Определение по дело №2328/2021 на Административен съд - Варна

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№…………………………………2021 година,    гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXIII- ти състав, в закрито заседание на четиринадесети декември 2021г.,

като разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева

адм.д.№ 2328/2021г. по описа на съда, за да се произнесе

взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, депозирана от В.К.В. *** срещу Заповед № 76 от 03.06.2021г. на Председателя на РС Варна в частта относно предпазните маски-т. 3.4 от заповедта. Твърди, че не е допусната в съдебната сграда за гр.д. № 3482/21г., защото няма предпазна маска и не иска да слага такава. Според жалбоподателката ефекта от предпазните маски е нулев и няма смисъл от носенето им. Моли заповедта в оспорената част да бъде обявена за нищожна.

Ответната страна- Председателя на РС- Варна не изразява становище по допустимостта на жалбата.

Съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено, поради липса на акт, който да подлежи на оспорване. Съображенията за това са следните:

Със Заповед № 76/03.06.2021г., издадена на осн. чл.80 ал.1, т.2 от ЗСВ, във връзка с изменение на Правилата и мерките за работа на съдилищата в условията на пандемия с решение по Протокол № 21/01.06.21г. на Съдийската колегия на ВСС, е разпоредено в т.3.4.  изр. 2-ро „по време на престоя в сградите на съда и прилежащите им помещения е задължително спазването на физическа дистанция между лицата от най-малко 1,5м. и носенето на защитни маски за лице“.

Жалбата е подадена на 22.10.21г. като се твърди нищожност на заповедта в оспорената част.   

В хода на проверката относно валидността на упражненото право на оспорване, настоящият състав на съда установи следното:

На съдебен контрол по реда на АПК подлежат индивидуалните, общите и нормативните административни актове, както и изрично посочените в чл.128, ал.1, т.2 до т.4 от АПК актове, действия и бездействия на администрацията. Заповедта на Председателя на РС Варна, издадена на осн. чл.80 ал.1, т.2 от ЗСВ, във връзка с изменение на Правилата и мерките за работа на съдилищата в условията на пандемия с решение по Протокол № 21/01.06.21г. на Съдийската колегия на ВСС, не попада в нито една от цитираните лимитативно изброени категории актове на държавните органи. Същата не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, съобразно която дефиниция административен акт е волеизявлението на административен орган или на друг овластен за това орган или организация, направени в качеството на носители на държавна власт.

Според статута и функциите си, Председателят на районния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на районния съд, регламентирано в чл.80 от ЗСВ, като в ал.1 т.2 е посочено, че Председателят организира работата на съдиите и съдебните заседатели. Следователно Председателят на РС Варна не представлява орган от системата на държавната администрация и същият не действа като „административен орган” по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК. Волеизявлението на Председателя на РС Варна в случая е направено в качеството му на административен ръководител на орган на съдебната власт, съгласно чл.80 ал.1 от ЗСВ, а процесната заповед има вътрешнослужебен характер, тъй като е издадена при упражняване правомощието му, предвидено в чл.80 от ЗСВ – да организира работата на съда.

Съгласно чл.2, ал.2, т.3 от АПК, актовете с вътрешноведомствен и организационен характер не подлежат на съдебен контрол, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.

Изводът, че оспорената заповед (в частта й  по т. 3.4.) не подлежи на обжалване по реда на АПК, се налага във връзка с характеристиката й на акт, с който единствено се преповтарят вече утвърдените Правила и мерки за работа на съдилищата в условия на пандемия, приети с Решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол №15/12.05.20г. , изм. и доп. с протоколи:  №16/19.05.20г., №17/02.06.20г.; №39/10.11.20г.; №40/17.11.20г.; №21/01.06.2021г.

Налице е съответствие между съдържанието установено в т. 3.4 от заповедта на Председателя на ВРС и разпоредбата на раздел I.3 от Правилата и мерките за работа на съдилищата в условията на пандемия, а именно т. I.3  „Всички влизащи в съдебните сгради трябва да носят маски /в случай, че нямат, да бъдат осигурени и налични на входа/. Предпазните средства за лица, които се явяват без такива се закупуват от всички органи, които се намират в една сграда“.

В случая не може да намери приложение общата клауза за обжалваемост по чл.120, ал.2 от КРБ. Според изложеното в т.6 от мотивите на Решение №21/26.10.1995 г. по к.д.№18/1995 г. на Конституционния съд, оспорването на вътрешнослужебните актове по съдебен ред е допустимо само в случаите, когато същите са изгубили своя чисто тълкувателен или  вътрешен характер и проявяват действие „навън” – спрямо трети лица /граждани и юридически лица/. Жалбоподателката не доказа наличието на непосредствено засягане на права, свободи или законни интереси от издадения акт, свързан с носенето на маски в сградата на ВРС, тъй като сама заявява в жалбата си „отказвам да слагам такава“, а не че не е допусната, защото няма и не й е предоставена, поради което съдът намира, че за същата не е налице правен интерес от оспорване  в тази част на заповедта. Налице е вътрешноведомствен акт, насочен към органи и структури от организационната система на ВРС , с който не се въвежда за първи път общовалидно правило за поведение, защото такова е въведено от ВСС с Правилата и мерките за работа на съдилищата в условията на пандемия.

Изложеното налага извода, че в случая липсва годен за обжалване пред съд индивидуален административен акт по чл.21 от АПК. Касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване, което изключва произнасяне по същество. Подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

С оглед гореизложеното на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.К.В. *** срещу Заповед № 76 от 3.06.2021г. на Председателя на РС Варна в частта й относно предпазните маски-т. 3.4 от заповедта.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №2328/2021г. по описа на Административен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.

                                                                                                         

                                                                   СЪДИЯ: