РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Бургас , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20212100500514 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от Г. Л. Г.
,ЕГН **********,от гр.Я.,ул.Ч.“№* против решение №945/23.12.2019г по
гр.д.№1635/20019г на районен съд –гр.Ямбол, с което въззивникът е осъден
да заплати на П. Х. П., на осн.чл.55,ал.1, пред.1 ЗЗД сумата 3300лв ,дадена
без основание на 01.02.2016г, на 09.06.2017г и на 12.01.2018г, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба -27.11.2018г до окончателното й
изплащане и сумата 626,77лв – разноски пред първа инстанция. Въззивникът
е оспорил решението като недопустимо, необосновано и неправилно поради
нарушение на материалния и процесуалния закон.Твърди се ,че съдът не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства- по-конкретно намиращите
се на л.57 платежни нареждания на банка ОББ –Ямбол, от които се
установява, че са платени сумите 2900лв и 400лв, наемни вноски за периодите
м.август 2012г-м.декември 2014г и м.октомври 2017г до м.януари 2018г, или
общо преведена сумата от 3300лв и с това ищецът е изпълнил задълженията
си по договор за наем към кредитора И. М. Т. –Г. за посочените периоди.Не
се установява, според въззивника, той да се е обогатил с тези суми, а ищецът
да е обеднял, тъй като последният е дължал тези суми за посочените
периоди. Обстоятелството, че сумите са преведени по сметката на ответника,
в качеството му на овластено лице, не води до извод за неоснователно
обогатяване , като се позовава на чл.75,ал.1 ЗЗД.Твърди , че кредиторът има
право да посочи на длъжника как да бъде изпълнено дължимото от
1
последния задължение. При изрично съгласие на кредитора дължимата сума
да бъде преведена по сметка на трето лице, това плащане ще има погасителен
ефект и ще бъде напълно редовно, съгласно императива на чл.75,ал.1
ЗЗД.Посочените в жалбата две платежни нареждания са годни доказателства
, които не са оспорени от ищеца в предвидения от закона ред и съдът следва
да ги цени заедно с всички други доказателства. Неправилно, според
въззивника, съдът е дал вяра на други частни документи, издадени от ОББ
АД, независимо, че в съдебно заседание от 17.12.2019 е оспорено
доказателството ,представено от ищеца –справка от същата банка, за което е
посочено, че липсва удостоверяване на представителната власт на
подписалите я лица.Това, според въззивника, представлява оспорване по
чл.193 ГПК, като съдът не е започнал процедура по този текст на закона, с
което е изразил пристрастие в полза на ищеца, нарушил е нормата на чл.9
ГПК за равнопоставеност на страните и е оставил делото неизяснено от
фактическа страна, което води до неправилност на атакуваното
решение.Позовава се на допуснати процесуални нарушения във връзка с
доклада - съдът не се е указал на страните за кои факти не се сочат
доказателства и не е отделил спорно от безспорно.В жалбата също така се
твърди, че от показанията на свид.Т.-Г. се установява, че има овластяване и
договорна обвързаност по устен договор за поръчка между ответника и
свидетелката, в присъствието на ищеца, поради което ответникът е бил
овластен да получи изпълнение по договора за наем. Въз основа на това
овластяване са преведени по банковата му сметка просрочените наемни
вноски, с посочено основание „наем“.Счита ,че извършените плащания на
посочените в исковата молба дати: 01.02.2016, 09.06.2017г и 12.01.2018г са
основателни и дължими и съгласно волята на кредитора по договора за наем
са се погасили част от задълженията по договора за наем . Въззивникът счита
,че независимо от разпоредбата на чл.172 ГПК, няма основание свидетелските
показания на свид.Т. –Г. да се дискредитират на това основание ,още повече
,че не са оспорени и липсват опровергаващи показанията
доказателства.Поради неразглеждане на тези отношения във връзка с
овластяване с устен договор за поръчка , съдът е постановил необосновано и
неправилно решение поради нарушение на материалния закон и то следва да
бъде отменено, евен.обезсилено и производството да бъде
прекратено.Позовава се на Постановление № 1 от 28.05.1979г на Пленума на
ВС ,съобразно което съдилищата следва да изследват във всички случаи дали
не е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг и ако констатират това
обстоятелство, да освободят получателя от отговорност. Счита, че в случая
освен задължението, което страните имат по сключения договор, то е
скрепено и с морален дълг на наемателя да плаща в срок поетото
задължение.В исковата молба се твърди ,че плащайки трите суми, ищецът е
изпълнил своето задължение по договор за наем ,с което престациите са
извършени съзнателно и в съгласие с изискването на морала и не са лишени
от основание.Сключеният договор за наем от страна на И. Т.- Г./ и като
презюмиран представител на ответника/ е с цел обща грижа за задоволяване
на нуждите на семейството за езиково обучение на дъщерята на ответника и
2
средствата, получени по този договор са трансформирани в СИО.Съдът е дал
грешно тълкуване на отношенията между съпрузите като такива на
обикновена съсобственост ,а не на съсобственици по СК.Цитираното от
районния съд решение на ВКС касае взаимоотношения между съсобственици
по сключен договор за наем, а не между съпрузи, които в резултат на
разпоредбите на СК са страни по сключения договор за наем на имот СИО и
на двамата се дължи плащане, тъй като с него ще се погасят задължения,
поети от двамата съпрузи. Действията на единия съпруг по управление на
общата вещ създават права и задължения и за другия съпруг.Въззивникът
счита ,че изложените от съда мотиви са фрагментарни и без логическа
последователност и поради това следва да се приеме ,че решението няма
мотиви, което е основание за отмяна.Твърдят се нарушения във връзка с
назначаване на особен представител на ответника и неговото призоваване в
съдебно заседание на 17.12.19г; нарушения във връзка с връчването на препис
от исковата молба чрез ЧСИ; нарушения на процедурата по чл.47
ГПК.Твърди се ,че макар да е подаден отговор на исковата молба, с този
отговор не е осъществена защита на правата на ответника и до настоящия
момент не му е връчен препис от исковата молба.Неправилно съдът не е
уважил искането за спиране на производството по чл.229,ал.1,т.4, поради
заведено делото за делба,което е преюдициално и това води до порок на
атакуваното решение –неправилност, а от друга страна е недопустимо,
съобразно приетото в т.1 на ТР №1/2017г на ОСГТК на ВКС.Районният съд е
отказал да прекрати производството по делото на осн.чл.126,ал.1 ГПК,
евентуално да го спре на осн.чл.229 ,ал.1т.4 ГПК до приключване на
делбеното дело, в което ищецът е представил същите доказателства –
платежни документи ,което означава ,че на практика вече е заявен иск по
сметки. Твърди се ,че решението е постановено при нередовна искова молба
– в обстоятелствената й част се сочи ,че ищецът е платил част от дължимите
вноски по договор за наем,сключен със съпругата на ответника ,т.е. налице е
законово основание за плащане по този договор за наем в условията на СИО
между съпрузите, които имат равни права и задължения по договора и
двамата са наемодатели поради законовото презюмирано представителство.В
петитума на исковата молба се отрича това признато договорно
правоотношение и това поражда неяснота и противоречие.Това прави
постановеното решение недопустимо и като такова следва да бъде отменено
от въззивния съд.Твърди се ,че сключеният от единия съпруг договор за
наем, със съгласието на другия съпруг прави и двамата кредитори, които
могат да искат изпълнение на задължението изцяло от длъжника, като
претендира конституиране на съпругата му като страна пред втората
инстанция.Твърди също ,че плащането е извършено на законово основание,
ищецът е длъжник все още по договора за наем, по който от дължими 69
вноски е платил 66 вноски и като уважава иска, районния съд връща обратно
33 вноски. Налице са и пространни оплаквания от доклада на районния съд-
непълен, неточен,не са отразени насрещните права и възражения на
ответника.Оспорват се доводите на съда за недопускане на свидетелски
показания в производството по поправка на протокола и в тази връзка се
3
претендира разпит на свидетел за пунктовете от т.6 до т.12 по искането на
въззивника за допълване и поправка на протокол. Счита решението за
нищожно в частта за разноските поради абсолютната му неразбираемост ,а от
друга страна, в тази му част решението е и неправилно поради нарушение на
редица процесуални норми.Моли да се уважи въззивната жалба, да се отмени
атакуваното решение и да се отхвърли предявения иск като неоснователен
или недопустим и да се присъдят разноските по делото.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адв.Чиликов, процесуален представител на ищеца П.П..В него жалбата е
оспорена като неоснователна.Изложени са подробни доводи по
направените в жалбата твърдения и оспорвания.Моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна. Оспорени са и доказателствените искания,
направени във въззивната жалба.
По делото е постъпила частна жалба от Г. Л. Г. против определение
№ 344/14.02.2020г, с което е отхвърлена молбата на ответника за изменение и
допълнение на решението в частта за разноските и отговор на частната жалба
от П.П..В частната жалба е оспорено като неправилно обжалваното
определение поради това ,че съдът неправилно е осъдил ответника да заплати
разноски за особен представител, който е незаконосъобразно назначен.Твърди
се липса на доказателства за реално сторени разноски от ищеца и липса на
произнасяне по искането на ответника за присъждане на разноски съразмерно
с отхвърлената част от претенциите, като разноските, които претендира са за
писмена кореспонденция по делото,т.е. за процесуални действия по
делото.Моли да се отмени обжалвания акт и да му се присъдят разноски.В
отговора на ищеца частната жалба е оспорена като неоснователна и се
претендира нейното отхвърляне.
Претенцията е с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1/28.5.1979 г. в разпоредбата
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия
подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според
втория подлежи на връщане даденото с оглед бъдещо основание, което не е
могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с
основание, което е отпаднало с обратна сила. Първият фактически състав на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго-напр. когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт, а в случаите на унищожаемост-когато предаването е станало след
прогласяване на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало
и без наличието на някакво правоотношение.В конкретния случай,с оглед
твърденията в обстоятелствената част на искомата молба ,претенцията следва
да се квалифицира именно по чл.55,ал.1,пред.1 ЗЗД-без наличие на
правоотношение, връщане на дадено при начална липса на основание.
В исковата молба ищецът твърди ,че със съпругата на ответника И. Т. –
4
Г. е сключил договор за наем от 01.08.2012г с предмет : ½ ид.ч. от следния
недвижим имот:масивна едноетажна сграда-навес за машини със застроена
площ 475кв.м.,построена през 1961г, построена върху държавна земя с площ
84,533 дка ,съставляваща имот № 000253 по плана на с.Л.Уговорената наемна
цена е 100лв месечно, платими до 5 число на съответния месец, без уговорен
срок на договора.Ищецът твърди,че тъй като имотът е придобит в режим на
СИО е извършвал плащания по банковата сметка на ответника за дължимата
наемна цена.Извършил е три превода : на 01.02.2016г -2000лв, 09.06.2017г –
500лв и на 12.01.2018г – 800лв,или общо 3300лв.С тези плащания ищецът е
счел ,че е погасил задължението си по договора за наем за периода от
06.01.2015г до 06.09.2017г ,а именно 33 вноски по 100лв.Твърди се ,че
съпругата на ответника и наемодателка по сключения договор за наем е
провела заповедно производство по чл.410 ГПК ,а впоследствие и такова по
чл.415 ГПК против ищеца и с влязло в сила решение е прието за
установено,че той дължи на И. Т.-Г. сумата 3300лв –наемни вноски за
периода от 06.01.2015г до 06.09.2017г.В исковото производство по чл.422
ГПК ищецът е направил възражение,че е платена исковата сума по банковата
сметка на съпруга на И. Т.-Г., но това възражение не е уважено.Твърди, че
след влизане в сила на заповедта на изпълнение по чл.410 ГПК, е издаден
изпълнителен лист за тази сума, образувано е изпълнително дело за събиране
на сумата № 232/2018г на ДСИ при ЕРС.В хода на делото ищецът заявява,че
е платил дължимата сума по изпълнителното дело.Поради това счита,че
сумата,предмет на претенцията е платена без основание на ответника и
подлежи на връщане.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска, като твърди
,че плащането е извършено на правно основание –сключения договор за наем
от 01.08.2012г между ищеца и съпругата на ответника.Договорът е сключен
за задоволяване на нуждите на семейството, той е сключен и от името на
ответника, съпругата му е действала като законен представител, като се
позовава на чл.25 ,ал.2 СК.По този начин ответникът е страна по договора за
наем и това му дава пълния обем права и задължения по него.Оспорва
твърдението в исковата молба, че платените на три пъти суми представляват
погасяване на задълженията по договора за наем, за периоди, идентични с
тези, за които е водено производството по чл.415 ГПК, като твърди, че с тези
суми са погасени други задължения по договора за наем ,за други периоди-
от м.август 2012г до месец 03.2014г –в размер на 2000лв ;за периода м.април
2014г –м.август 2014г -500лв ;м.септември 2014г –м.декември 2014г и
м.октомври 2017г-м.януари 2018г -800лв.Твърди се, че договорът за наем е
прекратен от наемодателката, считано от 01.05.2018г и ищецът продължава
да дължи сумата 300лв за периода м.02.2018г-м.04.2018г.Освен това
твърди,че на осн.чл.75 ЗЗД е овластен от кредитора по договора за наем да
получи плащанията, дължими от ответника.
С атакуваното решение районният съд в гр.Ямбол е уважил изцяло
предявения иск с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД ,като е приел,че договорът
за наем е сключен със съпругата на ответника и последният не е страна по
5
договора, поради което не може да търси изпълнение по него.Други
твърдения за наличие на основание за преминаване на сумата от 3300лв в
патримониума на ответника не са ангажирани, като твърденията за
разходване на средствата за семейни нужди е намерил за ирелевантни.Приел
е също, че страната по договора –И. Г. е подала заявление по чл.410 ГПК и се
е снабдила с положително решение по иска по ч.422 ГПК за сумата
3300лв,представляваща наем за процесния имот за периода 06.01.2015г-
06.09.2017г.Отхвърлен е искът за присъждане на мораторна лихва, като в тази
част решението не е обжалвано.
При извършената служебна проверка на атакуваното решение не се
констатираха пороци ,водещи до нищожност или недопустимост.
Безспорно е установено по делото,че между ищецът и съпругата на
ответника е сключен договор за наем на недвижим имот от
01.08.2012г.Уговореният наем е 100лв месечно, платим до 5 число на
текущия месец. Не се спори между страните също, че на посочените дати в
исковата молба ищецът е превел по банковата сметка на ответника на три
пъти сумата от общо 3300лв.Във вносните бележки е посочено основание
„наем“ , „наем по дог. от 01.08.2012г“.,“плащ.на наем“.Няма спор ,че между
страните по делото няма облигационни отношения. Възраженията на
ответника,че същият е страна по договора за наем са неоснователни.Липсва в
позитивното ни право правна норма, създаваща законно представителство на
единия съпруг по отношение на другия в договорните правоотношения,
съставляващи действия на обикновено управление.Разпоредбата на чл.24,ал.2
СК предвижда ,че управлението на общото имущество може да се извършва
от всеки от съпрузите.Отдаването под наем е действие на управление и
наемният договор може да се сключва от всеки от съпрузите за вещта -
СИО, но това не създава законно представителство – страна по договора,
която може да иска изпълнение е само съпругът, който е сключил договора,
като той не действа в качество на законен представител на другия съпруг.
Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в
предвидените в закона случаи –чл.21,ал.1 ЗЗД.Впрочем, производството по
гр.д.№762/2017г и ч.гр.д.№584/2017г на РС-Елхово е водено именно от
съпругата на ответника ,но в лично качество и като наемодател ,а не и като
законен представител на съпруга си. Ирелевантно за спора е за какво са били
предназначени средствата, получени от наемодателката по сключения
договор за наем.Неотносима към спора е и нормата на чл.32,ал.2 СК, която
предвижда солидарна отговорност на съпрузите, за задължения, поети за
задоволяване на нуждите на семейството- в случая не става дума за
задължения на съпругата, за които евентуално би отговарял солидарно и
ответника, съгласно разпоредбите на СК, а за нейни вземания по сключен
договор за наем. За пълнота следва също да се посочи, че изплащането със
средствата по договора за наем на задълженията за чуждоезиково обучение
на дъщерята на ответника само по себе си не създава основание за задържане
на платените от ищеца суми.
6
По делото е приложена нотариална покана от 03.12.2015г ,отправена от
наемодателката И. Г. до ищеца по делото, от съдържанието, на която се
установява, че същата е претендирала заплащане на сумата 3600лв или 36
наемни вноски по договора за наем от 01.08.2012г. По делото тя е разпитана
като свидетел и от показанията й се установява, че през м.януари 2016г, след
получаване от ищеца на нот.покана, се е провела среща между нея, ищеца и
ответника, на която същата е посочила банковата сметка на ответника, по
която да й се приведат дължимите вноски по договора за наем, като по този
начин го упълномощила да получи тези суми.Освен това тя заявява, че
ответникът е заплатил исковите суми по посочената сметка ,но те не касаят
периода от 06.01.2015г до 06.09.2017г ,а друг, преходен период- този,
предхождащ отправената нотариална покана. Доказателства, опровергаващи
показанията на тази свидетелка не се ангажираха, освен това липсват
твърдения на ищеца, че същият е заплатил дължимите наемни вноски за
период от 2012 до 2015г.Твърденията на ответника, че на ищеца,като
длъжник по договора за наем е указано да плати по сметка на съпруга на
наемодателката, овластен по чл.75 ЗЗД да получи изпълнение, и така да се
освободи от задължението, се потвърждават и от факта, че на 01.02.2016г, а
впоследствие и на 09.06.2017г и 12.01.2018г ищецът е превел исковите суми
точно по тази сметка.
Съобразно доказателствената тежест по иска по чл.55,ал.1 ЗЗД ищецът
следва да докаже ,че е извършил плащане,за което твърди, че е без
основание, а ответникът следва да посочи и докаже правно основание да
задържи полученото.В исковата молба ищецът излага фактически твърдения,
че е извършил двойно плащане на задължението си по договор за наем от
1.08.2012г за посочения период – 06.01.2016г – 06.09.2017г, за 33 наемни
вноски.Това означава, че претенцията му за връщане на платеното в размер
на 3300лв,като неоснователно такова, произтича именно от твърдяното
двойно плащане на едно и също задължение.Ищецът не оспорва твърдението
на ответника ,че наемодателката по договора за наем е овластила
последния да получи изпълнение,което твърдение се доказва и от
свидетелските показания на съпругата на ответника.По този начин той, като
длъжник е изпълнил на лице, овластено да получи изпълнение от страна на
кредитора и е погасил задължение по договора за наем /доказателства в
обратен смисъл не са събрани/.При това положение, в негова тежест е да
докаже твърдението си ,че два пъти е платил едно и също задължение – в
случая наемните вноски за посочения в исковата молба период.Доказването
на тези фактически твърдения ще доведат до извод ,че едното плащане е без
основание.Доказателства в този смисъл обаче не са ангажирани- от
представените платежни нареждания не може да се направи извод за кой
период са платените суми и дали този период се покрива с периода, за който
е уважен иска по чл.422 ГПК, предявен от съпругата на ответника.В случай,
че ищецът бе доказал това свое фактическо твърдение, в тежест на ответника
ще остане да установи насрещното си твърдение , че е налице основание за
плащане на сумата 3300лв/тъй като с нея се погасяват други задължения по
същия договор/, поради което може да задържи сумата. В писмената защита
7
пред районния съд ищецът твърди ,че е неотносимо дали има по договора за
наем други неплатени задължения, извън посочения период и, че няма
доказателства по приложените дела между страните да има други
задължения.На първо място,приложените дела касаят именно задължения
по договора за наем за периода -06.01.2015 -06.09.2017г ,така че по тях не са
събирани доказателства за други задължения по същия договор, за други
периоди. Фактът ,че сумата, предмет на иска по размер съвпада със
присъдената по гр.д.№762/17г на РС –Елхово, още не означава, че тя е била
платена два пъти за същия период, още повече ,че действието на договора е
от 1.08.2012г до 2018г и плащането,при липса на изрично посочване за кой
период се отнася ,би могло да се отнесе към всеки период от 33
месеца.Поради това съдът намира,че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.Останалите възражения на ответника-въззивник не
следва да се разглеждат ,с оглед гореизложените мотиви в съдебното
решение.
По частната жалба против определение № 344/14.02.2020г : с
атакуваното определение е оставена без уважение молбата на Г. Л. Г. за
изменение на решението в частта за разноските.С оглед изхода от спора,
разноските следва да се присъдят в тежест на ищеца и атакуваното
определение следва да се отмени.
Във въззивната жалба се съдържа искане за присъждане на разноските,
направени от въззивника .Искането е основателно, с оглед изхода от спора
пред въззивната инстанция. Общо дължимите разноски са в размер на 81лв ,
представляващи платена д.такса за въззивната жалба в размер на 66лв и
15лв –д.такса за частната жалба.Доказателства за други,реално сторени
разноски, в производството в двете инстанции от страна на въззивника
липсват.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 945/23.12.2019г, поставено по гр.д.№1635/2019г
на районен съд –Ямбол и определение №344/14.02.2020г по същото дело и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. Х. П. , ЕГН **********, от с.Л., ул.“Х. Д.
„№*,съдебен адрес:гр.Елхово, ул.“Търговска“№7 против Г. Л. Г. , ЕГН
**********, гр.Я., ул.“Ч.“ №* за заплащане на сумата 3300лв, получена без
основание на 01.02.2006г, 09.06.2017г и 12.01.2018г ,ведно със законната
лихва,считано от 27.11.2018г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. Х. П., ЕГН **********, от с.Л., ул.“Х. Д. „№*,съдебен
адрес:гр.Елхово, ул.“Търговска“№7 да заплати на Г. Л. Г., ЕГН **********,
гр.Я., ул.“Ч.“ №* сумата 81лв ,представляваща разноски пред въззивната
инстанция.
8
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9