№ 3899
гр. Варна, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20253110110102 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е
образувано по молба на А. Й. З., лично за себе си и за детето Р. Ж. С., с която е
отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по
отношение Ж. Р. С..
В сезиралата съда молба и уточняващата такава, молителката твърди, че с
ответника имат общо дете – Р., роден на 05.10.2022г. Поддържа, че повече от три
години С. осъществява психическо насилие спрямо молителката и семейството й,
отправяйки заплахи, че ще ги осъди, излежи, колко били 10 години. Осъществявал
тормоз по телефон и в дома й, като непрекъснато звънял, вдигал скандали и говорел
лъжи.
Конкретно се твърди, че на 29.07.2025г. ответникът бил поканен в дома на
молителката, за да види детето. В присъствието на майката на З., започнал да
заплашва, да удря по масата, заканил се с отнемане на права, напил се и ги стресирал.
Детето се сочи, че разбирало състоянието му й плачело.
С оглед горното и сезира съда с искане за налагане на мерки за защита по чл. 5,
ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗДН.
Ответникът Ж. Р. С. не оспорва, че страните са били във фактическо
съжителство, от което имат родено дете – Р.. Поддържа, че отношенията между него и
молителката са влошени, като последната основно е изисквала от С. финансова
помощ, което е използвала като условие, за да вижда той детето. Конкретно за
29.07.2025г. не оспорва, че бил на гости в дома на З., за да види детето. Поддържа, че
1
по време на срещата е проведен разговор по повод ударена плесница от бабата на
детето, която от своя страна започнала да упреква ответника, че не знае как да се
грижи за детето. В резултат на разразилия се спор, молителката и нейната майка са
изгонили ответника от жилището. Оспорва да е проявявал агресия. Моли за
отхвърляне на молбата.
Контролиращата страна ДСП-Варна, с писмена молба поддържа, че поведението
на единия родител, спрямо другия, което причинява болка и/или страдание, в
присъствието на детето го поставя автоматично в ролята на жертва на психическо
насилие. Поддържат, че насилието, дори и като еднократен акт, може да остави трайни
следи върху психическото здраве на детето. Поради изложеното изразяват становище
за основателност на молбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
от фактическа страна следното:
От приложеното на л. 6 от делото удостоверение за раждане се установява, че
А. Й. З. и Ж. Р. С. са родители на детето Р. Ж. С.. Видно от представеното копие на
искова молба, че на 01.10.2025г. Ж. С. е депозирал пред Районен съд – Варна молба с
правно основание чл. 127, ал. 2 СК (л. 66-67), като от служебно извършената справка
се установи, че въз основа на същата е образувано гр.д. № 10989/2025г., по описа на
ВРС, 9-ти съдебен състав.
В подкрепа на молбата А. Й. З. е представила декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е посочено, че на 29.07.2025г. Ж. С. е бил поканен, за да види детето си. В
присъствието на майката на молителката, С. упражнил за поред път вербален тормоз,
отправяйки закани, клевети, заплахи, че ще вземе детето чрез съда и че що даде на
социалните служби; обвинявал молителката в съжителство с негов приятел, който З.
никога не е виждала; седнал, пил бира и нито за секунда не обърнал внимание на
детето; лъжел за действията си, не помнел и не знаел нищо от реалния живот;
заблуждавал близките си. Действията му пораждали силен страх и напрежение.
Приемал наркотици. Създавал напрежение и тормоз по телефона повече от три години.
Винаги е силно агресивен.
Като доказателство по делото е приобщено и удостоверение от фондация „SOS-
семейства в риск“, видно от което, че на 14.10.2025г. молителката е посетила Център за
социална рехабилитация и интеграция на жертви на насилие при Фондацията, като
споделила, че бащата на детето от години работи в чужбина, където започнал да
употребява психо-активни вещества. Това довело до промяна на поведението му и до
влошаване на взаимоотношенията им. Съобщила е и за събитие по повод посрещане
на 2023г., като празникът бил провален, тъй като Ж. С. проявявил вербална агресия
спрямо нея, отправял и обидни думи, блъскал, тръшкал предмети, заплашвал, поради
което и същият бил задържан, а след това хоспитализиран. По-късно, когато се
2
обаждал от чужбина отправял закани, както за здравето й, така и за живота й: "Ще ви
излежа", „Колко са десет години?". С течение на времето отношенията им се влошили
още повече, скандалите зачестили, а при едно от пребиранията на Ж. С., молителката
разбрала, че е хазартно зависим. Последно агресията към нея ескалирала, заради
кръщенето на детето. Ответникът отново крещял, блъскал и заплашвал, че ще си вземе
детето, свидетел на което станало детето.
Представено от страна на ответника е проект на споразумение относно
родителските права по отношение общото на страните дете, както и разпечатка от
електронна поща на процесуалния представител на С. за изпращането му на
молителката на 15.08.2025г.
Представена е разпечатка от разменени между страните тестови съобщения,
преимуществено свързани с необходимост от средства за издръжка на детето,
организирано кръщене, на което бащата не бил поканен.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗЗДН, съдът служебно е изискал
справка от УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр. Варна (л. 58), като от същата се установява,
че А. Й. З. не е настанявана за лечение в психиатрична клиника. По отношение на Ж.
Р. С. е посочено, че същят еднократно е настаняван за лечение в Психиатрична
клиника на посоченото болнично заведение за периода 01.01.2023г. – 06.01.2023г., с
диагноза: Психично и поведенческо разстройство, вследствие на комбинирана
употреба на психоактивни вещества, Вредна употреба.
Приобщена към доказателствения материал е и епикриза по повод
настаняването за лечение на С. в УМБАЛ „Света Марина“ в периода 01.01.2023г. –
06.01.2023г. (л. 23-24). В анамнезата е посочено след семеен скандал бил подаден
сигнал до полицията, като С. пребивавал в ареста, където станал психомоторно
неспокоен, проявил автоагресия – блъскал си главата в стената, като заплашвал, че ще
се самозапали.
Изискана е и справка за съдимост на страните (л. 61-64), видно от която З. не е
осъждана. Що се отнася до Ж. С. от справката се установява, че същият е осъждан за
престъпления против собствеността за деяния, осъществени в периода 2003г. – 2013г.
Последното осъждане е за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, вр. § 1, т. 11 от
Допълнителните разпоредби на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсори, за това, че на 20.04.2024г. управлявал собствения си лек автомобил след
употреба на наркотични вещества и прекурсори, а именно: бензодиазепини.
Събрани в хода на производството са гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Елка Бонева З. – майка на молителката и Руска Желева С.а – майка на
ответника.
Свидетелката З., че на дъщеря й постоянно получава заплахи от ответника, че
ще я убие, ще я излежи, от което тя не се чувства добре. Пресъздава възникналия
3
скандал при посрещане на 2023г., когато излага, че Ж., под въздействие на алкохол и
други вещества, започнал да буйства, да троши чаши, да блъска по мебелите,
размахвал нож. Излага, че когато не е под въздействие на наркотици, ответникът
говорил нормално, на под влиянието им започвал да халюцинира. След този случай
бил хоспитализиран в Психиатрична клиника. На процесната дата сочи, че ответникът
отишъл в дома им, за да види детето. Молителката и свидетелката приготвили вечеря,
ответникът пийнал ракия и бира, при което започнал да има претенции, че не бил
поканен на кръщене на детето, без обаче да е пратил пари за организирането му,
станал агресивен, казал, че ще ги „осъди, ще ви излежа, ще се обърна към еди какви
си инстанции“, чукал по масата, държал нож и всичко това, карало свидетелката да се
страхува. Отправял обвинения към свидетелката, че малтретирала детето. Сочи и, че
когато ответникът повишил тон, детето реагирало, усетило заплахата започнало да се
озърта, разплакало се, търсило закрила при майка си.
Свидетелката С.а сочи, че не е много запозната с отношенията между сина й и
молителката. Ходила е в дома на последната, когато била канена, за да види внук си.
По отношение на сина си излага, че е добър човек, с никого не се кара, не се бие.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица, с оглед
предвидената в чл. 3, т. 2 и 4 от Закона за защита от домашно насилие възможност и
предвид това, че между страните не е спорно обстоятелството, че същите са били във
фактическо съпружеско съжителство, от което имат общо дете. Също така, основана на
твърдения за осъществявано по отношение на молителката и детето психическо
насилие на 29.07.2025г. съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по
чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за
разглеждане.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителката и детето действие или опитът за такова, което
законът въздига като противоправно и съдът квалифицира като акт на домашно
насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителката,
доколкото именно те очертават наличието някоя от предвидените по чл. 2 ЗЗДН
форми.
В конкретния случай, молителката твърди, че на 29.07.2025г., ответникът, в
присъствието на майката на З., започнал да заплашва, да удря по масата, заканил се с
отнемане на права, напил се и ги стресирал. Така обаче осъщественото настоящият
състав на съда намира, че не може да бъде квалифицирано като акт на домашно
насилие.
На първо място, в действителност по делото се установи, че на 29.07.2025г.
4
ответникът бил поканен в дома на молителката, за да види детето. По време на
вечерята между възрастните е възникнал спор, който съдът намира, че се корени в
конфликтните отношения между страните, основани на липсата на регламентация
относно режима на личен контакт на бащата с детето и дължимата издръжка. За съда
не е налице съмнение, че възрастните са си разменили вербални изявления отвъд
рамките на добрия тон, свързани с родителските права по отношение на общото им
дете, полаганите за него грижи и взети решения за важни момента от живота на сина
им. Разрешаването обаче на тези въпроси следва да стане по предвидения в закона ред,
а не чрез използване на ЗЗДН, който има за цел да даде бърза и своевременна защита
на действително пострадали лица от осъществен спрямо тях акт на домашно насилие.
Дори да се приеме тезата на молителката, че ответникът я „заплашвал“, че ще й вземе
детето чрез съда, той има законово право да иска разрешаване на родителския спор и
само ако това право е упражнено с намерение да причини емоционален дискомфорт на
молителката (данни за което не са налице) това му поведение би могло да се
възприеме като акт на домашно насилие.
Аргумент за обратния извод не може да бъде изведен от декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, доколкото в същата не се съдържат данни за конкретно проявени действия
или използвани изрази, а единствено оценки и квалификации на самата молителка,
което препятства съда да извърши собствена преценка на поведението на ответника и
би ли могло то да бъде определено като агресивно и стресиращо за страните. Не може
да даде вяра и на показанията на свидетелката З., че поведението на ответника на
29.07.2025г. съставлява акта на психо-емоционално насилие, доколкото същата е майка
на молителката и в този смисъл заинтересована от изхода на делото.
Не са от естество да окачествят поведението на ответника като осъществяване
на акт на домашно насилие и събраните характеристични данни за многократните му
осъждания, хоспитализацията му във връзка с поведенческото и психичното му
разстройство след употреба на психоактивни вещества. Последните, от една страна,
биха имали значение за родителския му капацитет, който подлежи на изследване в
хода на висящото производство по чл. 127, ал. 2 СК, а от друга – евентуално
осъщественото предходно насилие би било релевантно при определяне на конкретната
мярка за закрила, в случай на установени в рамките на настоящото производство
актове на домашно насилие, заявени с молбата.
С оглед изложеното съдът намира, че молителката А. З. не успя да проведе
пълно и главно доказване на твърденията си, което да обуслови извод за осъществени
спрямо нея и детето актове на домашно насилие от страна на ответника, поради което
и молбата за налагане на мерки по ЗЗДН следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, молителката
следва да бъде осъдена да заплати в полза на Варненския районен съд държавна такса
5
в размер на 25 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от А. Й. З., ЕГН **********, от гр. В.***, лично и в
качеството й на майка и законен представител на детето Р. Ж. С., ЕГН **********,
молба за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу Ж. Р. С., ЕГН **********, от с.
П.****, за извършен акт на домашно насилие на 29.07.2025г., като неоснователна.
ОСЪЖДА А. Й. З., ЕГН **********, от гр. В.***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в
размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева), на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен
срок считано от 04.11.2025г., на основание чл. 15, ал. 7 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6