№ 271
гр. София, 23.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110213813 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на /фирма/, ЕИК ***, против наказателно
постановление № 16-003266 от 10.09.2021 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което за нарушение на чл.63, ал.2, вр. ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция
в размер на 1500 лева на основание чл.414, ал.3 от КТ.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочат се допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство, както и липса на извършено нарушение.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за
отмяна на издаденото НП. Заявява, че не претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата. Твърди, че същата е
неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити, а производството е редовно
1
образувано пред РС-София.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.06.2021 г. около 10:00 часа, била извършена проверка на строителен
обект, находящ се в град София, /адрес/, на който се извършвали строително-монтажни
работи от дружеството-жалбоподател /фирма/. Проверката била извършена от
командировани инспектори към Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, които
установили, че лицето Р.А.Д., ЕГН ********** полагал труд като „общ работник“ на
процесния строителен обект. Инспекторите се легитимирали и дали на работника
декларация, в която да попълни параметрите на трудовото си правоотношение.
Впоследствие на 02.07.2021 г. в сградата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ – София била извършена проверка на представените от работодателя
документи във връзка с трудовото правоотношение на работника Р.А.Д.. След
запознаване с трудов договор № 116 от 29.06.2021 г. и справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ № 23388213018249 от 29.06.2021 г. - 16:07:06 часа,
било установено, че в нарушение на чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ, на 29.06.2021 г.,
работодателят /фирма/ е допуснал до работа лицето Р.А.Д., ЕГН ********** на
длъжност „общ работник“ в строителен обект, находящ се в град София, /адрес/, преди
да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от НАП.
На 02.07.2021 г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение срещу дружеството-жалбоподател за извършено нарушение по чл.63, ал.2,
вр. ал.1 от КТ. Същият е предявен на представляващ дружеството-нарушител, който го
подписал с отбелязване, че ще направи възражения в законоустановения срок. Актът е
бил подписан от актосъставителя и двама свидетели.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации в акта
за доказани и е издал наказателно постановление, с което за нарушение на чл.63, ал.2,
вр. ал.1 от КТ е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер
на 1500 лева на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетеля А.П., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят П. подробно разказва за извършената проверка и как около
10:00 часа на 29.06.2021 г. е заварил работника Д. на кота нула на първия етаж на
плочата да пренася строителни материали. На работника била предоставена за
попълване декларация относно трудовото му правоотношение, която той попълнил, а
впоследствие след направена справка се установило, че трудовият договор на Д. бил
регистриран в НАП едва след проверката на инспекторите. Показанията на свидетеля
напълно кореспондират и се допълват със събрания по делото писмен доказателствен
материал, а именно: трудов договор № 116 от 29.06.2021 г. и справка от НАП от
2
29.06.2021 г. - 16:07:06 часа, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Видно от приложения по делото трудов договор № 116 от 29.06.2021 г., към
датата на нарушението лицето Р.А.Д., ЕГН ********** е бил в трудово
правоотношение с дружеството-жалбоподател /фирма/.
Показанията на свидетеля П. доказват, че на 29.06.2021 г. около 10:00 часа
Р.А.Д. е престирал труд в строителния обект като „общ работник”. Казаното от
свидетеля се подкрепя и от приложената по делото декларация на основание чл.402,
ал.1, т.3, вр. ал.2 от КТ, попълнена собственоръчно от лицето Р.А.Д., в която той е
посочил основни елементи на едно трудово правоотношение, а именно – длъжност,
работно време, почивки и трудово възнаграждение. Тази декларация е била попълнена
на 29.06.2021 г. в 09:50 часа. Всички тези констатации карат съда да приеме, че на
процесната дата 29.06.2021 г. около 10:00 часа Р.А.Д. действително е полагал труд на
строителния обект, а негов работодател е бил дружеството-жалбоподател.
Констатацията, че на работника Р.А.Д. не е било връчено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, се извежда от
представената по делото справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ от 29.06.2021 г. - 16:07:06 часа. Същия ден - 29.06.2021 г. около 10:00
часа Р.А.Д. е полагал труд на строителния обект като „общ работник“. Уведомлението
до НАП е било подадено на 29.06.2021 г. в 16:07:06 часа, тоест след като работникът е
бил установен да полага труд на обекта, следователно към момента на допускането му
до работа, не му е било връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, понеже
такова все още не е имало.
Съдът не кредитира показанията на доведения от жалбоподателя свидетел Б.В.,
че лицето Д. не е полагало труд на обекта. На първо място свидетелят В. е бил
технически ръководител на строителния обект към момента на проверката и служител
на дружеството-жалбоподател, поради което той се явява пряко заинтересован от
изхода на делото и това работодателят му да избегне административнонаказателна
отговорност за извършеното нарушение. Освен това този свидетел реално беше
доведен да даде показания, че лицето Д. на процесната дата е отишло, за да подпише
договора си и въобще не е извършвало трудова дейност, каквито са възраженията на
жалбоподателя, а в същото време пред съда свидетелят започна да разказва, как Д.
отишъл, за да бъдат изпитани трудовите му умения и да се вземе решение, дали да бъде
сключен трудов договор с него. В случая има сериозно противоречие между защитната
версия лансирана от жалбоподателя и показанията на свидетеля относно това, какво е
правел Д. на строителния обект. От друга страна самият свидетел е отишъл на мястото
след започване на проверката и след като е бил уведомен, че на мястото има
инспектори, поради което той реално не може да каже какво действително е вършел Д.
в първоначалния момент на проверката. Освен това свидетелят В. заяви, че отишъл да
3
провери уменията на Д., но той е започнал да проверява тези умения чак след като си
тръгнали проверяващите, а се установи от показанията на свидетеля П., че Д. е полагал
труд преди това, тоест нелогично е да започне да го изпитва едва когато са си тръгнали
проверяващите. Всичко изложено до тук и констатираните съществени противоречия,
карат съда да не дава вяра на казаното от свидетеля В..
Предвид изложеното, съдът намира за категорично доказана описаната по-горе
фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, прие от правна
страна следното:
В хода на производството административнонаказващият орган е допуснал
съществено нарушение при издаване на наказателното постановление, което е
основание за неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които
го потвърждават. Нарушението трябва да е описано конкретно, точно и ясно, за да знае
наказаното лице за какво точно деяние понася административна санкция. В настоящия
случай такова ясно описание липсва, тъй като в издаденото НП се твърди, че
проверката е била извършена на 29.06.2021 г., без обаче да се посочва точен час на
осъществяването й, а в същото време трудовият договор на лицето е бил регистриран в
НАП на 29.06.2021 г. в 16:07:06 часа. Така направеното описание от наказващия орган
не води до извода за осъществено съставомерно деяние по чл.63, ал.2, вр ал.1 от КТ,
понеже не става ясно в колко часа се твърди да е била извършена проверката – преди
16:07:06 часа или след този момент, тъй като във втория случай работникът ще е бил
заварен да полага труд след регистрирането на трудовия му договор в НАП и не би
било налице съставомерно нарушение. След като проверката и регистрацията на
трудовия договор са от една дата, то ясно трябва да бъде посочено точното часово
време на същите, за да се направи извод дали има нарушение или не. Ако проверката
беше от предходна дата, а договорът е регистриран на 29.06.2021 г., то точният час на
самата проверка не би имал значение за съставомерността на деянието, но след като и
двете обстоятелства са се осъществили на една и съща дата, именно часът е определящ
за преценката относно твърдяното нарушение. В случая обаче, в издаденото НП
абсолютно никъде не е отразен часът на извършената проверка, а това не е сторено и в
съставения АУАН, поради което съдът не може да разбере от така даденото описание,
как наказващият орган е стигнал до извода за извършено нарушение, след като
4
договорът е бил регистриран в НАП в деня на проверката. Същата е възможно да е
била извършена примерно в 16:30 часа на посочената дата и тогава не би имало
нарушение. От така направеното описание, въобще не става ясно, нито за
жалбоподателя, нито за съда, в крайна сметка кога точно наказващият орган приема, че
е била извършена проверката – преди 16:07:06 часа на 29.06.2021 г. или след този
момент. Едва в хода на съдебното следствие, след разпит на актосъставителя и
запознаване с приложената по делото и попълнена от работника справка-декларация се
установи, че проверката е била извършена около 10:00 часа на 29.06.2021 г. Това
обстоятелство обаче не е намерило отражение при описание на нарушението в
издаденото НП и съставния АУАН, тъй като в тях никъде не е изрично отбелязан часът
на проверката. Тази неяснота в описанието препятства както съда да разбере волята и
твърденията на АНО - дали работникът е бил заварен да полага труд преди
регистрирането на трудовия договор в НАП, така и нарушава съществено правото на
защита на самия жалбоподател да узнае това обстоятелство и за какво всъщност е бил
наказан. Яснота имаше вече след събиране на доказателствата, но в случая тя трябва да
е налице при описание на фактическата обстановка на извършеното нарушение, а не да
се извежда едва в хода на съдебното следствие. Времето, мястото, начинът на
извършване на деянието и данните за личността на нарушителя са съществени
елементи както на наказателното, така и на административнонаказателното обвинение.
Липсата на който и да е от посочените реквизити на обвинението представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване правото
на защита на дееца. В този смисъл е и Тълкувателно Решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.
д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС. В случая беше установена липса на яснота относно
основен реквизит на наказателното постановление (времето на извършване на
нарушението), изрично посочен и в цитираната по-горе разпоредба на ЗАНН. Отново
трябва да се подчертае, че посочването само на датата на нарушението в случая не е
достатъчно, понеже проверката и регистрацията на трудовия договор са от една и съща
дата, и именно часът на проверката е определящ за преценката относно обективната
съставомерност на твърдяното нарушение. В случая не може да бъде приложена и
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като тя визира допуснати нарушения в
съставения АУАН. В настоящия казус обаче нарушение е допуснато и в издаденото
НП. Касае се за съществен порок, който няма как да бъде отстранен от настоящата
инстанция, поради което атакуваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
При този изход на спора и след като обжалваното НП се отменя, то няма как да
бъде уважено искането на юрисконсулта за присъждане на разноски в полза на
наказващия орган, а от своя страна процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател изрично заяви в съдебно заседание, че не претендира разноски. С оглед
на това, разноски не следва да бъдат присъждани.
5
Предвид изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-003266 от 10.09.2021 г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което за нарушение
на чл.63, ал.2, вр. ал.1 от Кодекса на труда КТ/ на /фирма/, ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414,
ал.3 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6