Р Е Ш
Е Н И Е N 311
гр. Сливен,
29.10.2020 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като
разгледа докладваното от М. Сандулов гр.
д. N 622 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 1322/22.11.2019 г. по гр.д.№ 2638/2019 г. на Сливенски районен съд, с
което Б.Д.Б. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на Гаранционен Фонд гр. С., със адрес на
управление ул. „Г.И.“ № *, ет. *, сумата от 9 839,46 лв., представляваща
възстановено обезщетение от Гаранционен Фонд по щети № 120418/15.05.2014 г. и №
220066/15.05.2014 г., ведно със законната лихва от 27.05.2019 г. до
оконателното изплащане на сумата, както и сумата от 493,52 лв., представляваща
направените разноски по делото.
Производството е протекло при участието на трето лице помагач – ЗК Лев Инс
АД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ч.В.“ № **, привлечен на
страната на ответника
Против това решение
подадена въззивна жалба от ответника, чрез процесуален представител, в
която се твърди, че решение е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП въззивникът е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност” със ЗК ЛЕВИНС АД с полица
№ 22113000584897, с начало на полицата - 12.02.2013 г. и с край на
същата 11.02.2014 г. Развиват се съображения, свързани с фактологията по
делото. Прави се извод, че е налице валидна застрахователна полица, тъй като не
е било налице фингирано прекратяване на същата поради неплащане на вноска. Това
се потвърждавало и от заявеното прекратяване на полицата от застрахователя едва
ден след настъпване на ПТП. На следващо място се прави оплакване, че съдът
правилно е издирил практическите норми за прилагане на 5 годишната давност, но
не е обсъдил правилно нейният начален момент, който в конкретния случай е
07.05.2014 г., когато българският компенсаторен орган в лицето на НБААЗ е
заплатил изцяло застрахователното обезщетение на правоимащитс лица. Петгодишната
давност изтича на 07.05.2019 г., а настоящият иск е предявен след изтичането му
- 27.05.2019 г. Тоест към момента на завеждане на иска от ГФ той е бил изтекъл
по давност, а приемайки противното първоинстанционния съд е постановил едно
незаконосъобразно и неправилно решение. В обобщение се иска да бъде отменено решението
като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, с всички следващи се от това
последици, включително и е произнасяне по същество за пълно отхвърляне на
предявените срещу жалбоподателя искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба.
В с.з. за въззивника се явява представител по
пълномощие, който поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна и третото лице помагач не
изпращат представител. Постъпили са писмени становища от представители по
пълномощие, с които се оспорва жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея. Не се спори по фактите, а основните възражения са свързани с
юридическата им интерпретация.
Във въззивната жалба и в отговора на исковата молба се
поддържа възражението за погасяване по давност на правото на иск. То обаче е
неоснователно. Застрахователят, който е платил обезщетение за ПТП може да
изиска обратно това обезщетение от виновния водач в конкретни хипотези.
Застрахователят има право да търси от застрахования стойността на всичко, което
е заплатил на увреденото лице, което право се нарича регресно право на
застрахователя.
Приложимият давностен срок за погасяване на вземане
между застрахователи по предявен регресен иск е общият петгодишен срок по чл. 110 ЗЗД. Регресното право на
застрахователя е същинско регресно право, произтичащо от правния му интерес, но
това право не е същинско застрахователно право, тъй като възниква по силата на
закона, а не по силата на застрахователен договор, обвързващ застраховащ и
застрахован, поради което следва да се изключи приложимостта на чл. 392 ТЗ относно началото на погасителната
давност. Регресното право възниква от
момента на плащането, извършено от застрахователя на увреденото лице и по
отношение на регресния му иск за плащане на вече платеното от
застрахователя на виновния водач е от значение петгодишната обща давност с начален момент плащането, с което
възниква и самото регресно право, а не извършеното ПТП. /Решение № 53 от
16.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 356/2008 г., I т. о., ТК/. За регресните искове
на застрахователя срещу деликвента важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от
момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. /Решение
№ 131 от 7.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 806/2010 г., I т. о./. Така в случая
плащането е извършено на 27.05.2014 г. с
два броя банкови авиза ГФ възстановява на НББАЗ сума общо в размер на 9839, 46
лева. Следователно от този момент започва да тече давността за предядяване на
иска, който е предявен на 27.05.2019г. т.е. преди срока да е изтекъл. Ето защо
въззивната жалба в тази част е неоснователна.
Възраженията относно
наличието или не на действащ застрахователен договор не са относими към
предмета на делото. Безспорно е установена вината на въззивника за причиненото
ПТП, възражения за оспорване на това обстоятелства не са правени. Не е било
установено наличие на валидна застраховка, въпреки твърденията. Доказателства в
хода на процеса не са били представени.
Поради това
предявеният иск се явява основателен и доказан по размер.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски, но не е представила доказателства, че такива са
направени, поради което не следва да бъдат присъждани.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1322/22.11.2019 г. и допълнително решение № 407/
18.03.2020 г. по гр.д.№ 2638/2019 г. на Районен съд Сливен.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: