Решение по дело №995/2015 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

Гр. София, 03.11.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

          

при участието на секретаря Д.А., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 995/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени искове от В.П.Б., с ЕГН **********, адрес: ***, чрез упълномощения от него адв. Б.М. от САК, против М.П.Б., с ЕГН **********, адрес: *** за осъждането му да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 14.02.2013 г. до окончателното й заплащане, сумата от 2 843,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди за направени разходи за лечение и медицински консумативи, както и да му заплати направените деловодни разноски за производството, включително адвокатско възнаграждение.

         Ищецът твърди, че на 14.02.2013 г. пред сградата на РУП – Б. бил нападнат от ответника М.П.Б. и негови роднини, който му нанесъл удар по главата, вследствие на който изпаднал в безсъзнание и получил тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка мозъчна травма. Наложило се спешна мозъчна операция, с поставяне на планка, за която заплатил сумата от 2 500,00 лева. Твърди се, че въпреки проведеното лечение получил постоянно разстройство на здравето с тежка форма на епилепсия и световъртеж, получавал припадъци, през време на които нямал спомени и ставал опасно агресивен. Твърди, че преди инцидента не е получавал епилептични припадъци и не е бил агресивен. Към момента бил освидетелстван от ТЕЛК с определена 50 % инвалидност, а предвид здравословното си състояние не могъл да работи и да получава доходи за себе си и за семейството си. Ищецът поддържа, че ответникът му причинил болки и страдания, които продължава да търпи и към настоящия момент.

         Заявява, че по повод инцидента било образувано досъдебно производство срещу ответника М.П.Б., на който му било повдигнато обвинение и образувано н.о.х.д. № 548/2014 г. по описа на РС – гр. Ботевград, по което било постигнато споразумение с прокуратурата с признаване от страна на подсъдимия на вината и налагането му на наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, което било отложено с изпитателен срок от четири години.

         Препис от исковата молба и приложенията към нея е изпратен на ответника М.П.Б., който в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения му процесуален представител адв. В.К. от САК, е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявените срещу него искове, като моли с решението си съдът да отхвърли същите като неоснователни и недоказани, ведно с произтичащите от това последици.

         Заявява, че предявената претенция е неоснователна, а изложените факти и обстоятелства не отговарят на истината, доколкото извършеното от ответника не съставлява деликт с описаните последици, съответно липсва твърдения противоправен резултат, който да бъде обезщетен. Оспорва иска по основание и по размер и твърди прекомерност на търсеното обезщетение както по отношение на имуществените, така и по отношение на неимуществените вреди, като твърди, че такива не са претърпени, респективно не са претърпени в такъв размер.

Не оспорва обстоятелството, че деянието е било предмет на наказателно производство, завършило със споразумение между него и прокуратурата. Поддържа обаче, че вината в наказателния процес не е еквивалентна по същност и съдържание на вината в гражданския процес. Призната вина в наказателния процес не обвързвала гражданския съд.

Заявява, че ищецът не е посочил в какво точно се състоят претърпените от него неимуществени вреди – описал е своето фактическо състояние като развита тежка форма на епилепсия, но това състояние не се потвърждава от приложената медицинска документация.

Оспорва обстоятелството, че твърдяното от ищеца агресивно поведение спрямо заобикалящите го, невъзможността му да работи, поради определената му с решение на ТЕЛК намалена работоспособност, както и моментът, в който се твърди, че се е разболял от епилепсия, е в безспорна връзка с инцидента.  Посочва, че в приложената от ищеца медицинска документация и в частност епикризата на неврохирургията на „С." – С. се цитира абсцес след ревизиране на оперативния разрез, който е пунктиран и дрениран. Заявява, че една от възможните причини на епилепсията е инфекция, която би могла да бъде например вътреболнична инфекция в следствие на оперативна намеса или друга инфекция, което би означавало липса на причинно следствена връзка между деянието и резултата, на базата на който се претендират вреди. Ответникът поддържа още, че от приложената медицинска документация се установява, че ищецът е направил опит за самоубийство, което можело да се тълкува като изначално лабилно психическо състояние.

От всичко гореизложено прави извод, че на първо място резултатът, а именно заболяването, в следствие на което ищецът търпи неимуществени вреди, не е безспорно доказан - то може да е било съществуващо състояние, не е доказано също и че формата на заболяването е тежка. Липсва медицинска документация, която недвусмислено да сочи колко тежко е заболяването. Приложените документи са преди всичко във връзка с претърпяното от удара увреждане, но тези две увреждания не са еквивалентни - напротив, между тях липсва безспорна причинно-следствена връзка. На следващо място, епилепсията, дори и да е възникнала на по-късен етап, който не е уточнен от ищеца, би могла да има съвършено различна причина - генетична, инфекциозна, може да е резултат от един или няколко компонента, като в преобладаващите случаи приносът на ответника за заболяването би бил категорично изключен.

Оспорва предявените искове по размер, като заявява, че търсените от ищеца вреди са в прекомерен размер, противоречащ на трайно установената съдебна практика. Отделно от това, размерът на претендираните имуществени вреди също не бил доказан.

С оглед изложените съображения ответникът моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени направените за производството съдебни и деловодни разноски. Алтернативно, моли при доказана основателност на исковете, размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде определен по справедливост, при съобразяване с константната съдебна практика, като се отчете и евентуалното съпричиняване на вредата и възможността твърдяното здравословно увреждане да се дължи и на други фактори.

В съдебно заседание ищецът и ответникът поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира че е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение по чл. 52 от ЗЗД  и акцесорен иск за лихва с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД.

По делото се установяват следните факти:

От приложеното нохд № 548/2014 г. по описа на РС – гр. Ботевград се установява, че с одобрено споразумение от 17.11.2014 г., М.П.Б. е признат за виновен, за това, че на 14.02.2013 г. в гр. Ботевград, пред сградата на РУП-Ботевград, чрез нанасяне на удар с дървена тояга в областта на главата е причинил тежка телесна повреда на В.П.Б., представляваща тежка черепномозъчна травма, изразяваща се в открито многофрагментно счупване на костите на черепния покрив челно и вдясно слепоочно, вътремозъчен кръвоизлив вдясно челно, кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка вдясно и вляво челно, мозъчен оток, причинило на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; разкъсноконтузна рана на меките черепни обвивки вдясно с подлежащо многофрагментално импресионно счупване на черепните кости, довели до пряка комуникация между околната среда и черепната кухина, което увреждане представлява нараняване, проникващо в черепната кухина; кръвоизлив в мозъчния паренхим вдясно челно, както и два мозъчни кръвоизлива над твърдата мозъчна обвивка вдясно и вляво челно, като посочените телесни увреждания сами по себе си са причинили на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота за всяко едно от тях; разкъсноконтузна рана на меките черепни обвивки челно вдясно и периорбитален хематом вляво, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за което и на основание чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години, считано от датата на одобряване на споразумението от съда. 

От епикриза № 121 на УМБАЛ „С. А.” АД-С., клиника „Неврохирургия” се установява, че ищецът е постъпил на 15.02.2013 г., изписан на 25.02.2013 г. с поставена диагноза – „Импресионна открита фрактура фронтотемпорално в дясно. Интрацеребрален и епидурален хематом челно в дясно. Епидурален хематом челно в ляво и фрактура на челната кост в ляво”.

От епикриза от МБАЛ „С.”- София, отд. „Неврохирургия” се установява, че ищецът е постъпил на 17.04.2013 г., изписан на 24.04.2013 г. с поставена диагноза – „Абцесус епидуралис”.

От епикриза от МБАЛСМ „Н.И.П.” ЕАД-С. се установява, че ищецът е постъпил на 10.08.2015 г., изписан на 12.08.2015 г. с поставена диагноза – „Отравяне с медикаменти депакин и етанол. Токсична енцефалопатия токсична сомнолентност”.

Представен и приет е амбулаторен лист № 90 от 29.03.2013 г., издаден от доктор С. Д., от който се установява, че ищецът е насочен за оперативно лечение по абсолютни индикации /л. 20 от делото/.

От амбулаторен лист № 867 от 08.05.2014 г., издаден от доктор А. С. се установява, че ищецът е прегледан от невролог по повод на епилептичен припадък, като му е назначена терапия с депакин /л. 12 от делото/.

От амбулаторен лист № 894 от 29.09.2015 г., издаден от доктор Е.П. се установява, че на В.П.Б. е поставена диагноза органично емоционално лабилно разстройство, като му е назначена терапия с ксанакс /л. 21 от делото/.

Представени и приети са четири фиша за спешна медицинска помощ от 13.08.2014 г., 12.04.2015 г., 27.06.2015 г. и 26.09.2015 г., от които се установява, че ищецът е преглеждан от екипи на спешна помощ, по повод на епилептични припадъци.

От Експертно решение № 0500 от 031/23.04.2015 г., издадено от ТЕЛК към „МБАЛ” проф. д-р А. Г. ”Е.” ЕООД се установява, че на В.П.Б. е определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от една година, с водеща диагноза – последици от травми на главата.

От фактура № ********** от 30.05.2015 г., издадена от МБАЛ С. ООД и фискален бон се установява, че ищецът е заплатил сума в размер на 2500, 00 лева за медицинска услуга.

От представените три броя фактури и 16 броя фискални бонове за закупуване на лекарства се установява, че ищецът е извършил разходи в размер на 354,80 лева както следва: по фактура № 52689/23.04.2015 г. – 5,00 лева; по фактура №1473/22.03.2013 г. – 7,20 лева; по фактура №2398/02.04.2013 г. – 12,00 лева; фискален бон от 20.04.2015 г., платено изследване – 12,00 лева; фискален бон от 08.05.2014 г., лекарства – 7,20 лева; фискален бон от 09.04.2013 г., лекарства – 7,20 лева; фискален бон от 16.10.2014 г., лекарства – 34,50 лева; фискален бон за лекарства – 12,00 лева;  фискален бон от 24.04.2013 г., лекарства – 12,40 лева; фискален бон от 15.05.2013 г., лекарства – 7,30 лева; фискален бон от 17.04.2013 г., предоперативна анестез.консултация – 40,00 лева; фискален бон от 30.05.2013 г., предоперативна анестез.консултация – 40,00 лева; фискален бон от 23.10.2014 г., лекарства – 17,10 лева; фискален бон от 16.12.2014 г., лекарства – 32,60 лева; фискален бон от 23.05.2014 г., лекарства – 7,00 лева; фискален бон от 13.08.2014 г., лекарства – 8,95 лева; фискален бон от 23.01.2015 г., електроенцефалография – 50,00 лева; фискален бон от 03.04.2015 г., лекарства –22,35 лева; фискален бон от 20.02.2015 г., лекарства – 7,60 лева;

По делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира изцяло. От нея се установява, че след нанесения побой ищецът е получил тежка черепномозъчна травма и получените травматични увреждания са реализирали критериите  на медикобиологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. На четвъртия месец оперативния цикатрикс в ляво челно е усложнен с епидурален абсцес, реализирал критериите на медикобиологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. На предварително увредения от тежката черепномозъчна травма терен, с остатъчна исхемична зона в дясно фронтално обективизирана с компютърна томография на главен мозък и в условията на алкохолна консумация се развива и посттравматичен психоорганичен синдром с промяна на поведението – дезорганизиран мисловен процес, суспектен за налудни идеи и сетивни измами, емоционална лабилност с раздразнителност и гневни включвания. Вещото лице дава заключение, че В.П.Б. е възможно да страда от заболяването епилепсия, отключено след черепномозъчната травма, но пристъпите са провокирани  и от консумацията на алкохол, прекратяване приема на антиконвулсивната терапия. Възможните причини за епилепсията са две – посттравматична /епидуралния абсцес е усложнение на черепномозъчна травма / и токсична. Епилепсията е най-честото усложнение на тежки черепно-мозъчни травми. Наличието на остатъчна исхемична зона в мозъка е предпоставка за формиране на епилептично огнище в мозъка с локална промяна във функционалното състояние на група неврони. След изключване на провокиращи фактори, преживяната тежка черепномозъчна травма е достатъчно основание да се приеме като причина за развитие на заболяването епилепсия.

По делото са разпитани двама свидетели на ищеца.

От показанията на свидетелката Ц. И. В. се установява, че ищецът непосредствено след инцидента бил в изключително тежко състояние, откаран бил в УМБАЛ „С. А.”, където му била извършена операция. След изписването му от болницата бил неадекватен, не можел да си движи нормално ръката и крака. След един месец бил приет за лечение в МБАЛ „С.” за поставяне на имплант, за който близките заплатили сумата от 2500, 00 лева. В.Б. претърпял общо три операции. След инцидента свидетелката сочи, че ищецът се променил – говорел бавно, със забавени реакции, неадекватен. Една година след поставянето на импланта ищецът започнал да получава епилептични припадъци, които са с продължителност от 10-15 минути. След припадъците В.Б. не можел да познава близките си и бил напълно неориентиран за случилото се. Свидетелката заявява, че след нанесения побой В. не можел да работи, поради уврежданията, които получил.

От показанията на А. М. Т.- съпруга на ищеца, се установява, че след инцидента същата е била придружител в болницата на В.Б.. Същият бил в много тежко състояние, не можел да я познае. В последствие започнал да получава епилептични припадъци, които продължавали до 15 минути. В месеца се случвало и по два пъти да получава такива припадъци. Свидетелката дава показания, че съпругът й не употребява алкохол, приема редовно назначените лекарства.

Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като разпитаните свидетели имат непосредствени впечатления за състоянието на пострадалия. От друга страна отчита възможна заинтересованост на свидетелката Тодорова, съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, относно показанията й в частта за това дали ищецът употребява алкохол.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

По правната си същност непозволеното увреждане, регламентирано в чл. 45 от ЗЗД е сложен юридически факт, чиито елементи са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, като последната съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. За да възникне обезщетителната отговорност на едно лице на деликтно основание, следва да се установи в процеса осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД- на непозволеното увреждане. Основният елемент на този правен институт е вредата. Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Причинната връзка е обединяващият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и не се предполага, а следва да бъде доказана от увредения. Това е така, тъй като на репариране подлежат само тези вреди, които са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца.  В тежест на ищеца е да докаже осъществяването на всички елементи от фактическият състав на непозволеното увреждане , а именно: извършено противоправно деяние, в резултат на което са причинени вреди, вина на ответника, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносният резултат, както и размера на вредата.

По делото е установено, че със споразумение, което има характер на влязла в сила присъда е прието за установено, че ответникът е извършил престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание. Освен това съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Предвид на това съдът приема, че ответникът е осъществил елементите от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД- налице е първата предпоставка, а именно противоправното виновно поведение, в резултат на което на ищеца е причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в открито многофрагментно счупване на костите на черепния покрив челно и вдясно слепоочно, вътремозъчен кръвоизлив вдясно челно, кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка вдясно и вляво челно, мозъчен оток, причинило на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. В следствие на тези действия на ответника, съобразно събраните по делото доказателства, съдът приема, че на ищеца са му били причинени болки и страдания от нанесените травматични увреждания. Този извод се налага както от събраните по делото писмени доказателства -  медицински документи,  установяващи  състоянието на ищеца след  инцидента както и състоянието му понастоящем  така и от  гласните  доказателства  чрез разпита на  свидетелите Ц. В. и А. Т., които имат преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца след инцидента. На следващо място съдът прави извода, че нанесените вреди са в пряка и причинна връзка с противоправното поведение на ответника.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание. По отношение  размера  на иска  и при  определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на нанесения му побой. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от престъплението. Съдебната практика в тази насока е константна, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена с т. 11 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др.

Няма спор, а се установява и от събраните гласни доказателства, че състоянието на ищеца по време на извършените възстановителни процедури е било тежко, непозволяващо да се грижи сам за себе си. Болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление такива, а продължават и след това. При ищеца е установено наличието на трайни последици от увреждането, настъпилата трайно намалена работоспособност, изживяния стрес и невъзможностт занапред да води пълноценен живот. Съдът отчита и това, че ищецът страда от емоционално лабилно разстройство.

Ответникът направи възражение за съпричиняване на вредите от ищеца. Съпричиняване на вреди от потрадалия е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – делинквентът и увреденият. В Тълкувателно решение 88/1962 г. на ОСГК на ВС се изтъква, че чл. 51, ал. 2 от ЗЗД визира случаите, когато вредоносният резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден. Пострадалият съпричинява вредата, когато е създал реална възможност за настъпване на вредата или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност. Наведените твърдения от ответника за това, че увреждането се дължи на други фактори, не се споделя от съда. От съвкупната преценка на доказателствата не се установи пострадалият В.Б. да е допринесъл по някакъв начин за настъпването на вредоносния резултат.

При определяне на обезщетението съдът взема предвид и възникналата като усложнение епилепсия, която според заключението на експертизата е най-честото усложнение на тежки черепно-мозъчни травми. Наличието на остатъчна исхемична зона в мозъка е предпоставка за формиране на епилептично огнище в мозъка. Заключението е, че следва да се изключат провокиращите фактори, но преживяната тежка черепномозъчна травма е достатъчно основание да се приеме като причина за развитие на заболяването епилепсия.

С оглед  събраните по делото писмени и гласни доказателства и предвид  задоволителното общо  здравословно състояние  на ищеца към настоящият момент, съдът намира, че иска за неимуществени вреди  следва да се уважи до размера от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, а в останалата му част до пълния предявен размер от 100 000 лв. /сто хиляди лева/ като неоснователен следва да се отхвърли.

 Съгласно чл. 51 от ЗЗД  обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последици от увреждане - т. е. както имуществените, вкл. преките вреди и пропуснатите ползи, така и неимуществените вреди.

По отношение на претенцията за имуществени вреди, представлява стойността на направени разходи за лечение и медицински консумативи, следва в полза на ищеца да се присъди обезщетение в пълния претендиран размер от 2843,00 лв. /две хиляди осемстотин четиридесет и три лева/, до който  размер претендираните имуществени вреди  са доказани. От представените по делото фактури и фискални бонове се установи, че средствата са заплатени от В.Б.  за лекарства, изследвания и медицински консумативи. Периодът на закупуването им съвпада в периода след деликта и нанесените тежки травми. Безспорно направените разходи от ищеца са били наложителни, същите са в пряка връзка от претърпяното увреждане.

На основание чл. 86, вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД и с оглед основателността на главния иск, съдът приема за основателна и ищцовата претенция за заплащане на законната лихва върху главницата, в случая уважения размер на иска от 40 000 лева за неимуществени вреди, считано от деня на увреждането – 14.02.2013 год. до окончателното изплащане, тъй като длъжникът изпада в забава при задължения, произлизащи от непозволено увреждане от деня на увреждането, без да е необходима покана.

При този изход на делото съдът следва да разпредели разноските  между страните и да се произнесе по тях.

Съобразно уважената част от исковете ответника ще дължи на ищеца разноски в размер на 1832,98 лв. /хиляда осемстотин тридесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/.

В съдебно заседание ответникът направи възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска и на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1815,29 лева, с оглед на което съдът намира, че присъденото в размер на 1832,98 лева е близко до минимума, поради което не се явява прекомерно.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, М.П.Б. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския окръжен съд дължимата държавна такса върху уважения размер на иска, а именно 1713,72 лв. /хиляда седемстотин и тринадесет лева и седемдесет и две стотинки/.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА М.П.Б., с ЕГН ********** и адрес: ***  да заплати на В.П.Б., с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД сумата от 40 000 /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което М.П.Б. е признат за виновен по НОХД №  548/2014 г. по описа на Ботевградския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата от 14.02.2013 г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА М.П.Б., с ЕГН ********** и адрес: ***  да заплати на В.П.Б., с ЕГН ********** и адрес: *** на основание чл. 45, вр. чл. 51 от ЗЗД сумата от 2843,00 /две хиляди осемстотин четиридесет и три лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което М.П.Б. е признат за виновен по НОХД № 548/2014 г. по описа на Ботевградския районен съд.

 

ОСЪЖДА  М.П.Б., с ЕГН ********** и адрес: ***  да заплати на В.П.Б., с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 1832,98 лв. /хиляда осемстотин тридесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща направени разноски по делото.

 

ОСЪЖДА  М.П.Б., с ЕГН ********** и адрес: ***  да заплати по сметка на Софийския окръжен съд държавна такса за производството по делото в размер на 1713,72 лв. /хиляда седемстотин и тринадесет лева и седемдесет и две стотинки/.

 

 Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                      СЪДИЯ: