по-голям. Доколкото обаче правото на защита на жалбоподателя е реализирано в
по-голям обем, а именно като се прие, че постановлението следва да се отмени, то този
резултат поглъща изводите за намаляване на наказанието, и именно той следва да се
приложи, а изложените по-горе мотиви са само за пълнота.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
незаконосъобразно поради допускането на съществено нарушение на процесуалните
правила, ограничило правата на жалбоподателя,, а определеното наказание е
несправедливо, и затова постановлението следва да бъде отменено. Доколкото
правоимащата страна от изхода на спора не претендира разноски, то и съдът не следва
да се произнася в този смисъл.
По обезщетението:
Независимо от горното съдът намира наказателното постановление за
законосъобразно в частта относно присъденото обезщетение за унищожените тополови
фиданки. Безспорно се установи по делото, че водените и собствени на жалбоподателя
животни са преминали през територията и са чупели дръвчетата или са извършвали
паша. В този смисъл са изпълнени условията на чл. 6, т. 1, б. „а“ от Наредбата за
определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд,
доколкото има унищожаване на фиданки, които са до три години, както е посочено в
постановлението. В тази връзка съдът оцени с доверие показанията на свидетеля и
съставения от него констативен протокол. Не се ангажираха доказателства от
жалбоподателя в оборване на посочените твърдения, нито се твърдяха и различни
факти. Посочената разпоредба гласи, че за унищожени и повредени фиданки виновните
лица заплащат следните обезщетения за семенни, издънкови и други фиданки до 3-
годишна възраст - 1 лв. за брой. Същите са на брой 98, а съгласно изискванията на
наредбата обезщетението за всяко едно е в размер на 1 лев. Оттук и общият размер на
обезщетението се равнява на 98 лева. Следователно се установява по основание и
размер постановеното обезщетение. Налице са всички пет кумулативно изискуеми
елемента от деликтния фактически състав по чл. 45 от ЗЗД, който следва да е
приложим в случая, а именно деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и
вина. Установи се, че в резултат на виновните, умишлени, и противоправни действия
на жалбоподателя, ЮЦДП гр. Смолян е претърпяло имуществена вреда в резултат
извършеното от Д. в размер на 98 лева. Последното е юридическо лице съгласно чл.
163 от ЗГ и собственик на въпросната територия съгласно приложение № 1 към чл. 163
от ЗГ, от където произтича и неговата правосубектност и легитимация са присъждане
на обезщетение.
Впрочем обезщетението не зависи от изводите на съда за незаконосъобразността
на постановлението, вследствие на допуснато съществено нарушаване на
процесуалните правила, доколкото последното е относимо само относно правата на
нарушителя в административнонаказателното производство. Съгласно разпоредбата на
чл. 55, ал. 2 от ЗАНН, когато с нарушението са причинени вреди на държавно
предприятие, учреждение или организация, наказващият орган се произнася по
обезщетението и без да е предявено искане. Тоест в случая това представлява един вид
гражданска отговорност в административнонаказателното производство за вреди от
нарушението. Ако последното се установи от фактическа страна, преценката за
основателността на присъденото обезщетение е самостоятелна и независима от
изводите касателно законосъобразността на наказателното постановление. Аргумент за
допустимостта на такива изводи е и възможността в наказателното производство съдът
да осъди подсъдимия за граждански деликт независимо от изводите му за виновността
6
му. Нещо повече, с измененията на ЗАНН в сила от 24.12.2021 г. се предвиждат
разширени права на лицето, което може да претендира обезщетение, включително
самостоятелно обжалване на наказателното постановление в тази част, а оттам и
произнасянето на съда по него. Това следва да покаже относителната самостоятелност
на отговорността за вреди в административнонаказателното производство и
възможността съдът да потвърди постановлението в тази част, без изцяло това да е
зависимо от мотивите му по отношение на обжалвания акт. Затова и съдът прецени
обжалваното постановление за законосъобразно и основателно в частта относно
присъденото обезщетение, поради което и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 168 от 02.08.2021 г., издадено от
директора на РДГ Пловдив, с което на С. С. Д.. с ЕГН ********** с адрес *** на
основание чл. 270 от Закона за горите, в частта с която му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 124, т. 3
от ЗГ.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7