Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр. Русе, 26 август 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 09 август 2022 г. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №251…… по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване),
вр. с чл. 145 и
сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
по повод постъпило в съда оспорване от В.Д. ***
против решение №2153-17-158 от 18.05.2022г. на директора на ТП на НОИ
Русе, с което е потвърдено разпореждане с №РПЦ-1-4-01100511 от 17.03.2022г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе. С разпореждането било
постановено възстановяване от Д. на недобросъвестно получена сума за лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 22.09.2017 г. до 06.10.2018 г.
в размер 7 669.90 лева - от които главница 5 483,64 лева и законна лихва 2 186.26
лева.
Жалбоподателят в своята жалба и в съдебна зала, действащ чрез
адв. Д. счита, че ръководителят по пенсионно осигуряване, а в последствие и
директорът на ТП на НОИ Русе неправилно,
при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, нарушение на закона и неговата цел, са издали
своите актове. Погрешно били приели, че В. Д. е недобросъвестен и дължи
възстановяване на посочената в разпореждането на ръководителя по пенсионно
осигуряване сума. С жалбата не се излагат доводи досежно един от основните за
доказване в настоящото производство моменти-наличие или не на добросъвестност
на адресата на актовете на ТП на НОИ-Русе като се измества спора/доказването в
друга насока. Не се спори и по определения с разпореждане №РПЦ-1-4-01100511 от
17.03.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване размер на сумата за
възстановяване.
В представени
писмени бележки, адв. Д. защитава своя клиент като вече набляга и на доводи
досежно недобросъвестността съобразно събраните доказателства.
Иска се от Административния
съд да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ Русе, действащ чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт Цв. Р. в съдебно заседание и в
писмени бележки счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира жалбата за
процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Фактите, съобразно събраните в административното производство по
повод издаването на решение №2153-17-158 от 18.05.2022г. на директора на ТП на
НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане с №РПЦ-1-4-01100511 от 17.03.2022г.
на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе, настоящото такова
и производството по адм. дело №81/2021г. по описа на Административен съд-Русе
доказателства :
В.Д. подал
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б
от КСО с вх. №2113-17-1910 от 02.10.2017 г. При подаване на заявлението
жалбоподателят декларирал, че представя следните оригинални документи за
осигурителен стаж: военно-отчетна книжка №083262/20.01.1977г.; трудова книжка
№1344/01.06.1976 г., издадена от Железопътен завод „Г. Д." гр. София;
трудова книжка №474пр./18.07.2002 г., издадена от „Хлебна мая" АД;
служебна книжка №84/17.07.2002 г., издадена от И.А. „Главна инспекция по
труда" гр. София; документ за безсрочна лична банкова сметка ***, изд. на
77.09.2017г. Д. декларирал, че в пенсионното му досие, образувано по предходно
заявление с вх.№2113-17631/03.05.2017 г., се намират оригиналите на няколко бр.
удостоверения обр. УП-3 и УП-2.
С разпореждане №10/протокол
№N01399 от 24.10.2017г. на В. Д. била отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО от 22.09.2017 г. в минимален размер,
а с разпореждане №22/02.02.2018г. протокол №N01042 от 02.02.2018 г., пенсията била определена в действителен размер.
С Разпореждане №
Ц 2146-17-165 от 21.10.2020г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ- Русе, на основание чл. 95, ал. 2 от КСО била спряна личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Д.. Това разпореждане било оспорено пред
директора на ТП на НОИ-Русе, който със Решение № Ц 2153-17-34 от 23.12.2020г.,
допълнено с Решение № Ц 2153-17-34 от 21.01.2021г. отхвърлил жалбата на В.Д..
Причината за
спиране пенсионните органи (ПО) мотивирали с постъпила информация от ЦУ на НОИ
гр. София, Дирекция „Пенсии", че ЖП завод „Г. Д." София и в ДФ
„Строймашинженеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София, че осигурители,
при които Д. имал положен осигурителен стаж са включени в списъци на НОИ/л.10
пр. по адм. дело №81/2021г./ за т.н. рискови осигурители. По отношение
жалбоподателя била образувана проверка, по време на която бил преразгледан
осигурителния му стаж, за което ТП НОИ Русе уведомили Отдел Пенсии с Писмо –
доклад № 1946-17-337-Д от 10.12.2019г.
ТП на НОИ-Русе
подали сигнал и до РРП на 22.05.2020г., свързан с ползваните от В. Д. УП-30 №XIV-144/19.03.1991г.,
издадено от Железопътен завод гр. София, доказващо осигурителен стаж от 01.06.1976г.
до 31.01.1977г. и за периода 01.02.1977г.
до 20.09.1977г., удостоверение обр. УП-30 №303-3/20.11.1996г., издадено от ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ – София, доказващо осигурителен стаж
от 29.06.1996г. до 29.10.1996г. и удостоверение обр. УП-2 №303-2/20.11.1996г.,
издадено от ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ – София, доказващо
осигурителния му доход от 29.06.1996г. до 29.10.1996г.
По повод на този
сигнал било образувано в РРП досъдебно производство за престъпление по чл.316,
вр. с чл.308, ал.1 от НК.
Актовете на ПО
за спиране на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. са били
предмет на съдебен контрол по приложеното към настоящото дело адм. дело
№81/2021г. по описа на АС-Русе. Със своето решение съдът приел, че към момента
на издаване на разпореждането за спиране, както и към дата на издаване на
оспореното решение не било възникнало правомощието на административния орган да
разпореди спиране на пенсията за осигурителен стаж и възраст поради липсата на
материално - правните предпоставки по чл. 95, ал. 2, във връзка с чл. 96, ал. 1
от КСО. Приел е още, че пред АО не са представени доказателства за
обстоятелства, които биха могли да доведат до прекратяване на пенсията. Същите
тези доказателства следвало да са налични към датата на постановяване на акта и
въз основа на тях да са посочени обстоятелствата, който обуславят спиране на
пенсията. Изследвал е подробно изложените от АО причини, но не е намерил, че те
са доказани. Нито проверката от пенсионните органи в обединен осигурителен архив в с. Невестино
относно зачетен стаж по представени от Д. документи, издадени от два рискови
осигурители-ЖП завод „Г. Д." София, на УП-3 №303-3/20.11.1996 г. от ДФ
„Строймашинженеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София, нито образувано
досъдебно производство в РРП за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК,
висящо към него момент, според съдебния състав били достатъчни за да оправдаят
издадените от ПО при ТП на НОИ Русе актове. С такива мотиви (виж л.63 и сл. от
адм. дело №81/2021г.) съдебният състав е
отменил Решение № Ц 2153-17-34
от 23.12.2020г., на Директора на ТП на НОИ-Русе, допълнено с Решение № Ц
2153-17-34/1 от 21.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Русе, отхвърлящи жалбата
на В.Д. против Разпореждане № Ц 2146-17-165 от 21.10.2020г. на Ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Русе, с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО/отм./ била спряна личната му пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Решението на съда е влязло в законна сила на 01.10.2021г.
С постановление
на РРП по повод образуваното ДП под №336 ДП №381/2020г.(л.18 и сл. от адм.
преписка), прокурор при Русенска районна прокуратура приема след обстоен анализ
на доказателствата по преписката/делото, че липсват такива, от които да се
направи категоричен извод, че ползваните от В. Д. *** 3бр. УП-та са неистински.
Не можело да се потвърди със сигурност и обратното.
Обстойният
анализ (л.19-гръб от адм. преписка) на прокурора при РРП на удостоверение УП-30
№XIV-144/19.03.1991г., издадено от Железопътен завод гр. София, доказващо
осигурителен стаж от 01.06.1976г. до 31.01.1977г. и за периода 01.02.1977г. до 20.09.1977г.
/имащо пряко отношение към настоящия спор/, водел до извода, че твърденията на
самия Д., че е полагал труд в Железопътен завод гр. София не се
опровергават от анализа на всички събрани писмени и гласни доказателства, от
назначените експертизи. Оттам пък следвал извода, че не се доказвало УП-30 да е
неистинско. Твърденията на В. Д. се подкрепяли и от разпитаните в ДП свидетели –
св. Събева, св. Щерев. А и самата експертиза доказвала, че отпечатъците по
печатите по трите УП-та са от мокър печат. Свидетелят Щерев заявил пред органите
на ДП, че помни, че В. Д. бил полагал труд в ЖП завода в гр. София, но никъде
не се коментира кога точно е работил там. С такива мотиви и с приложението на
чл.9, ал.2 от НК/малозначителност/ ДП под №336 ДП №381/2020г. по описа на РРП,
с постановление от 29.09.2021г. било прекратено.
Независимо от
резултата, който получили, както по повод спирането на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Д., съгласно решение №26/21.06.2021г. по адм.
дело №81/2021г. по описа на АС-Русе, така и от постановлението на РРП за
прекратяване на ДП, свързано със сигнала за проверка на 3-те УП-та, представени
от Д. ***, ПО започнали допълнителна проверка, свързана с разходите на ДОО на
ПГ по МЕХАНОТЕХНИКА „Юрий Гагарин“ гр. Русе и свързана с личния ученически
картон на жалбоподателя В.Д.Д..
За тази проверка
е съставен констативен протокол №КП-5-17-01041224 от 29.11.2021г., оспорен в
проведеното по настоящото дело съдебно
производство по реда на чл.193 от ГПК.
В него е
направен анализ на времето, в което В. Д. е бил ученик в ПГ по МЕХАНОТЕХНИКА-Русе
/тогава Техникум по Механотехника/. Установили са от личният ученически картон
за 1976 г. - 1977 учебна година, че В.Д.Д. е бил ученик в четвърти курс,
разнесени му били оценки по съответните предмети за първи и втори учебен срок,
годишни оценки, имал 28 извинени и 13 неизвинени отсъствия за учебната 1976/1977
година. Сред останалите документи са анализирали и Карта за преминат стаж от
кандидат за водач на МПС - разрешително № 41 от 13.09.1976 г. за курсист № 8 и
Карта по управление на автомобила № 8, издадена от СПТУ по Автотранспорт - град
Русе за изкаран курс за професионални шофьори, с отбелязана начална дата на
превеждани занятия 04.10.1975 г. и крайна дата 20.07.1977 г. За 1976 г. – 1977г.
учебна година В.Д. имал проведени занятия по управление на автомобил за
месеците септември, октомври, ноември и декември 1976 г., януари, февруари,
март, май, юни и юли 1977 г., като същите били заверени с подпис на
преподавател - съгласно приложена Карта по управление на автомобила № 8.
Така ПО стигнали
до издаване на оспореното пред директора на ТП на НОИ разпореждане №2141-17-12
от 15.12.2021г. (л.30 и сл. от адм. преписка), с което е отменено разпореждане
№22 от 02.02.2018г. /за първоначалното отпускане на пенсията за ОСВ на Д. по
заявлението му от 02.10.2017 г. /и последвалите го и отпускат пенсия за ОСВ
пожизнено на В.Д.Д., считано от 07.10.2018г. Мотивите на ПО за това
разпореждане са свързани с извършената проверка, свързана с разходите на ДОО на
ПГ по МЕХАНОТЕХНИКА „Юрий Гагарин“ гр. Русе, за която е съставен цитирания констативен
протокол №КП-5-17-01041224 от 29.11.2021г. Според тях е налице дублиране на
периода на учебната 1976-1977г. с осигурителния стаж на Д. по представено
удостоверение №XIV-144/19.03.1991 г. от ЖП „ЗАВОД Г. Д.” – София, касаещо
периода 15.09.1976 г.- 01.02.1977 г. и
периода 01.02.1977 г.- 28.06.1977г. С разпореждането пенсията за ОСВ се отпуска
от нов период – от 07.10.2018г., а не както е била първоначално – от 22.09.2017
г. ПО не зачитат именно периодът 15.09.1976 г. - 28.06.1977 г. от
осигурителният стаж на Д. по удостоверение №XIV-144/19.03.1991 г. от ЖП „ЗАВОД
Г. Д.” – София.
Това
разпореждане е оспорено пред директора на ТП на НОИ-Русе, но той с решение №2153-17-66 от 22.02.2022г. отхвърля жалбата и
потвърждава разпореждане №2141-17-12 от 15.12.2021г. Тези актове на ПО и
директора на ТП на НОИ-Русе няма данни и не се твърди да са били оспорени пред
съда.
Влизането в сила
на разпореждане №2141-17-12 от 15.12.2021г. станало и предпоставка за издаване
на разпореждане с №РПЦ-1-4-01100511 от 17.03.2022г. (л.6 и сл. от адм.
преписка) на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе, с което
било постановено възстановяване от Д. на недобросъвестно получена сума от лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 22.09.2017 г. до 06.10.2018 г.
в размер 7 669.90 лева - от които главница 5 483,64 лева и законна лихва 2
186.26 лева. То било оспорено пред директора на ТП на НОИ-Русе, който с решение
№2153-17-158 от 18.05.2022г. (л.1 и сл. от адм. преписка)
потвърждава разпореждане с №РПЦ-1-4-01100511 от 17.03.2022г.
Междувременно,
на 12.04.2022г. В. Д. с платежно нареждане (л.43 от адм. преписка) е внесъл по
сметка на бюджета на НОИ сумата от 7 709.51 лева.
Недоволен от
така постановеното решение, с което се потвърждава разпореждане с
№РПЦ-1-4-01100511 от 17.03.2022г., жалбоподателят, действащ чрез своя
адвокат-пълномощник подава жалба пред настоящата инстанция, с изложените в нея доводи
и твърдения за незаконосъобразност на административния акт-решението на директора
на ТП на НОИ гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане с №РПЦ-1-4-01100511 от
17.03.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Сочи се допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствени правила, нарушение на
материалния закон и целта на закона.
По делото бяха
събрани допълнително доказателства. От гласните такива, след разпита на св.
Робев, съученик и приятел на жалбоподателя става ясно, че В. Д. е бил и ученик за
учебната 1976-1977г.- 4ти курс в ТМТ и се е водел на работа в ЖП „ЗАВОД Г. Д.”
– София, касаещо периода 15.09.1976 г.- 01.02.1977 г. и периода 01.02.1977 г.- 28.06.1977г., но без
конкретни обяснения как е учил и работил едновременно на пълен работен ден за
този период. Обяснението на св. Робев е, че „Децата, които имаха връзки,
сключваха официален трудов договор с предприятие, в което се полагаше труд по
време на самата учебна година. Когато договорът беше официален, примерно както
беше в ЖП заводите в София, защото баща му беше военен и го беше уредил…“.
От
допълнителните писмени, представени от РУО-Русе става ясно, че в процесния
период – 1976-1977г., е било възможно да се учи и полага труд, съгласно „Наредба
№54 за условията и реда, при които учащите се могат да работят през свободното
от учене време и начина на заплащане на техния труд“, но само в свободното,
извънучебните занятие време.
С жалбата бе представена
и заверена трудовата книжка на В. Д..
Другите
доказателства, представени от РУО се дублират с тези по адм. преписка.
По повод
оспорването на Констативен протокол № КП-5-17-01041224/29.11.21 г., издаден от
органите на ТП на НОИ Русе, с оглед разпоредбата на чл.194, ал.3 от ГПК,
приложима на основание чл.144 АПК съдът счита, че оспорването не е успешно.
Описаните в КП данни са безспорни и се доказва от останалите доказателства по
делото описаната в протокола фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Актовете на
органите на НОИ - разпореждане с №РПЦ-1-4-01100511 от 17.03.2022г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ и потвърдилото решение
№2153-17-158 от 18.05.2022г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе са издадени от
компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата
писмена форма и съдържат правни и фактически основания.
Те са постановени
при липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствени
правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона - КСО и като такива
следва да се оставят в сила.
Между страните
не се спори, че разпореждане №2141-17-12 от 15.12.2021г. на ПО, потвърдено
с решение №2153-17-66 от 22.02.2022г. на
директора на ТП на НОИ-Русе е влязло в сила, след като решението на горестоящия
АО не е било оспорено.
Както посочихме
и по-горе, резултатът от това разпореждане е, че на В. Д. пенсията за ОСВ се
отпуска от нов период – от 07.10.2018г., а не както е била първоначално – от
22.09.2017 г. ПО не зачитат периодът 15.09.1976 г. - 28.06.1977 г. от
осигурителният стаж на Д. по удостоверение №XIV-144/19.03.1991 г. от ЖП „ЗАВОД
Г. Д.” – София, тъй като новите данни сочели, че той е бил ученик в 4 курс в ПГ
по МЕХАНОТЕХНИКА „Юрий Гагарин“ гр. Русе/Тогава ТМТ – гр. Русе/. Съответно за
времето, за което той е получавал пенсия за ОСВ, т.е. за периода 22.09.2017 г.
до 06.10.2018 г. Д. е получил сума, която според ПО е неоснователно получена,
предвид новата дата, определена в новото разпореждане, от която В. Д. имал
право на такава пенсия.
След като имаме
налице влязъл в сила ИАА - разпореждане №2141-17-12 от
15.12.2021г. на ПО, потвърдено с решение
№2153-17-66 от 22.02.2022г. на директора на ТП на НОИ-Русе, с който е
определена нова, по-късна дата от която възниква правото на Д. на лична пенсия
за ОСВ, то безспорно е налице получена от него сума без правно основание.
Адресатът на това разпореждане се е съгласил с новата дата, от която има право
на пенсия и не е оспорил именно приспаднатия от ПО период 15.09.1976 г. -
28.06.1977 г. от осигурителният стаж на Д. по удостоверение №XIV-144/19.03.1991
г. от ЖП „ЗАВОД Г. Д.” – София.
Според ПО, В. Д.
е бил недобросъвестен, като АО се е позовал на разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО, според която „Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания
се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.“
Съдът счита, с
оглед на всички доказателства по делото, че именно това е един от спорните
въпроси : Дали В. Д. е бил добросъвестен
или не при подаване на своите документи със заявление вх. №2113-17-1910 от
02.10.2017 г., с което е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ?
Видно от нормата
на чл.114, ал.2, т.2 от КСО „Добросъвестно получените суми за осигурителни
плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на
следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането
на срока за доброволно изпълнение : 2. когато след изплащането им са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане“.
Безспорно в
казуса е, че причината за ПО да иска възстановяване на получените суми за
осигурителни плащания от Д., в случая – пенсията за ОСВ за периода 22.09.2017
г. до 06.10.2018 г., с оглед новата дата, от която е прието, че той има право
на лична пенсия за ОСВ, са установени/постъпили след изплащането на пенсията
доказателства или данни, които имат значение за определяне на правото, размера
и срока на изплащането й.
Следователно, и
в двете хипотези – тази на чл.114, ал.1 и тази на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, Д.
дължи връщане на получените суми.
ПО се е позовал
на чл.114, ал.1 от КСО, тъй като е приел, че е налице недобросъвестно поведение
на Д.. От мотивите му е видно, че причината за определяне на нова дата от която
В. Д. има право на лична пенсия за ОСВ са свързани именно с нови събрани данни
- дублиране на периода на учебната 1976-1977г., през която Д. е бил ученик 4
курс в ТМТ-Русе с осигурителния стаж на Д. по представено удостоверение
№XIV-144/19.03.1991 г. от ЖП „ЗАВОД Г. Д.” – София, касаещо периода 15.09.1976
г.- 01.02.1977 г. и периода 01.02.1977
г.- 28.06.1977г. Директорът на ТП на НОИ допълва, че лицето е недобросъвестно,
тъй като се е снабдило и представило в ТП на НОИ Русе документ за положен стаж
от II категория и I категория за периода, когато е бил ученик редовно обучение
в ПГ по Механотехника „Юрий Гагарин“ Русе, което е установено по документи.
Въпросът, на който
следва да се даде отговор - дали В. Д. е бил добросъвестен или не при подаване
на своите документи със заявление вх. №2113-17-1910 от
02.10.2017 г., с което е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ касае
дължимите от него лихви, тъй като разпоредбата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО
позволява възстановяването да стане без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение.
По основния въпрос
- дали въобще дължи възстановяване на получените за периода 22.09.2017 г. до
06.10.2018 г. суми /размер на пенсия/, с оглед новата дата, от която е прието,
че той има право на лична пенсия за ОСВ, не може да има спор, тъй като нормата
на чл.114 от КСО е ясна. Възстановяване се
дължи и при недобросъвестност, и при добросъвестност на лицето. Налице е влязло
в сила разпореждане №2141-17-12 от 15.12.2021г. на ПО, с което пенсията за ОСВ на
Д. се отпуска от нов период – от 07.10.2018г., а не както е била първоначално –
от 22.09.2017 г. и не се зачита именно периодът 15.09.1976 г. - 28.06.1977 г.
от осигурителният стаж на Д. по удостоверение УП-30 №XIV-144/19.03.1991 г. от
ЖП „ЗАВОД Г. Д.” – София. Разпореждането е потвърдено с решение №2153-17-66 от
22.02.2022г. на директорът на ТП НОИ-Русе Тези актове са неоспорени пред съда и
влезли в сила. Затова и ПО, при издаване на оспореното пред горестоящия АО разпореждане
№РПЦ-1-4-01100511 от 17.03.2022г., потвърдено с решението на директора на ТП на
НОИ /предмет на настоящото дело/, постановява възстановяване от Д. на
недобросъвестно получена сума от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за
периода 22.09.2017 г. до 06.10.2018 г. в размер 7 669.90 лева - от които
главница 5 483,64 лева и законна лихва 2 186.26 лева. Той е обвързан от
влязлото сила разпореждане №2141-17-12 от 15.12.2021г.
Съдът счита, с
оглед на всички доказателства по делото, анализът им в тяхна съвкупност и поотделно,
че В. Д. е бил недобросъвестен.
Не е спорно, че
за учебната 1976-1977г. В. Д. е бил ученик в ПГ по Механотехника „Юрий Гагарин“
Русе, тогава Техникум по Механотехника-Русе, редовно/дневно обучение. Това е
видно от документите (л.32-44), които представя и РУО с отговора на поставените
въпроси от съда.
Не е спорно, че
в процесния период /учебната 1976-1977г./ Д. е бил кандидат за водач на МПС - разрешително № 41 от 13.09.1976 г. за курсист №
8 към СПТУ по Автотранспорт - град Русе. И има изкаран курс за професионални
шофьори, с отбелязана начална дата на превеждани занятия 04.10.1975 г. и крайна
дата 20.07.1977 г. За 1976 г. – 1977г. учебна година В.Д. е имал проведени
занятия по управление на автомобил за месеците септември, октомври, ноември и
декември 1976 г., януари, февруари, март, май, юни и юли 1977 г.
Съгласно данните от удостоверение УП-30
№XIV-144/19.03.1991 г. от ЖП „ЗАВОД Г. Д.” – София, в същия този период В. Д. е
работил за времето 15.09.1976 г.- 01.02.1977 г. като „шлосер - монтьор“ от
втора категория труд и за времето 01.02.1977г. до 28.06.1977г. – първа
категория труд.
Разпоредбата на чл.1
от НАРЕДБА № 54 за условията и реда, при които учащите се могат да работят през
свободното от учение време, и начина за заплащане на техния труд (отм.) казва,
че „Учениците над 16-годишна възраст от всички видове училища и студентите
от редовно обучение във висшите и полувисшите учебни заведения, наричани
по-нататък за по-кратко "учащи се", могат да работят в свободното
от учение време по условията и реда на тази наредба“.
Според Правилник
за техникумите и професионално-технически училища, обн. Д.в. бр. 47 и 48 от
15.06.1965г. (отм.), по-надолу само Правилник, учениците имат определени
задължения, свързани дните, в които следва да бъдат в час, определена е учебна
седмица, брой задължителните учебни часове за съответните класове, часове за
съответния учебен ден. Учебните занятия са с определена продължителност и се
разпределят в два учебни срока.
Съгласно чл.44
от Правилника „Учениците са длъжни да
посещават редовно учебните занятия. Те не могат да отсъстват без разрешение
на курсовия ръководител или директора“. Съответно чл.45 казва, че „ За ученик, отсъствал
от учебно заведение със или без прекъсване повече от 50 учебни дни, учителският
съвет решава дали може да продължи учението си или не“.
В глава VI на Правилника, озаглавена „VI. ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА РАБОТА“
са посочени как се осъществява Обучението и възпитанието на учениците - съгласно
учебните планове, програмите и указанията на Министерството на народната
просвета. По-натам е казано, че „чл. 65 Отклоняването на
учители и ученици от учебни занятия се допуска само с разрешение на
Министерството на народната просвета.“ В разпоредбата на чл.71 от
Правилника е разписано и учебното време – „Учебните занятия за дневно и вечерно
обучение започват на 15 септември и завършват съгласно учебните планове“.
Внимателният
прочит на тогава действащата НАРЕДБА № 3 от 21.01.1975 г. за подготовката,
отчета и изискванията за годност на водачите на моторни превозни средства(отм.)
сочи, че „Седмичното натоварване на обучаваните с откъсване от производството
по теоретичните предмети и учебната практика не може да бъде повече от 42 часа,
а при обучение без откъсване от производството - 20 часа“. Съответно
обучаваните са били длъжни да посещават редовно занятията по теория и практика
и да спазват установения вътрешен ред. А пропуснатите по уважителни причини
(болест, задгранична командировка, военно обучение и др.) часове по управление
на моторно превозно средство и над 10 на сто от часовете по теория и практика
можело с разрешение на ръководството на учебната форма да бъдат взети
допълнително в същия или следващ курс, но не по-късно от една година от
започване на обучението.
Всичко гореизложено,
не изчерпателно, свързано с правилата за обучение и със задълженията на един
ученик в Техникум в гр. Русе, какъвто е бил В. Д., със задълженията, които е
имал като курсист - кандидат за водач на МПС - разрешително № 41 от 13.09.1976
г. за курсист № 8 и Карта по управление на автомобила № 8, издадена от СПТУ по
Автотранспорт - град Русе за изкаран курс за професионални шофьори, с
отбелязана начална дата на превеждани занятия 04.10.1975 г. и крайна дата
20.07.1977 г., безспорно не позволяват същият да работи в друг, толкова
отдалечен град, какъвто е гр. София, особено с оглед представените
удостоверения, на пълен работен ден.
Пътуването до
град София по него време с влак, както и той твърди че е ходил, отнема около
6-7 часа. А това не би позволило по същото време да изпълнява задълженията си
на ученик в ПГ по Механотехника „Юрий Гагарин“ Русе, тогава Техникум по
Механотехника-Русе. Напълно допустимо и възможно е той да е работил в лятната
ваканция, през другите ваканции, но според УП-30 №XIV-144/19.03.1991 г., В. Д.
има отработени 8 месеца за периода 01.06.1976г. до 01.02.1977г. и още 7 месеца
от 01.02.1977г. до 20.09.1977г. На практика удостоверението удостоверява
изработени пълни 8 месеца за първия период и още 7 за втория, които се дублират
с месеците за учебната 1976-1977г., започваща на 15.09.1976г. и приключваща юни
1977г., което изключва възможността да учи в Русе и работи в София през целия
този период. Житейски е абсолютно нелогично това твърдение, а и статута му на
ученик не е позволявал това да се случи.
Ето защо съдът
счита, че В. Д. е съзнавал, че представя документи, удостоверяващи осигурителния
му стаж пред ПО съгласно удостоверение №XIV-144/19.03.1991 г. от ЖП „ЗАВОД Г. Д.”
– София, за периода 15.09.1976 г.- 01.02.1977 г. и периода 01.02.1977 г.- 28.06.1977г. за
целите на по-ранното му пенсиониране, като същевременно знае и не спори по
факта, че за 1976-1977г. е бил ученик в 4 курс в ПГ по Механотехника „Юрий
Гагарин“ Русе, тогава Техникум по Механотехника-Русе - двете качества – ученик
и работник са несъвместими.
Това сочи на
недобросъвестно поведение. Преценката на така установените
факти сочи, че оспорващият е посочил осигурителен стаж, който не е придобил и е
представил удостоверителни документи, които не съответстват на останалите данни
и доказателства. Действията му са проява на недобросъвестност, целяща да
заблуди пенсионния орган относно действителните му осигурителни права, за да му
бъде отпусната лична пенсия с по-ранна дата/по-голям размер от полагащия се
съобразно придобития стаж и доход.
Правилно ръководителят
по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе е издал разпореждане
№РПЦ-1-4-01100511 от 17.03.2022г., с което било постановено възстановяване от Д.
на недобросъвестно получена сума от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
за периода 22.09.2017 г. до 06.10.2018 г. в размер 7 669.90 лева - от които
главница 5 483,64 лева и законна лихва 2 186.26 лева. Законосъобразно е и решение
№2153-17-158 от 18.05.2022г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е
потвърдено оспореното пред него разпореждане №РПЦ-1-4-01100511/17.03.2022г. Като
такива те следва да се оставят в сила, а жалбата като неоснователна-да се отхвърли.
Предвид този изход на спора и своевременно заявената претенция на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.
1443, ал. 4 от АПК и чл. 114 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на
ответника сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО,
вр. с чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.Д. *** против решение №2153-17-158 от 18.05.2022г.
на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане с
№РПЦ-1-4-01100511 от 17.03.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при
ТП на НОИ-Русе.
ОСЪЖДА В.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на
Териториално поделение на НОИ гр. Русе сумата от 100.00 (Сто) лева разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: