Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260014 03.09.2020 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ Наказателен
състав
На 19.08. Година 2020
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
Секретар И. Г.
Прокурор ВАНЯ
МЕРАНЗОВА
като разгледа докладваното
от съдия ИВА СТЕФАНОВА
ВНОХ дело номер 1138 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, намери за
установено следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от
НПК.
С присъда № 265 от 25.06.2020 г., постановена по
н.о.х.д. № 1198/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият М.Й.П.
е признат за виновен в това, че в периода от 28.10.2018 г. до 30.10.2018 г. в
с. ****, общ. ****, обл. Стара Загора, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот – счупване на стъкло на прозорец и взломяване на
входна врата, и с използването на техническо средство – щанга, отнел чужди
движими вещи – 1 бр. ракиен казан с вместимост от 100 л., ведно с лула и
серпентина за него, всички от мед, на стойност 500 лв.; 1 бр. машина винтоверт
марка „Грийн тулс“, употребяван, на стойност 45,60 лв.; 17 бр. бургии (свредла)
за метал със сечение от 3 мм до 10 мм на стойност 84,91 лв.; 1 бр. магнитен
накрайник за саморезни винтове с размер 8 мм на стойност 5,95 лв.; 60 м.
трифазен кабел със сечение 4 кв мм на стойност 263,76 лв.; 20 м. монофазен
кабел със сечение 2 кв мм на стойност 46,06 лв. и 6 м. монофазен кабел със
сечение 2 кв мм на стойност 13,82 лв., всичко на обща стойност 960,10 лв., от владението
и собственост на Петко Василев Петков, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а“ и б.”б“ от НК, поради което и на
основание чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1,
вр. с чл.29, ал.1, б.”а“ и б.”б“ от НК и чл.54, във вр. с
чл.58а, ал.1 НК е осъден на пет години „лишаване от свобода”, което да се
изтърпи при първоначален „строг” режим.
Недоволен от така постановената присъда е останал
подсъдимият М.Й.П., който я е обжалвал в законния срок. В жалбата се твърди, че
присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения и е неправилна. Моли обжалваната
присъда да бъде отменена и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
- 2 -
В съдебно заседание поддържа оплаквания само относно размера
на наложеното му наказание – пет години „лишаване от свобода”, за което счита,
че е завишено. Моли въззивния съд да намали това наказание на три години „лишаване
от свобода”. Съображения за това развива в пледоарията си служебният му
защитник адв. Ц.Ц..
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като
такава следва да бъде потвърдена.
Окръжният съд, след като се запозна с направените в
жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 1198/2020 г. по описа
на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери
изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:
Жалбата на М.Й.П. е частично
основателна.
Първоинстанционният съд при разглеждане
на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за
извършеното деяние, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното
решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се
подкрепят от доказателствата по делото.
Жалбоподателят М.Й.П., с оглед
изложеното от него и служебният му защитник в съдебно заседание, няма
възражения относно авторството на деянието, но счита, че наложеното му
наказание е твърде тежко и моли въззивния съд да намали този размер.
С оглед събраните в хода на съдебното
производство по н.о.х.д. № 1198/2020 г. на Старозагорския районен съд
доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за
доказано, че подсъдимият П. е извършил престъплението, в което е обвинен –
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194,
ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а“ и б.”б“ от НК.
А именно, че подсъдимият П. бил
адресно регистриран в гр. Стара Загора, ул. „****“ № ****, но живеел в дом за
самотни майки с деца в с. *****, обл. Стара Загора. Той бил безработен и не
разполагал със средства за живот.
На
неустановена дата, между 28.10.2018 г. и 30.10.2018 г., подсъдимият П. минал
покрай имот, находящ се в центъра на с. ****, общ. ****, обл. Стара Загора – оградено
дворно място с къща и ст****ски постройки, собственост на свидетеля ****.
Подсъдимият П. прескочил оградата, влязъл в двора и се опитал с ръце да отвори
прозорец на къщата, за да влезе. Прозорецът се счупил. За да не вдига шум,
подсъдимият П. решил да влезе през входната врата. С носената от него щанга
счупил бравата на вратата и проникнал вътре.
От една
от стаите подсъдимият П. изнесъл 60 м. трифазен кабел със сечение 4 кв мм, 20
м. монофазен кабел със сечение 2 кв мм и 6 метра монофазен кабел със сечение 2
кв мм, машина винтоверт марка „Грийн тулс“; 17 бр. бургии (свредла) за метал
със сечение от 3 мм до 10 мм; 1 бр. магнитен накрайник за саморезни винтове с
размер 8 мм.
Старозагорски окръжен
съд - 3 - в.н.о.х.д. № 1138/2020
г.
От
постройка в двора подсъдимият П. взел ракиен казан с вместимост 100 л., ведно с
лула и серпентина, всички от мед. Поставил всички вещи в казана, прехвърлил ги
през оградата от външната страна на имота, след което прескочил и напуснал
мястото. Занесъл отнетите вещи в близост до ст****ския двор в селото, където
изгорил изолациите на кабелите и скрил вече оголените жици в слама, а казана
скрил зад обора в храсти.
На следващия
ден край ст****ския двор минал свидетелят **** и забелязал скритите от
подсъдимия П. вещи. Свидетелят А. се опитал да повдигне казана, който бил много
тежък. Поради това А. успял да го премести само няколко метра и го оставил.
Свидетелят
А. взел със себе си само лулата от мед и си тръгнал, по пътя го срещнал
подсъдимият П.. Той издърпал лулата от ръцете на свидетеля, смачкал всички
медни предмети и ги прибрал в една чанта, а друга чанта сложил медните жици.
Двете чанти скрил в храстите.
Подсъдимият
П. взел със себе си само свредлата, накрайника за саморезни винтове и машината
винтоверт марка „Грийн тулс“.
Свредлата
и накрайника за саморезни винтове подсъдимият П. подарил на свидетеля Кольо
Колев, които последният предал с протокол за доброволно предаване от 19.11.2018
г. (л.20 от д.п.).
С
машината винтоверт марка „Грийн тулс“ подсъдимият П. се разпоредил по
неустановен по делото начин.
Същият ден
подсъдимият П. се срещнал със свидетеля Г.Г., казал му, че е намерил заровени
кабели, и поискал от него да намери човек с автомобил, за да пренесе вещите до
пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Свидетелят Г. се свързал със
свидетеля Г.Н., помолил го да дойде до с. **** и да ги закара до гр. Стара
Загора.
На
30.10.2018 г. свидетелят Николов отишъл с личния си лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А3“, рег. № СТ ****ВК, до с. ****. Там подсъдимият П. и свидетелят Г. натоварили
двете чанти с медните вещи в автомобила и тримата тръгнали към гр. Стара
Загора.
Подсъдимият
П. предал медните вещи в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, находящ
се в гр. Стара Загора, бул. „*****“ № ****. Той обяснил на управителя на пункта
– свидетелката М.А., че вещите са негови. Тя изготвила договор за
покупко-продажба № 172/30.10.2018 г., в който вписала данните на подсъдимия П.
(л.26 от д.п.). Той се подписал, взел 97,50 лв. и ги разделил със свидетелите Г.
и Н.
Видно от
заключението на съдебно-икономическата експертиза от 09.10.2018 г. (л.68 – л.74
от д.п.), стойността на отнетите вещи към 29.10.2018 г. е, както следва: 1 бр. ракиен казан с
вместимост 100 л., ведно с лула и серпентина, всички от мед – 500 лв.; 1 бр.
машина винтоверт марка „Грийн тулс“ – 45,60 лв.; 17 бр. бургии (свредла) за
метал със сечение от 3мм до 10 мм – 84,91 лв.; 1 бр.
- 4 -
магнитен накрайник за
саморезни винтове с размер 8 мм – 5,95 лв.; 60 м. трифазен кабел със сечение 4
кв мм – 263,76 лв.; 20 м. монофазен кабел със сечение 2 кв мм – 46,06 лв. и 6 м.
монофазен кабел със сечение 2 кв мм – 13,82 лв., или всичко на обща стойност
960,10 лв.
Видно от
справка за съдимост № 2456/23.06.2020 г., издадена от Старозагорския районен
съд, подсъдимият П. е осъждан
многократно.
Деянието,
предмет на настоящото дело, е извършено след изтърпяване на наказание една
година и четири месеца „лишаване от свобода”
по н.о.х.д. № 2148/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд и
отделно изтърпяно наказание пет месеца „лишаване от свобода” по н.о.х.д. №
3042/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд. Тези две осъждания
обуславят квалификацията на инкриминираното деяние като извършено в условията на
опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, тъй като от изтърпяване на
горните наказания не е изтекъл пет годишният срок по чл.30, ал.1 НК.
Обжалваната присъда е постановена
съгласно изискването на чл.303 от НПК – тя не почива на предположения и
подсъдимият П. е признат за виновен, тъй като обвинението за посоченото по-горе
престъпление е доказано по несъмнен начин.
По делото няма никакви данни, които да
подкрепят общо формулираното във въззивната жалба оплакване на жалбоподателя П.,
че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения и е неправилна. Това оплакване е
неконкретизирано и голословно и съдът не може да го възприеме.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят
П. прави и поддържа искане само относно размера на наложеното му наказание,
като моли същото да бъде намалено.
Тъй като съдебното производство пред
първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното
съдебно следствие, районният съд се е съобразил със задължението си по чл.373,
ал. 2 от НПК при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието
при условията на чл.58а от НК.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.196, ал.1, т.2 от НК на подсъдимия П. – отчел е
направените самопризнания и критичното отношение към извършеното, както и
предишните осъждания (извън обхвата на квалификацията „опасен рецидив”),
трайните престъпни навици и високата степен на обществена опасност на личността
му. Поради това първата инстанция е приела, че определянето на наказанието на
подсъдимия П. следва да стане, като му се наложи наказание “лишаване от
свобода” към средния размер, предвиден в закона (за престъплението по чл.196,
ал.1, т.2 от НК наказанието е от три до петнадесет години лишаване от свобода).
Ръководейки се от разпоредбите на Общата
част на НК, а именно чл.54 от НК, районният съд е определил на подсъдимия П.
наказание под средния размер, предвиден в закона а именно – седем години и шест
месеца „лишаване от свобода”.
Старозагорски окръжен
съд - 5
- в.н.о.х.д. № 1138/2020
г.
След като наказанието от седем години и
шест месеца „лишаване от свобода” се намали с една трета (две години и шест
месеца), се получава наказание от пет години лишаване от свобода, което районният
съд е постановил да се изтърпи от подсъдимия П. при първоначален „строг” режим.
Настоящият съдебен
състав не споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд за размера на
наказанието, наложено на подсъдимия П. за престъплението по чл.196, ал.1, т.2,
вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а“ и
б.”б“ от НК, и счита, че това наказание е твърде тежко.
Действително,
подсъдимият П. е осъждан многократно, но въззивният съд счита, че за постигане
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК (поправяне на подсъдимия), на
подсъдимия П. е достатъчно да му бъде наложено наказание в размер на четири
години и шест месеца „лишаване от свобода”. В случая следва да се отчете, че подсъдимият
П. е в тежко материално положение, с процесуалното си поведение е съдействал на
разследването и стойността на отнетите вещи е под размера на две минимални
работни заплати за страната.
Като се намали с една
трета наказанието четири години и шест месеца „лишаване от свобода” (една
години и шест месеца), се получава наказание от три години лишаване от свобода,
което въззивният съд счита, че е справедливо и че съответства на тежестта на
престъплението.
На основание чл.57,
ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС подсъдимият П. следва да изтърпи горното наказание при
първоначален „строг” режим.
При извършената цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не
констатира други основания за отменяне или изменяне на присъдата.
Предвид подробно изложените по-горе съображения,
въззивният съд счита, че жалбата на М.Й.П. е частично основателна. На основание
чл.334, т.3 и чл.337, ал.1, т.1 от НПК съдът следва да измени обжалваната
присъда в частта й, с която на жалбоподателя П. за престъплението по чл.196,
ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29,
ал.1, б.”а“ и б.”б“ от НК е наложено наказание пет години „лишаване от
свобода”, като намали размера на наказанието на три години „лишаване от
свобода”.
В
останалата част обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като
законосъобразна и обоснована.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.334, т.3 и чл.337, ал.1, т.1 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда № 265 от 25.06.2020 г., постановена по
н.о.х.д. № 1198/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, В ЧАСТТА Й, с която на
- 6 -
подсъдимия М.Й.П. на основание чл.196, ал.1, т.2, вр.
с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а“ и б.”б“
от НК и чл.54, във вр. с чл.58а, ал.1 НК е наложено наказание пет
години „лишаване от свобода”, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното наказание на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. с
чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а“ и б.”б“
от НК и чл.54, във вр. с чл.58а, ал.1 НК от пет години НА ТРИ ГОДИНИ „лишаване от свобода”.
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваната присъда в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.