Решение по дело №2686/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1611
Дата: 5 август 2022 г.
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20225330202686
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1611
гр. Пловдив, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330202686 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4527273 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП на Д.С.Б., ЕГН
**********, от с.Д.п., ул. *** №***, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д.С.Б. обжалва процесния електронен фиш и моли съда
да го отмени като неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на
материалния и процесуалния закони. Редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, а чрез процесуален представител пледира за отмяна на електронния
фиш. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага
доводи по същество на делото и претендира разноски.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
1
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш е издаден срещу Д.С.Б., за това, че на
20.02.2021г. в 09:21 часа в гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе 156А, посока
запад е установено нарушение с АТСС ТFR 1-М и отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч. С МПС Ауди А6, вид лек автомобил с
рег. № *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № ТFR 1-М 546, като при разрешена
скорост 50 км/ч е установена скорост 79 км/ч и превишаване на разрешената
скорост с 29 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил
вписан Д.С.Б., ЕГН **********, и на същия била наложена глоба 200лв за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Тези фактически положения се установяват в хода на съдебното
производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото
доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира
напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от
страните.
При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на
жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно
нарушение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за
управление на ППС от категория В, както е в случая.
Наред с горното обаче електронният фиш страда от пороци, тъй като
същият е издаден в нарушение на процесуалните правила, понеже напълно
некоректно е посочена санкционната норма по чл.182, ал.4 от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1
- 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената
за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца.“. Така
жалбоподателят е санкциониран за нарушение на скорост, което е извършено
повторно, но същевременно в обстоятелствената част на електронния фиш
липсват изложени каквито и да било фактически обстоятелства в тази насока,
а именно кога е било извършено първото нарушение, с какви актове е било
2
установено, респективно санкционирано и кога същите са влезли в сила, което
е от съществено значение за преценката за наличие или липса на
правнозначимия факт на повторността. В случая наказващият орган дори не е
посочил в хипотезата на коя от визираните в чл.182, ал.4 от ЗДвП алинеи е
действал нарушителят и при която следва да бъде наказан. Създадена е
процесуална ситуация, при която е налице разнобой между фактическото и
юридическото обвинение, доколкото в санкционната норма се съдържат и
обективни признаци от състава на изследваното нарушение, а именно
твърдяната повторност. Касае се за нарушение на императивните разпоредби
на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН изискващи ясно, точно и коректно посочване на
вида и размера на наказанието, което в настоящия казус не е сторено, а
последното се явява съществено процесуално нарушение, допуснато при
издаването на електронния фиш. Коментираното процесуално нарушение
пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, тъй като както
за него, така и за съда остава неясно какво нарушение му се вменява, при
какви фактически обстоятелства е извършено същото и дали правилно и
законосъобразно е бил санкциониран. Визираното процесуално нарушение е
неотстранимо от настоящата съдебна инстанция предвид въззивните й
функции, което налага отмяната на електронния фиш.
Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита,
че атакуваният Електронен фиш Серия К № 4527273 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП на Д.С.Б., ЕГН
**********, от с.Д.п., ул. *** №***, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да
бъде ОТМЕНЕН като неправилен и незаконосъобразен.
По отношение на разноските, на основание на чл.63, ал.3 от ЗАНН
страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично искане
от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски без конкретен размер,
представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Следва да бъде
заплатено на адв.С.Ж. П. на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА поради оказани
безплатно адвокатска помощ и съдействие на близък, адвокатско
възнаграждение в минимален размер. Процесуалното представителство в
случая се е изразило в изготвяне на жалбата, инициираща настоящото
производство и лично участие в едно съдебно заседание. В тази връзка съдът
3
осъди ОДМВР Пловдив да заплати на адв.С.Ж. П. адвокатско възнаграждение
в размер на 300лв.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4527273 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП на Д.С.Б., ЕГН
**********, от с.Д.п., ул. *** №***, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв.С.Ж. П., вписан
в АК-Пловдив, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в рамките на
производството пред РС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4