Р Е Ш Е Н И Е
№2036/25.5.2016г.
гр.Варна 25.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи
състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря
М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№7774/2016г. и
за да се
произнесе взе придвид следното:
Предявен е иск
с правно осн. чл.124 от ГПК.
Ищцата Х**** твърди, че наследодателя й Д**** е
бил собственик на земеделска земя в землището на с.И****, която е била включена в
ТКЗС, като с решение №13143/15.05.1997г. на ПК Аксаково е признала правото на
собственост на последния върху две лозя с площ от 400 и 500кв., в м.”Л**** в
землището на с.И**** Твърди се, че в одобрения за местността ПНИ
посочените два имота попадат в имот №****с площ от 1 080кв.м. по
помощния кадастрален план записан на името на наследодателя на ищцата. Твърди
се, че посочения имот включва няколко новообразувани имота, като този от тях с
№**** е отреден за него, а 278кв.м. от имот №**** целия с площ от 600кв.м.
попадат също в имот №**** Хр.К. сочи, че след
признаване правото й на собственост не е бил изготвен ПНИ, но с изготвянето на
такъв е образуван НПИ №**** който е записан на трети
лица, които са продали имота на ответника. Моли се, да се приеме за установено
в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 278кв.м.
реална част от място цялото с площ от 600кв.м., представляващо НПИ №162 в
кадастрален район 500 по плана на с.о.”Старите лозя” при граници на целия
имот:ПИ№**** и път, а на процесната реална част-от
север НПИ****, от юг-ПИ****, от запад-път и от изток
останалата част от ПИ **** и да се присъдят сторените
по делото разноски.
Ответниците в срока по чл.131 от ГПК са
депозирали отговор, в който твърдят, че липсва идентичност между процесния имот
и реституирания на ищеца. Сочи се, че реституционното решение на ПК е непълно.
Ответниците твърдят, че имота е придобит законно от праводатели,
които са биле негови собственици, които са биле ползватели на същия по смисъла
на разпоредбите на специалния ЗСПЗЗ и са придобили собствеността след
изпълнение на предвидената в него процедура. Прави се също така и възражение за
изтекла придобивна давност.
Съдът приам,
че предявения иск намира правното си
основание в чл.124 от ГПК.
След запознаване с
твърденията на страните и събраните по делото доказателства и на осн. чл.235,
ал.2 от ГПК съдът пирема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Ищцата се легитимира като
собственик на процесната реална част от недвижим имот с представено от нея
копие от решение №**** на ПК А**** с което на наследниците на Д**** е възстановено правото на
собственост на нива 0.5дка. в м-ст М****, 0.4дка. лозе в м-ст Л**** 1дка. нива в м-ст А**** и 0.5дка. м-ст Л**** (л.8).
От друга страна ответниците са представили копие от удостоверение №**** издадено от О****, в
което е отразено предоставянето на право на ползване на земя – хавра с площ от 600кв.м., м-ст „С**** по реда на Постановление №11 на МС от 2.03.1982г. в
землището на с.И****, на ползвателя С**** (л.50). Представено е също така и копие от заповед №*** на Кмета на О****, с
която е признато на С***** правото да придобие собственост
върху описания по-гореимот (л.52), а съгласно копиеот от представеното удостоверение №**** (л.53) д***** е заплатил сумата от 826лв.
определена с цитираната по-горе заповед и поради това е придобил правото на
собственост върху имота (л.53). Кмета на О**** е издал Заповед №**** с която на осн. пар.4к, ал.7 вр. пар.4з, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ и с
оглед влезлия в сила план за новообразувани имоти е признал на С**** правото да придобие собественост
върху земеделска земя, представляваща новообразуван имот **** с площ 600кв.м., категория VІ, начин на ползване лозови насъждения, по ПНИ за местност „С***** като е представено и копие от протокол за въвод
във владение на новообразуван имот №**** (л.59),
от чието съдържание се установява, че Симеон Диков е въведен във владение на
имот №**** с площ от 600кв.м., а съгласно
отразеното в нот.акт №***** същото лице е продало на на ответника В.В. имота на
11.03.2014г., като покупката е станала по време на брака на купувача с втората
ответница В. Д**** – удостоверение за сключен
граждански брак (л.66).
По отношение на това има ли
идентичност между претендирания от ищеца имот и имота собственост на
ответниците, въпрос поставен и в отговорите по чл.131 от ГПК, решаващия състав
приема следното:
Ответника във връзка с
възражението си за липса на идентичност между имота по решеине
на ПК и неговия имот е изискал да му бъде издадено удостоверение чрез което да
се снабди с друго такова, от което да е видно има ли идентичност между местност
„Л****” и местност „С****. По повод на издаденото удостоверение от О***** е издадено друго такова в което изрично е посочено, че в
дирекцията не се съдържат данни относно това дали местности „С**** в землището на гр.И***** са идентични. Този въпрос за идентичност между местностите не е изследван
от в.л. по приетата СТЕ.
От друга страна представеното от
ищеца решеине
№*** на ПК А**** не съдържа индивидуализация на реституираните в стари реални граници имоти
и не е придружено с необходимата за това скица. Представена е от ищеца скица на
(л.10), която е издадена от неизвестно лице, но очевидно значително време след
постановяване на цитираното решеине предвид това, че
в нея са посочени имотите с новата им номерация. Следва да се има предвид също
така, че посоченото решеине съдържа действително воля
за признаване право на собственост върху три лозя, две от които в една и съща
местност „Лозята” съответно от 0.4дка. и от 0.5дка., но липсата на посочени
граници и скица води до невъзможност да се установи това два съседни имота ли
са или са два парцела отстоящи еден от друг този
недостатък води и до невъзможност да се установи каква част от всеки от двата
имота попада в претендираната реална част от имота на ответниците. От друга
страна ответнициет са доказали възникналото в тяхна
полза право на собственост с представените и описани по-горе документи от които
се установява, че на праводателя им е предоставен за ползване имот с площ от
600кв.м., като в последствие по надлежния ред, той го е заплатил и е придобил
правото на собственост върху имота по специалния ред предвиден в закона, а ответниците
на свой ред са го закупили от него.
Воден от горните съображения
решаващия състав намира, че предявения иск следва да бъде отхъврелн
като недоказан.
Предвид становището за
неоснователност на иска ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника В.В. сумата от 500лв. сторени по делото разноски.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Д.К. ЕГН**********
*** срещу В.Г.В. ЕГН********** и В.Б.В. ЕГН********** *** иск за приемане за
установено в отношенията между странит, че
ответниците не са собственици на 278кв.м.
реална част
от място цялото с площ от
600кв.м., представляващо НПИ №**** в кадастрален район 500 по плана на
с.о.”С**** при граници на целия
имот:ПИ№*****, а на процесната реална
част-от север НПИ ****и от изток останалата
част от ПИ 162, на осн чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.Д.К.
ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА В.Г.В. ЕГН********** *** сумата от 500лв.
сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: