М О Т
И В И
към присъда № 73/15.10.2012 г., постановена по НОХД 372/2012 г.
Подсъдимият С.М.А. е предаден на съд с обвинение в това, че на
06.04.2012 г. в с. К., обл. Пловдив е изкупувал
отпадъци от черни и цветни метали, а именно: черно, отпадъчно желязо с общо
тегло 470 кг, на обща стойност 188.00 лева (сто осемдесет и осем лева), без
лиценз, който се изисква по нормативен акт – чл. 54, ал.1 от Закона за
управление на отпадъците: „Търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали,
които нямат опасни свойства, се извършва от българските и чуждестранните
юридически и физически лица, регистрирани като търговци по Търговския закон или
по националното си законодателство и притежаващи лиценз за тази дейност,
издаден от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от упълномощен
от него заместник-министър, по реда на този раздел” – престъпление по чл. 234б,
ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен и наложи наказание
– лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение да отложи с
изпитателен срок от три години. Пледира съдът да наложи кумулативно
предвиденото наказание - глоба в размер на 2000 лева. Металните отпадъци и
веществените доказателства – 1 бр. МПС – товарен автомобил марка „****” модел ****
с рег. № ******, 1 бр. контактен ключ; 1 бр. свидетелство за регистрация – част
II за същото МПС; 1 бр. електронен кантар да се отнемат в полза на държавата на
основание чл. 53, ал.1, б.а от НК.
Подсъдимият С.М.А. не се признава за виновен, твърди, че
е натоварил металните отпадъци в камиона, тъй като свидетелят П. ги спрял и
попитал не искат ли да разчистят двора от отпадъци. Били два метални варела и
подсъдимият дал на П. 30 лева. П. не искал пари, но на А. му дожаляло за дядото.
Защитникът подсъдимия
пледира съдът да признае подзащитния му за невинен. Пледира за несъставомерност
на деянието предвид обстоятелството, че подзащитният му не е извършвал
търговска дейност. Единичната сделка не можела да се окачестви като дейност по
смисъла на ТЗ. Алтернативно – пледира съдът на приложи разпоредбата на чл. 9,
ал.2 от НК, като приеме случая за маловажен. разкриване на обективната истина и ниската
стойност на дървата за огрев.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият С.М.А. е роден на *** ***, област *****, ул. ******,
ЕГН **********.
На 06.04.2012 г. подсъдимият С. и свидетелите М. и И.
*** с товарен автомобил „****” **** с рег. № ******, собственост на подсъдимия.
Целта на пътуването била да изкупуват стари метални отпадъци и домашни животни.
Обичайно тръгвали из някое село и
викали, за да ги чуят хората, че купуват железа. Подсъдимият изкупувал
отпадъците, а Ч. и И. само му помагали. В микробуса носели
електронен кантар. Тримата пристигнали в с. К. и започнали да обикалят по
улиците. Единият от викал „нямате ли някои изхвърлени работи“. Докато
обикаляли, св. П.,*** видял и чул какво викат. Казал им, че има варели за
изхвърляне. Двамата влезли в двора, видели два метални варела и стара печка,
които не били нужни на П., натоварили ги на товарния автомобил. А. платил за
отпадъците 30 лева на П.. Не правили пазарлъци, не теглили отпадъците.
Същия ден около обяд св. Д.С. и П.П., служители при РУ Полиция Карлово се
намирали в с. К.. Двамата видели, че в една от улиците има спрян товарен
автомобил – този, управляван от подсъдимия. МПС било непознато за полицейските
служители и те решили да извършат проверка на документите. Близо до микробуса забелязали
подсъдимия и свидетелите М. и И.. Поискали
документите за проверка и ги попитали какво правят в К.. Подсъдимият им казал,
че изкупуват железа и животни. Поканили
го да отвори микробуса и видели, че в него има старо желязо и кантар. Полицейските
служители поискали да разберат откъде са отпадъците и подсъдимият обяснил, че
са ги купили от човек от същото село, а не са крадени. Нямал лиценз за изкупуване
на черни и цветни метали. След разговора, А. завел полицейските служители до
дома на св. П..
Полицейските служители разпоредили А. да закара превозното средство пред полицейското
управление в град К., където бил извършен оглед на МПС, железните отпадъци били
претеглени и издадена кантарна бележка за теглото им.
Подсъдимият предал с протокол за доброволно предаване инкриминираните вещи,
товарния автомобил, 1 бр. контактен ключ и свидетелство за регистрация - част 2. Същите с приемо-предавателен
протокол били предадени на домакина при РУ Полиция - Карлово.
Пазарната стойност на 470 кг черно отпадъчно желязо към датата на деянието
– 06.04.2012 г. възлиза на 188.00 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява от доказателствата по делото. При
анализа им, на първо място следва да се коментират обясненията на подсъдимия, които следва да се подложат на
внимателен анализ като основно доказателствено средство, наред с процесуалното
им предназначение на средство за защита. Позицията на А. се изразява в
следното:
Но посочената дата
тръгнал със свидетелите М. и И. да изкупуват животни,
предвид предстоящия мюсюлмански празник – Байрам. Докато обикаляли в село К.св. П. ги помолил да разчистят двора му и тримата
натоварили стари метални отпадъци – два варела и желязна печка. П. не искал
пари, но А. го съжалил и решил да му даде 30 лева. Обясненията на подсъдимия досежно в частта относно местонахождението им, товаренето
на отпадъците, дадените пари съдът кредитира като доказателствено средство.
Същите съответстват изцяло на показанията на св. П., които са обективни и
неповлияни от качеството на страна в процеса или роднинска връзка. Съответстват
и на показанията на свидетелите М. и И., дадени в
досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал.4 вр. с чл. 281, ал.1, т.1 от НПК. Кореспондират с
показанията на полицейските служители С. и П. в частта относно
местонахождението на металните отпадъци, наличието на кантар и с протокола за
оглед на местопроизшествие. Тези факти не са спорни в процеса и доказателствата
за тях са непротиворечиви и не се нуждаят от нарочен коментар.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия относно причината да дойде в с. К. – само за изкупуване
на животни и причината да натовари металните отпадъци и да плати за тях 30
лева. В тази част обясненията му съдът приема като защитна позиция, целяща да
отрече наличието на умисъл за изкупуване на инкриминираните вещи. Обясненията
му в тази част противоречат на показанията на св. П. – собственик на металните
варели и печката. Свидетелят е категоричен, че не е имал уговорки с подсъдимия
и двамата свидетели да разчистват двора му. Показанията на П. кореспондират с
показанията на М. и И. дадени в досъдебното производство,
които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и съответни на показанията на
св. П. досежно фактите по извършване на сделката и
стойността, която е била заплатена за вещите. Обясненията на А. се опровергават
и от показанията на полицейските служители, които са придобили непосредствени
впечатления при проверката и са получили обяснения от тримата за причините,
поради които се намират в К., произхода на металните отпадъци и стойността,
която е била платена за тях.
Като обективни и незаинтересовани съдебният състав преценява
показанията на свидетелите П.,
С. и П., които не са повлияни от качеството им на страна в процеса
или роднинската връзка. Те са основани на техни преки възприятия. Съдът кредитира и показанията на
свидетелите М. и Илиева, дадени пред разследващ орган и проченети по реда на
НПК. Първоначалните им показания изцяло съответстват на останалите
доказателствени източници. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите М.
и И., депозирани в хода на съдебното следствие.
Същите страдат от вътрешни противоречия и целят оневиняване на подсъдимия.
Обяснението, че са били уплашени и са измислили факти от страх е нелогична и
противоречи на първоначалните устни обяснения, които тримата са дали при
проверката, възприети на С. и П..
Фактическата обстановка
се установява и от експертното
заключение на съдебно –стоковата експертиза. Експертното
заключение
съдебният състав възприема като компетентно и професионално изготвено от лице, което притежава необходимите
познания.
Приетата фактическа обстановка се основава и на събраните по делото
писмени и веществени доказателства, които са събрани по предвидения в НПК
ред и са относими са към предмета на доказване.
Въз основа на така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С.М.А.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
234 , ал.1 от НК, тъй като на 06.04.2012 г. в с. К., обл.
Пловдив е изкупувал отпадъци от черни и цветни метали, а именно: черно,
отпадъчно желязо с общо тегло 470 кг, на обща стойност 188.00 лева (сто
осемдесет и осем лева), без лиценз, който се изисква по нормативен акт – чл.
54, ал.1 от Закона за управление на отпадъците: „Търговска дейност с отпадъци
от черни и цветни метали, които нямат опасни свойства, се извършва от
българските и чуждестранните юридически и физически лица, регистрирани като
търговци по Търговския закон или по националното си законодателство и
притежаващи лиценз за тази дейност, издаден от Министъра на икономиката,
енергетиката и туризма или от упълномощен от него заместник-министър, по реда
на този раздел”, поради което
съдът го признава за виновен в това престъпление.
Налице са всички обективни признаци от състава на посоченото престъпно
деяние, като изпълнителното деяние е осъществено при първата хипотеза на чл.
234б – изкупуване. Безспорно доказано е и авторството на деянието. Фактически
извършените от негова страна действия по отправяне предложение – лично и чрез
свидетелите И. и М., до собственика на вещите, определянето цената за придобиване,
която е била безрезервно приета, реално плащане на продажната цена от
подсъдимия, товаренето в МПС са всъщност действия типични и субсумиращи
изкупуването на черни метални отпадъци чрез покупко-продажба.
Самото деяние, като факт от действителността, безспорно се доказва от
кредитираните свидетелски показания на св. П., М.И. и косвено от показанията на
С. и П., както и от обясненията на самия подсъдими - частично кредитирани.
Не е установена в производството дейността по последващо отчуждаване, т.е.
деянието не може да се квалифицира като част от общото понятие на търговска дейност с метални
отпадъци, съгласно легалната дефиниция, дадена в специалния приложим закон- §1,т.
24 ДР на ЗУО.
Доказаният предмет на престъплението е инидивидуализиран
и безспорно се квалифицира като отпадъци от черни метали от битов характер с
тегло 470 кг по смисъла на §1, т.13 вр. с т. 2 от ДР
на ЗУО (отм. ДВ бр. 53/12), който регламентира видовете отпадъци към датата на
деянието. Няма спор, че пробитите варели и стара метална печка не са се
ползвали по предназначение и собственикът им е бил с намерение да се освободи
от тях, тъй като не са му нужни, т.е. вещите покриват признаците на легалната
дефиниция на отпадъци от черни метали с битов характер.
Същевременно, за фактически извършеното действие по изкупуване на такъв тип
отпадъци без надлежен лизнз е инкриминирано от
законодателя, въпреки че не може да се квалифицира като търговска дейност с
такива а и обвинение в тази насока не е повдигнато. Подсъдимият не е разполагал
с изискуемия по закон лиценз-разрешение, което обстоятелство не се оспорва от
него.
От обективна страна касае се за действие по изкупуване на метални битови отпадъци,
отпаднали от употреба, което е осъществено са без изискуемия лиценз.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението виновно, при
пряк умисъл, като е разбирал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите последици и пряко е целял настъпването
им. Умисълът се извлича от действията на подсъдимия. Той е имал знанието за
разрешителния режим за изкупуване на
метални отпадъци (показанията на И. и М. в досъдебната фаза) както и ясна
представа, че не притежава изискуемия лиценз за това.
За да определи вида и размера на наказанието, съдът отчете степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
Престъплението по чл. 234б, ал.1 от НК не е тежко, за него е предвидено
наказание – лишаване от свобода до пет години и глоба от 2000 до 5000 лева. Предмет
на престъплението са битови отпадъци, закупени от дома на възрастен човек,
стойността им е под една минимална работна заплата към датата на деянието.
Деецът не е лице с висока обществена опасност – не е осъждан, няма данни за
други противообществени прояви. Съдейства за разкриване на обективната истина –
не оспорва фактите. Безработен е и целите му са били да осигурява прехраната
си. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. Съдът намира, че
смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни по смисъла на чл. 55,
ал.1 от НК, поради което предвиденото наказание – лишаване от свобода следва да
се замени с пробация, а кумулативно предвиденото наказание глоба да не се
налага, на основание чл. 55, ал.3 от НК. За най-справедливо съдът намира наказанието
пробация като съвкупност от пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес в град Ч., област ****, ул. **** № **
за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично, задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 (сто)
часа годишно за една година. С него ще се постигнат целите на наказанието,
предвидено в чл. 36 от НК.
Следва, основание чл. 53, ал.1, б. б във вр. с
чл. 234б, ал.2 от НК отпадъците, предмет на деянието - черно, отпадъчно желязо
с общо тегло 470 кг, на съхранение при домакин на РУ Полиция Карлово да се
отнемат в полза на държавата.
Следва да се върнат на подсъдимия веществените доказателства: 1 бр. МПС –
товарен автомобил марка „****” модел **** с рег. № ******, 1 бр. контактен
ключ; 1 бр. свидетелство за регистрация – част II за същото МПС; 1 бр.
електронен кантар, на съхранение при домакин на РУ Полиция – Карлово. Съдът не
споделя доводите на държавния обвинител, че същите са вещи, предназначени или
послужили за извършване на умишлено престъпление. От обективна страна
законодателят е предвидил две форми на осъществяване на изпълнителното деяние: 1) изкупуване на отпадъци от черни и
цветни метали или 2) извършване на търговска дейност с такива, при това без
разрешение по нормативен акт или в нарушение на разрешение по нормативен акт. Нормата
е бланкетна, тъй като част от признаците на това престъпление
се уточняват и конкретизират в друга норма на акт, извън НК. В случая другата
норма е в Закона за управление на отпадъците (отм.), който регламентира управлението на отпадъците
като съвкупност от права и задължения, решения, действия и дейности, свързани с
образуването и третирането им, както и формите на контрол върху тези дейности. Според фактическото обвинение, описано
в обстоятелствената част на обвинителния акт, очертаващо рамката на обвинението
и предмета на доказване, подсъдимият е обвинен за осъществяване само на
дейността изкупуване, за която липсва легална дефиниция в ЗУО. За изкупуването,
което по правната си същност представлява договор за покупко-продажба по
смисъла на чл. 183 и сл. От ЗЗД е необходимо продавачът да прехвърли вещното право
и предаде вещта, а купувачът да заплати цената. Т.е. съдът не може да
квалифицира моторното превозно средство и електронния кантар, като вещи,
предназначени или послужили за извършване на дейността изкупуване, доколкото
самата дейност е осъществена с получаването на отпадъците и заплащането на
цената. Друга би била ситуацията, ако подсъдимият е извършвал търговска дейност
по смисъла на §1, т.24 от ЗУО (отм.), която обхваща и дейността по
транспортиране по смисъла на §1, т.19 от същия закон.
В тежест на подсъдимия съдът възложи
направените по делото разноски в размер на 39.00 (тридесет и девет) лева за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложеното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ