Р
Е Ш Е
Н И Е № 94
гр.Стара Загора, 08.04.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №897 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.49, ал.3 от Закона за частната охранителна дейност
(ЗЧОД).
Образувано е по жалба на УМБАЛ „Професор Д-р Стоян
Киркович“ АД – Стара Загора, против Заповед №3286з-4430/11.11.2019г. (в жалбата
е посочен №32863, поради нечетливото изписване на номера в самата заповед),
издадена от Директора на ГД „Национална полиция” – гр.София, с която на
основание чл.49, ал.1, т.1, вр. чл.47, т.2, б. „а“ от ЗЧОД е отнет Лиценз
№2855/20.07.2015г. за извършване на частна охранителна дейност по чл.5, ал.1,
т.5 от ЗЧОД (отм.) на УМБАЛ „Професор Д-р Стоян Киркович“ АД – Стара Загора. В
жалбата се сочи, че заповедта се явява неясна и немотивирана, като в мотивите й
се посочват писма, написани от НАП и ГД „НП“ за дължащи се суми от УМБАЛ без
никъде в административния акт да се посочват точните наказателни постановления
и декларации обр.6. Твърди се, че никъде не са определени кои са тези
наказателни постановления и кои са тези декларации, конкретно всяко от тях за
каква сума е и коя е датата, на която е следвало да бъде изпълнено задължението,
както и кога са издадени. Излагат се съображения, че нарушението е открито още
на
21.05.2018г., а Заповедта се издава
едва на 11.11.2019г.,
като в УМБАЛ
е получена на 13.11.2019г., следователно обжалваната заповед е издадена след изтичане
на давностния срок по чл.57 от АПК. В заключение се сочи, че заповедта не
отговаря на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като не са посочени фактическите и
правните основания за издаването й, а посочените такива са твърде обширни и
неконкретизирани, което ги прави на практика липсващи. Моли се съда да отмени
оспорената заповед. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ гр.София, редовно
и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и
не взема становище по основателността на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Не е спорно между страните и се установява с приетите
писмени доказателства, че на жалбоподателя УМБАЛ „Професор Д-р Стоян Киркович“
АД – Стара Загора е издаден Лиценз №2855/20.07.2015г. по чл.5, ал.1. т.5 от
ЗЧОД (отм.) – за самоохрана на имущество на търговци и юридически лица (л.28).
С писма рег.№328600-34968/17.05.2018г. (л.30),
рег.№328600-37108/30.05.2018г. (л.34) и рег.№328600-43406/06.07.2018г. (л.45)
ответникът е изискал информация от ТД на НАП – София за наличие на непогасени
задължения, установени с влезли в сила ревизионни и други актове спрямо
дружеството – жалбоподател, видът на непогасените задължения и има ли допуснато
отсрочване, разсрочване или спиране на събирането на непогасените задължения на
дружеството. По повод на тези искания са представени Справки за задълженията,
от които е видно, че към 30.07.2018г. УМБАЛ „Професор Д-р Стоян Киркович“ АД –
Стара Загора има публични задължения към държавата, установени с влезли в сила
наказателни постановления и задължения за данъци по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ, както и
по Декларация Образец 6 за задължителни осигурителни вноски към осигурителните
фондове, като всеки един от посочените актове е описан подробно в справките. В
справките е посочено също, че по отношения на тези задължения няма издадени
актове за разсрочване и/или отсрочване по смисъла на чл.183 от ДОПК и чл.187а
от ДОПК (л.31-33, 35-37 и л.46-48).
Със съобщение рег.№328600-39778/16.06.2018г.
жалбоподателят, на основание чл.26, ал.1 от АПК, е уведомен за започване на
производство по отнемане на лиценза му за извършване на частна охранителна
дейност (л.38-39). Като основание са отнемането са посочени разпоредбите на
чл.49, ал.1, т.1, вр. чл.47, т.2, б. „а“ от ЗЧОД, като е предоставена
възможност в 7-дневен срок от получаване на съобщението да бъдат представени
допълнителни доказателства и възражения. Съобщението е получено на 18.06.2018г.
(л.40).
На 29.06.2018г. в ГД „Национална полиция“ – София е
получено писмено възражение от Изпълнителния директор на УМБАЛ „Професор Д-р
Стоян Киркович“ АД – Стара Загора, заведено с рег.№328600-42539 (л.41). Във
възражението е посочено, че към 01.06.2018г. са налице задължения към държавата
от УМБАЛ „Професор Д-р Стоян Киркович“ АД – Стара Загора, за които е образувано
изпълнително дело от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Големи
данъкоплатци и осигурители, като съгласно подадено на основание чл.229, ал.1 от ДОПК искане, лечебното заведение ползва 85% от месечните си приходи, а
останалите 15% се използват за погасяване на задълженията, т.е. УМБАЛ „Професор
Д-р Стоян Киркович“ АД – Стара Загора погасява всеки месец разсрочено част от
своите задължения. С възражението е отправено искане да не се предприемат
действия по започване на производство по отнемане на лиценза за извършване на
частна охранителна дейност. Към възражението са приложени искане по чл.229,
ал.1 от ДОПК и разпореждане на основание чл.229, ал.6 от ДОПК.
С писмо рег. №328600-13938/20.03.2019г., (л.52)
ответникът отново е изискал информация от ТД на НАП – София за наличие на
непогасени задължения, установени с влезли в сила ревизионни и други актове
спрямо дружеството – жалбоподател, видът на непогасените задължения и има ли
допуснато отсрочване, разсрочване или спиране на събирането на непогасените
задължения на дружеството. По повод на това искане е представена Справка за
задълженията изх.№04-04-10440/26.08.19г. ТД на НАП – София ГДО (л.54-55), от
която е видно, че към 23.08.2019г. УМБАЛ „Професор Д-р Стоян Киркович“ АД –
Стара Загора има задължения към държавата, установено с влезли в сила
наказателни постановления и задължения за данъци по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ, както и
по Декларация Образец 6 за задължителни осигурителни вноски към осигурителните
фондове, като всеки от посочените в справката актове е описан подробно. В
справката е посочено също, че по отношения на тези задължения няма издадени
актове за разсрочване и/или отсрочване по смисъла на чл.183 от ДОПК и чл.187а
от ДОПК.
Производството е приключило с постановяване на
оспорваната Заповед № 3286з-4430/11.11.2019г. Със Заповедта на основание чл.49,
ал.1, т.1, вр. чл.47, т.2, б. „а“ от ЗЧОД е отнет Лиценз №2855/20.07.2015г. за
извършване на частна охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД (отм.) на
УМБАЛ „Професор Д-р Стоян Киркович“ АД – Стара Загора. В мотивната част на
заповедта е проследена и отразена кореспонденцията между ответника и ТД на НАП
– София ГДО, според която УМБАЛ „Професор Д-р Стоян Киркович“ АД – Стара Загора
има задължения към държавата, установено с влезли в сила наказателни
постановления и задължения за данъци по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ, както и по
Декларация Образец 6 за задължителни осигурителни вноски към осигурителните
фондове.
Оспорената в настоящото производство заповед е връчена
на жалбоподателя на 13.11.2019г. (л.56) и е оспорена с жалба, подадена в Адиминистративен
съд Стара Загора на 27.11.2019г. (л.1), предвид на което съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения
индивидуален административен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Заповед № 3286з-4430/11.11.2019г. е издадена от компетентен административен орган, в
кръга на правомощията му, съгласно чл.49, ал.1, вр. чл. 40 ЗЧОД. Цитираните
разпоредби изрично предвиждат, че лицензите за извършване на частна охранителна
дейност се издават и съответно се отнемат от директора на Главна дирекция
„Национална полиция“ на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено
от него длъжностно лице.
При издаването на административния
акт е спазена предписаната от закона форма (чл.59 АПК), като противно на
изложеното в жалбата, в акта се съдържат фактическите и правни основания за
издаването му. Част от мотивите на заповедта се съдържат в писмо-справка
за задълженията изх.№04-04-10440/26.08.19г. ТД на НАП – София ГДО, асоциирано към акта, чрез изричното позоваване на
ответника в мотивите. Именно последното е фактическото основание за издаване на
заповедта, а съгласно установената
задължителна съдебна практика, мотивите на административния акт могат да се
съдържат и в друг такъв, издаден в хода на производството и част от
административната преписка.
Посочения в жалбата пропуснат срок по чл.57 от АПК е
инструктивен, а не давностен (както се твърди) и неспазването му не е
самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. От друга страна правото на
участие на жалбоподателя административното производство е било обезпечено,
което налага извод за липса на допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила от категорията на абсолютните – по чл.168, ал.4 АПК (в сила от 1.01.2019г.).
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с
материалноправните норми.
Според чл.142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. Фактическият състав на приложеното
правно основание чл.49, ал.1, т.1, вр. чл.47, т.2,
б. „а“ включва: 1.задължения към държавата или към осигурителните
фондове за задължително обществено осигуряване; 2. плащането на задълженията да
не е разсрочено или отсрочено от компетентния орган. По делото несъмнено се
установи, че двете предпоставки на фактическия състав са осъществени, което
поражда при условията на обвързана компетентност задължение за ответника да
издаде оспорената пред съда заповед. Към момента на издаване на заповедта са
налице задължения на дружеството – жалбоподателя към държавата, а обстоятелството,
че 15% от месечните му приходи се използват за погасяване на задълженията му не
сочи извод за разсрочване или отстрочване на задълженията му. Разсрочването на държавни вземания от категорията на
процесните може да се извърши единствено с административен акт по чл.187в, ал.2
от ДОПК, а в случая не е налице изрично властническо волеизявление в този
смисъл. Следователно липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146,
т.4 от АПК.
В заключение и предвид представените
в хода на съдебното производство Удостоверение
изх.№2902019000326332/19.12.2019г. и Удостоверение
изх.№290202000033399/12.02.2020г., и двете издадени от ТД на НАП – гр.София –
ГДО, от които е видно, че жалбоподателя няма задължения, съдът намира, че следва да обсъди и приложението на
чл.142, ал.2 от АПК. Съгласно този текст установяването на нови факти от
значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. По смисъла на чл.142, ал.2 АПК факти от
значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването
на акта и които с обратна сила променят правното значение или отменят
съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Погасяването
на публичните задължения след датата на издаване на обжалвания административен
акт обаче не обосновава приложимост на чл.142, ал.2 от АПК, тъй като този
нов факт не променя с обратна сила фактическата обстановка при издаване на
акта. Тълкуването на въпросната разпоредба в съдебната практика е в смисъл, че под
нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от
действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на
юридически или доказателствени факти. Правно значение по делото имат само нови
факти, които може да променят съществувалото към момента на издаването на
административния акт правно положение и на които по силата на нормативен акт е
предадено обратно действие, или факти, които са съществували към момента на
издаването на акта, но не са били известни на административния орган или на
адресата на акта. Казано по друг начин, новите факти по смисъла на чл.142, ал.2
от АПК не следва да са „новосъздадени“, т.е. да са възникнали след издаването
на административния акт, изключая хипотезата на такива факти, на които законът
предава обратно действие.
В конкретния случай погасяването на
от жалбоподателя на задълженията му към държавата и към осигурителните фондове
за задължително обществено осигуряване, не е ново обстоятелство по смисъла
на чл.142, ал.2 от АПК, а нововъзникнало такова, на което няма предадено
обратно действие.
Предвид
изложените мотиви, правният извод на съда е, че оспорената заповед е
законосъобразна – издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и
е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на УМБАЛ „Професор Д-р Стоян Киркович“ АД –
Стара Загора, против Заповед №3286з-4430/11.11.2019г., издадена от Директора на
ГД „Национална полиция” – гр.София, с която на основание чл.49, ал.1, т.1, вр.
чл.47, т.2, б. „а“ от ЗЧОД е отнет Лиценз №2855/20.07.2015г. за извършване на
частна охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД (отм.) на УМБАЛ „Професор
Д-р Стоян Киркович“ АД – Стара Загора, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез
Административен съд Стара Загора, пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: