Р Е Ш Е Н И Е
№ 3056
17.07.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14784 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК и чл.55 ЗЗД.
В исковата молба от Л.Г.М. против „Терра Кредит” ООД се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № ***. Поддържа, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.19 ЗПК в
договора не била предвидена застраховка, а същата била незаконосъобразно
включена в погасителния план. Твърди, че е изгубила своя екземпляр от сключения
договор. Поддържа, че процесният договор бил недействителен на специалните
основания по чл.22 ЗПК. Изтъква нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК,
тъй като общите условия били с шрифт по-малък от 12. Твърди и нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради липса на посочване на общата сума,
дължима от потребителя. В договора не се съдържали конкретните параметри на
общата дължима сума, не било ясно какъв е размерът в лева на възнаградителната
лихва и на ГПР. Посочва, че в договора не били посочени условията за
прилагането на договорения лихвен процент, което нарушавало разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Нарушен бил и чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като в
погасителния план не било посочено разпределението на вноските измежду
дължимите по договора суми. Поддържа, че договорената възнаградителна лихва
била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишавала
трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Намира, че
предвидената в погасителния план към договора застраховка била недължима, тъй
като не била включена в договора като уговорка. Посочва, че дължимите
застраховки следвало да се включват в договора, а невключването й водело до
липса на съгласие за посочената уговорка. Клаузата за застраховката била
уговорена противоречиво – в противоречие с разпоредбата на чл.147 ЗЗП. Моли за
уважаване на предявените искове - иск за признаване за установено в отношенията
между страните, че договор за потребителски заем № *** е изцяло недействителен
(нищожен), поради изготвяне на текстовата част на общите условия към договора с
шрифт по-малък от **, поради липса на подписани общите условия, поради липса на
посочена обща сума, дължима от потребителя, поради липса на посочен размер на
възнаградителната лихва и поради липса на посочване в погасителния план на
последователността на разпределение на вноските по договора измежду различните
неизплатени суми.
2/ иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати сумата от 200 лв. – получена от дружеството без основание
по повод недействителността на договора за кредит № ***, ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. С определение от
открито заседание на *** е допуснато изменение в размера на предявения иск –
1 307 лв.
3/ при условията на евентуалност, иск за признаване за установено, че
предвидената в договора за потребителски кредит № *** възнаградителна лихва е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
4/ при условията на евентуалност, иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 100 лв. – получена от
дружеството без основание по повод нищожността на възнаградителната лихва по
договор № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. С определение от открито
заседание на *** е допуснато изменение в размера на предявения иск – 280.12 лв.
5) при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на първата и
втората искови претенции, за признаване за установено в отношенията между
страните, че предвидената в договора за потребителски кредит № *** застраховка
е недължима поради липса на съгласие за сключването й, както и поради
противоречието и с материалния закон - §1, т.1 от ДР на ЗПК и чл.147, ал.1 ЗЗП.
6/ при условията на евентуалност, иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 100 лв. – получена от
дружеството без основание по повод недължимост на застраховка по договор за
потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане. С определение от открито заседание на ***
е допуснато изменение в размера на предявения иск – 1 253 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, според който
с договор за прехвърляне на вземания от *** ответникът е прехвърлил вземанията
си на „Дудъл 1” ООД. Посочено е, че договорът за прехвърляне на вземания влиза
в сила от датата на подписването му, а по отношение на длъжника, от момента на
уведомяването му, че дължи на друго лице. Дори и да се приемело, че до момента
на подаване на исковата молба ищецът не бил уведомен за сключения договор за
цесия, то с предходна молба ответникът отбелязал този факт, като към молбата
било приложено копие от самия договор. Поради това е изразено становище, че
ответното дружество не е пасивно легитимирана страна в спора, поради което
искът бил недопустим и неоснователен. Претендирани са направените по делото
разноски.
Преди разглеждането на правния спор по същество, съдът дължи произнасяне по
възраженията на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове. Тези възражения съдът намира за неоснователни. Действително
по делото е представен договор за цесия, сключен между „Терра Кредит” ООД и „Дудъл
1” ЕООД, от дата ***, както и приложение № * към него, видно от което вземането
по процесния договор е негов предмет. Макар и цесията да е договор между
цедента и цесионера, с извършването й длъжникът не се лишава от правата, които
има срещу цедента. Цесията не лишава длъжника от правото да иска унищожаване на
договора, от който произтича вземането, поради порок във волята, чрез
възражение във връзка с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от
правото на възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера
отлагателни възражения, които има срещу цедента /в този смисъл решение № 127/30.07.2018
г., постановено по т.д. № 1103 по описа за 2017 г. на ВКС, II т.о./. Платените
по договора суми, чието връщане ищцата претендира на основание чл.55 ЗЗД, са
внесени в полза на „Терра кредит” ООД, поради което съдът намира, че пасивно
легитимирано да отговаря по предявените установителни искове за недействителност
и осъдителни за връщане на недължимо платени суми, е именно това дружество.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит /заем/ № *** от ***, сключен между „Терра кредит” ООД и Л.Г.М., по силата на който е предоставен на физическото лице кредит в размер на 2 000 лв., при лихвен процент 40.00 %. Кредитът е следвало да бъде върнат на ** бр. погасителни вноски, със стойност на седмична погасителна вноска 63.81 лв. В договора е посочено, че общата стойност на плащанията възлиза на сумата от 2 297.16 лв., при годишен процент на разходите: 49.09 %. Приложен е седмичен погасителен план към договор № ***, според който падежът на първа погасителна вноска е ***, а на последна погасителна вноска – ***.
Предоставената в заем сума от 2 000 лв. е изтеглена на каса на дата ***, видно от представения разходен касов ордер.
Представени са също Сертификат за застраховане № ***/***, със застрахован Л.Г.М., в сила от *** до ***, декларация от Л.М. от дата ***, запис на заповед от ***, с издател Л.Г.М., с поемател „Терра кредит” ООД.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***, сключен между „Терра кредит” ООД и „Дудъл-1” ЕООД, в качеството им съответно на цедент и цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземания по договори за потребителски кредити /заеми/. Представено е Приложение № * към договора за цесия, видно от което вземането срещу Л.Г.М. по договор № *** също е предмет на договора за прехвърляне на вземания.
Представени са разписки за платени суми в размер на 80 лв. на ***, 50 лв. на **, 80 лв. на ***.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът в лева на възнаградителната лихва по подписания между ищцата и ответника договор за потребителски кредит № *** от *** и приложения към него погасителен план по вноски от *-ва до **-та вкл., на падеж и общо е в размер на 297.16 лв. Размерът на общо платената сума по договора за кредит е 3 097.56 лв.
Прието е и заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което размерът на шрифта на текста, с който е написан и разпечатан договор за потребителски кредит /заем/ № *** е ** pt.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на *** г. между страните е сключен договор за потребителски кредит (заем) с номер ***, по силата на който „Терра Кредит“ ООД, в качеството му на кредитор, е предоставило на Л.Г.М. в качеството й на кредитополучател, потребителски кредит в размер на 2 000 лв., който е следвало да бъде върнат в срок до *** г. с плащането на ** седмични погасителни вноски. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. Изтъква се нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като текстовата част на договора била с шрифт, по-малък от **; твърди нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради липса на посочване на общата сума, дължима от потребителя, не се съдържали конкретните параметри на общата дължима сума, не било ясно какъв е размерът в лева на възнаградителната лихва и на ГПР; не били посочени условията за прилагането на договорения лихвен процент, което нарушавало разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК; нарушен бил и чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като в погасителния план не било посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми.
Съгласно чл.
22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. В разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по него. Първото наведено от ищцата основание за недействителност на
процесния договор за кредит е неоснователно, тъй като от заключението на
изготвената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като
компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че размерът
на шрифта на текста, с който е написан и разпечатан договор за потребителски
кредит /заем/ № *** е ** pt.
Според чл.11, ал.1, т.9 ЗПК в договора следва да се съдържа лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В случая в договора е посочен лихвен процент 40 %. Липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или променлив. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на договора.
Според чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № * начин. Съгласно чл. 19, ал 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че годишният процент на разходите е 49.09 %. Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Съдът намира, че единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Тези изисквания в случая не са спазени, поради което договорът следва да се счете за недействителен и на това основание, съгласно изричната разпоредба на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК в договора следва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В приложения по делото погасителен план е посочена само общата сума на дължимата седмична вноска. Липсва обаче разпределение на вноските във времето между отделните компоненти - главница, лихва и други разходи. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за недействителност на договора за потребителски кредит.
Поради това съдът намира, че предявеният иск за обявяване недействителността на процесния договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая, чистата стойност на кредита е 2000 лева. Общо платената сума по договора възлиза на сумата от 3 097.56 лв., видно от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 210 лв., за плащането на която ищцата представи доказателства за плащане, или общо платената по договора сума възлиза на 3 307.56 лв. В този смисъл разликата от 1 307.56 лева над 2000 до 3 307.56 се явява недължимо платена от потребителя. Осъдителният иск за връщане на недължимо платената сума е заявен в размер от 1 307 лв., поради което и при спазване на диспозитивното начало в процеса, следва да бъде уважен в посочения размер. Като законна последица от уважаване на иска на ищцата следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.
Доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове за признаването на установено, че предвидената в договор за потребителски кредит № *** възнаградителна е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави; за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 280.12 лв. – получена от дружеството без основание по повод нищожността на възнаградителната лихва по договор № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на първата и втората искови претенции, за признаване за установено в отношенията между страните, че предвидената в договора за потребителски кредит № *** застраховка е недължима поради липса на съгласие за сключването й, както и поради противоречието и с материалния закон - §1, т.1 от ДР на ЗПК и чл.147, ал.1 ЗЗП; за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 1 253 лв. – получена от дружеството без основание по повод недължимост на застраховка по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, съдът не дължи произнасяне по тези претенции.
Предвид направеното от ищцата
искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 465.32 лв., от които 305.32 лв. внесена държавна такса, 10 лв. за два
бр. СУ, 150 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ /не следва да се присъжда сумата
от 100 лв. за възнаграждение на вещо лице по СТЕ, доколкото основанието за
недействителност на процесния договор за кредит във връзка с шрифта на договора
съдът намери за неоснователно/. Претендирано
е адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА от адв. Д.Б.. Уговарянето на
осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и
следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза
/в този смисъл определение № 515/02.10.2015г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I
т. о. на ВКС/. В договора за правна защита и съдействие е посочена разпоредбата
на чл. 38, ал. 1 ЗА, като е посочено, че лицето е материално затруднено – не
разполага с достатъчно средства да заплати адвокатско възнаграждение, поради
което съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА. Поради
това на страната следва да се присъдят разноски по уважения главен иск за
недействителност на договора в размер на 503 лв., определен по Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За
предявените при условията на евентуалност обективно съединени искове разноски
не се дължат.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Л.Г.М., ЕГН ********** *** и „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12, със *** К. В. М., че сключеният между тях договор за потребителски кредит (заем) № *** от *** г. е недействителен, на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12, със *** К. В. М. да заплати на Л.Г.М., ЕГН ********** *** сумата от 1 307 лв. /хиляда триста и седем лева/, представляваща получена без основание сума от „Терра кредит” ООД, платена от Л.Г.М., във връзка със сключения между страните договор за потребителски кредит № *** от *** г., който е обявен за недействителен, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба – *** г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12, със *** К. В. М. да заплати на Л.Г.М., ЕГН ********** *** сумата от 465.32 лв. /четиристотин шестдесет и пет лева и 32 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12, със *** К. В. М. да заплати на адв. Д.Г.Б.,*** № *, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 503 лв. /петстотин и три лева/ адвокатски хонорар за оказана безплатна адвокатска помощ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.