Р Е
Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 11,06,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№1613 по описа на съда за 2019 г., на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от М.Т.Х., ЕГН **********,***,
чрез адв.И.Н. от ПАК, против П.Г.И., ЕГН **********,***. В молбата се твърди,
че ищцата, в качеството си на поръчител по Договор за потребителски кредит
между ответницата като кредитополучател и „***като кредитор, по заведено
изп.д.№1047/2014 г. на ***, изплатила сума в размер на 9 168,00 лева и
изп.д. било прекратено. Сочи се, че на 24,06,2014 г. между ищцата и ответницата
било подписано споразумение, с което ответницата се задължила да изплати на
ищцата сумата от 9168,00 лева на 36 равни месечни вноски по 250,00 лева. Сочи
се, че общо платената сума била 2050,00 лева,
като останали неизплатени 7 118,00 лева. Твърди се, че поради неплащане
ищцата подала заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение,
било образувано ч.гр.д.№507/2019 г. на ПлРС и издадена заповед за изпълнение,
срещу която ответницата възразила. В заключение моли съда да признае за
установено по отношение на ответницата, че същата има задължение към ищцата в
размер на 7 118,00 лева, по споразумение от 24,06,2014 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30,01,2019 г. до окончателното й изплащане. Ищцата претендира и направените
деловодни разноски, и разноските от заповедното производство. В с.з.
процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не депозира писмен
отговор. Същата не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, за което
е редовно призована.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира
за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.365 от ЗЗД. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№507/2019г. по описа на РС Плевен.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
От представеното към ИМ споразумение от 24,06,2014 г. се установява, че
същото е сключено между ищцата и ответницата, и със същото ответницата се е
задължила да плати на ищцата сумата от 9168,00 лева на равни месечни вноски от
по 250,00 лева всяка, в срок от 36 месеца, считано от 01,07,2014 г. Ответницата
не е оспорила истинността на споразумението.
Споразумението
между ищеца и ответника от 24,06,2014 г. носи белезите на
договор за спогодба по чл.365, ал.1 от ЗЗД. С този вид договор страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор чрез взаимни
отстъпки, с които могат да създадат, изменят или погасят и правоотношения,
които не са били предмет на спора. Спогодбата има двустранен характер, а
отстъпката е частичен отказ от първоначалното твърдение на страната и е
средство, а не цел на спогодбата. Целта на спогодбата е да се внесе определеност
и яснота в отношенията между страните. При спогодбата е възможно и страните да
пожертват действителното правно положение, като се съгласят да считат по между
си, че то е било такова, каквото го прогласява спогодбата. В този смисъл
спогодбата може да включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо
право, респективно за частично поемане на несъществуващо задължение /чл.365,
ал.2 от ЗЗД/. Затова и съгласно съдебната практика, спогодбата цели да изключи
възможността да се оспорва предхождащото я правно положение /в този смисъл е
Решение по гр.дело №2480/1994 г. на ВКС, V г.о./. Договорът за спогодба има
декларативно действие, което се изразява в това, че страните считат правното
положение такова, каквото са признали в спогодбата, както и регулиращо
действие, състоящо се в това, че страните се задължават в бъдеще да изпълняват
задълженията си така, както са установени в спогодбата. Договорът за спогодба
има и конститутивно действие, тъй като съществуващото правоотношение се изменя
съобразно уговореното в договора за спогодба. Споразумението за разсрочено
плащане не е едностранно изявление на ответника, а съдържа
насрещни волеизявления и на двете подписали го страни, поради което е договор,
а не едностранна сделка. С оглед всичко изложено искът се явява основателен и
следва да бъде уважен.
За пълното следва да бъде обсъдени направените макар и само във
възражението по чл.414 от ГПК доводи за изтекла погасителна давност. Същите са
неоснователни, доколкото към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
-30,01,2019 г., не са изтекли пет години от подписване на споразумението, за да
може ответницата да се позове на изтекла погасителна давност.
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото
производство в размер 142,36 лева за платена държавна такса и 400,00 лева за
адв.възнаграждение.
С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно
изхода на спора. Ето защо следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното
производство в размер на 142,36 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение
възнаграждение в размер на 440,00 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 вр.415 от ГПК вр.чл.365 от ЗЗД, че П.Г.И.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на М.Т.Х.,
ЕГН **********,***, сумата
от 7 118,00 лева главница,
представляваща задължение по сключено споразумение от 24,06,2014
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 30,01,2019 г., до окончателното й
изплащане, която
сума представлява вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №507/2019
г.
по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК П.Г.И.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Х.,
ЕГН **********,***, направените разноски в
исковото производство в размер на 142,36
лева за платена държавна такса и 400,00 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК П.Г.И.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Х.,
ЕГН **********,***, направените разноски в заповедното
производство в общ размер на 142,36 лева
за платена държавна такса и 440,00 лева за юристконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :